№ 1239
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000500981 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 737/22 г. по описа на ОС Перник.
Производството е по ревандикационен иск, с правно основание чл. 500 КЗ, предявен от ЗАД ОЗК
Застраховане АД, заплатило обезщетение на основание чл. 432 КЗ на близките на загинал
пешеходец в ПТП, предизвикано от ответника К. С., като водач, участвал в ПТП, но напуснал
местопроизшествието. С решение 479/20.12.23 г. ОС Перник, като е зачел направено от особения
представител на ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от загиналия –
30 %, е постановил осъдителен диспозитив в размер на 105 000 лв., ведно със законната лихва от
07.03.22 г.(когато е предявена исковата молба).
С въззивната жалба особеният представител на ответника (назначен на основание чл. 47
ГПК) оспорва правилността на решението. Той счита, че не са налице предпоставките на
ревандикационния иск, тъй като ответникът е качил в колата си пострадалия и го е откарал до
местната болница, но не е останал там поради страх за живота си ( линч от организирано
множество близки на пострадалия, идващи към болницата). Оспорва се определеният от
първоинстанционния съд процент съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като загиналият се
е движел по пътното платно. С колата си виновният водач е минал на два пъти (в двете посоки) и
пешеходецът, установявайки движение по платното, е могъл да избегне удара, качвайки се на
тротоара. Съдът се е произнесъл свръхпетитум по иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, тъй като с
молба от 28.04.22 г. е уточнено, че ищецът поддържа единствено главничната претенция (за
105 000 лв.), без да има искане за присъждане на обезщетение за забавено парично плащане.
Неправилно, в тежест на ответника, са присъдени и разноски в размер на 15 лв. (държавна такса за
частно производство), тъй като няма по делото доказателства за направените разноски.
Въззиваемото застрахователно дружество оспорва жалбата. То твърди, че напускането на
местопроизшествието е възприето от наказателния съд като квалифициращ белег на транспортното
престъпление, за което ответникът е осъден. Отделно са събрани гласни доказателства за това, че
тялото на пострадалия е било „хвърлено“ пред болницата, без да бъде предадено на медицинския
персонал. Обезщетението в полза на майката на загиналия не е определено от платилия го
застраховател, а е следствие на постановено съдебно решение по иск с правно основание чл. 432
КЗ. С последното съдът е възприел съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат в
1
степен 30 %.
Във въззивния процес не са представяни нови доказателства.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба, насочена срещу
валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне относно правилността на
първоинстанционното решение с оглед доводите за неправилност, съдържащи се във въззивната
жалба.
Въз основа твърденията на страните и в рамките на очертания обхват на проверката,
според доказателствата, приети в първоинстанционното производство, САС прави следнните
изводи:
В проведено на 29.11.23 г. съдебно заседание е изслушан свидетелят А. Х., очевидец на
катастрофата. Той заявява, че на 08.12.16 г. заедно с пострадалия се прибирали, като се движели по
главния път към гр. Трън. Автомобилът, ударил приятеля на свидетеля, минал по пътя първо в
същата посока на движение, в която се движели и пешеходците (към кв. Баринци). Той пътувал с
висока скорост. Катастрофата станала, когато колата се върнала в обратната посока. Било тъмно, но
имало улично осветление. Б. се движел по пътното платно, а свидетелят бил на тротоара. Заради
високата скорост свидетелят възприел късно идващия автомобил (който излизал от завой) и не
могъл да реагира. На мястото на произшествието имало къща, заемаща по-голяма част от тротоара.
Затова Б. слязъл на уличното платно. Преди това и той се движел по тротоара. След удара Б. бил
качен на предната седалка на ударилата го кола и тя потеглила към Спешното (отделение).
Свидетелят се обадил на общ приятел, с когото заедно отишли до Спешното. Там заварили Б.
„захвърлен в двора“ („не точно двора, а от другата страна на улицата на Спешното“ – пояснението
е на свидетеля - л. 103 гръб). Той бил в съзнание и треперел. Лекарят, приел пострадалия,
определил състоянието му като „не розово“.
Според свидетелката А. К. (л. 70) тя работела във филиала на Спешна помощ в гр. Трън. В
деня на катастрофата тя била нощна смяна. Към 23-24 ч. се чул силен трясък от ръце, удрящи по
прозорците и вратата. Били 3-4 човека, които упреквали медиците, че не са оказали помощ на техен
приятел, хвърлен в двора. Тъй като носилката не преминавала през вратата, тялото на пострадалия
било прехвърлено през прозореца. Лекарят приел, че състоянието е тежко и с шофьора от филиала
пострадалият бил откаран към гр. Перник. Свидетелката не знае предисторията. Преизказно
възпроизвежда, че пострадалият бил докаран от човека, който го е ударил, но бил оставен извън
болничното заведение, без да бъде уведомен персоналът.
Показанията на двамата свидетели съвпадат и от тях се установява, че макар ответникът да
е напуснал местопроизшествието, с формалното оправдание, че ще помогне на пострадалия, като
го откара в болница, той реално не е сторил това. Раненият е оставен извън болничното заведение,
без медицинският персонал да бъде уведомен за инцидента. След това свое действие водачът не се
е върнал на местопроизшествието, за да участва в първите следствени действия по оглед на
местопроизшествието и снемане на показания на свидетели. Това обосновава съставомерност на
претенцията на изплатилия обезщетението застраховател (последното – обстоятелство, за което
страните не спорят както по основание, така и по размер).
Настоящият състав приема, че не е неправилно решението и в частта, възприемаща
степента на съпричиняване. Пешеходецът се е намирал непосредствено до тротоара, а по улицата
не е имало движение на коли. От момента на попадане на пешеходеца в зоната на видимост на
водача, същият е могъл да предотврати катастрофата чрез спасителна маневра по заобикаляне.
Основателно е възражението за произнасяне свръхпетитум в частта от решението, с която са
присъдени законни лихви. Видно от молба от 13.05.22г. (л. 94 от производството пред СГС),
ищецът е направил изявление, че оттегля искането си за присъждане на лихви и поддържа само
претенцията за 105 000 лв. – изплатено на И. С. обезщетение за неимуществени вреди.
Неоснователно е възражението за присъдени недоказани разноски в размер на 15 лв. Банково
извлечение, класирано на л. 9 по ч.гр.д. 1484/22 г. по описа на САС удостоверява заплащането на
държавна такса в размер на 15 лв.
При така установената фактическа обстановка САС приема, че постановеното решение (без
частта, с която съдът е присъдил в полза на ищеца законни лихви от момента на предявяване на
исковата молба) е правилно и на основание чл. 272 ГПК САС се ползва от мотивите на ПОС,
съдържащи се в обжалвания акт.
В полза на ответника следва да се присъдят разноските за адвокатите, участвали в процеса
2
– пълномощник на въззиваемата компания и особен представител на ответника, неоткрит на
регистрирания адрес – общо 12 970 лв.
С оглед на горното САС:
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение 479/20.12.23 г., постановено по гр.д. 737/22 г. по описа на ОС Перник
в частта, с която съдът е осъдил К. Б. С. да заплати в полза на ОЗК Застраховане АД законната
лихва върху главница от 105 000 лв. от 07.03.22 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. Б. С. да заплати на ОЗК Застраховане АД
сторените разноски по делото в размер на 10 620 (десет хиляди, шестстотин и двадесет )лв.
адвокатски хонорар за пълномощника на застрахователя и 2 350 (две хиляди, триста и петдесет) лв.
хонорар за особения представител, определен да защитава К. С. – адв. Н. Б..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните при прилагане разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3