Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 30.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Георгиева, като разгледа гр.д. № 4397 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Направено е искане, представляващо
спорна съдебна администрация с правна квалификация по чл. 127, ал. 2 СК вр. чл.
59 и чл. 143 СК.
Производството е образувано
по постъпила искова молба от А.Ц.А. *** като майка и законен представител на
малолетното дете Д.П.Г. срещу Л.Г., гражданин на Р. Италия за разрешаване на
въпросите по чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59 СК, а именно: упражняване на
родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични отношения с
детето и издръжката му.
С исковата молба се
навеждат твърдения, че детето Д.П.Г. е родено на *** г. в Р. Италия от съвместното
съжителство между ищцата и ответника. Сочи, че през лятото на 2019 г.
родителите се разделили окончателно, като ищцата, заедно с детето, се върнала
да живее в България. Твърди се, че детето е записано като ученик в България,
като двамата с майка му живеят в жилището на родителите на ищцата в с. Горно
Пещене. Сочи се, че ответникът живее в Р. Италия.
Моли съда да постанови
решение, с което да й предостави упражняването на родителските права над
детето, да определи местоживеенето на детето при неговата майка на адрес: с. ***,
общ. ***, ул. „***“ № **, да определи режим на лични отношения на ответника с
детето, които да се осъществяват на територията на Р. България, както и да
осъди ответника да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 300,00 лева,
считано от постановяване на решението до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване.
В срочно подаден отговор,
ответникът оспорва исковата молба по основание, а иска за издръжка – и по
размер. Сочи, че по делото не се установява необходимостта от издръжка на
детето да е в размер на 300 лв. Твърди, че липсват доказателства за трудовата
заетост на ответника в Италия, както и доказателства за възможността му да
заплаща претендирания размер от 300 лв. Ето защо счита, че искът за издръжка е
неоснователен и недоказан за размера над 153 лв. до пълния претендиран размер
от 300 лв. В случай че съдът уважи иска на ищцата с правно основание чл.127,
ал.2 от СК, то моли да бъде постановен режим на лични контакти на детето с бащата,
който да е съобразен с факта, че последният живее в Република Италия. Моли да
бъде постановен следният режим на лични контакти:
1. Бащата да може да вижда и да взема детето всяка първа и
трета седмица от месеца за времето от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в
неделя, през първата половина от Коледната и от Пролетната ваканции на децата,
както и 35 дни през лятото, във време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на майката;
2. По време на първата половина от Коледната и от Пролетната
ваканции на детето бащата да има право да го извежда от Р. България в Р.Италия
с цел почивка и посещения на роднини, като е задължен да го върне в рамките на
посочения период;
3. По време на 35-дневния период през лятната ваканция бащата
да има право да извежда детето от Р.България в Р.Италия с цел почивка и
посещения на роднини, като е задължен да го върне в рамките на посочения
35-дневен период.
Счита, че така предложеният
разширен режим е съобразен с интереса на детето и необходимостта да посещава
баща си и роднините си в Р. Италия, както и с възрастта на Д.П., който може да
пътува до Р.Италия и без придружител.
Въз основа на изложените
съображения моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове. В случай че бъде уважен предявеният иск по чл. 127, ал. 2 от СК, то
моли да бъде постановен режимът на лични контакти между детето и бащата,
посочен по-горе. В случай че бъде уважен предявеният иск по чл.127, ал.2 от СК,
то моли съда да отхвърли иска за ежемесечна издръжка на детето за размера над
153 лв. до пълния претендиран размер от 300 лв., като неоснователен и
недоказан.
След като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за установено
следното от фактическа страна:
Видно от
представените по делото удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа
на акт за раждане № ***/27.07.2018 г., детето Д.П.Г. е родено на *** г. от
майка А.Ц.А. и баща Л.Г..
Приет по
делото е трудов договор № ***/09.09.2019 г., от който се установява, че между
„СЕ Борднетце - България“ ЕООД и молителката А.Ц.А. е налице трудово
правоотношение, по което майката на детето изпълнява длъжността „оператор,
производствена линия“ срещу месечно трудово възнаграждение в размер на 590,28
лв.
По делото е
представен социален доклад, изготвен от дирекция „Социално подпомагане” гр.
Враца, съгласно чието заключение социални служители не са осъществили контакт с
бащата Л.Г., поради което за него не е изразено мнение относно родителския му
капацитет и възможности за отглеждане на детето. По отношение на майката А.Ц.А.
е отчетен фактът, че понастоящем същата полага основните грижи за детето Д.П.Г.,
като съдействие й оказват нейните родители. Сочи се, че потребностите на детето
са задоволени, както и че семейството е добре интегрирано в обществото, като
детето има изграден приятелски кръг. В социалния доклад се констатира, че между
детето и неговата майка е налице изградена емоционална връзка.
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели – И.
Я. и Ц. Н. – баща на молителката А.А.. От същите се установява, че за детето Д.
се грижи неговата майка, като помощ й оказват нейните родители. Сочат, че
четиримата живеят съвместно в къща в с. Горно Пещене, считано от лятото на 2019
г., когато молителката, заедно с детето, се върнали да живеят в България.
Свидетелстват, че детето е ученик в 8 клас в с. Тишевица. Установява се от
показанията им, че бащата на детето живее в Италия. Свидетелят Найденов сочи
освен това, че детето често се чува по телефона със своя баща, както и че
ответникът е посещавал само веднъж детето, откакто то живее в България – през
м. декември 2019 г. Сочи, че не знае ответникът да работи, като споделя, че му
известно, че е получил наследствена земя в Италия, както и че е притежавал
апартамент, който е продал и средствата от него използва за издръжката си. И
двамата свидетели заявяват, че бащата на детето не заплаща издръжка, като се
установява от показанията им, че за се е случвало през няколко месеца да му
предостави сумата от по 200 евро.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите като кореспондиращи както помежду си, така
и с останалите събрани доказателства по делото.
Изслушано
пред настоящия състав, детето Д.Г. заявява, че се чувства добре заедно с майка
си и изявява желание и занапред да живее с нея. Споделя, че се чува с баща си
всяка вечер по телефона, но разговорите са им кратки. Сочи, че не е близък с
баща си, но има желание да поддържат връзка и да се вижда с него. Заявява, че в
Италия родителите му са имали пререкания, като е ставал свидетел на упражнено
физическо насилие от страна на баща си спрямо майка си, което било и причината
да се преместят да живеят в България. Споделя, че не получава нищо от баща си,
като два пъти, откакто живее в България, е получавал от него по 200 евро.
Изслушана в
проведеното открито съдебно заседание, молителката А.А. заявява, че от миналата
година живее в България заедно с детето. Сочи, че работи в гр. Мездра, като в
грижите за детето разчита на помощта на родителите си. Споделя, че според нея
детето е щастливо в България, има изграден приятелски кръг. Заявява, че не се
противопоставя на това детето да поддържа отношения с баща си.
Други
относими доказателства не са събрани в производството.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По искането по чл. 127, ал. 2 СК вр.
чл. 59 и чл. 143 СК:
При произнасяне по
въпроса на кого от родителите да се предостави упражняването на родителските
права, съдът изхожда преди всичко от интересите на детето. Съгласно чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 4 СК
съдът решава въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на
родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение
и материални възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС №
1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия
Семеен кодекс, в сила от
Легално определение на
понятието “най-добър интерес на детето” се съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт.
Определението включва изброяването на сходни критерии, като посочените в чл.
59, ал. 4 СК. Така ЗЗДет. сочи, че следва да се преценят желанията и чувствата
на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта,
пола и миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност
да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето;
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др.
Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗДет. не е изчерпателно, като
цялостната преценка относно интереса на детето се извършва от съда след
обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат отношение към
развитието и благосъстоянието на детето.
Насока
при преценката на обстоятелствата, касаещи висшите интереси на детето, ни дава
и Конвенцията за правата на детето (приета от ОС
на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от
3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното право на страната
съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
По отношение
на бащата Л.Г. се установи, че същият от около година и половина не живее с
детето. Видно от социалния доклад, приет по делото, както и от събраните гласни
доказателства, ответникът понастояшем живее в Италия. Не се установи ответникът
да е предоставял издръжка за детето в този период с изключение на двукратно
заплатена сума от по 200 евро. Установи се, че се чува много често с детето по
телефона, но за периода, откакто детето живее в България, са се виждали само
веднъж – в края на 2019 г., когато ответникът посетил страната. Следва да се
отбележи освен това, че ответникът не е заявил в настоящото производство
намерение и желание да полага грижи за детето.
Следва да се
даде отговор на въпроса, дали майката на детето, при която то живее
понастоящем, е родител, разполагащ с необходимия капацитет за отглеждането му.
На първо
място съдът съобразява факта, че основно грижи за отглеждането на детето до
настоящия момент, считано от момента на установяването на детето в България, са
полагани от неговата майка А.Ц.А.. В тази връзка са и събраните по делото
доказателства – социален доклад и
свидетелски показания.
Доказа се
освен това от приетия социален доклад, че между майката и нейното дете има
силно изградена емоционална връзка и привързаност.
По отношение
на материалните възможности на майката, съдът отчита факта, че тя е работи по
трудов договор, като получава ежемесечно възнаграждение
По отношение
на социално-битовите условия за отглеждането на детето, от събраните по делото
доказателства се установява, че майката живее заедно с детето в къщата на
своите родители в с. Горно Пещене, която е обзаведена с всичко необходимо за
едно домакинство, като е налице и необходимото лично пространство за детето Д.,
който разполага със самостоятелна стая /в този смисъл – приетият по делото
социален доклад/.
Установи се, че близко
до майката А.А. лица, на чиято помощ тя би могла да разчита, са нейните
родители – баба и дядо на детето /в този смисъл – приетият по делото социален
доклад и показанията на свидетелите/
Не без значение е и
фактът, че както майката изразява готовност и желание занапред да се грижи за
детето, така и детето изразява желание занапред да продължи да живее със своята
майка.
При
съвкупната оценка на очертания по-горе най-добър интерес на детето Д.Г., съдът
прецени, че непосредственото упражняване на родителските права следва да се
предостави на майката на детето. Местоживеенето на детето ще съвпада с
местоживеенето на майката.
Следва да се
отбележи, че възлагайки упражняването на родителските права само на единия
родител, другият не губи нито качеството си на родител, нито правата и
задълженията си на такъв.
По отношение на личните отношения
между детето Д.Г. и неговия баща Л.Г., с когото детето няма да живее:
Личните отношения между
детето и родителя, при когото то няма да живее, представляват последица на
постановеното решение, като съдът се произнася, изхождайки изцяло от принципа
за осигуряване най-пълноценна защита на интересите на децата.
Съдът намира за
необходимо детето да поддържат връзка и със своя баща. По този начин той ще
може да участва пълноценно в живота на детето си и да дава своя принос в
емоционалното му развитие и възпитанието му. По делото не са събрани данни за
ангажираността на бащата, което е обяснимо с факта, че последният е в чужбина.
Същевременно обаче се установи, че ответникът ежедневно разговаря по телефона
със своя син, което означава, че той не е дезинтересиран от развитието на
детето. Съдът намира, че в настоящия случай също следва да бъде определен режим
на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца
от 18,00 часа в петъка до 18,00 часа в неделята с преспиване; един месец през
лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и по
време на първата половина от Коледната и от Пролетната ваканции на детето.
Детето следва да бъде вземано от бащата от адреса, на който
живее заедно с майката – с. Горно Пещене, ул. „9 септември“ № 1. Това е и
адресът, на който детето следва да бъде връщано от бащата. Не е необходимо да
се определят мерки за осъществяване на личните отношения между детето и негови
баща. В случай че бащата желае личните отношения с детето да се осъществяват в
дома му в Италия, то това може да се случва при условие, че не се нарушава
учебният процес на детето и че бащата поема разходите по пътуването на детето в
двете посоки.
По издръжката:
Съгласно разпоредбата на чл. 143,
ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. При определяне размера на дължимата издръжка, съдът следва да се съобрази с
нуждите на издържания и възможностите на издържащия да я осигурява. Съдът при
определяне на размера на издръжката е обвързан от разпоредбата на чл. 142, ал.2
от СК, определяща минималния размер на дължимата издръжка, която към момента на
устните състезания е 152,50 лв. Детето е в 8 клас и с напредването на възрастта
безспорно се увеличават неговите разходи. Доказа се, че майката реализира
трудови доходи, но за бащата не се установи този факт. Същият обаче е в
работоспособна възраст и следва да участва в издръжката на детето си.
Съгласно решение № 534 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1800/2009 г., III г.
о., ГК, произнесено по реда на чл. 290 ГПК, съобразявайки указанията в ППВС
№ 5 от 16.09.1970 г. и служебната си роля по въпроса за определяне на издръжката
по размер, съдилищата не следва да възлагат на родителя, комуто предоставят
упражняване на родителските права, да провежда пълно и главно доказване относно
конкретен размер на доходите, с оглед материалните възможности на другия
родител да дава издръжка, при положение, че същият е в чужбина и с неустановен
адрес. Когато задължен да дава издръжка родител, след като е разделен от
семейството си в страната, живее и работи в държава с официално приет по -
висок праг на минимални доходи при трудова дейност, тази именно величина следва
да бъде съобразена с оглед възможностите му. В случая се установи, че съпругът Л.Г.
не живее със семейството си в България, като живее в Република Италия, която
държава е с официално приет по-висок праг на минимални доходи в сравнение с
Република България. Ето защо, независимо от факта, че не е установен размерът
на получаваните от бащата на детето доходи, то съдът не е обвързан с
установения в закона минимален размер.
Издръжката на детето се дължи от
двамата родители, независимо при кого живее, като отглеждащият родител следва
да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него
издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите
на домакинството, част от които са в полза и на детето. От данните по делото се установява, че детето Д. живее от около година и половина само с майка си и тя е тази, която полага ежедневните грижи за неговото отглеждане и възпитание.
Съдът намира, че необходимите
средства за издръжка на детето са в размер на 450,00 лева, като майката следва
да заплаща месечно сумата в размер от 150 лв., а остатъкът следва да се поеме от бащата, който ще полага
и непосредствените грижи за детето. Ответникът следва да бъде осъден да заплаща
издръжка в размер 300,00 лева месечно, ведно със законнната лихва върху сумата,
считано от постановяване на решението, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
По разноските:
С оглед изхода на делото
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата разноски в размер на 850,00 лв. съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК.
На основание чл. 78, ал.
6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 432,00 лв. в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Враца, представляваща дължимия
размер на държавна такса върху присъдените издръжки.
На основание
чл. чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената издръжка.
Така
мотивиран и на осн. чл. 127, ал. 2 СК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права над детето Д.П.Г., ЕГН ********** на неговата майка А.Ц.А.,
ЕГН **********, като постановява същото да живее при майката на адрес: с. Горно
Пещене, общ. Враца, ул. „9 септември“ №1.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения
на бащата Л.Г., роден на *** г., гражданин на Република Италия, с детето Д.П.Г.,
ЕГН ********** всяка първа и трета седмица от месеца от 18,00 часа в петъка до
18,00 часа в неделята с преспиване; един месец през лятото на всяка календарна
година, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и по
време на първата половина от коледната и първата половина от пролетната
ваканции на детето. Детето следва да бъде вземано от бащата от адреса, на който
живее заедно с майката, на който адрес детето следва да бъде връщано от бащата.
В случай че бащата желае личните отношения с детето да се осъществяват в дома
му в Италия, то това може да се случва при условие, че не се нарушава учебният
процес на детето и че бащата поема разходите по пътуването на детето в двете
посоки.
ОСЪЖДА Л.Г., роден
на *** г., гражданин на Република Италия да заплаща на Д.П.Г., ЕГН ********** чрез
неговата майка и законен представител А.Ц.А., ЕГН ********** ежемесечна издръжка
в размер на 300,00 лв. до 10-то
число на текущия месец, считано от 30.10.2020 г. до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска от деня, следващ падежа й, до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК Л.Г., роден на *** г., гражданин на Република Италия да заплати
на А.Ц.А., ЕГН ********** сумата от 850,00
лв., представляваща направени разноски в производството по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.
78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК Л.Г., роден на *** г., гражданин на Република Италия да
заплати държавна такса в размер на 432,00
лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Враца.
ПОСТАНОВЯВА на осн. чл.
242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта на присъдената
издръжка.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните, а в частта по чл. 242 ГПК, имащо характер на
определение - с частна жалба пред Окръжен съд гр. Враца в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: