Решение по дело №261/2022 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 187
Дата: 31 октомври 2022 г.
Съдия: Стоян Гончев Вълчев
Дело: 20227280700261
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 187/31.10.2022г.

 

гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

Съдия: Ст. Вълчев

 

при секретаря Кр. Юрукова-Стоянова, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 261 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.83, ал.6 Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) по жалба на Н.П. ***, чрез пълномощника адв. П.С.П.,*** съдебен адрес ***, кант.**, адв.П.С.П. против Отказ с рег.№ *****-*****/**.**.**** г. за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ на Началника на РУ-гр.Ямбол при ОД на МВР-Ямбол, с който е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на 1 /един/ брой късо огнестрелно оръжие за самоотбрана-пистолет „В.“, кал.**** с № ******* на Н.П.П. с постоянен адрес *** **-*-** на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ-поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението.

В жалбата се твърди, че обжалваният отказ е незаконосъобразен поради неспазване на административнопроизводствените и материалноправни разпоредби по издаването му, т.к. не става ясно по какво заявление се е произнесъл административния орган-по заявление за първоначално разрешение или по заявление за подновяване на разрешението, както и е бил длъжен да укаже на заявителя, че в заявлението му не е обоснована необходимостта за продължаване срока на разрешението му за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси и не са приложени доказателства за съществуването на тази причина, като му даде конкретни указания и възможност в 30-дневен срок да отстрани констатираните нередовности в заявлението му, което е довело до неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая, респективно отказът е издаден в нарушение и на разпоредбите на чл.35 от АПК. Претендира се да се отмени изцяло, като незаконосъобразен Отказ за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ peг.№ *****-*****/**.**.**** г. издаден от Началника на РУ-Ямбол в ОД на МВР- Ямбол и се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание за оспорващия се явява адв.П., който подържа жалбата на посочените основание и направените с нея искания, доразвити в писмени бележки.

Ответната страна редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната  фактическа обстановка:

Със Заявление вх.№167900-4885/27.07.2022 г. Н.П.П. с постоянен адрес *** **-*-** е поискал от началника на РУ-гр.Ямбол при ОД на МВР гр.Ямбол да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана-пистолет„В.“, кал.**** с № *******, което е придобил като служител на МО, за самоотбрана и му е необходимо за самозащита и охрана на личното имущество.

Към заявлението са приложени удостоверение за преминал технически преглед на оръжието, вносно бележка за платена такса и декларация на основание чл.76, ал.4, т.2 ЗОБВВПИ.

Видно от удостоверение на НСС от 08.08.2022 г., справка за съдимост №1666/26.07.2022 г. и медицинска бележка от психиатър, П. не се води на диспансерно наблюдение, не е осъждан и към 05.08.2022 г. срещу него няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства.

В констативен протокол за извършена проверка на Н.П.П. на основание чл.153, т.1 и 2 и чл.154, ал.1 и 2 от ЗОБВВПИ е отразено, че металната каса, в която се съхранява оръжието е неподвижно закрепена и снабдена със секретно заключващо устройство.

В докладна записка № 1679р-21041/04.08.2022 г. е посочено, че лицето живее на посочения в заявлението си адрес, че видно от медицинска бележка с амб. №446/26.07.2022 г. не се води на диспансерно наблюдение, че П. е създал условия за съхранение на оръжията на адреса на който живее-метална каса, неподвижно закрепена, снабдена със секретно заключващо се устройство и след извършена справка в Гражданска колегия на ЯРС се е установило, че срещу него няма налагани мерки по ЗЗДН през последните 3 години.

В докладна записка № 1679р-22268/17.08.2022 г. е отразено, че П. притежава разрешение за съхранение, носене и употреба на ООБ №20160273411 валидно до 04.09.2022 г. издадено от РУ-Ямбол, което е придобил като служител в МО за самоотбрана, като във връзка мотива самоотбрана е извършената проверка в информационните масиви на МВР и за последните пет години не са се установили молби или сигнали постъпили от П., касаещи застрашаване на живота му, а и същият не представя такива доказателства. Направен е извод, че изтъкнатия мотив самоотбрана не е достатъчен като такъв без да е налице реална заплаха за живота на заявителя, поради което заявлението за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за граждански цели-самоотбрана е необосновано и не е доказана необходимостта му.

Въз основа на събраните по преписката доказателства е постановен Отказ с рег.№ *****-*****/**.**.**** г. за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ на Началника на РУ-гр.Ямбол при ОД на МВР-Ямбол, с който е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на 1 /един/ брой късо огнестрелно оръжие за самоотбрана-пистолет „В.“, кал.**** с № ******* на Н.П.П. с постоянен адрес *** **-*-** на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ-поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението, който отказ е получен от заявителя на 23.09.2022 г.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Отказ с рег.№ *****-*****/**.**.**** г. за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ на Началника на РУ-гр.Ямбол при ОД на МВР-Ямбол, с който е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на 1 /един/ брой късо огнестрелно оръжие за самоотбрана-пистолет „В.“, кал.**** с № ******* на Н.П.П. с постоянен адрес *** **-*-** на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ-поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспорения акт е издаден от компетентен орган–началник РУ-Ямбол към ОД на МВР Ямбол в рамките на неговите правомощия по чл.83, ал.5 ЗОБВВПИ, в изискуемата писмена форма, с мотивиран отказ и при спазване на процедурата визирана в закона.

Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.

Административният орган мотивира отказа си с това, че относно мотива самоотбрана е извършената проверка в информационните масиви на МВР, като за последните пет години не се установиха молби или сигнали постъпили от П., касаещи застрашаване на живота му, а и същият не представя такива доказателства, заради което изтъкнатия мотив самоотбрана не е достатъчен като такъв, без да е налице реална заплаха за живота на заявителя и не се явява основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаване на разрешението.

Съгласно чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.

По аргумент за противното, за да се издаде разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях е необходимо лицето, на което се издава разрешението да има една от изброените основателни причини, която в случая според посочено в заявлението е самоотбрана и тази причина по несъмнен начин да обосновава издаването му.

Понастоящем посочените изисквания не са налице, което обуславя законосъобразността на постановения отказ.

Освен това в изпълнение на задължението си по чл.35 АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, административният орган е направил справка в информационните масиви на МВР, от която е видно, че за последните пет години не са се установили молби или сигнали постъпили от П. за застрашаване на живота и здравето му.

В съответствие с това, с данните по административната преписка и липсата на доказателства или искане от страна на заявителя за събиране на такива, издателя на обжалвания акт е постановил мотивиран отказ по постъпилото заявление.

Не е налице и соченото от оспорващия неизпълнение на задължението по чл.83, ал.2 във връзка с ал.1 ЗОБВВПИ, т.к. касае констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон на подадените документи, а не на основанията посочени в искането. Относно последните издателят на акта не се е ограничил с данните от заявителя и служебно е извършил проверка на твърденията му, които са ясни и не е следвало в тази насока да се дават указания.

Ето защо са неоснователни доводите в жалбата както за липса на мотиви, така и за неизпълнение на задълженията на органа или за неспазване на предвидената процедура.

На следващо място доказателства, установяващи наличие на причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, не се ангажираха и в хода на съдебното производство, въпреки изрично дадените указания на оспорващия, че следва да установи твърденията в жалбата си.

Същевременно неотносими към предмета на доказване, който се изчерпва с наличието на необходимостта от самоотбрана, като причина която по несъмнен начин да обосновава издаване на исканото разрешение, са доводите за неговата месторабота и бъдещи намерения доколкото не се установява конкретната и реална необходимост към настоящия момент да притежава огнестрелно оръжие за самоотбрана.

Не може да бъде споделено и визираното в жалбата и подържано в съдебно заседание основани за порочност, изразяващо се в това, че не става ясно по какво заявление се е произнесъл административния орган-по заявление за първоначално разрешение или по заявление за подновяване на разрешението, т.к. изрично както в изготвената докладна записка, така и в самия отказ изрично е записано, че посоченото късо огнестрелно оръжие е придобито от П. като служител в МО за самоотбрана и притежава разрешение за съхранение, носене и употреба на ООБ №20160273411 валидно до 04.09.2022г. издадено от РУ-Ямбол.

В тази насока трябва да бъде посочено, че:

Съгласно чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл.84, ал.2 ЗОБВВПИ лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, подава писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от цитираните документи.

От своя страна, както беше посочено, чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ предвижда, че разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.

От посочената и относима правна регламентация следва, че съответното физическо лице, което иска подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие. Въпросната нужда, е основателната причина изисквана от законодателя като задължителна предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването и боравенето с огнестрелно оръжие, а в тежест на заявитела е да обоснове и подкрепи с убедителни доказателства необходимостта си от осъществяване на дейността, което законодателно разрешение подкрепя извода за императивния характер на нормите, регламентиращи режима на носене и употреба на огнестрелно оръжие.

Ето защо законът не предвижда различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, когато вече му е било издадено разрешение за предходен период, т.к процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане, в т.ч. за подновяването по реда на чл.87, ал.1  ЗОБВВПИ. Да се приеме обратното означава, че издаваното на разрешение не е обвързано със срок, което е в противоречие с чл.84, ал.2 от закона и същото е недопустимо доколкото притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена обективна опасност за обществото и за това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, без да съществува законов ангажимент за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие.

 В тази връзка факта, че оспорващия е получил разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие в качеството на служител на МО с прекратено правоотношение сам по себе си не е основание за автоматично продължаване на разрешението, защото разпоредбата на чл.58, ал.1 ЗОБВВПИ е нормата, която определя фактите и обстоятелствата, при наличието на които административният орган е длъжен да откаже издаването на разрешително, същата  е императивна и е приложима по отношение на всички лица, които искат издаване на разрешение, което следва от систематичното й тълкуване – намира се в раздел "Общи положения" на главата четвърта "Придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия".

От своя страна регламентираното в чл.78, ал.2 ЗОБВВПИ се отнася само до компетентния орган и вида на документите, които изброените лица с прекратено служебно правоотношение, представят за издаване на разрешение, поради което същата се явява специална по отношение на чл.58, ал.1 ЗОБВВПИ, но само в частта, в която регламентира по различен начин изискванията, които са регламентирани и в чл.58, ал.1 ЗОБВВПИ, докато в останалата си част разпоредбата на чл.78, ал.2 ЗОБВВПИ не изключва приложимостта на чл.58, ал.1 ЗОБВВПИ.

Още по-малко от чл.78, ал.2 ЗОБВВПИ може да се направи извода, че когато на служител на визираните ведомства веднъж е издадено разрешително за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за граждански цели, то автоматично трябва да му бъде удължаван срока на разрешителното, поради което при всеки отделен случай органът е длъжен да извършии преценка за съответствие на заявлението със законовите изисквания като с оглед наведените доводи се е позовал на чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ, за да постанови отказа си.

Същото автоматично пренасяне е неприложимо и когато предходното разрешение е издадено за самоотбрана, т.к. издаващият го орган е длъжен да прецени наличието на изискуемите от закона предпоставки към момента на разглеждане на заявлението. Поради това и факта, че не се касае за отнемане на разрешението, то не органа следва да мотивира и доказва отпадналата необходимост, а заявителя трябва да обоснове и установи бузспорно и категорично нуждата си от оръжие за самоотбрана, за да му се издаде исканото разрешение.

В посочения смисъл е и константната съдебна практика обективирана в Решение № 288 от 13.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10039/2021 г., VII о., докладчик съдията Д.М.; Решение № 1649 от 22.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8340/2021 г., VII о., докладчик съдията Д.М.; Решение № 14239 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7599/2012 г., VII о., докладчик председателят В.А.; Решение № 13235 от 23.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8555/2021 г., VII о., докладчик съдията Ю.Р.; Решение № 11167 от 4.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5046/2021 г., VII о., докладчик председателят С.Я.; Решение № 9188 от 16.08.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3800/2021 г., VII о., докладчик председателят С.Я.; Решение № 4457 от 11.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12022/2021 г., VII о., докладчик съдията В.А. и други.

Предвид посоченото оспорения отказ е валиден, като издаден от оправомощено лице, при наличието на дължимите материалноправни предпоставки и без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на делото следва да се отхвърли искането на оспорващия за присъждане на разноски.

Водим от горното, Я А С, пети административен състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Н.П. ***, чрез пълномощника адв. П.С.П.,*** съдебен адрес ***, кант.**, адв.П.С.П. против Отказ с рег.№ *****-*****/**.**.**** г. за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ на Началника на РУ-гр.Ямбол при ОД на МВР-Ямбол, с който е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на 1 /един/ брой късо огнестрелно оръжие за самоотбрана-пистолет „В.“, кал.**** с № ******* на Н.П.П. с постоянен адрес *** **-*-** на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ-поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението.

ОТХВЪРЛЯ искането на Н.П. ***, чрез пълномощника адв. П.С.П.,*** съдебен адрес ***, кант.**, адв.П.С.П. за присъждане на направените по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                          СЪДИЯ: /п/ не се чете