№ 10304
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110105521 по описа за 2024 годИ.
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Б....“ ЕООД против „П....“ ЕООД, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 373, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 367 ТЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 4882 лв., представляваща обезщетение за
вреди, настъпили при превоз на товар, ведно със законна лихва върху сумата, считано от
30.01.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът „Б....“ ЕООД, твърди, че между ищеца в качеството на доверител и „В.....“
ЕООД в качеството на спедитор бил сключен договор от 27.01.2023 г., с предмет
организиране на превоз на товар - лек автомобил марка „Бентли“ с peг. № CB...TT,
собственост на „Б....“ ЕООД, с направление: София - Б.. Излага, че в изпълнение на договора
спедиторът „В.....“ ЕООД сключил с ответника договор за международен превоз на товар, по
който последният се е задължил да извърши посочения превоз. Сочи, че автомобилът бил
предаден на ответника на 03.02.2023 г. в гр. София, България и е бил доставен в гр. Б., Р., на
06.02.2023 г., като при доставката била констатирана повреда по автомобила - счупване на
лява лайсна. Излага, че щетата била посочена при приемане на превозното средство, като на
06.02.2023 г. спедиторът уведомил превозвача за нанесената щета. Твърди, че щетата била
причинена при извършване на превоза, като причИ. се сочи допирането в лайсната на част
от укрепващата система и некоректното обезопасяване на товара. Сочи, че повредата била
отстранена в оторизиран сервиз за марката, като стойността й възлизала на процесната сума
в размер на 4882 лв. Излага, че с отчетна сделка от 15.03.2023 г. спедиторът прехвърлил на
ищеца правата по процесния договор за международен превоз на товар, поради което и
ищецът се явява активно материалноправно легитимиран да предяви настоящия иск. С
нотариална покана от 20.11.2023 г. ищецът поканил ответника да заплати процесната сума,
но така и не последвало плащане. С оглед на изложеното предявява настоящия иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 4882 лв., представляваща
обезщетение за вреди, настъпили при превоз на товар, ведно със законна лихва върху сумата,
считано от 30.01.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се и направените по делото
разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „П....“ ЕООД оспорва предявения иск по
основание и размер. Оспорва процесната щета да е била причинена по време на извършения
превоз, като в тази връзка твърди, че при разтоварването му в автосервиза в Б., Р., същият е
бил приет без щети и забележки, като за това свидетелствало и международната
товарителница от 06.02.2023 г., в която нямало отбелязвания и забележки за настъпили щети.
Излага, че снимките, на които ищецът основавал твърденията си за настъпили щети, били
направени три часа след разтоварване на автомобила, като колата се намирала на подемник
в сервиза, а не върху камиона, извършил превоза. Ето защо счита, че настъпването на
щетата е станало след разтоварването и предаването на автомобила в сервиза. Сочи също, че
извършеният превоз бил приет без забележки от доверителя „Б....“ ЕООД, като същият е
заплатил изцяло възнаграждението за извършения превоз. Ето защо моли за отхвърляне на
исковете, като претендира разноски по производството.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от
ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 373, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 367 ТЗ:
За основателност на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че между него и
ответника е сключен договор за превоз, по който е бил изпращач на товара, превозен от
ответника, настъпило увреждане на товара по време на превоза, чиято стойност да възлиза
на претендираната сума.
В тежест на ответника е да докаже, че точно е изпълнил задълженията си по
процесния договор, респективно, че вредата е настъпила след разтоварване на товара, в
оторизирания сервиз за марката.
Не е спорно, че ответникът е извършил превоз на лекия автомобил до съответното
местоназначение. Спорен е въпросът относно точното изпълнение на това задължение и
дали са настъпили щети по време на превоза.
По делото е прието като писмено доказателство международни товарителници CMR,
издадени по чл. 4, във вр. с чл. 9, т. 1 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR), според който товарителницата удостоверява до
доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача.
От приетата международна товарителница от 06.02.2023 г. се установява, че изпращач
по договора е „Б....“ ЕООД, а получателя е Бентли – Букуреш, Р.. Превозвач по договора е
„П....“ ЕООД, като превозвания товар е лек автомобил марка „Бентли“ Континентал, като е
удостоверено мястото и датата на получаването му, като липсват отбелязвания за резерви и
бележки при получаването на автомобила.
Страните не спорят и с определение от 14.11.2024 г. за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията помежду им, са отделени фактите, че между „Б....“ ЕООД и „В.....“
ЕООД е сключен спедиторски договор от 27.01.2023 г., с предмет организиране на превоз на
товар - лек автомобил марка „Бентли“ с peг. № CB...TT, собственост на „Б....“ ЕООД, с
направление: София – Б.; че между „В.....“ ЕООД и ответника е бил сключен договор за
международен превоз на товар, по който „П....“ ЕООД се е задължил да извърши посоченият
превоз; че товарът е бил доставен в гр. Б., Р., на 06.02.2023 г.; че с отчетна сделка от
15.03.2023 г. спедиторът „В.....“ ЕООД прехвърлил на ищеца правата по процесния договор
за международен превоз на товар; че ищецът е заплатил възнаграждението на превозвача по
договора за превоз.
По делото е представена фактура № 02000000079/13.03.2023 г. от „П....“ ЕООД с
получател „В.....“ ЕООД на стойност 1440 лева, за транспорт Б.с. – Ру.б. по ЧМР.
Представен е спедиторски договор между „Б....“ ЕООД и „В.....“ ЕООД, с който
първият възлага на втория от негово име и за негова сметка да извърши превоз на товар лек
автомобил марка „Бентли“ с peг. № CB...TT в периода 01.02.2023 г. – 10.02.2023 г. с пункт на
2
натоварване – гр. София и разтоварване – Р.,Б., срещу възнаграждение. Представена е и
отчетна сделка от 15.03.2023 г., с която „В.....“ ЕООД прехвърля на „Б....“ ЕООД правата,
възникнали по договора за международен превоз на товар с „П....“ ЕООД , включително
правото да получи парично обезщетение и правото на иск. Ето защо, в случая правото да се
претендира обезщетение за неизпълнението на този договор, респ. и за повреда на
процесния товар, е възникнало в патримониума на ищеца в настоящото съдебно
производство.
Приложен е и снимков материал – 8 броя снимки на увредения детайл.
Представено е свидетелство за регистрация част I, досежно автомобила, с котйто е
извършен превоза Ивеко, рег. № СВ....КН и копие от лиценз на „П....“ ЕООД, за извършване
на международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение
издадено от МТИТС.
Приета е фактура издадена от Порше Интер Ауто С ООД Б. на 10.04.2023 г. с
получател „Б....“ ЕООД за извършен ремонт на лек автомобил марка „Бентли“ с peг. №
CB...TT на стойност RSD 292525 за смяна на карбоновата част на десния праг.
Представена е нотариална покана от „Б....“ ЕООД до „П....“ ЕООД, в която ищецът
кани ответникът да заплати в 7 – дневен срок от получаването и сумата от 4882 лева, за
нанесени щети върху товар във връзка с осъществен превоз на лек автомобил марка
„Бентли“ с peг. № CB...TT, връчена при условията при на чл.50, ал.4 ГПК.
В рамките на настоящото производство са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите А.К.К. и А.С.С..
От показанията на свидетеля А.К.К. се установява, че работи като шофьор от четири
години при ищеца и към „В.....“ ЕООД на граждански договор. Много пъти били използвали
ответното дружество за превоз на автомобили. За въпросното „Бентли“ се обадил, че е
необходимо да го закарат на 03.02.2023 г. в Р. в представителството на Бентли. ВИ.ги
предварително се разбирали за автомобила и шофьора, за да знаел получателят кой ще
докара автомобила. Първо им дали Тойто Тундра, но после им дали друг автомобил, който
имал ЧМР застраховка, която покривала пожар, ПТП и кражба, като малките щети ги
оставили евентуално на тях. На 03.02.2023 г. дошли и натоварили автомобила от бул.
Ботевградско шосе, след което изпратили снимки на свидетеля и после снимки от тяхната
база. Свидетелят не присъствал на натоварването на автомобила. Били измили автомобила,
защото бил мръсен. Свидетелят нямал представа, кога автомобилът тръгнал за Р., но
пристигнал на 06.02.2023 г. в „Бентли“ и в същия ден П.В. собственик на „В.....“ ЕООД му
изпратил снимки, че колата има щета. Той веднага изпратил снимката на дамата от „П....“
ЕООД, но тя отрекла да е станало по време на транспортиране. Той и посочил тресчотката и
и казал, че от там е станало и тъй като има ЧМР застраховка, искал на връщане да заведат
щетата и да я оправят. Докарали колата, оставили я, но не говорил със застрахователя. После
започнали да искат фактура, но това нещо е скъпо, а и си имало застраховка. Пратил им
фактурата и спрели да си вдигат телефоните.
Свидетелят А.С.С. изнася пред съда, че е шофьор в „П....“ ЕООД и той извършил
превоза на автомобил „Бентли“ до Б.. Автомобилът трябвало да бъде в Б. в понеделник.
Свидетелят живеел във Враца и натоварил автомобила в петък от София, след което
престоял в събота и неделя на охраняем паркинг, хале във Враца, без да е бил разтоварван.
Тръгнал в понеделник рано сутринта и в 10:00 ч. колата била доставена в „Бентли“ в Б.,
защото имало предварително определен час за това. Разтоварил колата, предал я на
приемчик, който я огледал, снимал и приел. Огледал цялата кола, салон, двигател, отвън я
снимал. Подпечатала документите, че е доставена и се подписал, а свидетелят си тръгнал.
Оставил на приемчика да вкара колата в сервиза. Тръгнал в 6 ч от Враца и пристигнал в
10:00 ч. в Б.. Той изготвил товарителницата и нямало посочен час на пристигане.
3
По делото е изслушана СТЕ по въпроса за възможната техническата причИ. за
настъпване на щетите върху автомобила. От приложения по делото снимков материал
вещото лице е констатирало наличие на увреждания по карбоновата лайсна под десния праг,
изразяващи се в липсващо парче от страничния ръб на детайла, както и напуквания и
надирания на детайла по страничния ръб в задната част. Така описаните увреждания по
време на транспортиране могат да бъдат получени при товарене и разтоварване на
автомобила от платформата и съприкосновение на лайсната с твърд и грапав предмет в
долната и страничната части /например с платното за движение или оборудването
използвано са качване на автомобила на платформата/. При удар в долната част следва да
има следи по долната част на лайсната , но по делото няма приложен снимков материал на
долната част на лайсната. От приложения по делото снимков материал е видно, че
увреждането се намира в зоната на тресчотката за пристягане на коланите, които служат за
подсигуряване на товара и увреждането може да се получи при неправилна работа с
тресчотката при затягане на колана. При разпита на вещото лице в съдебно заседание
уточнява, че няма снимков материал на уврежданията в долната част и не може да се каже с
категоричност кака е станало увреждането на детайла. Можело при самото товарене да е
имало съприкосновение с тресчотката, при натягане на коланите можело да е счупи,
възможно било при удар или при премИ.ване през неравност, ако тресчотката е била
повдигната и не била свалена надолу. По принцип тези спойлери били карбонови, много
твърди, но чупливи, не се огъвали, а директно се чупели.
От допълнителната СТЕ се установява, че след извършен оглед на тресчотката на
процесната платформа „Ивеко“, рег. № СВ .... КН, се установява, че тресчотката е метална, с
гумена облицовка на ръкохватката, като увреждането на прага може да бъде получено по
време на транспортиране, при товарене и разтоварване на автомобила на платформата и
съприкосновение на лайсната с твърд и грапав предмет в долната и странична част
/например с платното за движение или оборудването използвано за качване на автомобила
на платформата/. При удар в долната част следва да има следи по долната част на лайсната,
но делото няма приложен снимков материал на долната част на детайла. Вещото лице
уточнява, че е възможно и увреждането по прага да се получи при удар в самата тресчотка.
Относно иска с правна квалификация чл. 17 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки вр. чл. 373, ал. 1 вр. чл. 367 ТЗ. В обявения за
окончателен доклад на предявения иск дадената правна квалификация е общата разпоредба
на чл. 373 ТЗ, но тъй като предмет на превоза е лек автомобил марка „Бентли“ с peг. №
CB...TT, който е приет за превоз в гр. София, България и е доставени в гр. Б., Р.,
отношенията между страните, макар те да са местни (български) юридически лица, се
уреждат от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR),
ратифицирана с Указ № 1143 от 29.07.1972 г. (ДВ, бр. 61 от 05.08.1977 г.), в сила за България
от 18.01.1978 г., тъй като тази конвенция се прилага за всеки договор за автомобилен превоз
на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за
превоз и предвиденото място за доставянето, така както са посочени в договора, се намират
в две различни държави, от които поне една е договаряща страна. Тази конвенция като
международноправен източник на правни норми е влязла в сила за Република България,
съгласно предвидените в чл. 43, т. 2 от същата условия, поради което следва да намери
приложение към възникналите правоотношения по договор за автомобилен превоз с
международен елемент. В чл. 3, ал. 1 КМЧП е предвидено, че разпоредбите на този
кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент,
установена в международен договор, в друг международен акт в сила за Република България
или в друг закон, като съгласно ал. 2, при прилагането на международен договор или на друг
международен акт се съобразяват международният характер на неговите разпоредби,
установената в тях квалификация и необходимостта да се постигне еднообразие в тяхното
тълкуване и прилагане. Анализът на посочените разпоредби дава основание да се приеме, че
4
независимо от липсата на обнародване на Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR), каквото изискване се съдържа в разпоредбата на чл. 5,
ал. 4 от Конституцията на Република България, компетентният български съд е длъжен да
приложи съдържащите се в Конвенцията норми, влезли в сила съгласно предвидените в нея
условия, съобразявайки, че като специална уредба тези норми имат приоритетно действие
спрямо нормите на вътрешното право. В този смисъл нормите на Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR) имат приоритет и се прилагат към
процесното правоотношение, в който смисъл е решение № 143 от 12.05.2016 г. по т. д. №
1234/2014 г., Т.К., ІІ Т. О. на ВКС, в което за правилно е възприето становището, изразено в
решение № 955 от 28.05.2001 г. по гр. д. № 2165/2000 г. на ВКС, V г. о., според което при
наличие на условията, посочени в чл. 1, т. 1 от Конвенцията, тя се прилага за уреждане на
отношенията между страните по превозния договор и е източник за правно уреждане на
договора за международен автомобилен транспорт. Пропускът на съда да квалифицира
спорното материално право на вземане съгласно чл. 17 от Конвенцията не е довел до
ограничаване правото на защита на страните, доколкото им е разпределена доказателствена
тежест за фактите, които са релевантни и с оглед уредбата в приложимия международен
договор.
Съгласно чл. 17, т. 1 Конвенция CMR превозвачът е отговорен за цялостната или
частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на
доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Аналогично разрешение е предвидено
и в чл. 67 ЗАвтП.
Задължението на превозвача е товарът да се предаде на получателя в количеството и
състоянието, в което е бил при приемането му за превоз. В чл. 30 от Конвенцията е
предвидено по какъв начин се констатират липсите и повредите на получената стока. На
първо място тези липси могат да бъдат констатирани съвместно от превозвача и получателя.
На второ мястото, ако се касае за явни липси и повреди, получателят на стоката трябва да
формулира възражението си в товарителницата, най-късно в момента на доставянето, ако се
касае за явни липси и повреди, или в срок от седем дни, считано от доставянето
(празничните и неделните дни не се броят), ако се касае до скрити липси и повреди, като
посочи общото естество на липсата или повредата. В случая при получаването на товара
получателят не е констатирал явни липси на товара, което да е отбелязано в
товарителницата, като следва да се има предвид, че счупването на карбонова лайсна под
десния праг е можело да бъде констатирано, така че не е налице хипотезата на скрити липси.
Независимо от това, няма и доказателства за проведена надлежна писмена рекламация за
скрити липси в предвидения срок от седем дни, считано от доставянето на товара.
Следователно по делото липсват доказателства за надлежно проведено рекламационно
производство от страна на получателя на стоките, предмет на договора за превоз. При това
положение се налага извода, че се е преклудирало правото за ангажиране на отговорността
на превозвача за заплащане на обезщетение за настъпили от превозното правоотношение
вреди. В случая съдът приема, че по делото не е оборена предвидената в Конвенцията
презумпция /чл. 30, ал. 1/, че до доказване на противното се приема, че получателят е
получил стоката в състоянието, описано в товарителницата, респективно се налага извода,
че процесният автомобил е бил предаден от превозвача без повреда на лайсната.
След като не се доказа твърдението за наличие на повреда на лекия автомобил, станала по
време на извършения от ответника превоз, не е налице основание за ангажиране на
договорната му отговорност за вреди.
Имайки предвид, че в представената по делото товарителница, подписана от
получателя без отбелязване за наличие на вреди по превозвания товар, и доколкото
ответникът не е установил по делото, че писмените възражения са направени в срок от
седем дни, считано от доставянето на товара, то не е опровергана презумпцията на чл. 30, т.
1 от Конвенцията, че стоката е получена в състоянието описано в товарителницата, т. е. без
5
повреди. По делото не се доказа факта на писмена рекламация в установения по
Конвенцията срок, поради което и искът за заплащане на вреди от договора за превоз се
явява неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, единствено ответникът има
право на разноски в размер на 1160 лева, от които 960 лева адвокатски хонорар и 200 лева
депозит за експертиза.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б....“ ЕООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление: гр. С....., срещу „П....“ ЕООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление:
гр.С...., иск с правно основание чл. 373, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 367 ТЗ за заплащане на сумата от
4882 лева, представляваща обезщетение за вреди, настъпили при превоз на товар, ведно със
законна лихва върху сумата, считано от 30.01.2024 г. до окончателното плащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Б....“ ЕООД, ЕИК .........., да плати на
„П....“ ЕООД, ЕИК .........., сумата от 1160 лева разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6