№ 838
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110208731 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба
на К. Б. К. (чрез процесуален представител) срещу НП № 24-4332-011963 от 03.06.2024 г.,
издадено от Д.Д.Д., началник-сектор в ОПП - СДВР, с което на жалбоподателката за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева. От страна на жалбоподателката
(чрез процесуалния й представител) се прави искане за отмяна на постановлението и
присъждане на разноски, като се твърди недоказаност, както и (отделно) непълнота на
обвинението. Административно-наказващият орган излага чрез процесуален представител
(юрисконсулт) писмено становище с искане за потвърждаване на постановлението и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение (като се прави и възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна като подлежащи на репариране
разноски адвокатско възнаграждение) и с изложени аргументи за доказаност на нарушението
и за процесуална и материална законосъобразност на НП.
От АУАН, протокола за ПТП и приложените снимки се установява, че е настъпил
сблъсъкът между съответните два автомобила, който е визиран в процесното НП, но при
всяко положение справедливата пазарна стойност за възстановяване на причинените от това
материални щети (механични повреди по автомобилите) е била далеч под десетократния
размер на установената за 2024 г. за страната месечна минимална работна заплата (933 лева
съгласно съответното ПМС), поради което също така при всяко положение не може да е
налице признакът значителни имуществени вреди по смисъла на чл. 343, ал. 1, буква „а“ от
НК, т. е. при всяко положение не може да се говори за хипотеза по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН.
Иначе обжалваното НП е постановено при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила (чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН),
което налага отмяната му съобразно чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от
ЗАНН. По-конкретно, не е спазено изискването по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за описание на
обстоятелствата, при които е извършено твърдяното административно нарушение, т. е.
1
липсва нужната пълнота (яснота) на обвинението, за да може реално (по същество) да бъде
упражнено в пълнота процесуалното право на защита на нарушителя съгласно НП
(проведената в случая защита по същество не води до по-различни изводи, доколкото
същата реално почива на догадки относно това какъв е действителният смисъл на
обвинението, който смисъл не е ясен и за настоящия съдебен състав). Какви са били
характерът и интензивността на движението, с които въззивничката не се е съобразила и как
това е довело именно до настъпване на процесното ПТП от постановлението определено не
става ясно. Обвързаността на твърдяната вина с обстоятелства (неизяснени в
постановлението) във връзка с пътния трафик препятства евентуалното изменение на НП
посредством прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
При такъв изход на делото законово основание за присъждане на исканото
юрисконсултско възнаграждение липсва, а на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143,
ал. 1 от АПК жалбоподателката има право на присъждане на за разноски за възнаграждение
на един адвокат, имайки предвид и представения по делото като заверено копие служещ и за
разписка договор с адвокат, но претенцията в тази връзка за размера над 400 лева с оглед
ниската степен на фактическа и правна сложност на делото и с оглед относително ниския
размер на наложената санкция е в конфликт с принципа на добросъвестността по чл. 3 от
ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, поради което и вън от въпроса за
съобразеността на уредбата по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН вр. чл. 36 от ЗАдв с правото на ЕС
размерът на разноските, които следва да се присъдят в полза на въззивничката (и в тежест на
СДВР, държейки сметка за това кои структури на МВР се явяват юридически лица съобразно
уредбата по ЗМВР), подлежи на съответното редуциране.
Безпредметно е да се обсъжда друго в настоящото изложение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ обжалваното НП № 24-4332-011963 от 03.06.2024 г., издадено от Д.Д.Д.,
началник-сектор в ОПП - СДВР.
Осъжда СДВР да заплати на горепосочената жалбоподателка сумата от 400 лева –
разноски по делото, а именно за възнаграждение на един адвокат (като отхвърля съответната
претенция за разноски за горницата над 400 лева).
Не присъжда разноски в полза на СДВР.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2