№ 6015
гр. С., 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110145187 по описа за 2021 година
Предмет на делото са обективно евентуално съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ
и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът [фирма] твърди, че на 26.08.2020 г. получил покана за доброволно
изпълнение по изпълнително дело № [№], по описа на ЧСИ Л.М., според която
следвало да плати 819,36 лева, от които: 200 лева – присъдени разноски, 400 лева –
разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение, 3 лева – банков
комисион за превод на авансовите такси, 216,60 лева – такси по ТТРЗЧСИ,
включващи: 24 лева – такса за връчване на покана за доброволно изпълнение по т. 1, 6
лева - такса по т. 3 за удостоверение, по т. 9 – 18 лева за налагане на запор, по т. 5 – 72
лева за три броя съобщения за прекратяване на изпълнителния процес, по т. 26 – 72,36
лева – пропорционална такса. С молба от 27.08.2020 г. длъжникът представил
платежно нареждане от 27.08.2020 г. за пълния размер на сумата по поканата – 819,36
лева, но същевременно направил възражение за част от разноските, а именно: за
адвокатския хонорар над 200 лева, за 3 лева – банков комисион, за 72 лева – такси по т.
5 за три боря съобщения за прекратяване на делото и за такса по т. 26 за горницата над
24 лева. Със съобщение № 1204/ 28.08.2020 г., получено на 01.09.2020 г. от ищеца,
ЧСИ Л.М. го уведомил, че присъединява държавата за публични вземания в размер на
10 616 лева въз основа на удостоверение от 21.08.2020 г., издадено от ТД на НАП. С
молба от 02.09.2020 г. [фирма] представило доказателства, че публичните задължения
са платени на 21.08.2020 г., тоест преди държавата да бъде присъединена като
взискател. На 15.09.2020 г. било издадено постановление, с което ЧСИ Л.М. оставил
без уважение възражението на длъжника от 27.08.2020 г. и приложил две сметки - №
[№]/ 15.09.2020 г. и № [№]/ 15.09.2020 г. за 48 лева и за 1034,35 лева – такси за
връчване на съобщения и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху публичните вземания.
Според ищцовото дружество тези такси са недължими към съдебния изпълнител, тъй
като публичните вземания били погасени преди присъединяването на държавата като
взискател и без органът по изпълнение да е извършил каквито и да е действия по
събирането им. Със следващо съобщение от 16.09.2020 г. ЧСИ Л.М. уведомил [фирма],
1
че отново е изискал удостоверение по чл. 191 ДОПК и присъединил държавата за сума
в размер на 45 222,41 лева въз основа на удостоверение от 14.09.2020 г., получено по
изпълнителното дело на 15.09.2020 г. Към същото била приложена нова сметка № [№]/
16.09.2020 г. за такси в размер на 3562,01 лева. С молба от 18.09.2020 г. длъжникът
уведомил съдебния изпълнител, че на 15.09.2020 г., преди удостоверението да бъде
получено и преди държавата да бъде присъединена като взискател за сумата 45 222,41
лева, същата била платена. С тази молба било приложено удостоверение, издадено от
НАП от 17.09.2020 г., според което [фирма] нямало публични задължения. В исковата
молба се сочи, че с жалба № 1170/ 18.09.2020 г. било обжалвано постановлението за
разноски от 15.09.2020 г., за която била платена държавна такса по сметка на
Софийски градски съд в размер на 25 лева. Със съобщение от 28.09.2020 г. съдебният
изпълнител го уведомил, че дължи 48 лева за администриране на жалбата. С
постановление от 28.09.2020 г. била оставена без уважение молбата на длъжника от
18.09.2020 г., към което била приложена нова сметка № [№]/ 28.09.2020 г. за 24 лева –
такси. С посоченото постановление били приети за събиране следните разноски: 48
лева – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ по сметка № [№]/ 15.09.2020 г., 1028,35 лева – такса
по т. 26 от ТТРЗЧСИ по сметка № [№]/ 15.09.2020 г., 3562,01 лева – такса по т. 26
съгласно сметка № [№]/ 16.09.2020 г. и 48 лева – такса по т. 5 по сметка № [№]/
28.09.2020 г. Постановлението било обжалвано от [фирма] с жалба от 02.10.2020 г., за
която била платена държавна такса от 25 лева по сметка на Софийски градски съд. С
платежно нареждане от 20.05.2021 г. облужващата ищеца банка превела на съдебния
изпълнител сумата 4658,50 лева – такси по т. 26 и по т. 5 от ТТРЗЧСИ. С решение от
28.07.2021 г. по гр.д. № 11632/ 2020 г., по описа на Софийски градски съд, приетите за
събиране от съдебния изпълнител разноски били намалени, както следва: адвокатският
хонорар за изпълнителното производство до 200 лева, таксите по т. 5 от ТТЗЧСИ до
сумата 48 лева, а таксата по т. 26 – до сумата 52 лева, като жалбата от 02.10.2020 г.
срещу постановлението от 28.09.2020 г. била оставена без уважение. Според ищцовото
дружество ответникът му е причинил имуществени вреди като незаконосъобразно е
начислил и събрал сумите, както следва: 3 лева – банкова комисионна, която според
него е неправомерно събрана, тъй като не е включена в изпълнителния лист, въз основа
на който било образувано изпълнителното дело; 48 лева – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ по
сметка № [№]/ 15.09.2020 г., тъй като била начислена за връчване на съобщения по
повод незаконосъобразни действия на съдебния изпълнил – приемане за събиране на
вече погасени публични задължения; 48 лева – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ по сметка №
[№]/ 28.09.2020 г., тъй като била начислена за връчване на съобщения по повод
незаконосъобразни действия на съдебния изпълнил; 1028,35 лева – такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ по сметка № [№]/ 15.09.2020 г. за събиране на публични задължения в
размер на 10 616 лева, която била недължима поради това, че задълженията били
погасени чрез плащане преди ответникът да ги присъедини и да начисли таксите за
събирането им; 3562,01 лева – такси по сметка № [№]/ 16.09.2020 г. за събиране на
публични вземания в размер на 45 222,41 лева, които такси били недължими, тъй като
публичните задължения били заплатени преди присъединяване на държавата като
взискател по изпълнителното дело; 25 лева – държавна такса, платена в полза на
Софийски градски съд по жалба от 18.09.2020 г. срещу постановление за разноски на
съдебния изпълнител, и 25 лева – държавна такса, платена в полза на Софийски
градски съд по жалба от 02.10.2020 г. срещу постановление за разноски на съдебния
изпълните. С оглед на тези съображения [фирма] моли да бъде постановено решение, с
което Л. ЕВГ. М., действащ като частен съдебен изпълнител с рег. № [№] на КЧСИ, да
бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в общ
размер 4739,36 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното им изплащане. Според ищеца сумите 25 лева – такси за
2
обжалване, платени по сметка на Софийски градски съд, представляват имуществена
вреда за него доколкото единствената причина за подаване на жалбите и за
реализирането им са незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител. При
условията на евентуалност, ако не бъде установено, че поведението на ЧСИ Л.М. е
противоправно или че събраната сума представлява вреда, [фирма] заявява, че сумата в
общ размер 4686,36 лева, включваща 48 лева – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ по сметка №
[№]/ 15.09.2020 г., 48 лева – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ по сметка № [№]/ 28.09.2020 г.;
1028,35 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по сметка № [№]/ 15.09.2020 г. и 3562,01
лева – такса по сметка № [№]/ 16.09.2020 г., е събрана от ЧСИ Л.М. без основание за
това, тъй като не е имал право да начислява изброените такси, с оглед на което моли
последният да бъде осъден да му я върне, заедно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба.
Ответникът Л. ЕВГ. М., действащ като частен съдебен изпълнител с рег. № [№]
на КЧСИ, оспорва предявените искове. Твърди, че всички такси са събрани правомерно
при изпълнение на дейността му. Поддържа, че е действал съгласно нормата на чл.
433, ал. 2 ГПК, според която изпълнителното производство се приключва с изпълнение
на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Сочи, че НАП е издала 2
бр. удостоверения за наличие на публични задължения, поради което законосъобразно
е присъединил държавата като взискател по изпълнителното дело и законосъобразно е
начислил таксите по т. 26 ТТРЗЧИ, както и тези за изпращане на съобщения до
страните в изпълнителното производство – 2 пъти по 48 лева. Ответникът излага
съображения, че таксите в размер на 25 лева за двете жалби, подадени до Софийски
градски съд, са дължими от [фирма], тъй като разноски за жалби принципно се дължат
от страните в изпълнителното производство и не се възлагат в тежест на съдебния
изпълнител. Освен това поддържа, че тъй като не са налице незаконосъобразни
действия, извършени от него, не дължи заплащането на тези разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Към настоящото дело е приложен препис от изпълнително дело № [№], по описа
на ЧСИ Л.М. с рег. № [№], от който е видно, че делото е образувано по молба на
[фирма] от 18.08.2020 г. срещу [фирма], ЕИК [ЕИК], като правоприемник на [фирма],
ЕИК [ЕИК] въз основа на изпълнителен лист от 18.12.2019 г., издаден по гр.д. № 871/
2018 г., по описа на Районен съд – Монтана, в полза на КР. ИГН. Б. срещу [фирма],
ЕИК [ЕИК] за сумата 200 лева – адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, договор за
цесия, сключен на 13.01.2020 г. между КР. ИГН. Б. и [фирма], и уведомление за
прехвърлянето на вземането до длъжника. С молбата взискателят е поискал да бъде
събрана цялата сума по изпълнителния лист, заедно със сторените в изпълнителния
процес разноски, включително 3 лева за платена банкова такса, както и 400 лева –
адвокатско възнаграждение. Към нея е приложена вносна бележка от 18.08.2020 г., от
което е видно, че за образуването на изпълнителния процес е наредена сумата 75 лева,
от които 72 лева - по банковата сметка на съдебния изпълнител, а остатъкът от 3 лева
представлява такса за финансовата операция.
С поканата за доброволно изпълнение с изх.№ 1125/ 20.08.2020 г. ЧСИ Л.М. е
уведомил [фирма] за образуваното срещу него изпълнително дело и го е поканил в
двуседмичен срок от получаването й да заплати сумите: 200 лева – присъдени
разноски, 400 лева – разноски по изпълнителното дело, 3 лева – банков комисион,
216,36 лева - такси по ТТРЗЧСИ, включващи: 24 лева – такса по т. 1 за образуване на
изпълнително дело, 6 лева – по т. 3 за удостоверение от НАП по чл. 191 ДОПК, 24 лева
– по т. 5 за връчване на ПДИ, 18 лева – по т. 9 за налагане на запор, 72 лева – по т. 5 за
3
три броя съобщения при прекратяване на делото – за връчване на съобщения до
страните за издадено постановление за прекратяване на делото и съобщение за вдигане
на наложен запор, 72,36 лева – пропорционална такса по т. 26, дължима към 03.09.2020
г. От разписката е видно, че поканата е получена от [фирма] на 26.08.2020 г.
По изпълнителното делото е приложена сметка от 20.08.2020 г., от която се
установява, че съдебният изпълнител е начислил за плащане от длъжника сумата 20
лева – такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ, 5 лева – такса по т. 3, 20 лева – такса по т. 5 и 15 лева
– такса по т. 9, общо 60 лева без ДДС и 72 лева с ДДС.
Видно от запорно съобщение с изх. № 1126/ 20.08.2020 г. до [фирма], получено
на 25.08.2020 г., ЧСИ Л.М. е наложил запор на вземанията на [фирма] по банковите му
сметки, открити в тази банка, както и на банковите му касети.
На 21.08.2020 г. съдебният изпълнител е отправил искане до НАП за издаване на
документ по чл. 191, ал. 4 ДОПК за [фирма]. Видно от удостоверение с изх. № [№]/
21.08.2020 г., издадено от ТД на НАП- С., входирано при ЧСИ Л.М. под № 975/
28.08.2020 г., към момента на издаването му - 21.08.2020 г. [фирма] е имало
задължения към държавата в общ размер 10 616 лева.
На 27.08.2020 г. длъжникът е депозирал молба до съдебния изпълнител, с която
е възразил срещу приемането на разноски за адвокатски хонорар за горницата над
минималния размер от 200 лева, 3 лева – банков комисион, 72 лева – такси по т. 5 от
ТТРЗЧСИ и за горницата над 24 лева – такси по т. 26 ТТЗЧСИ.
На 28.08.2020 г. съдебният изпълнител е изпратил до [фирма] съобщение, с
което е посочил, че съгласно удостоверение с изх. № [№]/ 21.08.2020 г., издадено от
ТД на НАП – С., дружеството има задължения към държавата в общ размер 10 616
лева, без такси и разноски по ТТРЗЧСИ, както и че въз основа на това удостоверение
държавата е присъединен взискател по право. Съобщението е получено от длъжника
на 01.09.2020 г., видно от разписката към него.
С молба с вх. № 1064/ 02.09.2020 г. [фирма] е уведомило съдебния изпълнител,
че задълженията в размер на 10 616 лева са погасени от него преди връчване на
съобщението за присъединяване на държавата като взискател в изпълнителния процес
– на 21.08.2020 г., с оглед на което е поискало прекратяване на изпълнителното дело по
отношение на НАП, както и по отношение на таксите по т. 26 ТТРЗЧСИ. Към молбата
е приложено копие от платежно нареждане от 21.08.2020 г., според което [фирма] е
наредило по банкова сметка на ТД на НАП – С., офис Витоша сумата 10 616 лева.
На 11.09.2020 г. е изискан от НАП документ по чл. 191, ал. 4 ДОПК за [фирма].
С постановление от 15.09.2020 г. ЧСИ Л.М. е оставил без уважение
възраженията на длъжника от 27.08.2020 г. и от 02.09.2020 г. Към него са приложени 2
сметки, както следва: сметка № [№] 15.09.2020 г. за сумата 48 лева с ДДС – такса по т.
5 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване на документ, и сметка № 10100/ 15.09.2020 г. за
сумата 1034,35 лева с ДДС – такса по т. 26 (856,96 лева без ДДС) и такса по т. 3 за
извършване на справка за длъжника и имуществото му (5 лева без ДДС). Препис от
постановлението е връчен на [фирма] на 17.09.2020 г.
Към изпълнителното дело е приложено удостоверение с изх. № [№]/ 14.09.2020
г., издадено от ТД на НАП – С., входирано при ЧСИ Л.М. с номер 1160/ 16.09.2020 г.,
според което към 14.09.2020 г. [фирма] е имало задължения към държавата в размер на
45 222,41 лева.
На 16.09.2020 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до
[фирма], с което е наложил запор на вземанията на длъжника по банковите му сметки и
банковите касети до сумата 49 866,77 лева, от която 45 222,41 лева – задължения към
4
държавата и 4590,36 лева – такси и разноски по ТТРЗЧСИ.
На 16.09.2020 г. ЧСИ Л.М. е изпратил съобщение до длъжника, с което го е
уведомил, че има задължения към държавата в размер на 45 222,41 лева съгласно
удостоверение с изх. № [№]/ 14.09.2020 г., издадено от ТД на НАП – С., както и
разноски по ТТРЗЧСИ, а също, че държавата е присъединен по право взискател.
Съобщението е получено от [фирма] на 17.09.2020 г., видно от разписката към него.
На 16.09.2020 г. е изготвена сметка № [№]/ 16.09.2020 г., с която ЧСИ Л.М. е
начислил 3562,01 лева с ДДС – такса по т. 26 върху сумата 45 222,41 лева, такса по т. 5
за изготвяне и връчване на документ и такса по т. 9 за налагане на запор.
На 18.09.2020 г. длъжникът е депозирал чрез съдебния изпълнител жалба до
Софийски градски съд, с която е оспорил постановлението от 15.09.2020 г. и по-
конкретно начислените суми за адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лева,
3 лева – банков комисион, 72 лева – такси по т. 5 за три боря съобщения за
прекратяване на делото и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за горницата над 24 лева.
С молба с вх. № 1169/ 18.09.2020 г. [фирма] е уведомило ЧСИ Л.М., че
задълженията към държавата в общ размер 45 221,41 лева са погасени на 15.09.2020 г.
и е поискало изпълнителното дело да бъде прекратено по отношение на НАП и по
отношение на таксите по т. 26 ТТРЗЧСИ. Към молбата са приложени копия от 4 броя
платежни нареждания от 15.09.2020 г., с които [фирма] е наредило в полза на ТД на
НАП – С. сумите 8 532,85 лева, 15 524,76 лева, 4 986,50 лева и 21 230,78 лева, както и
копие от удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК от 17.09.2020 г., издадено от ТД на НАП
– С., според което [фирма] няма задължения.
С постановление от 28.09.2020 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение
възражението на длъжника с вх. № 1169/ 18.09.2020 г. Същото е връчено на последния
на 01.10.2020 г., видно от разписката към съобщението, с което е изпратен препис от
него.
Към изпълнителното дело е приложена сметка № 10149/ 28.09.2020 г., с която
ЧСИ Л.М. е начислил сумата 20 лева без ДДС (24 лева с ДДС)– такса по т. 5 за
изготвяне и връчване на документ.
Със съобщение с изх. № 1359/ 28.09.2020 г. е указано на длъжника, че жалбата
от 18.09.2020 г. е оставена без движение, както и че следва да внесе по сметка на
Софийски градски съд сумата 25 лева – държавна такса и 48 лева – такси по т. 5 и по т.
8 от ТТРЗЧСИ по сметка на съдебния изпълнил. Заедно със съобщението е изпратена
сметка № [№]/ 28.09.2020 г., с която е начислена такса по т. 5 за изготвяне и връчване
на книжа в размер на 24 лева с ДДС.
На 28.09.2020 г. е входирано удостоверение, издадено от ТД на НАП – С.,
според което [фирма] няма задължения.
С молба от 02.10.2020 г. длъжникът е представил копие от платежно нареждане,
от което е видно, че е заплатил по сметка на Софийски градски съд сумата 25 лева –
такса по жалба от 18.09.2020 г.
На 02.10.2020 г. чрез съдебния изпълнител е подадена жалба от [фирма] до
Софийски градски съд, с която е оспорено постановлението от 28.09.2020 г.
Към изпълнителното дело е приложен заверен препис от решение № 265121/
28.07.2021 г. по ч.гр.д. № 11632/2020 г., по описа на Софийски градски съд, II Д
въззивен състав, с което е отменено постановление № [№]/ 15.09.2020 г. на ЧСИ Л.М. в
частта, с която са приети разноски за адвокатски хонорар за разликата над 200 лева до
400 лева, за разликата над 48 лева до 72 лева – такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ, както и за
5
разликата над 52 лева до 72,36 лева – такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като разноските са
намалени, както следва: разноските за адвокатско възнаграждение от 400 лева на 200
лева, разноските по т. 5 от ТТРЗЧСИ за връчване на съобщения на страните за
издадено постановление за прекратяване на делото и вдигане на запор от 72 лева на 48
лева, а разноските по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 72,36 лева на 52 лева. С решението е
оставена без уважение жалбата на [фирма] срещу постановление № [№]/ 15.09.2020 г.
на ЧСИ Л.М. в останалата й част, както и изцяло жалбата срещу постановление № [№]/
28.09.2020 г. Софийски градски съд не е присъдил с решението си претендираните от
жалбоподателя съдебни разноски.
Като писмено доказателство по делото е прието копие от платежно нареждане от
27.08.2020 г., от което се установява, че [фирма] е наредило по сметка на ЧСИ Л.М.
сумата 819,36 лева с основание изпълнително дело № [№], пълно сл. пл.
Представено е копие от платежно нареждане от 01.10.2020 г., видно от което
[фирма] е заплатило по сметка на Софийски градски съд сумата 25 лева – държавна
такса по жалба от 02.10.2020 г.
От копие от платежно нареждане от 20.05.2021 г. се установява, че [фирма] е
наредило по сметка на ЧСИ Л.М. сумата 4658,50 лева с основание изпълнително дело
№ [№], служебно.
При горните фактически констатации съдът прави следните правни изводи:
Имуществената отговорност за вреди, причинени от органа по принудително
изпълнение, е вид юридическа отговорност, изрично регламентирана в чл. 441 ГПК. Тя
е санкция за виновно неправомерно поведение на съдебния изпълнител при или по
повод осъществяване на дейността му в изпълнителното производство, в резултат на
което са увредени права и интереси на длъжника, взискателя или трети лица. Съгласно
нормата на чл. 441, ал. 1 ГПК за вредите, причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение, частният съдебен изпълнител отговаря
при условията на чл. 45 ЗЗД. В чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ е предвидено, че частният съдебен
изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на
своята дейност. Следователно отговорността на частния съдебен изпълнител за
причинените от него при изпълнение на дейността му вреди е уредена като деликтна.
За да бъде уважен предявен иск с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 45, ал.
1 ЗЗД, вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно
и главно доказване следните кумулативни предпоставки: противоправно поведение на
ответника при изпълнение на дейността му като частен съдебен изпълнител;
претърпените вреди и размера им; причинно - следствена връзка между
противоправното поведение на ответника и настъпилите вреди. Вината на ответника се
предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а оборването на презумпцията е в тежест на
последния.
Обстоятелството, че сочените от ищеца като противоправни действия на ЧСИ
Л.М., на които се основат предявените искове по чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, са били предмет на ч.гр.д. № 11632/ 2020 г., по описа на
Софийски градски съд, II Д въззивен състав, по което съдът се е произнесъл с решение
№ 265121/ 28.07.2021 г. по жалби на [фирма], е ирелевантно към настоящия спор.
Съгласно мотивите на т. 3 от Тълкувателно решение № 7/ 31.07.2017 г. по т.д. № 7/
2014 г. на ОСГТК на ВКС съдебните решения, постановени в производство по жалби
срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива
съдържанието на силата на пресъдено нещо. Производството по чл. 435 – чл. 438 ГПК
е процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното изпълнение и
има за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител. Защита
6
по този ред получават лицата, чиито права са засегнати от незаконните действия или
откази на съдебен изпълнител – взискателят, длъжникът, присъединените кредитори,
участващите в изпълнението лица – наддавач, купувач, трето задължено лице, пазач,
трети лица. Производството е двустранно, спорно, правораздавателно по характера си,
а предметът му е валидността на извършеното от изпълнителния орган действие или
исканото от жалбоподателя негово задължение. Правомощията на окръжния съд са
контролно – отменителни и с реализирането им се упражнява контрол за
законосъобразност на действието или отказа на изпълнителния орган. Решение,
постановено от съда в това производство, не се ползва със сила на пресъдено нещо,
дори когато има за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за
жалбата. Същото се отнася единствено до обжалваното конкретно действие или отказ
на съдебния изпълнител и не се зачита като правоустановяващо действие по други
спорове – то не обвързва съда, разглеждащ деликтния иск на увредения за присъждане
на обезщетение, причинено от процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение от частен съдебен изпълнител по чл. 45 ЗЗД, а по чл. 49 ЗЗД от държавен
съдебен изпълнител. Съдът сезиран с посочените искове подлага на самостоятелна
преценка законосъобразността на действията или бездействията на изпълнителния
орган, като не е обвързан от съдържанието на съдебното решение по чл. 436 ГПК. С
оглед на тези съображения настоящият състав следва да извърши самостоятелна
преценка относно провипоправността на действията на ответника, извършени в
качеството му на частен съдебен изпълнил, предмет на предявените от [фирма] искове
по чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, без да е обвързан
от решението № 265121/ 28.07.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 11632/ 2020 г., по
описа на Софийски градски съд, II Д въззивен състав.
Според общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, с изключение на визираните в т. 1 - 3 хипотези, а именно: когато
изпълнителното дело се прекрати при условията на чл. 433, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство; когато изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; или когато
разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират
за: 1. извършването на изпълнителни действия; 2. извършването на други действия, а в
ал. 2 е предвидено, че размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се
определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на
правосъдието след съгласуване с камарата. В Раздел IV „Авансови такси” от Тарифата
за таксите и разноските към ЗЧСИ е посочено, че взискателят внася авансово в
размерите, определени в тарифата за съответното действие: а) обикновените такси; б)
пропорционалните такси, с изключение на таксата по т. 26; в) допълнителната такса; и
г) допълнителните разноски. Видовете допълнителните разноски са изброени в чл. 31
от Тарифата, където в забележка е изрично регламентирано, че са дължими от
длъжника, когато за тях е издаден документ по ЗСч. В т. „б” на чл. 31 е посочено, че
допълнителни разноски са и банкови такси и комисионни.
В случая с поканата за доброволно изпълнение с изх. № 1125/ 20.08.2020 г. ЧСИ
Л.М. е уведомил [фирма] за образуваното срещу него изпълнително дело и го е
поканил в двуседмичен срок от получаването й да заплати присъдената сума от 200
лева, за която е издаден изпълнителен лист от 18.12.2019 г., издаден по гр.д. № 871/
2018 г., по описа на Районен съд – Монтана, въз основа на който е образуван
изпълнителният процес, 400 лева – разноски по изпълнителното дело, 3 лева – банков
комисион, 216,36 лева- такси по Тарифата към ЗЧСИ, включващи: 24 лева – такса по т.
1 за образуване на изпълнително дело, 6 лева – такса по т. 3 за удостоверение от НАП
по чл. 191 ДОПК, 24 лева – такса по т. 5 за връчване на ПДИ, 18 лева – такса по т. 9 за
7
налагане на запор, 72 лева – такса по т. 5 за три броя съобщения при прекратяване на
делото и 72,36 лева – пропорционална такса по т. 26, дължима към 03.09.2020 г.
Претенцията за събиране на сумата 3 лева – банкова такса е отправена от взискателя
към съдебния изпълнител с молбата за образуване на изпълнителното производство.
Към последната е приложена вносна бележка от 18.08.2020 г., от което е видно, че за
образуването на изпълнителния процес е наредена сумата 75 лева, от които 72 лева - по
банковата сметка на съдебния изпълнител, а остатъкът от 3 лева представлява банкова
такса за финансовата операция. Следователно сумата от 3 лева е банков комисон за
банков превод на таксата за образуване на изпълнителния процес към органа по
изпълнението. Същата е условие за плащането на дължимата такса за образуване на
изпълнителното производство, тоест за започване на действията по принудителното
изпълнение, без заплащането на която последните не биха били предприети. Поради
това се налага извод, че сумата 3 лева представлява допълнителни разноски по смисъла
на чл. 31, б. „б” от ТТРЗЧСИ, а реалният й разход е доказан с надлежен документ -
копие от вносна бележка. Следователно на основание чл. 79, ал. 1 ГПК [фирма] дължи
сумата 3 лева – банкова такса, а действията на ЧСИ Л.М. по събирането й са
правомерни. Последното налага извод, че липсва една от предпоставките на иска по чл.
441, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за сумата 3 лева, а
именно противоправност на поведението на ответника по събирането й. С оглед на
това съдът приема, че този иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Сумата 1028,35 лева, за която ищецът твърди, че представлява претърпяна от
него имуществена вреда вследствие на незаконосъобразни действия на ответника,
представлява такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, начислена по сметка № [№]/ 15.09.2020 г.
върху сумата 10 616 лева – вземания на държавата, посочени в удостоверение,
издадено от ТД на НАП - С. с изх. № [№]/ 21.08.2020 г. Таксите, дължими в
изпълнителното производство в полза на частния съдебен изпълнител, представляват
по същността си възнаграждение за извършваните от него действия, насочени към
успешното реализиране на възложеното му принудително изпълнение. В този смисъл
са и нормите на чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ, които предвиждат изрично, че такси по
изпълнението се събират за: 1. извършването на изпълнителни действия; 2.
извършването на други действия. Таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ се явява
възнаграждение за реализирана от частния съдебен изпълнител дейност по събиране на
паричното вземане на взискателя, съответно на присъединените в изпълнителния
процес кредитори. Това изрично е посочено в мотивите към законопроекта при
приемането на ЗЧСИ. Тази пропорционална такса върху събраната сума за изпълнение
на парично вземане е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението,
включително когато плащането е направено директно в полза на взискателя, доколкото
именно предприетите действия по принудителното изпълнение са мотивирали
длъжника да направи плащането. За последният възниква задължение да плати
пропорционалната такса, тъй като не е платил доброволно преди започването на
изпълнителния процес, а водещ мотив за плащането е заплахата от принудително
удовлетворяване на вземането, вследствие на предприетите от частния съдебен
изпълнител действия за това. Тоест независимо дали плащането е извършено чрез
съдебния изпълнител или директно в полза на взискателя, съдебният изпълнител има
право да начисли и събере таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй като положеният от него
труд е мотивирал длъжника да изпълни задължението си. Въз основа на тези
съображения настоящият състав намира, че ЧСИ Л.М. не е имал основание за събиране
на таксата от 1028,35 лева, представляваща пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ върху сумата 10 616 лева. Същият е изискал удостоверение по чл. 191, ал. 3
ДОПК в изпълнение на задължението си по чл. 458 ГПК на 21.08.2020 г., видно от
искане за издаване на документ от НАП с изх.№ 2214И0417358/ 21.08.2020 г.
8
Удостоверението с изх. № [№]/ 21.08.2020 г. е издадено на същата дата – 21.08.2020 г.,
но е получено от органа по изпълнение на 28.08.2020 г., което се установява от
поставения върху него вх. № 975/ 28.08.2020 г., като на същата дата е изпратено
съобщение до длъжника, с което е уведомен, че има непогасени задължения към
държавата в размер на 10 616 лева, както и че последната е присъединен по право
взискател в изпълнителния процес за тях. От представеното с молбата на [фирма] от
02.09.2020 г. копие от платежно нареждане обаче е видно, че сумата 10 616 лева е
платена от дружеството на 21.08.2020 г., тоест преди държавата да съобщи, че има
непогасени вземания към него на съдебния изпълнител и преди последният да
изпрати съобщение до длъжника. В този смисъл не може да се приеме, че действията
на ЧСИ Л.М. са допринесли за погасяване на задължението на ищеца към държавата,
въз основа на което същият да има право да начисли и събере таксата от 1028,35 лева
по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Съдът намира, че само въз основа на факта, че задължението е
платено към деня на издаване на удостоверението с изх. № [№]/ 21.08.2020 г., не
следва извод за дължимост на тази такса от [фирма], доколкото този формален подход
не отговаря на смисъла и същността на предвидените за плащане с ТТРЗЧСИ такси.
Ответникът в качеството му на орган по изпълнението не е извършил каквито и да е
действия, насочени към удовлетворяването на вземането на държавата, за които да му
се дължи възнаграждение под формата на такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, доколкото
сумата 10 616 лева е заплатена още преди НАП да му съобщи, че длъжникът има
непогасено публично задължение.
Въз основа на горното настоящият състав приема, че начисляването и
събирането от страна на ЧСИ Л.М. на таксата от 1028,35 лева по сметка № [№]/
15.09.2020 г. е незаконосъобразно. От представеното с исковата молба копие от
платежно нареждане от 20.05.2021 г. се установява, че същата е преведена от [фирма]
по сметка на съдебния изпълнител в изпълнение на наложения запор на вземания на
[фирма] със запорно съобщение с изх. № 1321/ 16.09.2020 г., като обстоятелството, че
същата е получена от ответника не е оспорено от него. Преводът на тази сума
представлява имуществена вреда за ищеца и е в пряка причинна връзка с
незаконосъобразните действия на ответника по начисляването й. Следователно от
събраните доказателства се установяват кумулативните предпоставки на иска по чл.
441, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за сумата 1028,35 лева,
поради което същият се явява основателен и следва да бъде уважен.
Със сметка № [№]/ 15.09.2020 г. е начислена такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ в размер на
48 лева с ДДС за изпращане на съобщения, че държавата е присъединен взискател в
изпълнителя процес. Към момента на изпращане на съобщението ЧСИ Л.М. е бил
сезиран с удостоверение с изх. № [№]/ 21.08.2020 г. от ТД на НАП - С. за наличие на
непогасени публични задължения на [фирма]. След като органът по изпълнение е
получил по реда на чл. 191 ДОПК информация, че длъжникът има непогасено
задължение към държавата, дори да не е знаел, че към момента на получаването й
публичното вземане е платено, за него е възникнало задължение да съобщи на страните
в изпълнителния процес, че държавата е присъединен по право взискател. От
приложеното по изпълнителното дело съобщение с изх. № 1204/ 28.08.2020 г. е видно,
че това задължение е изпълнено по отношение на длъжника. За изготвянето и
връчването на това съобщение [фирма] дължи сумата 24 лева с ДДС – такса по т. 5 от
ТТРЗЧСИ, а действията на ЧСИ Л.М. по начисляването и събирането й са
законосъобразни и надлежно извършени. По делото обаче не са представени
доказателства, от които да се установява, че съдебният изпълнител е изпратил
съобщение до взискателя за присъединяването на държавата като кредитор по право в
изпълнителното производство. Тоест не се установява да е изготвен и изпратен до него
документ в тази връзка, за което е начислена останалата част от таксата по сметка №
9
[№]/ 15.09.2020 г. в размер на 24 лева с ДДС. Последното налага извод, че тази такса е
определена за неизвършено действие и не е дължима от [фирма]. Доколкото същата е
преведена от [фирма] в полза на органа по изпълнението от банковата сметка на
дружеството-длъжник, представлява имуществена вреда за него, пряко свързана с
противоправните действия по начисляването й. Поради това съдът приема, че искът за
сумата 48 лева – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ, начислена по сметка № [№]/ 15.09.2020 г.,
е основателен и следва да бъде уважен за сумата 24 лева и да бъде отхвърлен за
горницата до 48 лева.
Според нормите на чл. 458 ГПК и чл. 191, ал. 3 ДОПК съдебният изпълнител
изпраща съобщение до Националната агенция за приходите в два случая: за всяко
започнато от него изпълнение и за всяко разпределение с цел да изиска информация за
наличие на непогасени от длъжника публични задължения. В случая първоначално
ЧСИ Л.М. в изпълнение на посочените задължения е изискал и получил удостоверение
с изх. № [№]/ 21.08.2020 г., издадено от ТД на НАП - С., според което към 21.08.2020 г.
[фирма] е имало непогасени публични задължения в размер на 10 616 лева. С молбата
от 02.09.2020 г. същият е уведомен от длъжника, че тази сума е заплатена, за което е
представено копие от платежно нареждане. Органът по изпълнението не е имал
правомощие да изисква ново удостоверение от НАП, доколкото нито е започнал ново
изпълнение, нито е пристъпил към разпределение на събрана сума. Същият е имал
възможност да изиска от приходния орган информация дали вземанията по
удостоверението с изх. № [№]/ 21.08.2020 г. са погасени, за да се убеди в
основателността на твърденията на [фирма], че ги е заплатило, но и да изисква ново
удостоверение за възникнали в тежест на дружеството нови публични задължения. В
този смисъл настоящият състав намира, че доколкото ЧСИ Л.М. не е имал основание за
изискване на ново удостоверение по чл. 191, ал. 4 ДОПК, не е имал и основание за
начисляване на пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху сумата 45 222,41
лева, както и на други такси във връзка с нея. Отделно от това следва да се посочи, че
задължението от 45 221,41 лева е погасено от длъжника на 15.09.2020 г., което се
установява от приложените към молба на същия от 18.09.2020 г. платежни нареждания
и удостоверение за липса на задължения с изх. № [№]/ 17.09.2020 г., издадено от ТД на
НАП – С., тоест преди съдебният изпълнил да получи удостоверението с изх. № [№]/
14.09.2020 г., в което е посочено, че [фирма] има непогасени публични вземания в
размер на 45 222,41 лева (същото е получено от него на 16.09.2020 г.) и преди да
изпрати съобщение до дружеството, че държавата е присъединен по право взискател за
тях. Тоест плащането на сумата 45 222,41 лева по никакъв начин не е обусловено от
действията на органа по изпълнение, за да има право последният да начислява
пропорционална такса върху нея. Обстоятелството, че доброволното плащане е
направено един ден след издаването на удостоверението от НАП за наличие на
публични задължения, не обосновава извод за дължимост на таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, доколкото както беше посочено по-горе този формален подход обезсмисля
идеята за събираните от частния съдебен изпълнител такси като възнаграждение за
реално извършените от него действия, насочени към възложеното му принудително
удовлетворяване вземанията на взискателя.
Предвид горното настоящият състав приема, че начисляването на таксите по
сметка № [№]/ 16.09.2020 г. в общ размер 3562,01 лева е незаконосъобразно и
причинените на ищеца вреди вследствие на него – преведена сума в размер на 3562,01
лева от [фирма] по сметка на съдебния изпълнител в резултат на запор, наложен от
последния върху вземанията на [фирма] по банковите му сметки, открити в тази банка,
представлява за дружеството имуществена вреда, пряко произтичаща от тези
неправомерни действия. Следователно искът по чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за сумата 3562,01 лева е основателен и следва да бъде
10
уважен.
Ищецът твърди, че ответникът му е причинил имуществена вреда в размер на 48
лева, представляваща събрана такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ по сметка № [№]/ 28.09.2020 г.
(съгласно уточнителна молба от 17.08.2021 г., подадена в изпълнение на указания,
дадени с разпореждане от 16.08.2021 г., да посочи каква такса е начислена със сметка
№ [№]/ 28.09.2020 г. и в какъв размер). Копие от сметка № [№]/ 28.09.2020 г. е
приложено към изпратения препис от изпълнително дело № [№], по описа на ЧСИ
Л.М.. Видно от същото с нея е начислена сумата 24 лева с ДДС – такса по т. 5 от
ТТРЗЧСИ. От съобщение с изх. № 1359/ 28.09.2020 г. се установява, че тази такса е
определена за плащане във връзка с дадени указания за отстраняване на нередовности
на жалбата на [фирма] с вх. № 1170/ 18.09.2020 г. срещу постановлението от 15.09.2020
г. и по-конкретно срещу начислените суми за адвокатско възнаграждение за разликата
над 200 лева, 3 лева – банков комисион, 72 лева – такси по т. 5 за три боря съобщения
за прекратяване на делото и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за горницата над 24 лева. Освен
това за администриране на тази жалба дружеството е заплатило по сметка на Софийски
градски съд държавна такса от 25 лева. Видно от приетото копие от решение №
265121/ 28.07.2021 г. по ч.гр.д. № 11632/ 2020 г., по описа на Софийски градски съд, II
Д въззивен състав, съдът е отменил постановление № [№]/ 15.09.2020 г. на ЧСИ Л.М. в
частта, с която са приети разноски за адвокатски хонорар за разликата над 200 лева до
400 лева, за разликата над 48 лева до 72 лева – такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ, както и за
разликата над 52 лева до 72,36 лева – такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като разноските са
намалени, както следва: разноските за адвокатско възнаграждение от 400 лева на 200
лева, разноските по т. 5 от ТТРЗЧСИ за връчване на съобщения на страните за
издадено постановление за прекратяване на делото и вдигане на запор от 72 лева на 48
лева, а разноските по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 72,36 лева на 52 лева. Тоест с решението е
прието, че действията на съдебния изпълнител по начисляване на част от таксите по
изпълнително дело № [№], по описа на ЧСИ Л.М., са незаконосъобразни, поради което
са отменени. Същевременно съставът на Софийски градски съд не е присъдил в полза
на жалбоподателя претендираните от него съдебни разноски, реализирани в това
производство. Последните в размер на 25 лева за държавна такса и таксата от 24 лева
по сметка № [№]/ 28.09.2020 г. са заплатени във връзка с обжалване действията на
органа по изпълнение, част от които са приети за незаконосъобразни и представляват
имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с тях, доколкото не биха били
реализирани, в случай че съответните такси не са били начислени. Тъй като обаче не
всички действия на съдебния изпълнител са приети за незаконосъобразни, настоящият
състав намира, че последният не дължи обезщетение на [фирма] за целия размер на
сумите 25 лева – държавна такса и 24 лева – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ по сметка №
[№]/ 28.09.2020 г., а обезщетение, пропорционално на таксите, които са неправомерно
начислени, както следва: 19,48 лева – държавна такса за обжалване и 18,70 лева – такса
по т. 5 от ТТРЗЧСИ. С оглед на това се налага извод, че исковете за обезщетение за
платени държавна такса за обжалване на постановление № [№]/ 15.09.2020 г. и за такса
по т. 5 от ТТРЗЧСИ по сметка № [№]/ 28.09.2020 г. са основателни и следва да бъдат
уважени за сумите 19,48 лева – държавна такса за обжалване и 18,70 лева – такса по т.
5 от ТТРЗЧСИ по сметка № [№]/ 28.09.2020 г. и да бъдат отхвърлени за горницата до
претендираните 25 лева – държавна такса и 48 лева – такса по сметка № [№]/
28.09.2020 г.
Жалба с вх. № 1273/ 02.10.2020 г. е подадена от длъжника срещу постановление
№ [№]/ 28.09.2020 г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството от
18.09.2020 г. срещу приемането на такси по сметки № [№]/ 15.09.2020 г., № [№]/
15.09.2020 г., № [№]/ 16.09.2020 г. и № [№]/ 28.09.2020 г. Както беше изложено по-горе
със сметка № [№]/ 15.09.2020 г. е начислена такса от 48 лева по т. 5 от ТТРЗЧСИ за
11
изпращане на съобщения до страните, че държавата е присъединен взискател в
изпълнителя процес, но плащането на част от нея в размер на 24 лева е
незаконосъобразно предвидено, доколкото съдебният изпълнител е изготвил и връчил
съобщение само на длъжника, а не и на взискателя. Със сметка № [№]/ 15.09.2020 г. са
начислени такси в общ размер 1034,35 лева във връзка с публичното вземане от 10 616
лева, посочено в удостоверение с изх. № [№]/ 21.08.2020 г. на ТД на НАП - С., което е
незаконосъобразно. Сметка № [№]/ 16.09.2020 г. е издадена за такси в общ размер
3562,01 лева, начислени незаконосъобразно във връзка с изисканото ново
удостоверение по чл. 191, ал. 4 ДОПК с изх. № [№]/ 14.09.2020 г. Със сметка № [№]/
28.09.2020 г. е начислена такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лева, като предвид
горните съображения настоящият състав приема, че действията на съдебния
изпълнител по определяне на част от нея в размер на 18,70 лева са незаконосъобразни.
Противоправното начисляване на описаните такси е мотивирало [фирма] да потърси
защита на правата си по съдебен ред чрез подаването на жалбата с вх. № 1273/
02.10.2020 г., за която е заплатило такса по т. 16 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 25 лева. Плащането на тази сума
е намалило имуществото на дружеството и представлява за него пряка вреда,
причинена от действията по незаконосъобразно начисляване на такси от страна на
ЧСИ Л.М.. Доколкото обаче не всички такси по сметки № [№]/ 15.09.2020 г., № [№]/
15.09.2020 г., № [№]/ 16.09.2020 г. и № [№]/ 28.09.2020 г., които са оспорени, са
начислени незаконосъобразно, настоящият състав намира, че ответникът не дължи
обезщетение за цялата сума от 25 лева, а за част от нея, съразмерна на противоправно
определените за плащане такси – 24,90 лева. Следователно искът за присъждане на
обезщетение за вреди, представляващи платена държавна такса към Софийски градски
съд за администриране на жалба с вх. № 1273/ 02.10.2020 г. е основателен и следва да
бъде уважен за сумата 24,90 лева и да бъде отхвърлен за горницата до претендираните
25 лева.
Като законна последица от уважаването на исковете по чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за сумите 24 лева – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ
по сметка № [№]/ 15.09.2020 г., 1028,35 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по сметка №
[№]/ 15.09.2020 г., 3562,01 лева – такси по сметка № [№]/ 16.09.2020 г., 18,70 лева –
такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ по сметка № [№]/ 28.09.2020 г., 19,48 лева – държавна такса
по жалба от 18.09.2020 г. и 24,90 лева– държавна такса по жалба от 02.10.2020 г. и
доколкото това изрично е поискано от ищеца, върху тях следва да бъде присъдена
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.07.2021 г. до
окончателното им изплащане.
Тъй като част от главните искове по чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за сумите: 3 лева – банкова такса, 24 лева - такса по т. 5 от
ТТРЗЧСИ по сметка № [№]/ 15.09.2020 г., за разликата между 19,48 лева до
претендираните 25 лева – държавна такса по жалба от 18.09.2020 г., за разликата над
18,70 лева до претендираните 48 лева - такса по сметка № [№]/ 28.09.2020 г. и за
разликата над 24,90 лева до претендираните 25 лева – държавна такса по жалба от
02.10.2020 г. са неоснователни и подлежат на отхвърляне, на разглеждане подлежат
предявените при условията на евентуалност искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. За да
бъдат уважени последните, от събраните по делото доказателства следва да бъде
установено, че ищецът е заплатил твърдените суми в полза на ответника, както и че
плащането е направено без основание за това. Предвид изложените съображения
относно тези такси, според които начисляването и събирането им е извършено от ЧСИ
Л.М. при спазване на законовите изисквания за това, съдът приема, че за получаването
им е налице валидно правно основание, поради което не следва да бъдат връщани в
патримониума на ищеца. Тоест предявените при условията на евентуалност искове по
12
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумите: 3 лева – банкова такса, 24 лева - такса по т. 5 от
ТТРЗЧСИ по сметка № [№]/ 15.09.2020 г., за разликата между 19,48 лева до
претендираните 25 лева – държавна такса по жалба от 18.09.2020 г., за разликата над
18,70 лева до претендираните 48 лева - такса по сметка № [№]/ 28.09.2020 г. и за
разликата над 24,90 лева до претендираните 25 лева – държавна такса по жалба от
02.10.2020 г. са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. ЕВГ. М. следва да
бъде осъден да заплати на [фирма] сторените от него съдебни разноски в настоящия
процес за държавна такса и такса за налагане на обезпечителна мярка, съразмерно на
уважената част от исковете в размер на 262,54 лева. С депозирания по делото на
06.01.2022 г. списък на разноските ищцовото дружество е поискало присъждане на
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, но не е ангажирал доказателства, че
такива разноски са извършени реално. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/
2013 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Според същото в договора
за правна защита следва да е вписан начинът на плащане на адвокатския хонорар, а ако
е уговорено плащането на бъде направено по банков път задължително следва се
представят доказателства за това, че сумата е платена по този начин. В случая по
делото е представено копие от договор за правна защита и съдействие от 30.07.2021 г.,
сключен между [фирма] и процесуалния му представител– адв. В.В., от което се
установява, че между тях е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в общ
размер 1672,75 лева по банков път на пет равни вноски по 300 лева на месец и една
изравнителна вноска от 172,75 лева. Представени са копия от нареждания за кредитен
превод от 15.07.2021 г. за 300 лева от 13.09.2021 г. за 300 лева, от 27.08.2021 г. за 300
лева, от 12.10.2021 г. за 300 лева от 15.11.2021 г. за 300 лева, от 13.12.2021 г. за 300
лева и от 05.01.2022 г. за 172,75 лева, но във всички тях като основание за паричните
преводи е посочена фактура № 37/ 04.09.2019 г., като последната не е представена по
делото, за да бъде направен извод, че е издадена именно за договореното адвокатско
възнаграждение. Освен това фактурата е от 04.09.2019 г., а действията на съдебния
изпълнител, които се сочат като противоправни от ищеца по процесното изпълнително
дело са извършени след това, като договорът за правна защита и съдействие също е
сключен около две години след тази дата. Поради това не може да бъде направен
извод, че платените суми, за които са представени нарежданията за кредитен превод,
представляват разноски, сторени от [фирма] за адвокатско възнаграждение в
настоящия процес.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ищецът следва да бъде осъден да заплати в
полза на процесуалния представител на ответника – адв. К.Б. адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 7,34 лева,
тъй като от представеното копие от договор за правна помощ и съдействие се
установява, че последната е оказала безплатна правна помощ на Л. ЕВГ. М. по делото
на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. ЕВГ. М., ЕГН **********, с адрес: [адрес], да заплати на
[фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл.
441, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ сумите: 24 лева –
13
обезщетение за незаконосъобразно начислена такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ по сметка №
[№]/ 15.09.2020 г. по изпълнително дело № [№], по описа на ЧСИ Л.М., 1028,35 лева –
обезщетение за незаконосъобразно начислена такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по сметка №
[№]/ 15.09.2020 г. по изпълнително дело № [№], по описа на ЧСИ Л.М., 3562,01 лева –
обезщетение за незаконосъобразно начислена такса по сметка № [№]/ 16.09.2020 г. по
изпълнително дело № [№], по описа на ЧСИ Л.М., 18,70 лева – обезщетение за
незаконосъобразно начислена такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ по сметка № [№]/ 28.09.2020 г.
по изпълнително дело № [№], по описа на ЧСИ Л.М., 19,48 лева – обезщетение за
заплатена държавна такса по жалба от 18.09.2020 г. срещу постановление № [№]/
15.09.2020 г. по изпълнително дело № [№], по описа на ЧСИ Л.М., и 24,90 лева –
обезщетение за заплатена държавна такса по жалба от 02.10.2020 г. срещу
постановление № [№]/ 28.09.2020 г. по изпълнително дело № [№], по описа на ЧСИ
Л.М., ведно със законната лихва върху сумите от 30.07.2021 г. до окончателното им
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 262,54 лева – съдебни
разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за сумата 3 лева – обезщетение за заплатена банкова такса по
изпълнително дело № [№], по описа на ЧСИ Л.М., за сумата 24 лева – обезщетение за
такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ по сметка № [№]/ 15.09.2020 г. по изпълнително дело № [№],
по описа на ЧСИ Л.М., за разликата над 19,48 лева до претендираните 25 лева –
държавна такса по жалба от 18.09.2020 г. срещу постановление № [№]/ 15.09.2020 г. по
изпълнително дело № [№], по описа на ЧСИ Л.М., за разликата над 18,70 лева до
претендираните 48 лева - такса по сметка № [№]/ 28.09.2020 г. по изпълнително дело
№ [№], по описа на ЧСИ Л.М., и за разликата над 24,90 лева до претендираните 25 лева
– държавна такса по жалба от 02.10.2020 г. срещу постановление № [№]/ 28.09.2020 г.
по изпълнително дело № [№], по описа на ЧСИ Л.М..
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявени от [фирма], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], срещу Л. ЕВГ. М., ЕГН
**********, с адрес: [адрес], за сумите 3 лева – заплатена банкова такса по
изпълнително дело № [№], по описа на ЧСИ Л.М., 24 лева – заплатена такса по т. 5 от
ТТРЗЧСИ по сметка № [№]/ 15.09.2020 г. по изпълнително дело № [№], по описа на
ЧСИ Л.М., за разликата над 19,48 лева до претендираните 25 лева – платена държавна
такса по жалба от 18.09.2020 г. срещу постановление № [№]/ 15.09.2020 г. по
изпълнително дело № [№], по описа на ЧСИ Л.М., за разликата над 18,70 лева до
претендираните 48 лева - платена такса по сметка № [№]/ 28.09.2020 г. по
изпълнително дело № [№], по описа на ЧСИ Л.М., и за разликата над 24,90 лева до
претендираните 25 лева – платена държавна такса по жалба от 02.10.2020 г. срещу
постановление № [№]/ 28.09.2020 г. по изпълнително дело № [№], по описа на ЧСИ
Л.М..
ОСЪЖДА Л. ЕВГ. М., ЕГН **********, с адрес: [адрес], да заплати на адв. КР.
ИГН. Б., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността: [фирма], офис –
партер, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата 7,34 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14