Решение по дело №15/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

 

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

 

Образувано е по жалба на Д. Й. С. чрез ...С. К. против Решение № 97-00130/13.12.2024г.издадено от Г. секретар на Министерство на културата, с което на жалбоподателката е отказан достъп до поисканата от нея информация по т. 2 и т. 3 от подаденото Заявление с рег. № 97-00-130/29.11.2024г.

В жалбата се излагат доводи за материална незаконосъобразност на постановения административен акт. Счита, че посоченият акт е необоснован и неправилен, тъй като мотивите за отказ са :1.ЗКН задължава инспекторите да опазват служебната и търговска тайна, станали им известна във връзка с извършените проверки, което е правопрепятстващ факт за постановяване на положителен ИАА 2.резултатът от проведено административно- наказателно производство не представлява подлежаща на предоставяне обществена информация по реда на ЗДОИ, тъй като жалбоподателката се явява съседка на процесното УПИ, поради което няма право да разбере резултата от проверката, въпреки, че същата се явява сигнализатор. Горепосоченият правен извод, че резултатът от извършената проверка с № 17/18.10.2024г. и сключеното между АНО и извършителя споразумение № 94-001890/11.11.2024г. не представляват обществена информация не намират законодателна опора. С оглед на така изложеното от съда се иска да бъде отменен постановеният отказ за предоставяне на информация по т. 2 и т. 3 от заявлението като преписката бъде върната на АО с указания за точното прилагане на закона, а именно да бъде предоставена исканата обществена информация.

В о.з. се представлява от ... К., който поддържа жалбата с направените в нея оплаквания. Представя подробна писмена защита. Претендира заплащането на разноските в производството, за което представя списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ.

 

Ответник жалба – Г. секретар в Министерство на културата, не се явява, не се представлява, не заема становище по жалбата.

 

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна намира установено следното :

С. З. вх. № 97-00-130/29.11.2024г. жалбоподателката е поискала да й бъде предоставена обществена информация по следните точки:

1.Каква е причината за периода от извършване на проверка 24.07.2024г. по подаден от нея сигнал от З. П. – инспектор РИ ОКН в ЦРП В. Търново не е съставен и връчен на нарушителя АУАН.

2.Ако все пак такъв е съставен, да й бъде предоставено копие, както и обяснение защо същият не е връчен.

3.Ако е съставен АУАН да й бъде предоставена информация с какъв акт е завършило административно- наказателното производство – НП или споразумение, както и препис от тях.

4. Има ли издадена към 2023г. и 2024г. Заповед на министър на културата за забрана на строителството за зоната, която се явява групов културен паметник – ансамбъл Въстаническа и част от Историческо селище Велико Търново, Самоводска чаршия, кв. Варуша.

5. Да й се предостави сега действащата Заповед за забрана на строителството посочена в т. 3 и т. 4 от Заявлението.

 

От ответник жалба по повод горното Заявление с писмо изх. № 97-00-130/13.12.2024г. е посочил, че Министерство на културата не съхранява исканите документи по т. 4 и т. 5 от заявлението, като с Решение по ЗДОИ жалбоподателката е уведомена, че забраната за строителство не попада в обхвата на контролната дейност по чл. 15, ал. 2 от ЗКН и същата може да се налага само със Заповед на Кмета на общината или на Министър на МРРБ на основание чл. 198 от ЗУТ. Поради което на основание чл. 3, ал.1 от ЗДОИ и чл. 32 от ЗДОИ когато органът не разполага с исканата информация Заявлението в 14 дневен срок се препраща на съответния орган, за който срокът за произнасяне по чл. 28, ал.1 от ЗДОИ тече от момента на получаване на препратеното Заявление.

 

От МРРБ, комуто е препратено Заявлението по т. 4 и т. 5,- Директор Дирекция „Правна“ е постановено Решение, в което е посочено, че на основание чл. 198,ал.2 изр. 2 във вр. С ал.1,т.1 от ЗУТ със Заповед № РД -02-15-13/2.2.2023г. на МРРБ е наложена повторна строителна забрана до влизането в сила на ПУП- ПРЗ за район „Стара част „ и план схеми към него, но за не- късно от една година, като същата е била обнародвана в ДВ бр. 14/2023г. и е влязла в сила на 13.03.2023г. и към момента на подаване на Заявлението е с изтекло правно действие.

 

От ответник жалба е постановено процесното Решение с № 97-00-130/13.12.2024г.,, с което:

 

На жалбоподателя е представена информация както следва :

 

По т.1 е представен пълен достъп до исканата обществена информация- на основание чл.229, ал.1 вр. С чл. 192, ал.1 ,т.1 и т. 3 от ЗКН е съставен от инспектор в РИ ОКН ЦРП Акт №17/18.10.2024г. за установяване на административно нарушение срещу нарушителя, за това, че в качеството си на Възложител е реализирал със съществени отклонения съгласувания с НИОНКЦ инвестиционен проект в защитена територия с писмо изх.№ 2267/28.9.2009г. т.е. извършил е строителни дейности без наличието на съгласуване на изменение на одобрения инвестиционен проект на основание чл. 83, ал.1 т.1 б „б“ от ЗКН , който се одобрява след издаване на Разрешението за строеж във вр. С чл. 154 от ЗУТ. Съставеният АУАН е бил надлежно връчен на нарушителя, без да е посочена датата за това.

По т. 3 от страна на нарушителя е постъпило Заявление, с което същият прави предложение за сключване на споразумение по чл. 58г от ЗАНН, каквото е сключено с вх. № 94-00-1890/11.11.2024г. , с което административно- наказателното производство е било приключило.

 

Отказано е представянето на исканата информация на основание чл. 37, ал.1 т.1 от ЗДОИ :

 

По т.2 да се представи копие на същия и доказателства за връчването,ако не е връчен поради каква причина

По т. 3 да се представи копие от сключеното споразумение, с което е приключило административно- наказателното производство

 

Мотивите на посочения отказ са, че чл.4, ал.1 и чл. 7, ал.1 от ЗДОИ предвиждат ограничение на правото на свободен достъп до обществена информация, когато това е предвидено в друг закон. В конкретната хипотеза органът се е позовал на нормата на чл. 192, ал.5, т. 2,т. 3 и т. 4 от ЗКН, в която е визирано задължението за опазване на служебната и търговска тайна и използване на информацията от проверките само за целите на административно наказателното производство. От това е формиран извод, че е налице, предвидено в друг закон ограничение на свободния достъп до исканата обществена информация.

 

В административната преписка се съдържа Заповед № РД- 09-377/9.5.2023г. на Министър на културата, с която на Главния секретар при МК е предоставено правомощието да постановява решения за достъп или отказ за предоставяне на обществена информация.

В преписката не се съдържа информация кога е връчено посоченото Решение.

 

В хода на съдебното производство е представена цялата административна преписка по издаване на обжалвания акт, както и писмо изх. № 94-00-1890/7.10.2024г. в което се посочва, че по повод на подадените сигнали от жалбоподелката е извършена проверка на място и по документи на основание чл. 192, ал.1 т.1 от ЗКН на посочения обект, като копие на съставения Протокол за проверка на място е изпратено на жалбоподателката. С това писмо последната е уведомена, че на Възложителя на строителните работи ще бъде наложено административно наказание.

При така установеното от фактическа страна, съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

 

Жалбата, е подадена от правоимащо лице, пред компетентния да я разгледа съд по чл. 133, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Същата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от същия кодекс.

Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ, заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. В този срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. В случая АО се е произнесъл в законоустановения срок тъй като Заявление вх. № 97-00-130 е подадено на 29.11.2024г,а органът се е произнесъл с Решение № 97-00130 на 13.12.2024г.

 

Разгледана по същество е неоснователна.

 

С разпоредбата на чл. 41, ал.2 от КРБ законодателят изрично е въвел задължението на държавните органи да предоставят искана от тях информация. Ограничението, което основният закон поставя, е тази информация да представлява законен интерес за търсещото я лице. Законен е всеки интерес, който не попада в обхвата на изключенията, посочени в чл. 41, ал.2 от КРБ. Само конституционно определените ограничения са тези, които могат да бъдат основание за непредоставяне на достъп до информация. Всяко физическо и юридическо лице е равноправен участник в обществения живот и това му дава правото да си създава информирано мнение за начина, по който обществото води делата си.

 

Съгласно чл. 4, ал.1 и ал.3 от ЗДОИ субект на правото на достъп до обществена информация е на всеки гражданин на страната и на всички юридически лица. Никакви други ограничения освен вида на исканата информация законодателят не въвежда. Правото да търси достъп до описаната в заявлението информация е конституционно гарантирано право, което не е обвързано с други условия, извън предвидените в КРБ и ЗЗДОИ ограничения. Нещо повече, специалният закон предвижда възможност лицето отново да търси достъп до информация от конкретния субект (допълнителна информация или информация във връзка с предходно постановен отказ на административния орган).

 

Всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал.2 от ЗДОИ, органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация.

 

Легалната дефиниция на понятието обществена информация се съдържа в нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и това е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, като ал. 2 от посочва, че информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител, а в ал. 3 се уточнява, информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. Независимо от формата си - официална по смисъла на чл.10 от ЗДОИ или служебна такава по смисъла на чл.11 от ЗДОИ достъпът до информацията е свободен.

 

При анализа на посочената по-горе нормативна регламентация следва извода, че във всеки един случай при извършване на преценка дали за даден субект съществува законово регламентирано задължение за предоставяне на достъп до информация по реда и на основание ЗДОИ, е необходимо да се установи кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: 1. Субектът, до който е направено искането, да е задължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДОИ; 2. Информацията, която се иска, да представлява официална обществена информация или служебна обществена информация по смисъла на чл. 10 и чл. 11, вр. чл. 2, ал. 1 ЗДОИ и да се създава или съхранява от органа, сезиран със заявлението за достъп до информация и 3. в друг закон да не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на исканата информация. Посочените предпоставки представляват юридически факти, които пораждат компетентността на органа, сезиран с искане за предоставяне на достъп до обществена информация по ЗДОИ, да се произнесе с индивидуален административен акт по направеното искане с решение за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп обществена информация.

 

При така зададената нормативна рамка, настоящата инстанция намира, че търсената информация е обществена такава, доколкото отговаря на двата кумулативно изискуеми критерия, предвидени в закона: да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Така, всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора и касае правомощията и дейността на съответния публичен орган, има характер на обществена информация и изпълнява исканата от закона специална цел – гражданите да имат възможност да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект в този смисъл е и Решение № 13740/9.11.2018г на ВАС, в мотивите на което се посочва, че е неправилно становището, че в ЗУТ, се съдържа друг ред за достъп до информация и това изключва приложението на ЗДОИ. Само за тези, на които законът е признал качеството на заинтересовани страни по смисъла на чл. 131 от ЗУТ, органите по ЗУТ имат задължението да предоставят съответната информация. В качеството си на сигнализатор за извършен незаконен строеж, жалбоподателката не се легитимира като участник в административното производство, Определение № 336 от 12.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 284/2023 г., Определение № 2530 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 67/2015 г.Определение № 2985 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2641/2017 г.Определение № 3242 от 5.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2590/2022 г., II о., и други. Следователно за нея не съществува предвиденото в чл.2, ал.1 от ЗДОИ в друг закон да е определен достъпът до такава информация.

 

В този смисъл след като между страните не е спорно, че посочената информация представлява обществена такава, не съществува друг ред, предвиден в друг закон за нейното предоставяне, същата се съдържа у АО- без т. 4 и т. 5, изпратени по компетентност на МРРБ, то актът се явява постановен от оправомощен за това орган, съгласно представената по делото Заповед на Министъра на културата, с която Г. секретар при МК е лицето, което е компетентно да издава актове по ЗДОИ.

 

По конкретно в настоящия случай исканата информация по т.2 и т. 3 от Заявлението е официална, тъй като се съдържа в административно-наказателни актове, издадени от органи в системата на изпълнителната власт при упражняване на правомощията им по опазване на културното наследство. Несъмнено информацията, която се съдържа в АУАН респ. в НП или сключени споразумения е обществена и от нея жалбоподателят е в състояние да си състави мнение за дейността на задължения субект във връзка с осъществяване на административно-наказателната му дейност. Жалбоподателят има право да се информира относно взетите управленски решения във връзка с предоставените на задължения субект законови правомощия по опазването на културното наследство. Съставянето на актове за установяване на извършени административни нарушения и издаването на наказателни постановления, са част от контролната дейност по прилагането на ЗН.

 

Решението отговаря на изискванията на чл. 59, ал.1 от АПК, тъй като в него се съдържат фактическите установявания на орган, както и формираните от него правни изводи по приложението на закона. Дали дадената от органа правна квалификация отговаря на истинската такава е въпрос досежно материалната законосъобразност на акта.

 

Съдът намира, че по делото не е спорно, че съставения АУАН и дата на неговото връчване, както и сключеното между страните споразумение по реда на ЗАНН касаят трето лице, което ответник жалба не е уведомил за наличието на такова Заявление и не е поискал съгласието му за предоставяне на такива данни. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 37, ал.1, т.2 от ЗДОИ основание за отказ за предоставяне на обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Правилно АО е приел, че в т.2 и т. 3 от Заявлението исканата информация касае трето лице, и при този случай е следвало да отправи запитване до същото дали дава съгласие за предоставяне на тази информация. Като не е сторил това АО е допуснал процесуално нарушение, което обаче не е съществено, тъй като на основание чл. 168 от АПК съдът е длъжен да извърши проверка за законосъобразността на акта не само на основанията , посочени от жалбоподателя ,а по всички ,предвидени в чл. 146 от АПК. Съдът намира, че е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на §1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, тъй като се касае за запазване на културното наследство, представляващо общ паметник на културата – Стар град В. Търново, поради което неспазването на горепосочената процедура за уведомление на третото лице не се явява съществено процесуално нарушение.

 

По приложението на материалния закон, съдът намира следното : Основанието за отказ е посочено като чл. 192, ал. 5, т. 2, т.3 и т. 4 от ЗКН, която има следния текст (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Инспекторите са длъжни да: 2. опазват служебната и търговската тайна, станала им известна във връзка с извършваните проверки;3. не разгласяват данни от извършените проверки;4. използват информацията от проверките само за целите на административно-наказателното производство.

 

Доколкото в тази правна норма е посочено изрично, че касае единствено задължения на инспекторите, то не може да бъде обвързана с чл. 4, ал.1 и чл. 7, ал.1 от ЗДОИ. Както се посочи по- горе, следва да е налице нормативен акт – закон, който да ограничава свободния достъп до обществена информация. В случая единствено общото е, че са налице правни норми в закон, но същите не касаят ограничение на свободния достъп до обществена информация, а касаят задължението на инспекторите в Министерство на културата да опазват служебната и търговска тайна, и да използват информацията само за нуждите на административно- наказателното производство. На следваща място, ответникът не е посочил какви са правните основания, исканите информация в писмени доказателства – НП или споразумение, АУАН да представляват служебна или търговска тайна. В чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, законодателят е посочил кои са основанията за да се постанови отказ за предоставяне на обществената информация: 1. Когато информацията е квалифицирана или представлява защитена тайна, в случаите които са предвидени в закона; 2. Когато достъпът би засегнал интересите на трети лица и няма изричното тяхно съгласие за предоставяне на исканата информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. Когато исканата информация е била предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. От всичко това може да се направи заключението, че изключение от посоченото правило е възможно, но само когато имаме надделяващ обществен интерес, като тук преценката се прави за всеки конкретен случай, като съдът в настоящия казус , намира, както се изложи по- горе, че е налице надделяващ обществен интерес. Освен това информацията в АУАН и НП не представлява твърдяната от органа защитена тайна, предвидена в чл. 192, ал. 5, т. 2, т.3 и т. 4 от ЗКН. Въпреки това, съдът намира, че Решението е материално – законосъобразно , но на друго основание. Въпреки, че в него изрично е посочено, че се отказва достъп по т. 2 и т. 3 от Заявлението, реално такава информация се съдържа в т.1 от самото Решение, доколкото ответник жалба е посочил, че е издаден АУАН с № и дата, посочено е, че е получено от нарушителя искане за сключване на споразумение, както и че такова е било сключено на посочената от органа дата. С оглед на горното съдът намира, че е налице т. 3 от чл. 37, ал.1 от ЗДОИ за постановяване на отказ, тъй като вече е предоставена на жалбоподателя такава информация. Освен това съдът намира, че е налице ограничението на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, който сочи, че достъпът до лични данни не се явява обществена информация, поради което законът не се прилага, а в §1, т. 2 от ДР на ЗДОИ се съдържа легална дефиниция на понятието "лични данни" - всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци, свързани с неговата физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна или социална идентичност, съответно поисканата със заявлението конкретна информация не е обществена по своя характер. Следователно, когато информацията касае само и единствено лични данни относно конкретно посочено физическо лице, ЗДОИ забранява предоставянето й. Понятието лични данни е определено и в чл. 4, т.1 от Регламент ЕС 2016/679 и съответно приетия в РБългария ЗЗЛД- Закон за защита на личните данни. Следователно, на жалбоподателката е предоставена цялата налична информация досежно т. 2 и т. 3 от Заявлението, а именно, че има съставен АУАН с номер и дата, както и сключено между страните споразумение, поради което представянето на преписи от същите би засегнало само личните данни на извършителя, за които съгласно чл.2, ал. 5 от ЗДОИ, свободният достъп е недопустим.

 

С оглед на така изложеното съдът намира, че постановеният отказ е законосъобразен, а подадената против него жалба- неоснователна.

 

Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Й. С. чрез ...С. К. против , Решение № 97-00130/13.12.2024г.издадено от Г. секретар на Министерство на културата, с което на жалбоподателката е отказан достъп до поисканата от нея информация по т. 2 и т. 3 от подаденото Заявление с рег. № 97-00-130/29.11.2024г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.