№ 848
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500810 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна
жалба на Прокуратурата на РБългария против уважителната част на Решение №
731/05.02.2025 г., постановено по гр.д. № 4978/2024 г. по описа на СГС, ГО, с която
въззивникът е осъден да заплати на В. С. Н. от гр. *** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.
първо от ЗОДОВ, сумата от 30 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие от незаконно обвинение в престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 НК,
по повод на което било образувано досъдебно производство № С-132/2011 г. по описа на
ОСлО при ОП[1]Плевен, пр.пр. № 1088/2011г. по описа на ОП-Плевен и НОХД № 602/2015г.
по описа на Окръжен съд-Плевен, приключило с влязла в сила на 20.01.2021 г. оправдателна
присъда, след проведен инстанционен контрол, както и сумата от 10 400 лв., представляваща
претърпени имуществени вреди от незаконното обвинение като разноски за адвокатско
възнаграждение, ведно със законната лихва върху главните вземания за обезщетения,
считано от 26.04.2021г. до окончателното плащане, като за разликата над уважената част
искането за присъждане на законна лихва за периода от 20.01.2021г. до 26.04.2021 г. е
отхвърлено, като погасено по давност.
В последната му отхвърлителна част решението не обжалвано и е влязло в сила.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение
в обжалваната му част, , поради постановяването му при допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, изразяващи се в превратна преценка на приобщените
доказателства касателно релевантните за предмета на производството факти, респ. – за
неправилно приложение на материалния закон в нормите му на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.52
ЗЗД, както и за необоснованост.
В отговора насрещната страна оспорва доводите, развити в нея, и поддържа
правилност на първоинстанционното решение в уважителната му част.
1
Софийският апелативен съд, гражданско отделение, 16-ти състав, като съобрази
данните по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ от В.
С. Н. от гр.***, чрез адв.Д. В. от САК против Прокуратурата на Република България.
Твърдяло се е в исковата молба, че с постановление от 03.01.2014 г. на следовател от
ОСлО при ОП Плевен ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършено
престъпление по чл.123, ал.1, пр.1 НК, наред с още две лица, вкл. разпитан в това му
качество.
С обвинителен акт от 07.08.2015 г. бил предаден на съд за това, че в качеството си на
длъжностно лице - служител на „Пайп Систем“ЕООД - технически ръководител на обект и
провеждащ ежедневно инструктаж, поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност - строително - монтажни работи, източник на повишена опасност,
при независимо съпричиняване заедно с две други лица, нарушил нормативни разпоредби,
като в резултат причинил смъртта на общ работник на „Пайп систем“ЕООД - престъпление
по чл.123, ал.1, пр.2 НК.
По обвинителният акт било образувано НОХД № 602/2015 г. по описа на ОС Плевен,
приключило с оправдателна присъда № 14/07.04.2017 г.
Поради протестирането й пред Апелативен съд Велико Търново било образувано
ВНОХ № 232/2017 г., по което оправдателната присъда спрямо ищеца била потвърдена.
По касационен протест на Прокуратурата било образувано КНОХД № 604/2020 г., по
което с присъда № 18/20.01.2021 г. на ВКС, I н.о., оправдателната присъда била потвърдена.
Така от 03.12.2014 г. до 20.01.2021 г. срещу В. Н. се водело наказателно производство
с обвинение в извършване на тежко престъпление от общ характер, в длъжностното му
качество, за което бил оправдан.
В резултат на неоснователното му обвинение били накърнени честта, достойнството и
доброто му име, бил му създаден непрекъснат дискомфорт от необходимостта да се
съобразява с наложената му мярка за неотклонение „подписка“ в продължение на повече от
шест години. Освен това му се налагало да участва в процесуално-следствени действия по
досъдебното производство и на три съдебни инстанции, продължително време за организира
защитата си, да живее в постоянен страх, че може да бъде осъден. Налагало му се да полага
особени грижи за съхраняване спокойствието на семейството му, както и да изпълнява
добросъвестно служебните си задължения.
Освен това претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в направени разходи в
размер на 10 400 лв. за адвокатска защита в рамките на провеждащото се наказателно
производство.
По тези съображения е поискал от съда да постанови решение, с което да осъди
Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди
/болки и страдания/ в размер на 30 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на
сумата от 10 400 лв., изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита в рамките на
наказателното производство, претърпени вследствие от незаконно обвинение в
престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 НК.
В отговора си по исковата молба ответникът Прокуратура на Република България на
първо място поддържа недопустимост на предявени иск, т.к. не е изчерпана
административната процедура по реда на Глава Трета „а“ от ЗСВ, доколкото няма постигнато
споразумение.
В условието на евентуалност поддържа неоснователност на иска с аргументи, че
образуваното наказателно производство срещу ищеца е протекло ритмично и липсва
бездействие на Прокуратурата, което да е причина за продължителността на производството.
Оспорва да са налице предпоставките за уважаване на предявения иск, установени в
приложимия материален закон, доколкото липсвали доказателства към исковата молба за
установяването им.
На самостоятелно основание оспорва предявения иск по размер с възражение за
2
прекомерността му.
Решаващият въззивен състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение в
неговата цялост така, както се атакува от страните в производството, прецени доводите на
страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за
неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес от това – и двамата въззивници са
страни - съответно - ищец и ответник в първоинстанционното производство, като всеки е
останал недоволен от частта от атакуваното решение, срещу която е насочена неговата
въззивна жалба.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявен иск, в съответната
писмена форма и е подписано.
След самостоятелен анализ на приобщените по първоинстанционното дело
доказателства въззивната инстанция приема за установено от фактическа страна следното:
Досъдебно наказателно производство е започнало срещу ищеца въззивник на
03.12.2014 г., когато с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение, същият е бил привлечена в качеството на обвиняем по досъдебно
производство № С-132/2011 г. по описа на ОСлО при ОП Плевен, пр. пр. № 1088/2011 г. по
описа на ОП - Плевен, за престъпление по чл.123, ал.1, пр.2 НК, за това, че в качеството си
на длъжностно лице - служител на „Пайп Систем“ЕООД - технически ръководител на обект
и провеждащ ежедневно инструктаж, поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност - строително - монтажни работи, източник на повишена опасност,
при независимо съпричиняване заедно с две други лица, нарушил нормативни разпоредби,
като в резултат причинил смъртта на общ работник на „Пайп систем“ЕООД. Като
обвиняеми по досъдебното производство са били привлечени още две лица. С
постановлението спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „Подписка”.
Материалите от досъдебното производство са му били предявени на 19.01.2015 г., а на
07.08.2015 г. е внесен обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 602/2015 г. по
описа на ОС Плевен.
По същото, заедно с ищеца Н., като подсъдими да привлечени и Н. Л. Ч. и П. Ц. Ц..
Установява се от доказателствата по първоинстанционното дело, че в рамките на
посоченото НОХД са били осем открити съдебни заседания, от които в шест въззиваемият -
ищец участвал лично.
Делото приключило с постановяването на Присъда № 14/07.04.2017 г., с която В. Н. е
признат за невинен и е оправдан в извършването на вмененото му престъпление.
ОП Плевен е подала протест срещу оправдателната присъда, по който е било
образувано ВНОХД № 251/2017 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. В рамките
на същото е било проведено едно открито съдебно заседание с личното участие на
въззиваемия. Делото е приключило с постановяването на С Решение № 264/20.10.2017 г., с
което оправдателната присъда спрямо Н. е потвърдена.
По протест на Апелативна прокуратура - Велико Търново срещу решението е било
образувано КНОХД № № 64/2018 г. на ВКС, II Н.О, по което е проведено едно съдебно
заседание.
С Решение № 73/27.08.2018 г. касационната инстанция е отменила решението на АС
Велико Търново в частите по отношение В. Н. и един от двамата други подсъдими и е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
Пред последния е било образувано ново ВНОХД № № 323/2018 г., по което са
проведени две съдебни заседания с личното участие на въззиваемия, а с нова присъда №
47/21.02.2020 г. оправдателната присъда на ОС Плевен спрямо В. Н. е потвърдена.
По нов протест на АП Велико Търново срещу тази й оправдателна част пред ВКС е
3
било образувано КНОХД № 604/2020 г. на ВКС, I н.о. По него са проведени три съдебни
заседания и с присъда № 18/20.01.2021 г., окончателна, оправдаването на В. Н. е
потвърдено.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства за установяване
релевантните за предмета на спора факти, чрез разпита на свидетелка С. Н. - съпруга на
ищеца-въззиваем.
Същата е заявила, че водено срещу съпруга й наказателно дело, започнало в края на
2014 г. и продължило повече от 6 години му се отразило много зле. Той не очаквал да бъде
обвинен, тъй като въобще не е бил на обекта в деня на произшествието - няколко дни преди
това бил отзован в София на друг обект. Приел ситуацията много трудно, чувствал се много
обиден, защото изпълнявал добросъвестно трудовите си задълженията. Семейството
живеело в с.***, Софийско, а делата се водели в Плевен и а след това във Велико Търново,
което налагало въззиваемият всеки път да пътува. Това не му позволявало да си направи
лични планове като почивки и ангажименти извън София. За делото го призовавали чрез
призовка, която пристигала вместо в община Панчарево, в кметството на село *** и
секретарката на кмета по телефона го информирала, че трябва да отиде да си получи
призовката. В началото получавал призовка като свидетел и като отивал да си я взима
постоянно го разпитвали. След като започнал да получава призовка вече като обвиняем,
нещата станали доста по сериозни, постоянно любопитствали защо е обвинен, виновен ли е,
какво се е случило. Въззиваемият станал по-мълчалив, започнал да отбягва ходенето за
призовка и в повечето случаи съпругата му ги получавала, за да не го разпитват. Всичко това
се отразило зле и в домашната им среда. Ищецът станал неразговорлив, постоянно бил
нервен, затворен. Влошило му се здравето, налагало се да ходи по лекари, започнал да
получава паник атаки. В работата също имало отражение - бил даван като назидателен
пример за колегите му. Поради тази причина в по-късен период напуснал фирмата - там
нещата вървели на зле, всеки го сочел едва ли не с пръст и той не се чувствал комфортно.
Изпитвал страхове за начина, по който може да завърши делото. Постоянно мислел как това
се отразявало на семейството му. Притеснявал се как ще гледа детето си /тогава на 6 г./,
какво ще се случи занапред, как ще се справя с финансовата част. Не бил доволен, че когато
се налагало да ходи по делата в Плевен, трябвало да ангажира братята си да вземат детето от
детска градина, после от училище.
Свидетелката твърди тези негативни последици да не са отшумели към настоящия
момент. Когато бил обвинен започнали безсънни вечери, не можел да спи, обикалял, спял по
няколко часа и това продължавало във времето.
Твърди и че все още е с високо кръвно, получава от време на време паник атаки,
нервен и неразговорлив е.
Преди инцидента през 2011 г. бил с нормално здравословно състояние, след това
започнал да вдига кръвно и да пие хапчета, което продължавало и досега. Когато получавал
паник атака му изтръпвали крайниците, ходил бил многократно в Пирогов по спешност.
Преди обвинението съпругът й бил весел, отворен човек, разговарял свободно,
излизали с приятели, радвал се на живота, не бил притеснен, обременен и умислен.
Решаващият въззиваен състав приема, че показанията на свидетелката Н. следва да се
преценят в светлината на чл.172 ГПК, поради особено близките й отношения с въззиваемия,
като отчита, че са плод на личните й възприятия. От друга страна обстоятелствата, за които
свидетелства, могат да бъдат достояние само за най-близкия кръг лица на въззиваемия,
поради което и приема, че следва да се кредитира в частта им, касателно емоционалното
състояние на съпруга й и поведението му в рамките на семейната общност. В частта им,
касаеща влошеното му здравословно състояние и необходимостта от лечение на същото
приема, че показанията на свидетелката не следва да се кредитират, доколкото по делото
липсват каквито и да е други доказателства, изходящи от компетентни лица /лекари/ или
заключение на медицинска експертиза, установяващи този факт.
При така изложеното настоящата инстанция също приема предявеният иск за
присъждане на обезщетение за причинените на въззиваемия неимуществени вреди от
неоснователното му обвиняване в извършване на престъпление да се явява доказан по
основание, доколкото същият е признат за невиновен с влязла в сила присъда в извършване
4
на тежко умишлено престъпление /предвижда се наказание лишаване от свобода от една до
шест години/, за което му е било повдигнато обвинение и е воденото наказателно
производство /досъдебно и съдебно/ в рамките на повече от шест години.
По отношение размера на този иск.
Възприема се еднозначно от съдебната практика понятието „справедливост“,
установено от чл. 52 ЗЗД да не е абстрактно такова, а да е поставено в зависимост от
преценката на конкретни и обективно установени обстоятелства, които съдът съобразява при
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
В производство като настоящето, в което е предявен иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
такова обстоятелства са не само общо относимите - вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането на ищеца, но и - тежестта на повдигнато обвинение,
дали то е за едно или за повече престъпления, вида на последните и дали ищецът е оправдан
по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден; дали е взета мярка за
неотклонение – нейния вид и продължителност, както и другите наложени на ищеца
ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство;
продължителността на наказателното преследване, при съобразяване дали същата надхвърля
или не разумните срокове за провеждането му; начинът на развитие на наказателното
производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, броят на съдебните инстанции,
разгледали делото.
Съдът следва да съобрази още фактите дали през времетраенето на процесното
наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по
какви обвинения, респ. - техният изход, продължителност и наложените на ищеца мерки за
неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е
обезщетен и в каква степен.
От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото,
които сочат как и по какъв начин незаконното наказателно преследване се е отразило на
ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е
то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и
изобщо – цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху
живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук,
степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус; съдебното му
минало.
Наред с тези обстоятелства съдът следва да съобрази и обществените критерии за
справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на
населението към периода на увреждането, следвайки принципа за пропорционалност между
претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване.
Приема се още, и решаващият състав изцяло се присъединява към това разбиране, че
справедливостта налага и сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на
общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени
вреди от един и същ вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в
сходни хипотези.
Съобразно установените по задължителен за настоящата инстанция с ТР № 1/
23.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1/2022 г., ОСГК на ВКС критерии за определяне на
обезщетението за неимуществени вреди от деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, то се определя
глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт, които са пряка и
непосредствена последица от процесното наказателно преследване.
Отнесени към установените по настоящия казус факти гореизложени критерии
налагат извод за частична основателност на оплакванията във въззивната жалба на
Прокуратурата на РБългария за неадекватност на определеното като размер обезщетение за
причинените неимуществени вреди на В. Н. от воденото срещу него наказателно
производство, приключило с оправдателна присъда.
Така при определяне на този размер въззивната инстанция съобрази на възрастта на
ищеца-въззиваем - към момента на повдигане на обвинението същият е бил на 38 години,
както и фактът, че не е осъждан, вкл. няма данни срещу него да са били водени други
5
наказателни производства.
Наред с тях въззивната инстанция съобрази продължителността на конкретното
наказателното производство, в хода на което е оправдан - близо шест години, като делото е
било разгледано по два пъти от апелативната и касационна инстанции. В рамките на
съдебните производства са били проведени общо 15 открити съдебни заседания, от които
само по две въззиваемият не е присъствал лично.
Предвид че обвинението спрямо Н. е било за тежко умишлено престъпление,
извършено в условието на независимо съпричинителство с други две лица решаващият
състав приема, че общата продължителност на наказателното производство не надхвърля
разумните срокове за провеждането му. Отчете и обстоятелството, че в целия този период
спрямо него е била взета най-лека мярка за процесуална принуда - подписка, отменена с
постановяване на оправдателната присъда.
Настоящата инстанция съобрази и че по делото не се установи да е налице пряка
причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство и влошаване
здравословно състояние на ищеца-въззиваем, за което частично свидетелства свидетелката
Н., негова съпруга, доколкото други писмени и гласни доказателства, вкл. съдебно-
медицинска експертиза в тази насока не са ангажирани.
Обсъдените гласни доказателства на свидетеля Н. според решаващият състав не
установяват настъпването на неблагоприятни последици в емоционалното състояние на
въззиваемия в следствие на образуваното спрямо него наказателно производство, по-големи
от обичайните за такива случаи.
Въззивната инстанция прецени и липсата на твърдения и доказателства за наличие на
действително уронване на честта и доброто име на В. Н. сред обществото от неоснователно
воденото срещу нея наказателно преследване за престъплението, за което е оправдан, вкл. то
да е станало широко обществено достояние/достояние - извън кръга от неговите съселяни и
евентуални - колеги.
Отделно не са ангажирани достоверни доказателства /извън показанията на съпругата
на въззиваемия/ наказателното преследване да се е отразило негативно и на трудова му
заетост. В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че до 2019 г. Н. е бил служител
на „Пайп Систем“ЕООД, без да се твърди, че е напуснал дружеството по причина на
воденото срещу него наказателно производство, нито че последното е препятствало
възможността му да си намери друга работа и да издържа семейството си.
Гореизложените обстоятелства, според решаващият състав, обосновават извод за
наличие на предпоставки за намаляване размера на присъденото от първоинстанционния съд
като дължимо обезщетение за неимуществени вреди до размер на 15 000 лв., който в случая
и при отчитане конкретиката на всички релевантни обстоятелства в най-пълна степен
покрива общоприетия критерий за справедливост.
Така определения размер на обезщетението, според въззивната инстанция,
съответства на необходимостта от преодоляване на причинените вреди в тяхната цялост и е
достатъчен за репарирането им.
Същият е съобразен с установеното разбиране в съдебната практика в насока, че в
преценка си относно дължимото се справедливо обезщетение съдът е задължен да съобрази
и всички други конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за
прилагането на критерия за справедливост, установен от нормата на чл.52 ЗЗД, вкл.
еднаквото третиране на сходни случаи при претендирани обезщетения за неимуществени
вреди от деликт, доколкото справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични
случаи като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществените вреди от един и същи вид, което налага съобразяването на
съдебната практика по подобни казуси.
Предвид на гореизложеното решаващият състав съобрази и сходното разрешаване на
подобни казуси и размера на присъжданите с тях обезщетения по реда на чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ / Определение № 414 от 31.01.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 2382/2024 г. Решение №
6
50058 от 30.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1937/2022 г., IV г. о., ГК, /там ищецът е бил
оправдан по две повдигнати обвинения, едно от които по чл.123, ал.1, пр.2 НК/, Решение №
148 от 12.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3329/2023 г., IV г. о., ГК и др./.
Присъдената главница за обезщетението е дължимо в едно с лихвата за забава,
считано от 26.04.2025 г. до окончателното й изплащане.
Ето защо и обжалваното решение следва да бъде частично отменено за разликата над
сумата от 15 000 лева до присъдения от първоинстанционния съд размер от 30 000 лв.
По отношение предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в сторени разноски за платени адвокатски възнаграждения на процесуалните
представители на ищеца-въззиваем.
Установява се от наличните по делото писмени доказателства, че в рамките на
развилите се досъдебно и съдебно производства срещу В. Н. същия е заплатил
възнаграждения на представляващите го адвокати по банков път в общ размер на 10 400
лева. /съобразно приложените договори за правна защита и съдействие по НОХД №
605/2015 г. на ОС Плевен, ВНОХД № 251/2017 по описа на АС Велико Търново, КНОХД №
64/2018 г. на ВКС.
Няма спор, че на същия се дължи обезщетение за причинените й имуществени вреди
за направени разходи за платени адвокатски възнаграждения на защитниците й в
наказателното производство, защото сторените такива са в пряка причинно-следствена
връзка с това производство.
От друга страна, съобразно задължителните постановки на ТР № 1/ 27.11.2023 г. на
ВКС по т. д. № 1/2022 г., ОСГК на ВКС, при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да
определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в
размер, по-малък от платения в наказателния процес.
При разрешаването на този въпрос съдът е длъжен да изследва дали незаконно
обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с
оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и
очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на
защитата.
При преценката на тези релевантни факти в случай, че се установи уговореното
адвокатско възнаграждение да надвишава съществено разумния и обичаен размер на
дължимото възнаграждение следва, че изплатеното в повече няма за причина незаконното
обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия
дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За
платеното в повече държавата не дължи обезщетение.
Съобразявайки гореизложеното във връзка с установените факти по настоящето дело
и при въведено възражение от въззивника за прекомерност на сторените от Н. разноски за
платени адвокатски хонорара на защитниците му следва да се посочи, че всеки обвиняем
има право на защита, включващо в себе си и правото на избор на защитник, респ. - замяната
му , като прецени, че това отговаря на интересите на защитата му.
В случая В. Н. се е възползвал в пълнота от това право, като е ангажирал по
наказателното производство няколко адвокати /всички от една кантора/.
Вярно е, че същият не е ангажирал доказателства относно факта какво е наложило
смяната на защитниците му, но според разясненията на ТР № 1/27.11.2023 г. по т.д. № 1/2022
г. на ОСГК на ВКС, отговорността за разноски, вкл. в наказателното производство, е
гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за отговорността от неизпълнение на общото
задължение да не се вреди другиму, т.к. за отговорността на Държавата за причинени вреди
не са уредени особени правила в ЗОДОВ. По отношение на отговорността за вреди от
неизпълнението на задължения с определено съдържание е приложимо правилото на чл. 83,
ал. 2 ЗЗД, че длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да
избегне, като положи грижи на добър стопанин. При деликтната отговорност няма нужда от
7
подобно правило, тъй като делинквентът дължи обезщетение само за тези вреди, които са в
причинна връзка с неговото противоправно деяние. Вредите, които са в причинна връзка с
неполагането на дължимата грижа от пострадалия, са следствие от неговото поведение,
което прекъсва причинната връзка с противоправното деяние на делинквента и той не
може да носи отговорност за тяхното обезщетяване.
В унисон с тези разяснения въззивната инстанция приема, че смяната на адвокати
във връзка с организирането на защитата на подсъдимия е негово процесуално право и от
упражняването му не може да произтичат неблагоприятни за него правни последици,
каквито са отказът да бъдат репарирани в настоящето производство, когато то е положило
дължимата грижа да си осигури адекватна правна помощ.
Наказателно процесуалният кодекс не съдържа ограничение на броя на защитниците,
които обвиненото лице може да упълномощи, поради което и предвид гореизложеното се
налага всякога, когато обвиняемият/подсъдимият е положил дължимата се грижа, всички
разходи за защитниците му съставляват причинени от наказателното производство
имуществени вреди.
Държавата не отговаря за тези вреди, възникнали от неоправданото заплащане на
възнаграждение на повече от един адвокат - когато видът и тежестта на обвинението,
интензитетът на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд по защитата
не налагат упълномощаването на повече от един защитник /Решение № 119 от 18.04.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 4522/2017 г., IV г. о., ГК Решение № 188 от 17.10.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 471/2019 г., IV г. о., ГК/.
В настоящия случай обаче обвинението, за което въззиваемият е оправдан, е тежко
умишлено, водено е освен срещу него и срещу други двама обвиняеми в условието на
независимо съизвършителство и е продължило в период от шест години, което е наложило
участие в извършването на множество процесуално-следствени действия в хода на
досъдебното и съдебното производство, както и сериозен анализ на събраните
доказателства. Следва да се акцентира още веднъж, че по делото са проведени общо 15
открити съдебни заседания и техния брой и честотата на насрочването им предпоставя
необходимост упълномощаването на повече от един защитник – за да се избегне
неоправданото отлагане на производството в случай на заетост на защитника, ако той е само
един.
На отделно основание всеки един от платените от въззиваемия хонорари на
ангажираните като защитници адвокати по наказателното дело е в рамките на минимума за
това, определен в Наредба № 1/2004 г. към релевантния момент.
Предвид изложеното неоснователни се явяват оплакванията във въззивната жалба
Прокуратурата на РБългария за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която
й е присъдено обезщетение за причинените на въззивника имуществени вреди,
представляващи заплатени хонорари на адвокатите, негови защитници по наказателното
производство. Затова и в посочената му част като правилно, обжалваното решение следва да
се потвърди.
Съобразно изхода от спора пред настоящата инстанция сторените от страните
разноски във въззивното производство следва да останат за тяхна сметка.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, гражданско отделение, 16-
ти състав
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Решение № 731/05.02.2025 г., постановено по гр.д. № 4978/2024 г. по описа
на СГС, ГО в частта му, с която Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на
осн.чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ на В. С. Н. - ЕГН ********** от гр. *** сумата над 15 000 до
присъдената от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие от незаконно обвинение в престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 НК,
по повод на което било образувано досъдебно производство № С-132/2011 г. по описа на
ОСлО при ОП Плевен, пр.пр. № 1088/2011г. по описа на ОП-Плевен и НОХД № 602/2015г.
по описа на Окръжен съд-Плевен, приключило с влязла в сила на 20.01.2021 г. оправдателна
присъда, след проведен инстанционен контрол и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск от В. С. Н. - ЕГН ********** от гр.
*** против Прокуратурата на Република България за разликата над сумата от 15 000
/петнадесет/ хиляди лева до сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие от незаконно обвинение в
престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 НК, по повод на което било образувано досъдебно
производство № С-132/2011 г. по описа на ОСлО при ОП Плевен, пр.пр. № 1088/2011г. по
описа на ОП-Плевен и НОХД № 602/2015г. по описа на Окръжен съд-Плевен, приключило с
влязла в сила на 20.01.2021 г. оправдателна присъда, след проведен инстанционен контрол,
ведно със законната лихва върху главницата, считан от 26.04.2021 г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 731/05.02.2025 г., постановено по гр.д. № 4978/2024 г. по
описа на СГС, ГО в останалата му обжалвана част, с която Прокуратурата на РБългария е
осъдена да заплати на осн.чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ на В. С. Н. - ЕГН ********** от гр. ***
сумата от 10 400 лв., представляваща претърпени имуществени вреди от незаконното
обвинение като разноски за адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху
главните вземания за обезщетения, считано от 26.04.2021г. до окончателното плащане,
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9