№ 8501
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110167313 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1,
предл.1 и предл.3 ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Производството е образувано по предявен от Ц. И. С. срещу [************]
обективно съединени искове, както следва: 1/ за прогласяване нищожност на договор
за поръчителство № 4350835/21.12.2021 г., поради противоречие на закона и поради
накърняване на добрите нрави и 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 55,72 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен
договор за поръчителство № 4350835/21.12.2021 г., сключен между страните, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.12.2022
г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 21.12.2021 г. сключил договор за
паричен заем № 4350835 с [************], по силата на който следвало да върне сума
по кредита в размер на 527,28 лева, при получена сума от 500,00 лева, при срок от 6
вноски. Сочи, че в изпълнение на чл.4 от процесния договор, ищецът сключил договор
за поръчителство с ответника, за което следвало да заплати на това дружество сумата
от 186,72 лева. Излага доводи за нишожност на договора за поръчителство поради
противоречие на закона – нормите на ЗЗП и поради накърняване на добрите нрави,
защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на повече от
половината от сумата по отпуснатия заем. Поддържа, че поради нищожността на
договора за поръчителство заплатената сума от 55,72 лева, представляваща
възнаграждение за поръчител, следва да бъде върната, като получена без правно
основание. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя
1
правния си интерес от предявените искове. Претендира разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответното дружество се
изразява становище за недопустимост, а по същество - за неоснователност на
предявените искове. Твърди се, че неизпълнението на договорните задължения по чл.4
от договора за кредит са обусловили сключването на договора за поръчителство, като
се излагат аргументи, че същият не е без правно основание и не противоречи на
добрите нрави, както и че са налице предпоставките за възникването на дължимостта
на възнаграждението на поръчителя. Оспорват се изложените от ищеца доводи по ЗПК
да имат връзка с процесния договор за поръчителство, като се сочи, че нормите на ЗПК
са относими единствено спрямо договори за потребителски кредити, какъвто
поръчителството не е. По изложените в писмения отговор съображения, се иска
отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
В първото проведено по делото открито съдебно заседание по искане на
ищцовата страна съдът е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение в размер на
предявения осъдителен иск като същия се счита предявен за сумата от 186,72 лева.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От представения по делото заверен препис от Договор за паричен заем №
4350835 се установява, че на 21.12.2021 г. ищецът и трето за делото дружество
[************] са сключили договор за потребителски кредит, въз основа на който на
ищеца е предоставен кредит в размер на 500 лева, със срок на погасяване 12 седмици, с
падеж 18.03.2022 г., с размер на двуседмичната погасителна вноска 87,88 лева, с
уговорена годишна лихва 40,00 %, ГПР 45,50 % и общо задължение 527,28 лв.,
състоящо се от размера на заетата сума и възнаградителна лихва за целия срок на
договора. В чл. 4 от договора страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок
от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора
едно от следните обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, които да отговарят
на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на
трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.;
да работят по трудов договор без определен срок; да не са заемател или поръчители по
друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“; да нямат неплатени
осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и
финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за
поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по
договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията
по договора; 3) одобрен от дружеството гарант, което предоставя гаранционни сделки.
От представения по делото заверен препис от Договор за предоставяне на
2
гаранция № 4350835 се установява, че на 22.12.2021 г. между ищеца и ответника
[************] е сключен договор, по силата на който ответникът [************],
като гарант, се е задължил да издаде гаранция за плащане в полза на ответника
[************], с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем № 4350835/21.12.2021 г.,
както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя, със
сума покриваща главница, възнаградителна и законна лихва. В чл.3 от договора
страните са уговорили възнаграждение в размер на 186,72 лв., което е платимо
разсрочено заедно с вноските по договора за заем с размер на всяка вноска 31,12 лева.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно дадено. Видно от
същото е, че от извършената проверка в счетоводните документи на ответника, вещото
лице е установило, че изплатените от ищеца суми на ответника по договора за гаранция
са в размер на 186,72 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и предл.3 ЗЗД за
прогласяване нищожност на договор за гаранция № 4350835/21.12.2021 г.:
На първо място, по повод обективираното в писмения отговор възражение за
недопустимост на предявените искове за нищожност, следва да се има предвид, че
кредитополучателят винаги разполага с интерес да предяви иск за прогласяване на
нищожността на договор, страна по който е същият, доколкото уважаването на
предявените искове ще внесе правна сигурност в отношенията между страните, ще
избегне бъдещото неоснователно разместване на имуществени блага (плащането на
недължими суми по нищожен договор) и/или ще бъде предпоставка за връщане на
платеното по нищожните договори. За наличието на правен интерес, респективно за да
е допустим предявен иск за прогласяване нищожността на определен договор, е
достатъчно ищецът да е страна по договора, или по друг начин да е засегнат от
договора, какъвто несъмнено е настоящият случай.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016г. по т.д. №
3686/2014г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на
императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от
т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК,
нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и
приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
3
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за гаранция/поръчителство, в който е уговорено да бъде
заплатено възнаграждение за поръчителя в твърдения размер, като в договора липса на
основание, налице е противоречие на закона и накърнява добрите нрави.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е
необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със
свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните
договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като
една обща икономическа дейност. От извършена служебно справка в Агенция по
вписвания – Търговски регистър се установява, че едноличен собственик на капитала
на [************] е заемодателят [************]. Следователно се касае за хипотеза
на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Въз основа на изложените от
заявителя фактически обстоятелства, ангажираните доказателства и наличните данни
за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че уговореното възнаграждение за
предоставеното поръчителство представлява разход по договора за кредит, който
следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като
индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която
„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Същевременно, при цялостния анализ на процесното правоотношение е видно, че
сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на
обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Съобразно императивната
правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република
България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50
% от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са
нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В настоящия случай сумата по договора за заем е в
размер на 500 лева, а само възнаграждението по договора за гаранция, което е в размер
на 186,72 лева, без да се включват останалите суми, формиращи ГПР. При лихвен
процент от 40 % ГПР (с включен в него размер на кредита 500,00 лв. и дължимата
4
лихва за срока на договора – 27,28 лева.) е в размер близък до максималния такъв, като
добавяйки разход в размер на 186,72 лева, ГПР се явява с размер над 300 %. И при
положение, че единствената цел за сключването на договора за предоставяне на
гаранция е не гарантиране изпълнението на задълженията по договора за кредит, а
кредиторът да получи допълнително възнаграждение, което не му се следва.
Предходното обуславя извод за заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради
което договорът е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Предвид гореизложеното, предявените искове за нищожност на договора за
предоставяне на гаранция се явяват основателни, поради което следва да бъдат
уважени.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск бе да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума,
представляваща заплащане на възнаграждение за поръчител по договор за
гаранция/поръчителство № 4350835, без да е имало основание за извършване на
престацията /поради недействителност на договора/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
Видно е от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно дадено е, че
изплатените от ищеца суми на ответника по процесния договор за гаранция са в размер
на 186,72 лева.
Поради гореизложените изводи за недействителността на договора за
предоставяне на гаранция, се налага извод, че сумата е платена при начална липса на
основание за това, поради което ответникът дължи нейното връщане.
С оглед предходното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до погасяването на
задължението.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. В приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК ищецът
претендира такива за платена държавна такса и депозит за вещо лице в общ размер на
350,00 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Видно от списъка и приложения по делото договор за правна защита и
съдействие е, че адвокатското възнаграждение е безплатно – при условията на чл.38,
ал.1, т.2 ЗА. С оглед предходното и при съобразяване разпоредбата на чл.2, ал.5 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в която
5
е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно, както и разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата, съдът
определя адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата в общ
размер на 800,00 лева /по 400,00 лева за всеки от двата обективно съединени иска/.
Това е така, тъй като установителния иск също е оценяем. Тъй като по делото са
представени доказателства, че адв. М. е регистриран по ДДС, върху горепосочената
сума се дължи и сумата от 160,00 лева /20 % ДДС/. С оглед предходното, ответникът
следва да заплати на процесуалния представител на ищцата сумата от общо 960,00
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Ц. И. С., ЕГН **********
срещу [************], ЕИК [************], със седалище и адрес на управление:
[************] искове с правно основание чл.26 ЗЗД, че сключения между страните
договор за предоставяне на гаранция № 4350835/21.12.2021 г. е нищожен, поради
противоречие на закона.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД [************], ЕИК
[************], със седалище и адрес на управление: [************] да заплати на Ц.
И. С., ЕГН ********** сумата от 186,72 лева, представляваща недължимо платена
сума по сключения между страните и обявен за недействителен договор за гаранция №
4350835/21.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 09.12.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [************], ЕИК [************]
да заплати на Ц. И. С., ЕГН ********** сумата от общо 350,00 лева, представляваща
направени разноски по производството.
ОСЪЖДА [************], ЕИК [************], със седалище и адрес на
управление: [************] да заплати на адвокат Д. В. М., член на Адвокатска
колегия – гр.[************], с адрес на кантора: гр.[************], [************],
на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата от общо 960,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на
ищцата по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7