Присъда по дело №59/2024 на Районен съд - Кубрат

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 11/09.07.2024 ГОД. ПО НЧХД № 59/2024
ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ

Наказателното производство е образувано по тъжба на Г. О. М. от ***, с
която е обвинил лицето Р. Ю. М. от ***, в това, че на 25.08.2023 г. в с.
Божурово, обл. Разград, пред дом на ул. „Васил Левски“ № 55 в с. с. публично
е приписала престъпление на Г. О. М. с думите, че „я изнасилил“
(престъпление по чл. 152 от НК) – престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал.
1, т. 1, във вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК. Предявява и граждански иск
срещу подсъдимата М. в размер на 3000 лв., като обезщетение за причинените
му от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането.
В съдебно заседание, преди даване ход на съдебното следствие,
процесуалният представител на тъжителя поддържа предявения граждански
иск и моли доверителя му да бъде конституиран като граждански ищец и да
бъде приет за съвместно разглеждане в наказателното производство исковата
претенция за причинените му неимуществени вреди.
Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в настоящото
наказателно производство, а пострадалото лице е конституирано като
граждански ищец по делото.
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа
възведеното обвинение и гражданския иск, предлага на съда да признае
подсъдимата за виновна по повдигнатото с частната тъжба обвинение и да
бъде уважен гражданския иск в предявения размер.
Разпитана в съдебно заседание, подсъдимата не се признава за виновна
по повдигнатото обвинение. Дава подробни обяснения.
Защитникът на подсъдимата пледира за постановяване на оправдателна
присъда. Излага мотиви в тази насока. Заявява становище за отхвърляне на
предявените гражданския иск.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Р. Ю. М. е ***, с българско гражданство, омъжена,
неосъждана, със средно-специално образование, работи.
Подсъдимата и синът на тъжителя Г. О. М. – Г. Г. М. са съпрузи и от
брака си имат родени две деца – А., роден на *** и А., роден на *** Съпрузите
заедно с децата си живеели заедно със семейството на тъжителя – съпругата
му св. Е. М. и дъщеря му С. Н. в ***, на ***.
Отношения между Р. и Г. не се развивали нормално, като през 2020 г.
след упражнен акт на домашно насилие, на подсъдимата и двамата им сина е
била предоставена социална услуга в Кризисен център „Динамика“ гр. Русе.
1

Срещу Г. М. е била издадена заповед за защита по гр. дело № 3122/2020 г. по
описа на РС – Русе, XII гр. с-в.
Впоследствие Р. и Г. отново се събрали, но поради твърдения за намеса от
страна на тъжителя и съпругата му, отношенията им отново се влошили. На
14.08.2023 г. вечерта възникнал скандал, а на 15.08.2023 г. Р. се установила да
живее в дома на родителите си в ***, а децата останали при Г..
На 20.08.2023 г. Г. М. оставил по-малкия си син при Р., а на 25.08.2023 г.
заедно с майка си и сестра си посетили отново дома на подсъдимата в ***, за
да се видят с А.. Подсъдимата отказала срещата, при което между нея и баща й
от една страна, и съпругът й и майка му – от друга страна, възникнал скандал.
В хода на конфликта подсъдимата заявила, че свекърът й веднъж я е докоснал,
но не така, както баща докосва своята дъщеря. Тези нейни думи още повече
ескалирали ситуацията, при което пристигнал и частният тъжител заедно с
дъщеря си, а подсъдимата позвънила на ЕЕН 112 и се прибрала в дома си до
пристигането на полицейските служители. Последните снели писмени
сведения от участниците в конфликта.
На 24.08.2023 г. подсъдимата подала искова молба за развод образувана в
гр. дело № 4492/2023 г. по описа на РС – Русе, а на 29.08.2023 г. Г. е подал
молба за защита от домашно насилие, образувана в гр. д. № 4525/2023 г. по
описа на РС – Русе, с която е поискал издаване на заповед за защита на
малолетните им деца А. и А..
Впоследствие и двете производства са били прекратени по искане на
страните, които от месец октомври 2023 г. подобрили отношенията си,
установили се да живеят отделно в ***, а на 17.03.2024 г. Г. и съпругата му са
потърсили съдействие от полицейските служители при РУ – Сливо поле, за да
си вземат децата, тъй като частният тъжител Г. М. отказвал да ги предаде
доброволно на родителите им.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на обясненията на подсъдимата, показанията на разпитаните свидетели
Славов и Хюсеинов, които кореспондират с приложените писмени
доказателства, а именно: прокурорска преписка 7272/2023 г. по описа на РП –
Русе, справка за съдимост.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел
Хюсеинов, баща на подсъдимата. Неговите показания съвпадат с обясненията
на Р. М. и кореспондират с останалите писмени доказателства. В показанията
си последният твърди, че дъщеря му не е отправяла обвинения към свекъра, че
я бил изнасилил. Посочва, че целият спор между страните се водел около
детето А., още повече, че когато той излязъл първоначално навън пред дома на
дядо си, св. Ем. М. вдигнала тениската му, а дъщеря й започнала да прави
снимки, тъй като детето имало синини. Именно по този повод и съпругът на
подсъдимата е подал молба по ЗЗДН в РС – Русе.
2

Обратното на това твърди в показанията си св. Ем. М. – съпруга на
частния тъжител. Последната заявява, че на 25.08.2023 г. в с. Божурово, в
присъствието на сина й, бащата и бабата на подсъдимата, както и на други
лица подсъдимата е казала, че Г. М. я изнасилил.
При това положение съдът установява, че единствено в показанията на
съпругата на тъжителя се сочат данни подсъдимата да е обвинила свекъра си в
изнасилване. Други доказателства в подкрепа на изложената в тъжбата теза
липсват. Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на св. Ем. М.,
тъй като същата е във влошени отношения с подсъдимата, видно и от
материалите по прокурорската преписка. Тъжителят не прояви активност да
ангажира поисканите и допуснати от съда други свидетели, при което съдът е
в обективна невъзможност да провери изнесените от тази свидетелка данни.
Те остават изолирани и неподкрепени както от останалите гласни
доказателства, така и от приобщените писмени такива.
Анализирайки така събраните доказателства съдът намери, че не се
установи по несъмнен начин авторството на подсъдимата М. в извършване на
престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 1
и пр. 2 от НК.
От правна страна:
Встъпвайки на общата доказателствена плоскост на изложената
фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимата М. не е извършила
вмененото й във вина престъпление с тъжбата, поради което и я призна за
невиновна в това на 25.08.2023 г. в *** в с. с. публично да е приписала
престъпление на Г. О. М. с думите, че „я изнасилил“ (престъпление по чл. 152
от НК) и на основание чл. 304 от НПК я оправда по повдигнатото обвинение
по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК.
Категорично се установи, че думите на подсъдимата, че била изнасилена
от тъжителя, били чути и възприети само и единствено от неговата съпруга.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението клевета,
въз основа разпоредбата на чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК, се определя като
умишлено приписване на престъпление. В случая това следва да е станало
публично в присъствието на повече от две лица, с оглед правната
квалификация по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с
неприкосновеността на доброто име на човек в обществото и положителната
обществена оценка за него.
Клеветата е свързана с разгласяване на конкретни обстоятелства,
конкретно твърдени факти и явления от миналото или настоящето, които са
неистински, неверни, не съществуват в обективната действителност и
съобразно общоприетите морални норми и разбирания са позорни и
недостойни и предизвикват еднозначна негативна оценка в обществото.
Частен случай на разгласяването на позорни обстоятелства е втората
3

форма на изпълнително деяние на престъплението клевета, именно
приписването на престъпление.
При тази форма на изпълнително деяние деецът твърди пред трето лице,
че тъжителят е извършил конкретно престъпление, което не е извършил в
действителност, в случая, че е изнасилил Р. М., т. е престъпление по чл. 152 от
НК. Доколкото престъплението е винаги деяние укоримо от гледна точка на
общоприетите морални норми, то това обстоятелство винаги се отразява
отрицателно на доброто име на този, за когото се твърди, че го е извършил. В
тази форма на изпълнително деяние се излагат твърдения, че конкретно лице е
осъществило елементите от състава на дадено престъпление, достатъчно
конкретизирано в случая. Не е нужно приписваното престъпление да бъде
юридически формулирано, да е пълно индивидуализирано или да се използват
специални термини. Достатъчно е твърденията да съдържат конкретни данни
за основните характеристика на приписваното престъпление.
Съобразно практиката на ВКС, при тази форма на изпълнително деяние
деецът излага пред трети лица твърдения, че пострадалият е извършил
престъпление, т. е. че е извършил общественоопасно деяние. Необходимо е
приписаното престъпление да не е извършено от оклеветеното лице, както и
деецът да съзнава това. За съставомерността на деянието е необходимо
твърдяното противоправно деяние да е конкретизирано в достатъчна степен,
за да се възприеме като отрицателна характеристика за личността на неговия
извършител.
В разглеждания случай съдът намира, че с деянието си подсъдимата не е
осъществила състава на престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1, във
вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК.
По наказанието:
Предвид изложеното съдът призна подс. Р. Ю. М. за невиновна в
извършване на престъплението по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с
чл. 147, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК и на основание чл. 304 НПК я оправда по
така повдигнатото обвинение.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Гражданският иск в размер на 3 000.00, като обезщетение за причинени
неимуществени вреди, не е доказан по своето основание. Деянието на
подсъдимата не представлява непозволено увреждане, поради което съдът
отхвърли исковата претенция като неоснователна.
При този изход на делото, съдът постанови на основание чл. 190, ал. 1 от
НПК, Г. О. М. да заплати на подсъдимата сумата 1000.00 лева – сторени
разноски по производството.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

4

Съдия-докладчик:
5

Номер на акта:	11
Дата:	9 юли 2024 г. (в сила от 25 юли 2024 г.)
Съдия:	Албена Дякова Великова

Дело:	20243320200059
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	16 февруари 2024 г.

Присъда по дело №59/2024 на Районен съд - Кубрат

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите