№ 294
гр. Велико Търново , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ в публично заседание
на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20214110200476 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А.Т.” ЕООД с. Арбанаси против Наказателно
постановление № 477829-F510693 от 18.11.2019 г. на Началника на Отдел "Оперативни
дейности" - Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на дружеството за нарушение на чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин и на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 700.00 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за
незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателят поддържа жалбата си.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП
като правилно и законосъобразно. Също претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, намери за
установено от фактическа и правно страна следното:
1
На 29.09.2019 г., в 14:30 часа, служители на Национална агенция по приходите при
ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект - снек бар „А.", находящ се в с.
Арбанаси, ул. „Капитан Павел Грамадов“, стопанисван от дружеството – жалбоподател. При
проверката било установено, че дневният оборот от монтирано фискално устройство модел
„TREMOL ZM-KL-V2“, № на фискално устройство ZK 063349, № на фискална памет
50069366, съгласно междинен „X" отчет № 010713/29.09.2019 г. бил в размер на 198.78 лв.
Фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 296.20 лв., съгласно изготвен
опис на паричните средства от сервитьор в обекта. Фискалното устройство притежавало
функциите „служебно въведени“ и „служебно извадени“ суми. Установената промяна в
касовата наличност била в размер на +97,42 лв. и представлявала въвеждане на пари в
касата, която не е отразена на фискалното устройство. От горното било видно, че
дружеството не било изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи
всяка промяна на касова наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата/ на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, с
което било нарушило разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин.
Проверката е документирана с Протокол за извършена проверка cep. АА № 0364043
от 29.09.2019 г., подписан без възражения и бележки от представляващия дружеството.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в негово
присъствие, връчен му е надлежно и е подписан с отбелязване в графата за обяснения и
възражения „Налични пари и бакшиш“ .
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа
обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС, налагайки на дружеството имуществена санкция в размер 700.00 лева.
Представени са и доказателства за компетентността на административно наказващия
орган да издава НП по чл. 185 от ЗДДС - Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на ИД на
НАП.
Горната фактическа обстановка се потвърждава по един категоричен начин от
приобщените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели. От
тях става ясно, че при проверката е констатирана разлика между дневния отчет и наличните
средства в брой в размер на 97.42 лева.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото
гласни и писмени доказателства.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
частично основателна.
АУАН и НП съдържат предвидените в чл. 42 и съответно чл. 57 от ЗАНН
задължителни реквизити и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до отмяна на наказателното постановление на това основание.
Късното връчване на наказателното постановление не се отразява по никакъв начин на
неговата законосъобразност, тъй като може да се дължи на различни причини.
Непосочването на пълното наименование на Наредба № Н-18 също не може да бъде
мотив за отмяна на обжалвания акт, доколкото и в АУАН, и в НП, достатъчно ясно се
2
описани обстоятелствата при които е извършено нарушението - място, време и съставомерни
признаци, даващи възможност да се узнае административното обвинение и да се организира
адекватна защита срещу него.
По същество: От приобщените по делото доказателства безспорно се установява, че
регистрираният от фискалното устройство оборот в обекта на проверката се различава от
установената фактическа наличност в касата. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Наредбата, извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми, а
разпоредбата на ал. 2, предвиждаща задължение за фискалните устройства, които не
притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети да се отбелязва
всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата/ в момента на извършването й с точност до минута, е отменена /ДВ, бр. 26 от
2019 г., в сила от 29.03.2019 г./. Нарушенията по чл. 33 от Наредбата се санкционират по чл.
185, ал. 2 от ЗДДС, тъй като са нарушения касаещи реда за издаване на документи във
връзка с отчитането, съхраняването и издаването на документи свързани с регистрираните
фискални устройства. Според същата разпоредба, когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. В конкретния случай в
административно - наказателното производство не е констатирано нарушението да е довело
до неотразяване на приходи, поради което правилно административно наказващият орган е
приложил разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, налагайки наказание за ЮЛ –
имуществена санкция в размер на 700.00 лева.
Доколкото в настоящият случай е санкционирано дружеството търговец за
неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на неговата дейност, в
хипотезата на чл. 83 от ЗАНН, не се явява необходимо да се констатира виновно поведение
на определено лице, а е достатъчно да е налице неизпълнение на задължение към държавата
при осъществяване дейността на търговеца, т.е. да се установи фактът на извършване на
нарушението. В този смисъл ирелевантни са и причините довели до допускане на
нарушението.
В случая е неприложима и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, предпоставяща отмяна на
наказателното постановление, защото характерът на засегнатите обществени отношения и
неизпълнение на законово въздигнато задължение от страна на жалбоподателя, не може и
няма как да бъде подведено под нормата на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е формално и
законът не поставя изискване да са настъпили други вредни последици от нарушението.
Същото с нищо не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да бъде
преценявано като маловажно по смисъла на цитираната разпоредба.
Това, че нарушението е за първи път следва да бъде отчетено единствено като
смекчаващо отговорността обстоятелство, но не и да обуслови неговата маловажност.
3
В този смисъл обаче, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
изменено в частта му за размера на наложеното наказание. В наказателното постановление
липсват мотиви, на които се е позовал административно наказващият орган, за да определи
размера на наложената имуществена санкция. Това от своя страна представлява
процесуално нарушение по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който текст при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване
и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. Поради това, настоящият състав приема, че ревизираното наказателно
постановление следва да се измени. Предвид констатираното от настоящата съдебна
инстанция, с оглед липса на данни за друго нарушаване на данъчното законодателство от
страна на търговеца, както и предвид характера на нарушението, следва да се приеме, че за
постигане на целения ефект от налагането на наказанието е уместно да се определи
имуществена санкция в предвидения от закона минимум. В този смисъл наказателното
постановление следва да се измени.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
искане, основано на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.
чл. 78, ал. 8 от ГПК на Централно управление на Национална агенция за приходите следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл.
37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда.
Производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, като случаят не се отличава
с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева. Като съобрази
размера на оставената без уважение част на жалбата /500 лв., доколкото това е размерът на
потвърдената санкция/ съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 57, 14 лв., като посочената сума следва да бъде
заплатена от санкционираното лице.
Предвид направеното и от пълномощника на дружеството-жалбоподател искане, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал.
1 от ГПК на същото следва да се присъди съответна част от направените по делото разноски.
Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за
процесуално представителство и съобразно уважената част от жалбата следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 85.71 лв. Не е направено възражение за прекомерност на
разноските.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 477829-F510693 от 18.11.2019 г. на Началника на
Отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново в ЦУ на НАП,
с което на „А.Т.” ЕООД с. Арбанаси, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 700.00 лева, като намалява същата на 500.00
/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „А.Т.” ЕООД с. Арбанаси да заплати на ЦУ на НАП гр. София
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 57.14 /сто/
лева.
ОСЪЖДА Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на
„А.Т.” ЕООД с. Арбанаси сумата от 85.71 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – гр. Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5