Присъда по дело №5/2022 на Районен съд - Асеновград

М О Т И В И
Към присъда по НЧХД № 5/2022 год.на АРС , ІІ н.с.
Наказателното производство е образувано по тъжба на С. А.Е., с която той
е повдигнал обвинение срещу подсъдимата А.С.Г. за престъпление по
чл.148 ал.1 т.1,т.3 и т.4 във вр. с чл.146 ал.1 от НК, за това, че: На 14.11.2021
г. в град Асеновград в сградата на ОУ „Никола Йонков Вапцаров“ - гр.
Асеновград е казала нещо унизително за честта и достойнството на другиго –
С. А.Е., с ЕГН ********** от гр. Асеновград, в качеството му на длъжностно
лице - кандидат за народен представител по повод изпълнение на функцията
му, в негово присъствие, като го е нарекла с думите: „Ти кой си бе, ти си един
пикльо, изчезни от тук, излез веднага иначе аз ще дойда да те изритам. Ти си
един пикльо“, като обидата е нанесена публично и от длъжностно лице –
Председател на секционна избирателна комисия № 55 гр. Асеновград при
изпълнение на функцията му.
В съдебно заседание частният тъжител С.Е., лично и чрез поверениците си
адв. М. и адв. К. поддържа повдигнатото обвинение със същата фактическа
обстановка описана в тъжбата. Иска се осъждането на подсъдимата и
налагане на справедливо наказание, както и уважаване в пълен размер на
предявения граждански иск.
Подсъдимата А.С.Г. се представлява от упълномощения си защитник –
адв. М.. Защитникът пледира за оправдателен диспозитив, като мотивира
тезата, че не е налице обективна и субективна съставомерност на деянието, и
алтернативно, че същото е явно с незначителна обществена опасност, поради
което попада под хипотезата на чл. 9 ал.2 от НК, което го дисквалифицира
като престъпление. Алтернативно се предлага да се приеме, че е налице
провокативно и обидно поведение и от страна на частния тъжител, поради
което и при наличие на две насрещни обиди да се приложи института на
реторсията, като се освободят и двамата от наказание.
В наказателното производство беше предявен от частния тъжител и приет
за съвместно разглеждане граждански иск в размер на 5000 лева
представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
престъплението по чл.148 ал.1 т.1,т.3 и т.4 във вр. с чл.146 ал.1 от НК,
изразяващи се в засягането на честта и достойнството му, като се претендира
и законната лихва върху сумата от датата на деликта 14.11.2021 г. до
окончателното и изплащане.
Съдът на базата на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата А.С.Г. е родена на ***, българка, българска гражданка,
омъжена, неосъждана, с средно-специално образование, безработна, с адрес:
***, с ЕГН **********
Подсъдимата А.Г. била председател на секционна избирателна комисия –
секция № 55 находяща се в гр. Асеновград в ОУ „Никола Й.Вапцаров“. В
1

деня на националните избори за народни представители 14.11.2021 г. същата
била в секцията и изпълнявала служебните си задължения като председател
на комисията. Около 10,00 часа в секцията влязла възрастна жена да гласува,
която била придружена от младеж , който се представил за неин
придружител – свидетелят Ю.Ю.. Същият обаче заявил, че е без лична карта,
което се явило пречка да се установи самоличността му. Възрастната жена
била отведена до машината за гласуване от подсъдимата А.Г., като бил
допуснат и придружителя за да помага. По време на гласуването се оказало,
че жената не владее български език, а когато била поставена картата за
гласуване, се оказало, че тя и не вижда и се установило, че на практика е
сляпа, като на практика придружителя поискал да гласува вместо нея. Във
връзка с допустимостта на това действие възникнала кризисна ситуация и
спор поради неясната практика и липсата на точни методически указания за
подобен нетипичен казус. В това време в изборната секция влязъл частния
тъжител С.Е., който бил кандидат за народен представител от листата на
ДПС. Това обстоятелство обаче било неизвестно за подсъдимата А.Г., за
която нахлулия в залата младеж бил непознат и нямал никакви обозначителни
знаци, поради което го попитала кой е той, че се намесва. Същият се намесил
в работата на комисията, като започнал да дава указания на председателя А.Г.
и да й обяснява какви са изборните правила, като арогантно настоявал, че
жената трябва да гласува. Поради неговите действия между него и
председателя на комисията А.Г. възникнал спор и тъй като той пречел на
работата на комисията и възможността да се разреши правилно ситуацията,
тя настояла да напусне залата. Тъжителят обаче отказал с думите „сега ще
видите кой съм аз“ и започнал да набира непознат номер, както и грубо да
бута слушалката към лицето и устата на председателя А.Г., като й нареждал
да говори с непознатото лице. Това допълнително объркало и афектирало
подсъдимата А.Г., още повече, че вече ситуацията била достатъчно
напрегната. Подразнена от поведението на подсъдимия, който бил непознат за
нея младеж, същата му казала „ кой си ти бе, ти си един пикльо, напусни
веднага залата“. Цялата ситуация била възприета от свидетеля В.А., който се
възмутил по-скоро от поведението на тъжителя С.Е., тъй като смятал, че
същият и с негови съмишленици водят неграмотни хора до машините и се
намесват в изборния процес, поради което и подал сигнал на тел.112 за
контролиран вот. В последствие била извършена проверка от органите на
полицията по отношение на сигнала, а във връзка с инцидента пред секция 55
била поставена охрана.
За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена
именно така описаната фактическа обстановка, която се установява от
следните доказателствени средства, които съдът кредитира по отношение на
главните факти, а именно показанията на свидетелите Ю.Ю., Б.Я., Й. Ч., Н.С.,
М.Г., А.Д. и В.А., както и от писмените доказателства приложени по делото,
прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност. Подсъдимата А.Г. признава факта, че
2

действително подразнена от поведението на тъжителя С.Е., неговата намесата
в работата на комисията във връзка с изборния процес и грубо и арогантно
държане спрямо нея, възпрепятстващо възможността и да изпълнява
служебните си задължения не е сдържала нервите си и го е нарекла“ Пикльо“.
Същата заема защитна позиция, че намерението й не е било да го обиди, а по-
скоро израз на нейната безпомощност да се справи с агресивното поведение
на С.Е. и с желанието й да преустанови неговата намеса в работата й, както и
навлизането му в личното й пространство и да го накара да напусне стаята.
От показанията на свидетелите очевидци -Н.С. – секретар на комисията, М.Г.
– член на комисията, А.Д. – също член на комисията и В.А. се установява, че
действително тъжителят грубо и арогантно се е намесил в работата на
комисията, като с нахлуването си в стаята и предизвикването на спор с
председателя Г. е прекрачил границата на доброто поведение, както и, че
действията му спрямо нея също са били обидни, като й е говорил на висок
тон, демонстрирал е самочувствие и арогантно поведение и е нареждал по
недопустим начин да говори по телефона, като й е навирал телефона в лицето
и към устата по време на пандемична обстановка. Свидетелите са
категорични, че именно поради действията на тъжителя С.Е. е възникнал
конфликта, който обективно е довел до затрудняване на изборния процес,
преустановяване за кратко на работата на комисията, както и до
необходимост от намесата на органите на полицията.
При така установената по несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка, Съдът намира, че с деянието си
подсъдимата А.С.Г. формално е реализирала състава на престъплението
обида, като е изрекла обидни думи в контекста на горната фактическа
обстановка по отношение на частния тъжител. От своя страна, частният
тъжител С. А.Е. по същото време и място също е извършил действия, които
по естеството си са обидни за подсъдимата, като също формално е реализирал
състава на престъплението обида. От субективна страна и двете деяния са
извършени съответно от подсъдимата и тъжителя при форма на вината пряк
умисъл, като всеки от тях е съзнавал обществено-опасния му характер,
предвиждал е настъпването на обществено-опасните му последици и е
желаела настъпването им.
При тази хипотеза в общия случай биха били налице всички предпоставки
за прилагане на института на реторсията, предвиден в чл. 146 ал.2 от НК, при
което и двамата следва да бъдат освободени от наказания. Тъй като обаче,
както подсъдимата, така и тъжителят са действали в качеството им на
длъжностни лица съответно при и по повод изпълнение на функциите им,
правната квалификация на всяко от двете деяния е по чл. 148 ал.1 т.1 , т.3 и
т.4 , във вр. с чл. 146 ал.1 от НК. Това обстоятелство се явява пречка за
приложението на института на реторсия, защото при така квалифицираната
обида, същият е неприложим. Съгласно нормата на чл. 148 ал. 3 от НК, чл.
146 ал.2 от НК, може да се приложи само в случаите на чл. 148 ал.1 т.1 от НК,
но не и при останалите квалификации. Въпреки невъзможността за прилагане
3

на института на реторсията, принципното наличие на предпоставките за това
от гледна точка на изпълнителните деяния на двете насрещни престъпления
следва да се вземе в предвид при преценката на степента на обществена
опасност на престъплението извършено от подсъдимата.
В тази връзка съдът намира, че въпреки ,че деянието на подсъдимата
А.С.Г., формално осъществява признаците на престъпление по чл. 148 ал.1
т.1 , т.3 и т.4 , във вр. с чл. 146 ал.1 от НК същото попада в хипотезата на чл.
9 ал. 2 от НПК, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна,
поради което и същото не съставлява престъпление. За да достигне до този
извод съдът взе в предвид цялостния контекст на ситуацията, при която се е
стигнало да извършване на деянието, наличието на конфликтно и
провокативно поведение от страна на тъжителя довело до ескалация на
напрежението по време на изборния процес, както и наличието на насрещни
обидни действия. От друга страна съдът прецени, че подсъдимата А.Г. е деец
с явно незначителна степен на обществена опасност, предвид конкретните
мотиви за извършване на деянието, като в тази насока се прецениха и добрите
и характеристични данни, липсата на осъждания, признанието на вината и
изразеното съжаление.
Ето защо, съдът на основание чл. 304 от НПК, във вр. с чл. 9 ал. 2 от НК я
оправда по повдигнатото й с частната тъжба обвинение за престъпление по
чл.148 ал. 1 т. 1, т. 3 и т. 4, във вр. с чл. 146 ал. 1 от НК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК Съдът
възложи в тежест на частния тъжител С. А.Е. направените от подсъдимата
А.С. разноски по делото в размер на 400,00 за адвокатско възнаграждение на
упълномощения й защитник.
По отношение на приложеното по делото веществено доказателство – 1 бр.
компактдиск, съдът постанови същото да остане приложено по делото, след
влизане на присъдата в сила.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	17
Дата:	30 март 2022 г.
Съдия:	Иван Димитров Бедачев

Дело:	20225310200005
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	4 януари 2022 г.

Присъда по дело №5/2022 на Районен съд - Асеновград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите