Решение по дело №2392/2013 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№  ........ /.......05.2014г., гр. Варна

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненски окръжен съд, търговско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети май  през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

     

                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

 

при секретаря Хр.Х., като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 2392 по описа за 2013г. на ВОС,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н.А.М. ***, срещу ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Триадица, ул. Лавеле No 19, представлявано от С.С.П., и М.П.М. *** , с която са предявени обективно и субективно съединени искове, както следва: 

- искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД да бъде осъден ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, да му заплати сумата от 140 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на неговата майка И.К.Н., починала на 17.12.2012г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата, причинено от М.П.М. при управление на МПС – л. а. марка „Рено”, модел Меган, с ДК № В 5664 НА, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 17.12.2012г. до окончателното изплащане на сумата;

- и В УСЛОВИЯ НА ЕВЕНТУАЛНОСТ искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу ответника М.П.М. ***, за осъждане на последния да му заплати гореописаните суми.

В исковата молба се твърди, че на 17.12.2012г. в гр.Варна, майката на ищеца И.К.Н., пресичайки бул.Трети март, в близост до кръстовището с бул.Република, била блъсната от л.а.марка Рено, модел Меган, с ДК № В 5664 НА, управляван от М.П.М., като вследствие на ПТП същата починала. Излага се, че с присъда по НОХД № 800/13г. по описа на ВОС М.П.М. е признат за виновен в осъществяването на състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.В във вр. с чл.342, ал.1 НК, за това, че на 17.12.12г. в гр.Варна при управление на МПС - л.а.марка Рено, модел Меган, с ДК № В 5664 НА,  нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2 , и по непредпазливост причинил смъртта на И.К.Н.. Сочи, се преди ПТП е живеел с майка си в едно домакинство, като между тях е била налице силна емоционална връзка, като при загубата й той е останал без една от най-важните фигури в живота си. Твърди, че е претърпял трайна болка и страдание от нелепата смърт на своята майка, за които не бил обезщетен. Твърди, че лекият автомобил, с който е извършено ПТП е застрахован по риск ГО за периода от 14.12.12г. - 13.12.13г. с полица №02112002823833, сключена с отв.дружество. С допълн. искова молба оспорва изложените в отговорите твърдения.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, ул. Лавеле No 19, представлявано от С.С.П., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва факта на причиняване на вредата, както и че сключената застраховка е породила действие към датата на ПТП, предвид неплащането на първа вноска. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице, като твърди, че пострадалата е пресичала пътното платно на необозначено за целта място и без да се съобрази с посоката и скоростта на движение на приближаващите МПС-та. С допълн.отговор поддържа възраженията си в отговора.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът М.П.М. ***, е депозирал писмен отговор, с който оспорва евентуалните искове като недопустими. Счита иска срещу първия ответник за допустим и основателен, но завишен по размер, като моли при уважаване на главния иск да не се разглежда евентуалния. С допълн.отговор поддържа възраженията си в отговора.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК , приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното НОХД № 800/2013г. на ВОС с  присъда №115 от 25.11.13г., в сила от 11.12.13г.,  М.П.М. е признат за виновен в това, че на 17.12.12г. в гр.Варна на бул. Трети март , при управление на МПС-лек автомобил „Рено Меган” рег.№ В 5664 НА, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, а именно чл.20, ал.2, и причинил по непредпазливост смъртта на И.К.Н. на 65 години, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.В, във вр. с чл.342, ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, изпълнението на което е отложено за срок от 4 години, на осн. чл.66, ал.1 НК.

По делото се установява, че л.а. „Рено Меган” рег.№ В 5664 НА, управляван от М.П.М.,  е бил застрахован за риска „Гражданска отговорност” в  ЗД "БУЛ ИНС" АД, за периода от 14.12.2012г. до13.12.2013г., по застрахователна полица №02112002823833, приложена по делото и по НОХД № 800/2013г. на ВОС.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.М.Н. /вуйна на ищеца/, които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

От заключението по изслушаната САТЕ, кредитирано изцяло от съда, се установява, че пострадалата е пресичала пътното платно на около 5 метра преди обозначената с пътен знак Д17 и предупредителна светофарна уредба  пешеходна пътека. Излага, че разстоянието между автомобила при потеглянето му от светофара и пострадалата при предприемането на пресичането е около 120м. и тогава те не биха се възприели като взаимна заплаха. Сочи, че опасната зона на спиране на автомобила в конкретните пътни условия е не по-малка от 38м., а водачът е забелязъл пешеходката на около 27 метра и тя е била в опасната зона на автомобила, като в с.з. уточнява, че няма отбелязване за наличието на спирачни следи. Сочи, че в статична обстановка видимостта на двамата участници в ПТП е ограничена частично от валежите и тъмнината, а в динамична – от намиращите се между зрителните им полета подвижни обекти. Изразява становище , че при по-голямо внимание пешеходката е можела да избегне ПТП.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка ”Гражданска” отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.257, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

От представените по делото доказателства съдът намира, че безспорно се установява факта на наличието към датата на настъпилото ПТП на валидно застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” съгласно застрахователна полица №02112002823833, валидна за периода  от 14.12.2012г. до 13.12.2013г.  за  л.а. „Рено Меган” рег.№ В 5664 НА, сключена между ЗД "БУЛ ИНС" АД и собственика на автомобила, което обуславя пасивната материалноправна легитимация на ответника по иска.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че договорът е породил действие предвид незаплащането на първата вноска по премията. Липсата на представени доказателства за платена първа вноска от застрахователната премия не може да обоснове извода, че договорът не е произвел действие. Съгласно разпоредбата на чл.192, ал.1 КЗ цялата премия или първата вноска при разсрочено плащане на премията се плаща при сключването на застрахователния договор, освен ако е уговорено друго. От своя страна чл.187 КЗ предвижда, че застрахователният договор влиза в сила след плащането на цялата дължима премия или на първата вноска от нея при разсрочено плащане на премията, освен ако със закон е предвидено или в договора е уговорено друго. От тълкуването на тези две законови норми следва, че условие за сключването на договора е заплащането на застр.премия от страна на застрахования, който следва да престира първи. Предвид това при наличието на застрахователна полица по арг. от чл. 184 от КЗ следва да се приеме че има валидно сключен застрахователен договор.

Безспорно по делото се установява, че с  присъда №115 от 25.11.13г., в сила от 11.12.13г., по НОХД № 800/2013г. на ВОС, М.П.М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.В, във вр. с чл.342, ал.1 НК. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Т.е. с влязлата в сила присъда обстоятелствата относно авторството, противоправността и вината за извършеното от ответника престъпление на 17.12.12г., при което са причинени посочените в последната увреждания  са безспорно установени.

С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно сключено застрахователно правоотношение по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника ЗД "БУЛ ИНС" АД, съдът намира, че са налице всички предпоставки за възникване на отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди от деликта.

Съобразно критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др.

За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази на първо място характера и интензитета на претърпените от ищеца страдания, причинени в резултат от смъртта на майка му И. Н..  По несъмнен начин се установява от събраните по делото гласни доказателства, че последната е отгледала сама детето си , като те са обитавали едно жилище до смъртта й. Безспорно от свидетелските показания се установява, че двамата са били в много близки отношения, силно привързани един към друг, като е преживял тежко и мъчително загубата на майка си, която и до момента не е преодоляна , а страданието и болката продължават и досега. Установява се още, че пострадалата не е имала заболявания, а е била заета трудово, работейки като мед.сестра. Наред с тези обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и  икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./. Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията следва да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент  / така Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, Решение №1/26.03.12г. по т.д.№299/11г. на ВКС/. Отчитайки всички посочени по-горе обстоятелства, в това число и определените максимални лимити на застрахователно обезщетение по договора за застраховка гражданска отговорност, действащи към датата на увреждането / определени в размер на 1 000 000 лева при едно пострадало лице  съгласно §27, ал.1, т.1, б.а от ПЗР на КЗ/ съдът намира, че сумата от 60000лв. в случая е справедлива за репариране на неимуществените вреди, претърпени от ищеца.

В писменият си отговор ответникът прави изявление за наличието на съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, тъй като предприела пресичане на пътното платно на необозначено за целта място и без да се съобрази с посоката и скоростта на движение на приближаващите МПС-та. По отношение твърдението за съпричиняване от страна на пострадалата съдът намира същото за основателно, доколкото в разглеждания случай се установи съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата и има основание да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД. Съгласно заключението на вещото лице по САТЕ пострадалата е пресичала пътното платно на около 5 метра преди обозначената с пътен знак Д17 и предупредителна светофарна уредба  пешеходна пътека, като в конкретната факт.обстановка същата е можела при по-голямо внимание да избегне ПТП. Предприемайки пресичане по този начин на пътното платно очевидно е, че пострадалата е създала опасност за движението по платното , нарушавайки разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 във вр. с чл.113, т.1 . С оглед на така събраните доказателства, съдът приема, че това нарушение на правилата за движение на пешеходеца, е допринесло за настъпването на така установената по-горе смърт на пострадалата при процесното ПТП / т.е. нарушението е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат/, поради което и възражението на отв.дружество за съпричиняване се явява основателно. Съобразявайки изложеното съдът определя съпричиняване от страна на пострадалото лице в размер на 20%, доколкото преимуществено за настъпването на ПТП вина има водача, който е нарушил задълженията, регламентирани в чл.20, ал. 2  ЗДвП.

Предвид установения размер на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата и след приспадане от размера на определеното обезщетение от 60000лв, на сума, съответна на степента на съпричиняването, то следващото се обезщетение за неимущ.вреди е в размер на сумата 48 000 лв., като претенцията следва да се отхвърли за разликата над сумата 48 000 лв. до пълният предявен размер от 140000 лв., като неоснователна.

С оглед на така изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл.226,ал.1 КЗ се явява основателен до размер от 48000лв, до който  размер следва да бъде уважен, като за разликата до претендираният размер от 140000лв. иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност, както вече бе посочено, е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство, което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от делинквента вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД законната лихва върху присъденото обезщетение следва да бъде начислена именно от датата на увреждането. Ето защо и предвид уважаването на главният иск, следва да бъде уважено и искането на ищеца, за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 48 000 лв, считано от датата на увреждането– 17.12.12г., на осн. чл.86 ЗЗД.

С оглед наличието на предпоставките за удовлетворяване на прекия иск посредством ангажиране отговорността на застрахователя, съдът не дължи произнасяне по евентуално съединените искове срещу втория ответник.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с направеното искане, на ищецът се дължат разноски по делото, съобразно представените доказателства и съразмерно с уважената част от исковете, а именно сумата от 2742,86лв, представляваща адв.възнаграждение.

Във връзка с направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски и адв.възнаграждение за процесуално представителство, съдът като съобрази отхвърлената част от исковете,  намира, че в тежест на ищеца следва да се възложи сумата от 6702,86лв, включваща разноски за съд.експертиза и адв.възнаграждение,  на основание чл.78, ал.3 ГПК.

На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса в размер на 1920лв,  определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК върху уважените искове.

Що се касае до направеното от евент.ответник искане за присъждане на разноски, съдът намира, че такива не следва да бъдат присъдени, доколкото само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл.78 ГПК. Съгласно представеният договор за правна защита и съдействие е указано , че заплащането е извършено по банков път , по съотв.банкова сметка. *** да бъде документално установено със съотв.банкови документи, удостоверяващи плащането / в този см. е Тълкувателно решение №6/13г.по т.д.№6/12г. на ОСГТК на ВКС/. Тъй като по делото не са представени подобни документи, не се установява реалното заплащане на догов.възнаграждение, поради което и не следва да бъдат присъдени на евент.ответник разноски за проц.представителство.

Мотивиран от изложеното съдът

          

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, ул. Лавеле No 19, представлявано от С.С.П., ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.М., ЕГН **********,***, СУМАТА от 48000 лв. /четиридесет и осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на неговата майка И.К.Н., починала на 17.12.2012г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата, причинено от М.П.М. при управление на МПС – л. а. марка „Рено”, модел Меган, с ДК № В 5664 НА, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 17.12.2012г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226 , ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за горницата над 48000лв до пълния му размер от 140000лв като неоснователен.

ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, ул. Лавеле No 19, представлявано от С.С.П., ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.М., ЕГН **********,***,  СУМАТА от 2742,86лв. / две хиляди седемстотин четиридесет и два лева и 86ст/ , представляваща направени в производството разноски – адв.възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, ул. Лавеле No 19, представлявано от С.С.П., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд СУМАТА от 1920лв. / хиляда деветстотин и двадесет лева /, представляваща дължимата по делото държавна такса върху уважената част от исковете,  на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА Н.А.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, ул. Лавеле No 19, представлявано от С.С.П., СУМАТА от 6702,86лв / шест хиляди седемстотин и два лева и 86ст./ , представляваща направени по делото разноски , на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: