Решение по дело №430/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Решение № 120/04.12.2023 г., постановено по НАХД № 20233120200217/2023 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е отменен Електронен фиш № **********, с който на „Мото Транс 2004“ ЕООД, [населено място], с ЕИК *********, за нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ и на основание чл.179, ал.3б, вр.чл.187а, ал.2, т.3 от същия закон е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева. Със същото решение АПИ при МРРБ е осъдена да заплати на „Мото Транс 2004“ ЕООД сумата от 608,39 (шестстотин и осем лв. и тридесет и девет стотинки).

 

Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на въззивното решение като постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Намира за неправилни изложените в решението мотиви за липса на правна възможност за издаване на ЕФ за извършено нарушение по чл.179б, ал.3 ЗДвП. Счита, че съдът необосновано не е приложил санкционната разпоредба, като е заменил материалния закон със собствено тълкуване на Директива 62/1999. Касаторът прави подробен анализ на разпоредбата на чл.9а от Директива 62/1999, като счита, че въведената от законодателя санкционна система не противоречи на принципа на пропорционалност на налаганите наказания. По изложените съображение моли за отмяна на атакуваното решение и потвърждаване на издадения ел. фиш. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

 

Ответникът по касация, в депозирано писмено становище и в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, като излага подробни доводи по същество и цитира съдебна практика. Претендира присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция.

 

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

 

След преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебна проверка в производството пред районния съд е бил Електронен фиш /EФ/ № ********** за налагане на имуществена санкция, издаден от АПИ срещу „Мото транс 2004“ ЕООД, ЕИК:*********, в качеството на собственик на ППС по чл. 10б, ал.3 ЗП, за това, че на 19.04.2021 г., в 11,41 часа с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А - 2, км, 399 + 703, с посока Нарастващ километър в Община Девня, обл. Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено /заснето/ нарушение с ППС - влекач „Волво ФМ“ с peг, №**********, с технически допустима максимална маса 18 200 кг., брой оси 2, категория ЕВРО 4 в състав с ремарке с общ брой оси 5 и обща технически допустима максимална маса 40 000 кг., за което изцяло не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/според категорията на ППС. В електронния фиш деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от същия закон на търговското дружество - превозвач е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. Във фиша е указано, че търговецът може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получавано на фиша заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 750 лева.

 

Въз основа на събраните доказателства ДРС приел за установена описаната в електронния фиш фактическа обстановка и счел, че така описаното деяние е съставомерно от фактическа и правна страна.

 

Въззивния съд приел, че за нарушения на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП електронен фиш не може да се издаде, доколкото чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не предвижда такъв ред за санкциониране на този вид нарушения, а само за тези по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, т.е. към датата на извършване на нарушението – 19.04.2021 г. нарушението е подлежало на санкция по общия ред на ЗАНН. Приел, че с издаване на ЕФ са нарушени общите принципи на правото на ЕС, и по-конкретно принципа на пропорционалност, тъй като санкционните разпоредби на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и чл. 187а, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗДвП предвиждат санкции в абсолютен размер, без възможност за индивидуализиране на наказанието. Предвид това съдът е счел, че следва да остави без приложение разпоредбата, тъй като обратното би довело до несъответстващ на правото на Съюза резултат. По изложените съображения съдът е отменил обжалвания електронен фиш.

 

Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и правните му изводи.

 

На първо място, нарушението по чл.179 ал.3б от ЗДвП, обективно осъществено от дружеството - касатор, е извън обхвата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, чиято норма изрично предвижда издаването на ЕФ само за нарушенията по чл.179 ал.3 от ЗДвП, установени и заснети от електронна система по чл.167а, ал.3 от Закона. Поради това, заснетото в случая нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да бъде установено със съставяне на АУАН, и санкционирано чрез издаване на НП, т.е. по общия ред на ЗАНН, като за него, към момента на извършването му, е било недопустимо съставянето на ЕФ. До извод, различен от изложения, не би могло да се стигне и въз основа на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото изменение на текста /ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г./, обхватът на нормата е изрично разширен до нарушенията по чл.179, ал.3 - 3б вкл., което е несъмнено доказателство, че към 19.04.2021г санкционирането на осъщественото от дружеството административно нарушение е било допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Санкционирането му с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в съдебната фаза на производство процесуално нарушение, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на фиша.

 

На следващо място, настоящият състав изцяло споделя извода, че е налице противоречие на разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП с разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителните постановки на новопостановеното решение по дело № С-61/2023г. , както и на решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-501/2014 на СЕС, с приемането на националната санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП и чл.187а, ал.2 т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500лв, респективно - не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл.179, ал.3б вр.чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП – да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б, ал.3 от ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството - касационен ответник.

 

В този смисъл, въззивният съд се е произнесъл правилно и обосновано, като проверяваното решение не е обременено с релевираните касационни основания. Други такива, налагащи ревизия или отмяна на решението, не се установяват и при задължителната служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК, което квалифицира касационната жалба като неоснователна и налага отхвърлянето.

 

При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника по касация за разноски. От страна на касатора е направено искане за редуциране размера на адвокатското възнаграждение, което се явява неоснователно. Съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., ползвана като ориентир за размера на дължимите адвокатски възнаграждения, при материален интерес в настоящото производство в размер на 2500 лв., се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. За представителство пред настоящата инстанция ответникът по касация е представил Договор за правна защита и съдействие № 116790 /л.102/ Същият установява сторени разноски в размер на 600 лева които са малко над минималния размер, поради което следва да бъдат присъдени. Последните не се явяват прекомерни и съобразно правната и фактическа сложност на делото и процесуалната активност на ангажирания защитник.

 

Така мотивиран, и на осн.чл.221, ал.2, изр.1 предложение първо от АПК, Административен съд – Варна, Трети тричленен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № № 120/04.12.2023г. по НАХД № 20233120200217/2023 г. по описа на РС – Девня.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Мото Транс 2004“ ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.