Решение по дело №1946/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 853
Дата: 2 декември 2019 г. (в сила от 28 декември 2019 г.)
Съдия: Ивайло Асенов Йорданов
Дело: 20194520201946
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

град Русе, 02.12.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

 

при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело 1946 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на М.Е.М., депозирана против електронен фиш серия К № 2084733, издаден от ОДМВР – Русе, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се релевират твърдения, че обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като не е имало поставен знак Е 24 и няма доказателства за поставянето на такъв, което според жалбоподателя е самостоятелно основание за отмяна на оспореното наказателно постановление. На следващо място се релевират доводи, че не са били спазени сроковете за издаване и връчване на електронния фиш, тъй като нарушението е на дата 06.12.2017г., а датата на връчване на електронни фиш е 04.09.2019г., като липсва дата на издаването на същия, поради и което едногодишния срок за неговото издаване е бил изтекъл на 06.12.2018г.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по депозираната жалба

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденият електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

 

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

На 06.12.2017г., в 11:11 часа, в град Русе, бул. „България“ до бензиностанция „Лукойл“, посока ГКПП – Дунав мост, на GPS координати N 43.50.4790, E 25.58.5580, с автоматизирано техническо средство – дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC ERS 400, с фиксиращо устройство за скорост, дата и час е било заснето МПС – лек автомобил „БМВ Х 6 М“, с рег. № СВ 99 88 ВА, собственост на ВИАТЕЛ ЕООД, с управител и представляващ М.Е.М., което моторно превозно средство при разрешена стойност на скоростта от 50 км/ч, за движение в населено място е било установено да се движи със скорост 101 км/ч, от която скорост е била приспадната максимално допустимата грешка от 3 км/ч., като е прието, че посоченото моторно превозно средство се е движило с превишение от 47 км/ч.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установена от събраните в хода на производството писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а имено: разпечатка от клип, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол  от проверката на мобилна система за видеоконтрол и разписка за връчване на електронен фиш, справка за собственост на МПС, справка от АИС във връзка с издадения електронен фиш и снимка на поставен знак Е 24, приобщени по реда на чл. 283 и чл. 284 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАННН.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

Електронният фиш е издаден по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Същият съдържа изискуемите, съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

От приобщените по делото веществени доказателствени средства, съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, а именно: снимка от клип от 06.12.2017г.,  11:11:10 часа, безспорно се установява времето и точното място, на което е било позиционирано средството за измерване и където е било установено нарушението, въведеното ограничение на скоростта, измерената скорост на движение на моторното превозно средство и констатираното превишение, а така също и посоката на движение на МПС. Видно от същите измерената скорост на движение е била 101 км/ч., от която е приспадната и максимално допустимата грешка от 3 % на средството за измерване и жалбоподателят е санкциониран именно за превишение от 47 км/ч.

Съдът намира за неоснователни възраженията, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана след изтичане на едногодишния срок по чл. 34 ЗАНН от датата на извършване на нарушението.

Деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е извършено на 06.12.2017г. С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“. Съгласно чл. 11 ЗАНН, във връзка с обстоятелства, изключващи отговорността, приложение намират разпоредбите на НК. Доколкото ЗАНН не съдържа уредба, досежно въпросите, касаещи спиране и прекъсване на давността, като изключващо отговорността обстоятелство, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, която урежда абсолютната давност, изключваща наказателното преследване. В този смисъл е задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС.

С оглед спецификата на електронните фишове, не могат механично да се приложат по аналогия разпоредбите касаещи сроковете предвидени в ЗАНН, за съставянето на АУАН и издаването на НП, в каквато насока са твърденията в жалбата.

Изрично в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС е посочено, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс, предвид липсата в чл. 34 ЗАНН на разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност, тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 ЗАНН. Отново в същото Тълкувателно постановление е прието, че давността, представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност и при настъпване на давността по същество се стига до осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат - до нейното погасяване.

Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК обикновената давност е три години, а абсолютната 4 години и половина. Видно от датата на извършване на нарушението - 06.12.2017 г., към настоящия момент не е изтекъл нито един от двата срока.

В този смисъл е и Решение на Административен съд – Русе от 20.09.2019г., постановено по КАНД № 182 по описа на съда за 2019г.

Отделно от това видно от представената справка от АИС във връзка с издадения електронен фиш същият е издаден на 25.05.2018г.

По изложените мотиви, съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че отговорността му е погасена по давност.

Връчването на електронния фиш е процесуално действие след налагане на наказанието, поради и което забавянето при връчването на електронния фиш няма за последица незаконосъобразност на същия, доколкото самото връчване на електронния фиш има значение за възникване правото на наказаното лице да упражни правото си да обжалва същия. В случая на жалбоподателят е бил връчен електронния фиш и същият е упражнил правото си на жалба срещу него.

По гореизложените мотиви съдът намира за неоснователни ангажираните с жалбата доводи на наказаното лице.

Без опора в доказателствената съвкупност по делото е и твърдението в жалбата, че не е имало знак Е 24, указващ мястото за контрол. От една страна видно от приобщената по делото снимка (лист 18) мястото е било обозначено с пътен знак, а от друга страна самото нарушение е установено с дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC ERS 400, а не се касае за техническо средство, поради и което такъв знак от една страна не е бил необходим, а от друга страна дори и липсата на същия сочи на нарушение, но същото не е от категорията на съществените и няма за своя последица отмяна на издадения електронен фиш.

По делото не се спори, а и от приобщените писмени доказателства и доказателствени средства – Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 и Протокол от проверка № 235-ИСИ/05.12.2017г. безспорно се установява, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство от одобрен тип, преминало първоначална и последваща проверка на средствата за измерване.

Правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, касаещо превишение на разрешената скорост от 50км/ч в населено място - град Русе, с 47 км/ч., поради което правилно е приложена санкцията по чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП, а именно административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лева.

С оглед всичко изложено, съдът намира, че издаденият електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а депозираната срещу него жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

 

Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2084733, издаден от ОДМВР – Русе, с който на М.Е.М., ЕГН: **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 600 (шестстотин) лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: