№ 1100
гр. Бургас, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20222120201864 по описа за 2022
година
Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод
жалбата на „***“ ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Н.С.Н., ЕГН: ********** - управител против НП №
621901-F635780/04.01.2022 г., на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП Бургас, оправомощена със Заповед на изпълнителния директор на НАП
за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25. 08. 2020 г., с което за
нарушение на чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 178 от ЗДДС, на
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“, в размер на 500 лв.
В жалбата се моли, съдът да постанови решение, с което да отмени
обжалваното наказателно.
В съдебно заседание, за жалбоподателя се явява надлежно
упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли НП, да
бъде отменено. Не сочат доказателства. Не правят искане за разноски.
В съдебно заседание, процесуалният представител на АНО оспорва
жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление, като
правилно и законосъобразно. Правят искане за разноски.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като същата е подадена в срок
и съдържа необходимите реквизити, поради което и производството по нея е
1
редовно образувано пред РС-Бургас.
Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
При извършена проверка от служители на ТД НАП Бургас,
проверяващите установили, че жалбоподателят, като задължено лице не е
спазило законоустановения срок за подаване на заявление за регистрация на
основание чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС заявление за регистрация по същия закон (не
по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става
изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на
получената услуга подлежи на облагане с данък) в ТД на НАП Бургас. „***”
ООД подава Заявление за регистрация по ЗДДС, с вх. №
023912103535981/09.11.2021 г., на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС -
регистрация по избор за лице, за което не са налице условията за
задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от същия закон и деклариран
реализиран облагаем оборот, в размер на 11 439.45 лв. (съгласно приложена
към заявление за регистрация Справка за реализиран облагаем оборот),
прието и вх. в ТД на НАП Бургас, дирекция „Обслужване“. Била възложена
проверка за установяване наличие на основания за регистрация по реда на чл.
100, ал. 1 от ЗДДС с Резолюция № 022692103539888/09.11.2021 г. За целите
на проверката, на 09.11.2021 г. на представляващия Н.С.Н. било връчено
Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице,
с изх. № 023912103535981/09.11.2021 г. Било констатирано, че „***” ООД
извършва независима икономическа дейност -посреднически услуги при
продажба на недвижими имоти, продажба на месо и месни продукти и е
получател на услуги, с основен контрагент FACEBOOK IRELAND LIMITED.
Била представена и получена Фактура № FBADS-347-*********/01.06.2021 г.
Разплащането било извършено по банков път на 01.06.2021 г. Данъчното
събитие за „***” ООД настъпило на 01.06.2021 г. Срокът за подаване на
заявление за регистрация по ЗДДС бил до 25.05.2021 г. включително -7 дни
преди 01.06.2022 г.
За извършената проверка, бил съставен АУАН № F635780/24.11.2021 г.,
който бил връчен на лицето, като към момента на връчването му, не били
направени възражения.
2
Сезиран с преписката по акта, административнонаказващият орган е
приел фактическите обстоятелства за доказани, поради което е издал
обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 97а, ал.
4 от ЗДДС, на основание чл. 178 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена
„глоба“, в размер на 500 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а
АУАН е съставен от компетентен орган, но при съставянето на АУАН е
допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е
довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление,
поради следните съображения:
Производството по установяване на административни нарушения и
издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се
провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са
регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателната и
административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на
материалното право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН,
съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно
наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал.
1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът,
в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна
представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът,
в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа.
Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване
субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически
трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от
свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще
3
реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител.
Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от
подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и
единствено обективни дадености. При неспазване на една от двете
алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да
не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или
ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две и повече
години за определени нарушения), не следва да се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.
Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на
органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да
привличат към административнонаказателна отговорност субектите
извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за
установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Има
практика в този смисъл на АдмС-Бургас, където се приема, че денят, следващ
крайния срок за подаване на дължимата декларация е моментът, от който
нарушителят става известен на административнонаказващия орган, а дали
административният орган “ще узнае” този факт е въпрос на полагане на
дължимата грижа в разумни срокове.
В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че задължението на
лицето за подаване на декларация е било в срок до 25.05.2021г., то от
26.05.2021г., жалбоподателят е изпаднал в забава. Нарушението е на просто
извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към
първия работен ден след датата, следваща последния срок 25.05.2021г., а
именно 26.05.2021г. Контролните органи на данъчната администрация на ТД
на НАП-Бургас са имали обективната възможност да констатират
нарушението, тъй като всички данни, даващи основание да се прецени
извършено ли е нарушение или не, са били на разположение на наказващия
орган през цялото време, без да е било необходимо извършването от негова
страна на каквито и да било допълнителни действия по разкриване на
нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено ли е или не
нарушението. Същите е следвало да съставят АУАН до 25.08.2021г. Видно от
представените по делото доказателства, АУАН е бил съставен на 24.11.2021г,
т.е. след предвидения в Закона срок.
Тук следва да се подчертае, че пропускането на по-краткия тримесечен
4
срок не е основание за прилагане на по-дългия едногодишен/двугодишен срок
от извършване на нарушението при преценката за срочното съставяне на акта
за установяване на нарушението. Двата срока се намират в определено
съотношение помежду си, което се изразява в поглъщането на тримесечния
срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния срок от
извършването на нарушението. Т.е. след изтичане на по-дългия срок за
компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно
нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на
нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на
нарушителя се погасява административно наказателната отговорност на
нарушителя и респективно правото на компетентното длъжностно лице да
състави акт, макар и в рамките на едногодишния/двугодишния срок от
извършване на нарушението.
Това обстоятелство, а именно съставянето на АУАН след изтичане на
сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН се явява съществено процесуално
нарушение, което не може да бъде „санирано” в съдебната фаза на
производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен,
без да се разглежда спора по същество.
Само за пълнота, настоящият състав намира за нужно да отбележи, че в
НП, не е посочена дата на извършване на нарушението. Въпросната дата, не
следва да се определя чрез тълкуване на обстоятелствената част на НП и
изричното и посочване е задължение на АНО. Това обстоятелство, от своя
страна също е съществено процесуално нарушение и се явява още едно
основание за отмяна на обжалваното НП.
Разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН предвижда, че в производството по
обжалване на наказателното постановление, съдът може да присъжда
разноски на страните. В конкретния случай, НП е отменено, но
жалбоподателят не е направил искане за разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне и същите остават, както са направени от страните.
Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен съд на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ НП № 621901-F635780/04.01.2022 г., на директор на
дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас, оправомощена със Заповед на
изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от
25. 08. 2020 г. против „***“ ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Н.С.Н., ЕГН: ********** - управител, с
което за нарушение на чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 178 от ЗДДС,
на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“, в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО на настоящата инстанция подлежи на касационно
обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6