РЕШЕНИЕ
№
257/22.3.2021г.
гр.
Пазарджик, 2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПАЗАРДЖИК, 8 състав, в открито заседание на единадесети март през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
секретаря ЯНКА ВУКЕВА, като разгледа
докладваното от Председателя адм.
дело № 415 по описа за 2020 г., и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 от АПК във връзка с § 4 ал.1 т.2 от ПЗР на Закона за
кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
Образувано
е по жалба от В.И. ***, срещу Заповед № 117 /09.12.2019 г. на Кмета на Община
Лесичово, с която
е одобрено изменение на кадастралния план на с. Динката, като е попълнен
кадастралния план с новозаснетите граници на поземлен имот № 317 с ПИ № 318 и
върху част от територията на имоти 317 и 318 кв.7 се създава нов поземлен имот
с кадастрален номер 518.
В
съдебно заседание, жалбоподателя се представлява от адв. П., който поддържа
жалбата. Допълнителни аргументи излага в писмени бележки.
Ответникът-
Кмета на Община Лесичово, чрез адв. Л.К. оспорва жалбата.
Заинтересованите
страни Л.Ц.И. и Д.Ц.И. дават становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованите страни П.М. и А.И., редовно призовани не вземат становище по
жалбата.
Жалбата
е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването. Оспорения
административен акт е връчен на жалбоподателката на 21.01.2021 г., като жалбата срещу него е
депозирана по пощата на 03.02.2021 г.- в рамките на законоустановения срок, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество тя е ОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна се установява следното:
С
молба вх. № 84/01.04.2019 г., адресирана до кмета на Община Лесичово, на
основание §4 ал.1 т.2 от ПЗР на ЗКИР от Л.Ц.И. и Д.Ц.И. били заявени настъпили
промени в поземлен имот № УПИ Х- 317 по
плана на с. Динката, общ. Лесичово.
Настъпилите промени били заявени вследствие на извършено геодезическо
заснемане на имота. Към молбата били приложени документи за собственост на
имота и удостоверение за наследници.
По
преписката представени обяснителна записка /л.75-78/; геодезическа снимка на
сгради и огради- новообразуван поземлен имот 518 кв. 7, с. Динката, общ.
Лесичово/л.79/ и скица- проект за изменение на кадастралния план на с. Динката
за поземлени имоти 317 и 318, кв.7.
Представен
е още Акт № 58 от 22.04.2019 г. за непълноти и грешки в кв. 7, ПИ № 317 и 318
по КП на с. Динката, общ. Лесичово, издаден на основание §5 ал.6 т.6 от ПЗР на
Наредба № 3 от 28.04.2005 г. от главен специалист „ТОН“ в Община Лесичово.
За
изработения проект за изменение на кадастралния план на ПИ 317 и 318 било
съобщено на заинтересованите лица с писмо изх. № 105/22.04.2019 г.
Срещу
проекта за изменение на КП били подаден Възражение от П.И.М. /вх. № 001-
СА-56/20.05.2019/ и Възражение от В.И.Б. вх. № 001-УТ-62/03.06.2019 г.
При
тези фактически данни била издадена Заповед № 117 /09.12.2019 г. на Кмета на
Община Лесичово, с която
е одобрено изменение на кадастралния план на с. Динката, като е попълнен
кадастралния план с новозаснетите граници на поземлен имот № 317 с ПИ № 318 и
върху част от територията на имоти 317 и 318 кв.7 се създава нов поземлен имот
с кадастрален номер 518.
По
делото са назначени първоначална и допълнителна съдебно- техническа експертиза.
От заключението на първата експертиза с вещо лице С.Б. се установява, че
съгласно действащия кадастрален план на с. Динката, площта на УПИ VI-318,319 в
частта си включваща площите на имоти № 317 и 318 преди допуснатото изменение с
оспорената заповед е 885 кв. м. Площта, с която след допуснатото изменение се е
увеличил парцел Х 317, респективно имот 518 е 130 кв. м. С допуснатото
изменение не е попълнена границата на УПИ VI-318-319 с УПИ VII- 318, границата
на парцела е пренесена от регулационния план. Двете УПИ- та са предвидени в
действащия регулационен план на с. Динката. Заснемането на парцелните граници
като имотни, така както се владеят на място е извършено с обжалваната заповед.
Данни за уреждане на регулационни отношения между двата имота се съдържат в
протокол по чл. 265 от ЗТСУ/отм./ от 1977 г. С увеличението на площта УПИ Х-317
с около 130 кв. м., които се владеят на място и са за сметка на УПИ VI-318,319
се променят размерите и източната граница на парцел Х-317, в сравнение с
прилагането с протокола от 1977 г.
От
заключението на допълнителната техническа експертиза се установява следното:
Между
УПИ Х-317 и УПИ VI-318,319 няма съвпадение между имотните и регулационните
граници. Видно от изготвената скица УПИ Х-317 се владее не по регулационни
граници, а по западната граница на сградите в УПИ VI-318,319. Към УПИ Х-317 по
регулация се придават от имот пл.№318- 375,9 м2 и от имот пл.№319 61м2. Към УПИ
VI-318,319 се придават от имот пл.№317- 177,9м2 от южната страна. И в двата
парцела придаваемите части от имот пл.№319 не са приложени и парцелите от
северната страна, откъм пл.№319 се владеят по старите имотни граници.Площта на
УПИ VI-318,319 е 1725,6м2. Частта на имот пл.№318 заедно с придаваемото място
от имот пл.№317 в УПИ VI-318,319 е 885,8м2. Площта на УПИ Х-317 е 632,9 м2(без
площта на имот 319 е 571,9м2). Придаваемото място в УПИ Х-317 от имот пл.№318 е
375,9 м2. Новия имот пл.№518 по обжалваната заповед е 699 м2. УПИ Х-317 от
северната страна се владее по старата имотна граница с имот пл.№319. Площта
заключена между регулационната линия между УПИ X- 317 и УПИ 318,319 и източната
граница на новия имот с пл.№518 е 127,1м2(оцветена в зелено).
Сградите
в УПИ VI-318,319 и построената ограда са построени с гръб към УПИ X- 317 и се
ползва като граница в момента между двата парцела.
Придаваемата
част от 184 м2 (
по протокола от 1977г) към УПИ -318,319 се намира на юг. Тя съвпада с
регулационните граници.
Сто и деветте кв. м,
които жалбоподателката твърди, че е заплатила по протокола от 1977 г. са част
от онези 184 м2,
които са придадени по протокола и се намират в южната част на парцела.
Разликата между 184м2 и 109м2 не съответства на придадената площ от имот
пл.№318 към парцел Х-317. Площта придадена от имот пл.№318 към УПИ Х-317 е
375,9м2.
Площта
на дворното място съставляващо частта от имот пл.№318 заедно с придаваемата
част от имот пл.317 по имотните граници в момента е 758,7м2. УПИ VI- 318,319
(по регулационната граница с УПИ Х-317) площта е 885,8м2, колкото е площта и по
нот.акт 199/1989г.
От
техническа гледна точка при изчисленията в протокола от 1977г. е направена
техническа грешка. От имот.пл.№317 се придават на УПИ VI-VI-18,319 184м2. От
имот пл.318 се придават на УПИ Х-317 375,9м2, а не 75м2.
С
процесната заповед площта на поземления имот, който участва в УПИ Х-317 се
увеличава. От 571,9м2(без площта от имот пл.№319) става със заповедта на 699м2.
Съдът кредитира заключението на техническата експертиза,
изготвена от в.л. Х.К. като компетентно дадено от лице, притежаващо специални
знания в областта, в която са му възложени задачите, отговорило е пълно и
изчерпателно на поставените му задачи и е неоспорено от страните. Кредитира се
заключението и на първоначалната експертиза, в частите, в които не противоречи
на заключението на допълнителната експертиза. Впрочем за фактите, от значение
за правилното разрешаване на настоящия спор, експертите не си противоречат.
Съдът ще анализира тези експертни изводи подробно при обосновката на правната
страна на спора.
При така изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- кмета
на Община Лесичово, който съгласно §4 ал.1 т.2 от ПЗР на ЗКИР е оправомощен да
одобрява настъпилите изменения на кадастралните планове. Същата съдържа
фактически основания за издаването й, но съдът констатира, че едното от
правните основания, послужили за издаване на административния акт а именно
Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри е била отменена /ДВ 4 от
13.01.2017/ както към датата на започване на административното производство,
така и към датата на оспорената заповед. Вместо нея е действала приетата
Наредба № 02-20-5 от 15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри. Доколкото обаче заповедта е мотивирана и с действаща
норма от ЗКИР /§4 ал.1 т.2 от ПЗР на
ЗКИР/, а и процедурата по чл. 31 от ЗКИР е регламентирана с норми от
действащата Наредба № 02-20-5 от 15.12.2016 г., съдът приема, че допуснатото
нарушение не е съществено до степен, налагаща отмяна на заповедта само на това
основание. Следва да се приеме, че тя отговаря на изискванията на чл. 59 ал.2
т.4 от АПК и да бъде разгледана по същество.
Оспорената заповед обаче е материално незаконосъобразна.
Процедурата по поддържане на действащите кадастрални
планове в актуално състояние е уредена в §4 ал. 5 от ПЗР на Наредба № 02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно §4 ал. 5 т. 6 от ПЗР на визирания подзаконов
нормативен акт, непълнотата
или грешката се отстранява от общинската администрация, като: а) въз основа на
проекта за изменение и скицата-проект, както и други официални документи и доказателства,
представени от заявителя, общинската администрация установява на място
непълнотата или грешката; установяването й се извършва с акт по образец,
одобрен от изпълнителния директор на АГКК; б) проектът за изменение и
скицата-проект за отстраняване на непълноти или грешки съдържа данни за имота
от кадастралния план и линията, указваща поправеното местоположение на
границата на поземления имот или очертанието на сградата или допълнените
граница или сграда и идентификаторите им;в) проектът за изменение и
скицата-проект са неразделна част от акта за установяване на непълнотата или
грешката; г) актът се подписва от съставителя, заявителя и пряко
заинтересованите собственици; при неподписване на акта от заинтересованото лице
това обстоятелство се отбелязва от съставителя и общинската администрация
издава отказ за отразяване на непълнотата или грешката в кадастралния план, за
което уведомява заявителя. В процесния казус, оспорената заповед е издадена въз основа на акт за
непълноти и грешки № 58/22.04.2019 г., който е не е подписан от две от
заинтересованите лица- П. М. и жалбоподателката. Видно от съдържанието на същия
акт, тези заинтересовани лица са отказали да го подпишат, което изрично е
отбелязано с подписите на свидетел. Действащата Наредба № 02-20-5 от 15.12.2016
г., за разлика от § 5 ал.6 т.6 и ал.7 от отменената Наредба № 3/28.04.2005 г. не дава възможност
при отказ акта да бъде подписан от заинтересовано лице, този акт да бъде с
различно съдържание от отказ за отразяване на непълнотата или грешката в кадастралния
план. Издавайки оспорената заповед, базирана на акт за непълноти и грешки с
противоположно съдържание, административният орган е нарушил материалния закон-
§4 ал. 5 т. 6 б „г“ от ПЗР на Наредба № 02-20-5 от 15.12.2016 г., което е самостоятелно
основание за отмяната му.
Действително, разпоредбата на §4 ал. 5 т. 6 б „г“ от ПЗР
на Наредба № 02-20-5 от 15.12.2016 г.
позволява актът за непълноти или грешки да не се подписва от заинтересованите
лица, но само в случаите в които това се прави въз основа на влязло в сила
съдебно решение и когато регулационните линии от приложен кадастрален план
съвпадат с имотните граници. В случая няма нито влязло в сила съдебно решение,
нито съвпадение между имотните и регулационните граници на двата парцела. В
тази връзка, заключенията и на двете съдебно- технически експертизи са категорични,
че УПИ Х-317 се владее не по регулационните граници, а по западната граница на
сградите в УПИ VI-318,319. Ирелевантно за казуса
е, че придаваемата част от 184 кв. м./по протокола от 1977 г./ към УПИ-318,319
съвпада с регулационните граници, тъй като тази част се намира на юг, а и
страните са уредили сметките си за нея с протокола от 1977 г. Следва да се
отбележи, че за да не се изисква подписи на заинтересованите лица, е нужно да
бъде налице пълно и безспорно съвпадение между регулационни и имотни граници на
съседните имоти, а в случая, такова не се констатира в западната част на УПИ Х-317, където имотната граница е
изместена спрямо регулационната за сметка на част от площта на УПИ VI-318,319.
Впрочем, тук е момента да се посочи, че в настоящия казус
е налице очевиден спор за материално право, разрешаването на който е
преюдициален за изменението на кадастралния план между спорните имоти. Съгласно §4 ал. 5 т. 6 б
„е“ от ПЗР на Наредба № 02-20-5 от
15.12.2016 г., когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално
право, те се отстраняват след разрешаването му по съдебен ред. В същия дух е и разпоредбата на чл. 54 ал.2 от ЗКИР.
И двете технически експертизи са категорични, че с оспорената заповед се увеличава
площта на имота, който участва в УПИ Х-317, като от 571,9 кв. м. той става 699
кв. м. По нотариален акт, площта на УПИ VI-318,319 е 885,8 кв.м., а площта на дворното място,
заедно с придаваемите части от имот 317, след издаване на оспорената заповед
става 758,7 кв. м. Т.е, по регулационни
граници новия УПИ 518, собственост на заявителите се увеличава със 127,1 кв. м.
Ясна индиция за възникналия спор за собственост е обстоятелството, че
жалбоподателката и заинтересованата страна не са подписали Акт № 58/22.04.2019 г. за непълноти и грешки,
а и впоследствие са депозирали възражения срещу изработения проект за изменение
на кадастралния план. След като е налице ясно обективиран спор за
правото на собственост върху тези 127,1 кв. м., административният орган е
следвало да постанови отказ да допусне изменение на регулационния план до
приключване на този спор по съдебен ред. Дори и страните са единодушни по
делото, че спор за материално право е налице, но ответника се опита да го
разреши в рамките на настоящото производство- с показанията на св. И., чиито
показания целят установяването на давностно владение от 1984 г., върху спорната
част от имота. Недопустимо е обаче разрешаването на материалния спор да стане в
производство по §4 ал. 9 от ПЗР на
Наредба № 02-20-5 от 15.12.2016 г., респективно
§ 4 ал.1 т.2 от ПЗР на
ЗКИР, а напротив- успешното
провеждане на делото за спора за материално право е предпоставка и да бъде
допуснато изменение на кадастралния план по настоящия ред.
При
това положение, при констатирана от съда незаконосъобразност на
административния акт жалбата с която е сезиран Съда, като основателна следва да
бъде уважена. При този изход на спора, на жалбоподателя се дължат разноски в
размер на 760
лв.,/съгласно представен списък/, от които 600
лв. адвокатско възнаграждение, и 10 лв. държавна такса и 150 лв. депозит за вещо лице.
Ето
защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалбата на В.И.Б.,***,
Заповед № 117 /09.12.2019 г. на Кмета на Община Лесичово, с която е одобрено
изменение на кадастралния план на с. Динката,
като е попълнен кадастралния план с новозаснетите граници на
поземлен имот № 317 с ПИ № 318 и върху част от територията на имоти 317 и 318
кв.7 се създава нов поземлен имот с кадастрален номер 518 като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Лесичово да заплати на В.И.Б.,*** сумата от 760 лв. /седемстотин и шейсет лева/ разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
Решение № 11649 от 16.11.2021г. на ВАС -
София, Второ отделение по АД № 6340/2021г.ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
257/22.03.2021 г., постановено по административно дело № 415/2020 г. по описа
на Административен съд – Пазарджик.