Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр. Велико Търново, 20.12.2019г.
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИЛИЕВА
при секретаря П.Павлова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1810/2019
г. по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе взе предвид:
Производството е образувано по предявени обективно съединени искове с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 12.06.2017г.
ищцовото дружество продава на ответното мотокар, с
марка MITSUBISHI
FG
Исковата
молба и приложенията са връчени на ответника по реда на чл.50 ал.4 от ГПК. В
срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба.
В проведеното открито съдебно заседание на 20.12.2029 г. процесуалният представител
на ищцовото дружество е направил искане съдът да се произнесе
с неприсъствено решение спрямо ответника “Каран
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се представлява
в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призован по реда на
чл.50, ал.4, изр. последно от ГПК, не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. За неспазване на сроковете за
размяна на книжа и за неявяване в съдебно заседание на последния са указани последиците
на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
От представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът
мотивира вероятна основателност на исковите претенции за сумата 8568,38 лв., от
които сумата 7000 лв., представляваща остатък по фактура № 5268/12.06.2017 г.,
лихва за забава в размер на 952 лв., изчислени върху сумата от 9600 лв. по
фактура № 5268/12.06.2017 г., за периода от 12.07.2017 г. до 03.07.2018 г.,
лихва за забава в размер на 616,38 лв. изчислени върху сумата от 7000 лв. по
фактура № 5268/12.06.2017 г. за периода от 04.07.2018 г. до 16.05.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Съобразявайки тези обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК.
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК следва да
бъдат присъдени в полза на ищеца направените от него разноски посочени в
представения от него списък по чл.80 от ГПК, а именно разноски за държавна
такса в размер на 342,74 лв., както и за адвокатско възнаграждение в размер на
1900 лв. Ищецът претендира и присъждане на разноски направени в производство по
обезпечение на бъдещ иск на обезпечителна мярка,
които разноски претендира както следва: 40 лв. за държавна такса по ч. гр. д. №
1428/2019 г. по описа на ВТРС и 900 лв. адвокатско възнаграждение по същото ч.
гр. д. № 1428/2019 г. по описа на ВТРС. Съгласно разясненията дадени в т.5 от
ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноски при обезпечаване на
иска се реализира при постановяване на решението по обезпечения иск и съобразно
изхода на спора по същество. В конкретния случай, с оглед уважаване на исковите
претенции, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството по обезпечение на
иска по ч гр. д. № 1428/2019 г. по описа на ВТРС.
Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “КАРАН
На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: