Решение по дело №1810/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1622
Дата: 20 декември 2019 г. (в сила от 20 декември 2019 г.)
Съдия: Галя Илиева
Дело: 20194110101810
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№….

гр. Велико Търново, 20.12.2019г.

 

Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря П.Павлова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1810/2019 г. по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе взе предвид:

Производството е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 12.06.2017г. ищцовото дружество продава на ответното мотокар, с марка MITSUBISHI FG 25 F 17A 53016, за което е издадена фактура №********* от 12.07.2017г. за сумата 9 600лв., която е следвало да бъде заплатена на ищеца. Сочи се, че на 03.07.2018г. от страна на ответника е заплатена само сумата 2600лв., част от сумата по горепосочената фактура. Излагат се твърдения, че мотокарът е предаден на купувача, но същият не заплатил остатъка от цената му. С оглед гореизложеното ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата 7000 лв. - остатък от главница по процесната фактура и сумата общо 1568,38лв. - лихва за забава в общ размер върху главницата за посочените в исковата молба периоди, както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Исковата молба и приложенията са връчени на ответника по реда на чл.50 ал.4 от ГПК. В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба.

В проведеното открито съдебно заседание на 20.12.2029 г. процесуалният представител на ищцовото дружество е направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника “Каран 76” ООД – гр. Пловдив при наличие на предпоставките по чл.238 от ГПК.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се представлява в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призован по реда на чл.50, ал.4, изр. последно от ГПК, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. За неспазване на сроковете за размяна на книжа и за неявяване в съдебно заседание на последния са указани последиците на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.

От представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът мотивира вероятна основателност на исковите претенции за сумата 8568,38 лв., от които сумата 7000 лв., представляваща остатък по фактура № 5268/12.06.2017 г., лихва за забава в размер на 952 лв., изчислени върху сумата от 9600 лв. по фактура № 5268/12.06.2017 г., за периода от 12.07.2017 г. до 03.07.2018 г., лихва за забава в размер на 616,38 лв. изчислени върху сумата от 7000 лв. по фактура № 5268/12.06.2017 г. за периода от 04.07.2018 г. до 16.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Съобразявайки тези обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК.

С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени в полза на ищеца направените от него разноски посочени в представения от него списък по чл.80 от ГПК, а именно разноски за държавна такса в размер на 342,74 лв., както и за адвокатско възнаграждение в размер на 1900 лв. Ищецът претендира и присъждане на разноски направени в производство по обезпечение на бъдещ иск на обезпечителна мярка, които разноски претендира както следва: 40 лв. за държавна такса по ч. гр. д. № 1428/2019 г. по описа на ВТРС и 900 лв. адвокатско възнаграждение по същото ч. гр. д. № 1428/2019 г. по описа на ВТРС. Съгласно разясненията дадени в т.5 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението по обезпечения иск и съобразно изхода на спора по същество. В конкретния случай, с оглед уважаване на исковите претенции, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството по обезпечение на иска по ч гр. д. № 1428/2019 г. по описа на ВТРС.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА “КАРАН 76” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Южен, ул. "Македония" № 68, представлявано от управител Абдурахман Рамадан Карани, ДА ЗАПЛАТИ на “ОЛИМПИК-Ясен Симов” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. "Славянска" № 2, вх. А, ет. 3, офис № 9, представлявано от управителя Ясен Замфиров Симов, сумата от 7000 лв. /седем хиляди лева/ - главница, представяща остатък по фактура № 5268/12.06.2017 г., лихва за забава в размер на 952 лв. /деветстотин петдесет и два лева/, изчислени върху сумата от 9600 лв. по фактура № 5268/12.06.2017 г., за периода от 12.07.2017 г. до 03.07.2018 г., лихва за забава в размер на 616,38 лв. /шестстотин и шестнадесет лева и тридесет и осем стотинки/, изчислени върху сумата от 7000 лв. по фактура № 5268/12.06.2017 г. за периода от 04.07.2018 г. до 16.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /17.06.2019 г./ до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на сумата 342,74 лв. /триста четиридесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/ - разноски за държавна такса в настоящото производство, сумата 1900 лв. /хиляда и деветстотин лева/ - адвокатско възнаграждение в настоящото производство, сумата 40 лв. /четиридесет лева/ - държавна такса в производството по обезпечение на иска по ч. гр. д. № 1428/2019 г. и 900 лв. /деветстотин лева/ - адвокатско възнаграждение в производството по обезпечение на иска по ч. гр. д. № 1428/2019 г. по описа на ВТРС.

На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: