Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2012 Година
21.11.2019 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, Х състав, на
дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело номер 858 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите
от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.27, ал.6 от Закон
за закрила на детето (ЗЗД).
Образувано е по жалба
на М.А.А. с ЕГН ********** *** срещу заповед № ЗД/Д-А-086/22.03.2019г. на
и.д.директор Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Бургас, с която е разпоредено
спешно, временно настаняване на детето П.М.А. с ЕГН ********** *** за срок до
произнасяне на общия съд с решение по чл.28 от ЗЗД. В жалбата са развити доводи
за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена от некомпетентен
орган, без да бъде спазена предвидената в закона форма, при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие
с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Формулирано е искане
за нейната отмяна. Процесуалният представител на жалбоподателката изразява
становище в съдебно заседание, че предвид произнасянето на общия съд с влязло в
сила решение по реда на чл.28 от ЗЗД, делото се явява безпредметно и са налице
основания за прекратяването му, независимо, че разпореденото с оспорения акт
временно настаняване е неправилно, неправомерно и незаконосъобразно.
Ответникът – Директор на Дирекция “Социално
подпомагане” гр.Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като
недопустима и неоснователна и прави искане да бъде оставена без разглеждане,
евентуално без уважение.
Заинтересованата
страна П.М.А., редовно
призован, се явява лично и с М.Г. Х. – социален работник в отдел „Закрила на
детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас. Непълнолетното дете е
представлявано от адв.А.Д. назначена на основание чл.26, ал.2 от ЗПП, която
счита, че жалбата е недопустима.
Непълнолетното
дете П.М.А. е изслушан на основание чл.15, ал.1 от ЗЗД в проведеното по делото
съдебно заседание и изразява желание да живее със семейството си .
Административен съд Бургас, след като прецени твърденията на страните и
събраните в хода на производството доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
П.М.А., чието временно настаняване в ЦНСТ е разпоредено с оспорената
заповед, е роден на ***г. и е трето поред от общо тринадесет родени деца на жалбоподателката
М.А.. Отглеждан е в семейна среда от А. и съжителстващия с нея на съпружески
начала - Иван А. Митков, който не е биологичен баща на П.. В семейството на
детето са осигурени дрехи, място за спане, храна, като потребностите му били
задоволени според ограничените възможности на родителите му. Посещава училище, като
се очаква да повтаря седми клас, поради слаб успех. Не може да чете и пише.
На 17.03.2019г. на територията на село Равнец е изчезнало едно от
децата на М.А. – двегодишния Юлиян. Във връзка с образуваното разследване за
изчезването на детето, органите на полицията са извършили разпити на множество
лица, в това число и на членовете на семейството, сред които и две момчета -
Асен на 9г. и Асен на 13г.
На 22.03.2019г. в 13,15ч. М.А. се е обадила на Националната телефонна
линия за деца (НТЛД) № 116111 и е споделила, че заради провежданите разпити
Асен А. е стресиран и трепери, че тя е приела „Диазепам“, че се чувства
безпомощна и безсилна и че ако никой не ѝ помогне, е склонна да посегне
на живота си, както и на живота на децата си.
След извършена проверка, консултант от НТЛД е установил, че за
семейството на М.А. и Иван Митков са били подадени общо седем сигнала за
периода 2017г.-2018г. във връзка с конфликти между членовете му, желание да
бъде изоставен определен брой деца, бягства на част от децата, между които и П.,
заради лоши хигиенно-битови условия на живот. Установените факти и последното
изявление на госпожа А. са обусловили преценка за съществуващи данни за деца в
риск и необходимост да бъде уведомен отдел „Закрила на детето“ гр.Бургас, за
което е изготвено писмо - сигнал (л.16 от делото).
На 22.03.2019 година, предвид получената информация, съдържаща данни за
непосредствената опасност за живота и здравето на децата на М.А., директорът на
Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Бургас е свикал спешна среща на
мултидисциплинарен екип по прилагане Единния координационен механизъм за работа
с деца - жертва на насилие или в риск от насилие (л.17-20 от делото). За
проведената среща е изготвен протокол (л.21-22 от делото). На нея е обсъден
подаденият сигнал от М.А. за напрежението и психическото насилие, на което са
били подложени тя и семейството и́ след изчезването на детето Юлиян, което
е довело до наличието на суицидни нагласи, застрашаващи нея и децата. Направени
са предложения децата да бъдат изведени от семейството чрез прилагане на мярка
„полицейска закрила“, след изтичането на която да бъдат настанени в институции
или социална услуга резидентен тип в зависимост от възрастта.
На същата дата – 22.03.2019 г. социален работник в отдел „Закрила на
детето“ гр.Бургас е съставил социален доклад (л.20 от делото), в който е описал
обстановката, в която живее многочленното семейство на М.А. – скромно, но
достатъчно, обзавеждане с мебели и електроуреди, добра лична и битова хигиена,
самостоятелна стая за децата (очевидно недостатъчна като площ предвид значителния
им брой).
На 25.03.2019г. са съставени нов социален доклад
(л.6-12 от делото), индивидуална оценка на нуждите на детето и план за
действие. В тях е констатирано, че детето има личен лекар, няма хронични или
наследствени заболявания, алергии и че майката и съжителя и́ се стремят да
осигуряват сигурност и подкрепяща семейна среда, но не успяват предвид своите
интелектуални възможности и не осъществяват нужния родителски контрол по
отношение на дневния му режими. Установено е, че по тялото на детето има белези
от стари изгаряния, вследствие на което кожата му е увредена, което не
позволява на лявата ръка в лакътната област да се разгърне, както и в
глезенната част, което се усеща силно болезнено от детето. На ходилото на левия
му крак е забелязан изразен оток, по повод на който и силните болки детето не е
посещавало лекар. Вместо това майка му е давала да пие лекарство – Миг 500 три
пъти на ден, което не е предписано от лекар. Прието е, че майката не е
ангажирана активно с осигуряването на адекватна здравна грижа за П. и не
оценява риска от видимо влошаващото се във времето здравословно състояние на
детето и с поведението си допринася за допълнителното му увреждане и бъдещи
усложнения. Установено е, че спрямо всички деца в семейството е оценен риск в
предходен период от ДСП гр.Поморие и е приложена мярка по ЗЗД. Предвид
информацията за изявлението на госпожа А., че заради емоционалното напрежение,
на което е изложена във връзка с изчезването на детето си Юлиян и провежданото
полицейско разследване, е склонна към самоубийство, както и да посегне на
децата си, в доклада е прието, че към момента майката не е в състояние да
полага адекватни грижи за непълнолетния П. и съществува реална опасност за
физическото и нравствено- интелектуалното му развитие. При тази оценка на риска
в доклада е препоръчано детето да бъде настанено спешно по административен ред
в Център за настаняване от семеен тип за деца в град Бургас.
В резултат на така изложените факти, както и в изпълнение на взето
решение в протокола от 22.03.2019г. за проведената работна среща на
мултидисциплинарния екип, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ гр.Бургас
е издал обжалваната заповед. С нея е разпоредено, считано от 24.03.2019г.,
спешно настаняване на детето П.М.А. в Център за настаняване от семеен тип в
град Бургас, улица „Дебелт“ № 63, за срок до произнасяне на съда с решение,
съгласно чл.28 от ЗЗД.
Заповедта е връчена на М.А. на 25.03.2019г. Жалбата, с която е сезиран
съда е подадена чрез ДСП по пощата на 08.04.2019г., видно от представения системен
бон (л.26 от делото).
С решение № 1654/28.06.2019г., постановено по гр.д. 3254/2019г. по
описа на БРС е разпоредено настаняване на непълнолетния П.М.А. с ЕГН **********
***, за срок от една година, считано от настаняването му по административен ред
на 24.03.2019г. Това решение е потвърдено с решение № 92/23.08.2019г.,
постановено по в.гр.д. № 1197/2019г. по
описа на Окръжен съд Бургас за 2019г..
На основание чл.15, ал.1 от ЗЗД по делото е разпитан П.А.. В съдебна
зала той заяви, че живее в дома за настаняване на ул.“Дебелт“, но там не му е
хубаво и иска да живее с родителите си (за родител приема Иван Митков, който
живее с майка му, но не му е биологичен баща). Не харесва живота в дома, защото
е разделен от другите си братя и не знае какво е станало с тях след като са се
пръснали. Сочи, че е отслабнал откакто е в дома. Заявява, че животът на
семейството му се променил когато двегодишният му брат изчезнал. Тогава майка
му се чувствала зле, плачела, почнала да припада и се разболяла. Брат му още не
е намерен. Майка му идвала на свиждане в дома, носила им храна и пари, вече
работела, както и вторият му баща.
Според Милена Христова – социален работник в отдел „Закрила на детето“,
откакто П. е настанен в дома, заедно с останалите деца, е разговаряно
многократно с родителите, като на тях и на децата е разяснена възможността за
реинтеграция, като посоката на работа е за връщането им в семейната среда.
Идеята е да бъдат реинтегрирани и родителите да могат да ги гледат, но все още
не е получен доклад с положително становище за това. Сочи, че в центъра се
стремят да осигурят образователните потребности на децата, защото те не могат
да четат и пишат.
Административен съд Бургас,
намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149,
ал.1 от АПК, от надлежни страни, имащи право и интерес от обжалването.
Неоснователни са направените възражения за недопустимост на
производството. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на заповедта
на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Бургас за временно
настаняване на детето по административен ред, издадена по реда на чл.27, ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл.26, ал.1, изречение второ и чл.27, ал.2 от ЗЗД, както и предвид съдържанието на самата заповед,
настаняването е временно – до настаняване на детето по съдебен ред. Настаняването
по съдебен ред е разпоредено с решение № 1654/28.06.2019г., постановено по
гр.д.3254/2019г. по описа на БРС, влязло в сила на 23.08.2019г., с което детето
П.А. е настанено за отглеждане в специализирана институция – ЦНСТД в гр.Бургас,
ул.“Дебелт“ № 63, за срок от една година. Постановеният съдебен акт по чл.28, ал.4 от 33Д не води до липса на предмет на настоящото производство,
нито до отпадане на правния интерес от разрешаване на спора по
законосъобразността на обжалваната заповед, тъй като съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния
закон се преценява към момента на издаването му. За страните съществува и правен
интерес от установяване на тази законосъобразност, доколкото въз основа на заповедта
детето е било настанено в специализирана институция за периода от издаването
и́ до влизане в сила на съдебното решение, предвид допуснатото
предварително изпълнение на основание чл.60, ал.1 АПК. Също така, административното производство по чл.27 от ЗЗД е самостоятелно и различно от това по чл.28 от 33Д. Решението на районния съд може да бъде постановено и
при наличие на различна фактическа обстановка от тази, при която е взета
временната мярка, предвид отдалечеността им във времето, независимо че
разпоредбата на чл. 28, ал.4 от 33Д изисква от районния съд да разгледа искането и да
постанови решението си в кратък срок. Ето защо, не са налице основание за
прекратяване на настоящото производство поради липса на предмет или на правен
интерес, още повече, че жалбоподателката не е извършила оттегляне или отказ от
оспорването по реда на чл.155 от АПК. В този смисъл е и практиката на Върховния
административен съд, обективирана в определение № 11503/29.07.2019г. по адм.д.№
5892/2019г., решение № 3351/07.03.2012г. по адм.д.№ 15017/2011г. и определение № 3578/22.03.2017г. по адм.д.№ 1992/2017г..
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Заповедта е
издадена от компетентен орган, съгласно нормата на чл.27 ал.1 от ЗЗД, според
която настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно
семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се
извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по
настоящия адрес на детето. Настоящият адрес на детето е в териториалния обхват
на ДСП гр.Бургас, а към датата на
налагане на мярката фактическият ѝ издател е бил оправомощен да изпълнява
функцията на директор на ДСП гр.Бургас със заповед № ЧР-5501/15.02.2019г. на
изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане (л.14 от делото).
В хода на административното производство по издаване
на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
довели до нейната незаконосъобразност, като са спазени изискванията предвидени
в глава трета на ППЗЗД. Административното производство е образувано
законосъобразно и в съответствие с чл.9, ал.1 от ППЗЗД. Извършено е проучване и
оценка на сигнала, за което е изготвен
социален доклад, в съответствие с чл.14 от ППЗЗД. Заповедта е издадена
незабавно с оглед нормите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ППЗЗД.
При издаването на заповедта е спазена установената
писмена форма. Тя е мотивирана, с оглед съдържащите се в нея фактически и
правни основания за издаването и́. Мотивите се съдържат и в социалния
доклад и в протокол от 22.03.2019г. за проведената
работна среща на мултидисциплинарния екип, като изложените в тях съображения
и доказателствата на които се позовават, са такива и на самия акт, предвид Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на
ОСГК на ВС.
Заповедта е издавена в съответствие с
материалноправните изисквания на закона. Съгласно чл.25, ал.1 от ЗЗД, може да бъде настанено извън семейството дете:
1.чиито родители са починали, неизвестни, лишени от
родителски права или чиито родителски права са ограничени; 2.чиито родители,
настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за
детето; 3.чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна
невъзможност да го отглеждат; 4. което е жертва на насилие в семейството и
съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие; 5.в случаите по чл.11
от Конвенцията от 1996г. и 6.чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и
отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона
за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо,
нравствено и социално развитие, като в ал.2 е предвидено, че настаняването на детето извън семейството се
налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в
семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Съгласно чл.33,
ал.1 от ППЗЗД спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите,
когато има опасност за здравето и живота на детето. Видно от изложеното,
правните основания за издаване на заповед за временно настаняване са предвидени
в чл.25, ал.2 от ЗЗД и чл.33 от ППЗЗД, като фактическите предпоставки за
издаването на заповедта е необходимостта от спешни мерки за закрила на детето,
обусловена от наличието на опасност за здравето и живота му.
В настоящия случай по отношение на детето първо е
наложена спешна мярка - полицейска закрила, която също е обоснована с наличието
на опасност за живота и здравето му. След оказаната полицейска закрила, с
процесната заповед детето е настанено временно в ЦНСТ гр.Бургас, ул.“Дебелт“ №
63, като заповедта е мотивирана с това че „майката
не е в състояние да полага грижи за него, заплашва и да го убие. Съществува
реална опасност за физическото, нравственото, интелектуалното и социалното
развитие на П.“.
П.М.А. е дете в риск, по смисъла на т.11, б.”в” от ДР
на ЗЗД, тъй като съществува опасност от увреждане на неговото физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Не е налице спор по
делото, че жалбоподателката се е обадила лично на НТЛД 116111 и е споделила, че
заради проблемите си не може да издържа на напрежението, ще се самоубие и има
намерение да убие децата си. Заради емоционалното си състояние, тя не е
приемала храна и вода, пиела е успокоителни, като често е викана и линийка на
адреса, поради което тя не е можела да полага грижи за децата си, включително и
за П.А.. Също така, видно от представения социален доклад, към момента на
неговото изготвяне, П.А. е имал отток на левия крак, съпроводен със силни
болки, но не е воден на лекар, а е лекуван от майка си посредством закупено от
нея лекарство от аптеката.
Така посочените основания са достатъчни за да бъде
издадена заповед по този ред, тъй като те обосновават наличието на риск за
живота и здравето на детето. За да е законосъобразна заповедта е необходимо
единствено да е налице риск за живота и здравето на детето, какъвто в случая
има, като е без значение каква е била причината за поведението на майката. От
значение е единствено запазването на здравето и живота на детето, което е било
застрашено от състоянието и поведението на своята майка. Това, че тя е освидетелствана
като психично здрава, не изключва нейни действия да бъдат извършени в състояние
на афект, с оглед заявените намерения на НТЛД 116111.
Издадената заповед защитава непълнолетното дете П.А.
именно от М.А., която въпреки, че е негова майка, е заявила на НТЛД 116111, че
може да посегне на живота на децата си. Това намерение правилно е възприето от
органа като действителна заплаха за децата, тъй като в същия момент майката се
е намирала в тежко емоционално състояние вследствие изчезването на другото
дете, за което достатъчно категорично свидетелстват останалите събрани по
делото доказателства. По тази причина съдът приема, че законосъобразно
административният орган е предприел възможно най-бързо във времето всички мерки
за защита живота и здравето на детето.
Обжалваната
заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Съгласно чл.1 ал.1 от ЗЗД, този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето,
органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на
дейностите по закрила на детето. Според чл.1 ал.2 от ЗЗД, държавата защитава и
гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за
всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото,
здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа,
социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност.
Като орган по провеждането на държавната политика в
областта на закрила на детето (чл.6 т.2 от ЗЗД), дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Бургас е била длъжна да осигури сигурността на детето, поради
което с издаването на процесната заповед за прилагане на мярка за закрила тази
цел на закона е реализирана. Друг е въпросът какви да бъдат последващите мерки
с оглед необходимостта от бъдещото отглеждане на детето в семейна среда,
която принципно би била най-подходяща за
нормалното му развитие. Тази необходимост, обаче, не може да промени факта, че
към момента на издаването на процесната заповед е констатирана опасност за
здравето и живота на детето, поради тежкото психическо състояние на майката
след изчезването на друго нейно дете Юлиян и изказаните намерения за убийство
на децата и самоубийство.
С оглед на изложеното жалбата на М.А. се явява
неоснователна и на основание чл.172, ал.2 от АПК следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, Х-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.А. с ЕГН ********** *** срещу заповед №
ЗД/Д-А-086/22.03.2019г. на и.д.директор Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: