Решение по дело №11069/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15520
Дата: 12 август 2024 г.
Съдия: Цветелина Александрова Костова
Дело: 20231110111069
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15520
гр. София, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Гражданско дело №
20231110111069 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Ищецът И. П. К. в подадената от него искова молба излага съображения, че към
02.09.2020 г. имал валидно сключен трудов договор с ответника, по силата на който
заемал длъжността „старши специалист- горски инспектор. Сочи, че трудовите му
задължения се изразявали в осъществяване на проверки по спазване на разпоредбите
за отсичане, добив и превоз на дървесинен материал , лов, риболов, билки, гъби и др.
на територията на гр. .... и гр. ....а. На 02.09.2020 г. около 10:00 часа същият, заедно с
колегата му извършвал проверка на общинска горска територия в с. ..... Твърди, че той
бил ръководител на екипа, били със служебна кола, която той шофирал и в района на
сечището спрели, за да извършат проверка пеша. Проверката била и за отрязани и
немаркирани дървета и следвало да се види дали е спазен технологичния план на
сечището. Един от отрязаните клони бил закачен за друго дърво е пручул на
придвижването, поради което ищецът го свалил /дръпнал на земята/. В този момент
усетил много силна болка в дясното рамо, като не можел да движи ръката си. След
консултация с лекари, на същия била извършена операция, като му била поставена
диагноза „скъсване на сухожилията в дясната раменна става“. Била извършена
операция и поставена тенопластика. На ищеца били издадени болнични листове за
временна нетрудоспособност, като същите били обжалвани от ответника – негов
работодател. И. К. посочва, че това обжалване е попречило на спокойното му
възстановяване, както и че дори към момента продължава да изпитва болки в рамото
си. Твърди, че настъпилата злополука била признава за трудова такава по съответния
1
административен ред. Предвид изложеното, ищецът моли съда да осъди ответника да
му заплати сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на увреждането- 02.09.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Регионална дирекция по
горите - София е подала отговор на исковата молба, в който е изложил съображения за
приложението на разпоредбата на чл. 201, ал. 3 КТ, като е посочил, че ищецът е
допуснал груба небрежност при осъществяване на дейността си. Ответникът излага и
съображения за прекомерност на претендираното от ищеца обезщетение. Отделно от
това излага и съображения, че действията на ищеца не следва да се определят като
служебни такива. Моли, за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните доказателства, доводите и възраженията на
страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 200, ал. 1 от КТ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е
претърпял твърдяните неимуществени вреди в резултат от злополука, призната по
предвидения в закона ред за трудова и към момента на настъпване на злополуката е
бил в трудово правоотношение с ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че са налице основанията за изключване или
намаляване на отговорността, както и за прилагане на чл. 200, ал. 3 КТ – намаляване
на обезщетението, поради приспадане на получените от ищеца суми като обезшетение
за временна нетрудоспособност и/или пенсията по общественото осигуряване.
Безспорно между страните е, че към 02.09.2020 г. същите са били обвързани от
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността "...“.
От събраните по делото писмени, гласни доказателства и заключение на вещо
лице се установява, че на 02.09.2020 г. при изпълнение на трудовите си задължения по
проверка за отрязани немаркирани дървета, ищецът И. К. е претърпял инцидент,
вследствие на който същият получил увреждане, а именно усетил много силна болка в
дясното рамо, като не можел да движи ръката си. След преглед при специалист и
назначено лечение било установено, че същото не дава резултат и ищецът извършил
консултация със специалист от болница „Софиямед“, където му била назначена
операция. На 06.10.2020 г. на ищеца била извършена операция- тенопластика.
На 13.08.2021 г. ищецът подал декларация за трудова злополука, в резултат на
което е извършено разследване на декларираната злополука и на основание чл. 60, ал.
1 КСО е издадено разпореждане от 05.10.2021 г., с което злополуката е призната за
трудова – настъпила в причинна връзка с изпълняваната от ищеца работа.
Разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО има характер на индивидуален
2
административен акт и подлежи на обжалване от заинтересованите лица, сред които са
страните в настоящото производство. Ето защо спрямо законосъобразността на този
акт се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК, установяваща забрана за
гражданския съд, пред когото се черпят права от акта, да проверява неговата
законосъобразност /правилност/, щом той се противопоставя на лице, участвало в
административното производство по издаването му. Ето защо и доколкото
разпореждането е било обжалвано и е влязло в сила, гражданският съд е длъжен да
приеме /поради забраната да ревизира законосъобразността му/, че е настъпило
увреждане по описания в разпореждането начин и същото съставлява трудова
злополука – на 02.09.2020 г. през време и по повод извършваната работа е настъпило
внезапно увреждане на здравето на И. П. К..
От изложеното е видно, че са се осъществили фактите, включени във
фактическия състав на вземането – налице са вреди в резултат от внезапно увреждане
на здравето, настъпило при действието на трудов договор, сключен с ответника, и
признато по надлежния ред за трудова злополука.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост след преценка на конкретните обективно установени факти и
обстоятелства – характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е
получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
перспективата и трайните последици, вкл. козметични и други външни дефекти,
възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се
социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др.
Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване
на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания,
настъпили в резултат на вредоносното действие.
От приетата по делото СМЕ се установява, че претърпените от лицето болки и
страдания са продължили около 6 месеца. Отделно от това, вещото лице е посочило,
че ищецът ще продължава да търпи болки и страдания от ревматоиден характер при
промяна на времето за около 3- 4 години. В съдебно заседание вещото лице е
посочило, че поставеният на лицето анкер ще остане през целия му живот. Посочило е,
че през първите 20 дни след операцията всяко движение на лицето е било съпроводено
с болка. Настоящият съдебен състав намира, че следва да кредитира с доверие
депозираното от експерта заключение, доколкото същото се преценява като
компетентно изготвено, отговарящо на поставените му въпроси, а също така и
подкрепено от останалите събрани по делото доказателства. В тази връзка са
показанията на свидетеля К.а – дъщеря на ищеца, които настоящата съдебна инстанция
намира, че следва да кредитира с доверие, като достоверни, добросъвестно депозирани
и житейски логични. Показанията на свидетелката се подкрепят и от всички събрани
3
по делото писмени доказателства, а именно медицинските такива. Свидетелката е
лицето, с което ищецът след извършената му операция се е намирал в едно
домакинство, като същата е била пряк свидетел на търпените от него болки и
страдания. Същата в своите показания посочва, че баща е спял на фотьойл, като
същият не е можел да легне спокойно на легло. Отделно от това, посочва, че въпреки
даваните му обезболяващи, същият е изпитвал непрестанни болки, не е можел да
шофира и е имал нужда от помощ, за да се изкъпе. Посочва също, че и към настоящия
момент при промяна на времето баща продължава да изпитва силни болки, като
това обстоятелство се потвърждава от изготвената и приета по делото СМЕ.
Свидетелката изяснява още, че макар баща да не приема лекарства по лекарско
предписание, същият търси алтернативни методи за облекчаване на болката, като
закупува крем за облекчаване на същата от чужбина.
Съдът намира, че макар разпитаната свидетелка да е близка роднина на ищеца
по делото, а именно негова дъщеря, то показанията на същата не следва да се
определят като тенденциознни или недостоверни. Напротив, сведенията изложени от
свидетелката по време на нейния разпит пред настоящия съдебен състав се подкрепят
от останалите събрани доказателства и доказателствени средства, поради което приема
същите като логични, достоверни и добросъвестно депозирани.
В контекста на изложеното и на основание приетото за характера и тежестта на
увреждането на здравето на ищеца, претърпените от него болки от физическо естество
след увреждането, които са били с нормална продължителност от около 6 месеца, като
през първите 20 дни болките са били с по-интензивен характер, като взе предвид и
естеството на лечението, обусловило състояние на временна неработоспособност,
причинените неудобства в битов и личен план, възрастта на ищеца, който към момента
на злополуката е бил на 61 години и обстоятелствата, при които е настъпило
травматичното увреждане, наличието на трайни последици за здравето на ищеца,
проявими при промяна на времето и при по-голямо натоварване, настоящият съдебен
състав намира, че с определянето на обезщетение в размер на 40 000 лв. ще бъде
постигнат справедлив баланс между претърпените вреди и паричното измерение на
нуждата от обезвреда съобразно принципа, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Предвид изложеното, така предявеният иск се явява основателен и доказан
както по основание, така и по размер.
По отношение на приложението на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ, съдът
намира следното:
За да бъде намалено обезщетението при трудова злополука, в тежест на
работодателя е да установи такова поведение на пострадалия, при което последният не
е положил дори грижата, която и най-небрежният полага /в този смисъл р. от
19.10.2005г. по гр.д. № 1202/2003г. на ВКС, ІІІ г.о./. Груба небрежност е налице, когато
4
работникът или служителят е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици,
предвиждал е абстрактната възможност да бъде причинено увреждането, но е смятал,
че е способен да ги предотврати. Именно в самонадеяното му поведение и неговата
нереална субективна представа за обективната действителност се изразява неговата
груба небрежност. Не се установи по делото, че ищецът е допринесъл за настъпването
на вредоносния резултат със своята груба небрежност, като е подценил реалната
опасност и надценила своите възможности да се справи с непосредствения риск.
Следва да се посочи, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 200, ал. 3
от КТ, доколкото се касае за претенция за неимуществени вреди, поради което
настоящият съдебен състав не намира за необходимо да коментира възражението на
ответника в тази насока.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 212 КТ, за неуредените въпроси по
имуществената отговорност на предприятието за причиняване на смърт или увреждане
здравето на работник се прилага гражданският закон. По отношение на дължимото
обезщетение за забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл.200
КТ за обезвреда на настъпили вреди от професионално заболяване или от трудова
злополука, приложими са общите принципи, изразени в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД -
работодателят, дължащ обезщетение по чл.200 КТ, изпада в забава от настъпване на
увреждането, резултат от трудова злополука. С оглед изложеното следва да се присъди
лихва за забава върху определените обезщетения за периода от датата на настъпване на
трудовата злополука 02.09.2020 г. до окончателно изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца, претендираното от същия
адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. Съдът намира направеното
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за
неоснователно такова, доколкото размера на същото съответства на предвидения
минимум в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът няма право на разноски за настоящото производство.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
Регионална дирекция по горите - София следва да бъде осъден да заплати в полза на
съда държавна такса върху уважения иск в размер на 1600 лв., както и изплатеното от
бюджета на съда възнаграждение на вещото лице, изготвило приетата по делото
съдебно – медицинска експертиза.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 КТ ...., представлявана от директора ...., с
адрес: гр. ...., да заплати на И. П. К., ЕГН **********, сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания вследствие настъпила на 02.09.2020 г. трудова злополука, ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на настъпване на
увреждането – 02.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ...., представлявана от директора
...., с адрес: гр. ...., да заплати на И. П. К., ЕГН **********, сумата от 3 000 лв. -
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ...., представлявана от директора
...., с адрес: гр. ...., да заплати в полза на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 1
900 лева представляваща сбор от дължимата държавна такса върху уважената искова
претенция и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице,
изготвило приетата по делото съдебно – медицинска експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6