№ 463
гр. Б., 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20231200500622 по описа за 2023 година
съобрази следното:
Д. В. Н., ЕГН **********, адрес гр. Б., ж. к. „Е.“, бл. *, вх. „*“, чрез адвокат И. Х.,
обжалва решение № 187 от 06.04.2023 г., постановено по гражданско дело № 1669 от
2020 г. на Районен съд Б., в частта му, с която е изменен режимът на лични отношения
между бившия й съпруг Е. З. М., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „Б.“ № *, вх. „*“, ет.
*, ап. *, и малолетния им син З. Е. М., ЕГН **********. В жалбата се твърди, че
атакуваното решение е неправилно. То било постановено при допуснати от
първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалния и материалния закон
и необоснованост на изводите, до които достигнал съставът на Районен съд Б..
Мерките относно режима на личните отношения /контакти/ на бащата с детето
трябвало изцяло да бъдат съобразени с интересите и волята на детето. Неправилни и
изцяло несъобразени с доказателствения материал по делото /допуснатата и приета
съдебно-психологична експертиза и докладите от ДСП Б./ били правните изводи, до
които първоинстанционният съд достигнал при постановяването на обжалваното
съдебно решение. Въпреки волята на детето З. М., многократно заявена както в
срещите и докладите на ДСП Б., така и пред вещото лице, че то не желае да вижда
биологичния си баща Е. М. по какъвто и да било повод, съдът счел, че въпреки че не е
налице синдром на родителско отчуждение между ответника и малолетното дете,
поради простата причина, че между тях никога не е съществувала емоционална връзка
1
и такава връзка въобще не е била изграждана поради дългогодишното отсъствие и
бездействие на бащата, то, съгласно така постановеното съдебно решение, занапред
насилствено, без съгласието и волята на детето и в разрез с неговите интереси, тази
връзка била постановена да бъде изграждана за в бъдеще. Моли се за постановяване на
ново решение, с което да се измени така постановеното от Районен съд Б. и да се
определи режимът на лични отношения и контакти /срещи/ между детето и бащата да
бъде осъществяван при условието и наличието на изразено съгласие от страна на
детето, а не да бъде реализиран против волята му и насилствено.
Подаден е отговор на жалбата, който изхожда от адвокат В. У., процесуален
представител на бащата. В него се твърди, че въззивната жалба е неоснователна, а и
напълно немотивирана. Атакуваното решение на Pайонен съд Б. било правилно и
изцяло съобразено със събраните по делото доказателства и в унисон с материалния
закон. Не били допуснати сочените бланкетно в жалбата нарушения от
първоинстанционния съд, тъй като същият обсъдил в пълнота всички доказателства по
делото за установяване на обективната истина. Съдът постановил едно доста
мотивирано решение и наблегнал с особено внимание на частта за личните контакти на
бащата с детето. Постановен бил много подробен и напълно съответстващ на
конкретния случай режим на лични контакти. Обсъдени били и били взети предвид от
съда всички факти и обстоятелства, имащи значение за конкретния случай, който бил
по-особен от нормалните, с оглед на факта, че детето няма емоционална връзка и не е
осъществявало контакти с баща си, а и изключително влошените отношения между
страните. Съдът взел предвид всички относими факти и обстоятелства по делото и
постановил един напълно съобразен с това режим на лични контакти. Такова решение,
каквото въззивната страна желаела да бъде постановено, било абсурдно, а и щяло да
бъде в разрез с материалния закон. Майката желаела да елиминира бащата като фигура
от живота на детето, но в същото време търсела и претендирала заплащането на
издръжка от бащата за детето. Фактът, че детето не познава баща си, това, че няма
никаква връзка с него и всички тези негативни обстоятелства били изцяло провокирани
и станали само и единствено заради майката, която не спирала да го настройва и да
прави така, че детето да не поддържа никаква връзка с баща си. Недвузначно говорел
за това и фактът на депозираната въззивна жалба, с която отново се целяло да бъдат
ограничени изцяло срещите на бащата с детето, без реално жалбата да е мотивирана и
да са посочени основателни възражения защо постановеният режим на решението не е
в интерес на детето. Същата, с оглед на влошените отношения с бащата, си
отмъщавала на него, използвайки детето си. В какви взаимоотношения са родителите,
било без значение относно факта, че въззиваемият е баща на това дете и същият ще
остане такъв за цял живот, без значение от съгласието и желанията на майката. Видимо
било поведението на майката, както и нейната цел да отчужди детето от баща му и да
го елиминира като такава фигура в неговия живот. Това ставало ясно както от събрания
2
по делото материал, така и дори от самата въззивна жалба, в която, макар и да бил
постановен един доста съобразен и разширен режим на лични контакти на бащата с
детето, то отново същият за майката бил неправилен и същата желаела буквално да
ограничи всякакви срещи на детето с бащата. Отделно от горното, това, какво е в най-
добър интерес на едно малолетно дете, не следвало да се решава изцяло и само и
единствено от желанията на детето и същото само да решава за себе си. Именно поради
това, че на тази възраст детето не може да решава само за себе си, законът бил изричен,
че родителите, в качеството им на законни представители до навършване на
непълнолетие, вземат решения от негово име, а след това - отново те, но вече и със
съгласието на детето. В случая съдът, след анализиране на целия материал, сметнал, че
постановеният режим на контакти ще бъде в интерес на детето, като взел предвид и
неговите желания, но също така и всички други факти и обстоятелства. Режимът бил
такъв, че детето да започне да осъществява внимателно и съвсем малко срещи с баща
си в началото, като с течение на времето да започне да се вижда все повече и повече с
него и да прекарват все повече време заедно. Режимът бил съобразен и с това през
първите месеци срещите да бъдат в присъствието на други лица, а не само на бащата и
детето. Режимът бил съобразен изцяло с конкретния случай, но и целял да възстанови
обратно връзката между родител и дете, което реално било в интерес на детето. Това
обаче било против желанието на майката, която, както се виждало, целяла по всякакъв
начин да прекъсне тази връзка, а и към момента успяла да я прекъсне и именно поради
това постановеният режим не се одобрявал от същата. Съдът обаче следвало да
постанови режим на контакти в интерес на детето, а не в нечий друг интерес, с оглед
на което постановеният режим и обжалваното решение били правилни. Моли се за
постановяване на въззивно решение, с което да се потвърди решението на първата
инстанция в обжалваната му част, като законосъобразно и правилно.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
С оглед на императивната норма на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет, детето З., което е навършило
10-годишна възраст, беше изслушано от въззивната инстанция. Приобщи се и актуален
социален доклад.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
Окръжният съд се солидаризира с констатациите и изводите на първата инстанция,
поради което, на основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях.
Районният съд се е съобразил с трайно установената практика на ВКС, обективирана в
Решение № 54 от 02.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1816/2019 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Маргарита Георгиева, и цитираните там други актове, съгласно която мерките
на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права,
следва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за общуване между
тях. Във всеки конкретен случай следва да се прецени дали установените
3
обстоятелства се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките на
лични отношения с родителя. Детето следва да общува и с двамата си родители и с
роднините им, за да се формира като пълноценна личност. Свиждането и вземането на
детето са неразделни части от поддържането на лични отношения. Начинът и формата
на поддържане на лични отношения могат да бъдат най-разнообразни, а когато се
налага, режимът може да бъде съпътстван и с определяне на подходящи защитни мерки
по чл. 59, ал. 8 от СК, както правилно е процедирал и Районен съд Б. в настоящия
казус.
Спорният въпрос е как личните контакти с бащата ще се отразят на детето и дали те ще
са в негов интерес. Според чл. 125 от СК, родителите имат право и задължение да се
грижат за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за
неговото образование и за личните му имуществени интереси. Освен в случаите,
визирани в чл. 131 от СК, какъвто несъмнено не е настоящият, няма основание да се
смята, че контакт между детето и биологичния му родител би бил вреден и не в негов
интерес. Общуването му с всеки от родителите ще спомогне за формирането му като
личност. Липсата на контакти с единия от тях не е в интерес на детето и не би се
отразила положително на развитието му /така и Определение № 594 от 02.07.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 4525/2019 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов/.
Не е установено по делото бащата да няма родителски капацитет, както и не се твърди
и не се доказва той да има поведение, което да застрашава живота и здравето на З..
Бащата желае да общува със сина си и смята това за важно. Установено е в настоящия
съдебен процес, че детето на практика не го познава и не е контактувало с него, поради
което емоционална връзка на доверие и обич между тях следва да се създаде не
изведнъж, а постепенно. Режимът, определен от Районен съд Б., е удачен и ще
способства това да се случи. Плавно, стъпка по стъпка, без бързане, напрежение и
натиск върху З., Е. трябва да създаде такава връзка с детето, че когато общува с него,
синът му да бъде спокоен, сигурен и щастлив /в подобна насока е разсъждавано и в
Решение № 50170 от 21.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2021 г., III г. о., ГК,
докладчик председателят Емил Томов/.
От страна на бащата следва да се действа много внимателно и последователно във
времето, за да се осигури плавно и щадящо детето в максимална степен установяване
на доверителни отношения между тях. Не трябва да се прибързва, за да не се стигне до
емоционален стрес и загуба на чувството на спокойствие и защита при З.. В тази
връзка следва да се отбележи, че районният съд много правилно е определил сериозен
адаптивен период, включващ 3 подпериода от по 9 месеца, след изтичането на който
мерките постепенно ще се разширяват, за да се достигне накрая до създаване на
стабилна емоционална връзка между детето и бащата и промяна на негативната нагласа
на З. спрямо този родител. Постановяването на такъв гъвкав режим действително ще
4
способства постепенно да се породи желание у детето за осъществяване на контакти с
баща му. Именно с оглед на постигането на тази цел, през този преходен период и
двамата родители следва да положат максимални усилия, като осъзнаят, че това в най-
пълна степен би осигурило спокойствието и благополучието на собственото им дете.
Усилия в тази насока следва да положи най-вече майката, на която съдът е
предоставил упражняването на родителските права и тя е в ежедневен контакт с
детето, като предвид и неговата възраст, именно майката следва да осъзнае, че от
изключителен интерес за детето е то да има пълноценни и чести контакти с бащата,
независимо от това какви са личните отношения между двамата родители. С оглед на
това, майката следва да направи необходимото и зависещо от нея, полагайки именно
нежна майчинска грижа, а не чрез принуда, за да мотивира З. да започне да контактува
с биологичния си баща. Бащата, от своя страна, следва също да осъзнае, че доверие на
детето към него и желание да го вижда може да бъде създадено, най-вече, чрез личния
му бащински подход към З. при осъществяването на срещите им. В такива случаи и
двамата родители следва да търсят, на първо място, диалог помежду си и с детето,
което е от изключителен негов интерес. Именно през преходния период е необходимо
те и двамата така да му въздействат, че то само да започне да търси контакта с
биологичния си баща /така и Решение № 130 от 12.07.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3367/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова/.
Определеният в обжалваното решение режим на общуване между З. и Е. е подходящ и
напълно съответства на сложната и комплицирана фактическа ситуация в казуса.
Несъмнено е необходим сериозен адаптивен период, в който да се изгради връзка
между бащата и детето, с участието на майката и със съдействието на съответните
специалисти - психолог и/или социален работник, които да подпомогнат детето и
родителите и да ограничат стреса относно „принудата“ то да осъществява лични
контакти с бащата. З. има нужда от време да го опознае, защото до момента, за
съжаление, те са си фактически напълно непознати /в този смисъл са и Решение № 146
от 18.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3794/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят
Албена Бонева, Решение № 22 от 06.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1241/2021 г., IV г. о.,
ГК, докладчик председателят Албена Бонева, Решение № 60262 от 22.11.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 249/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева, и
др./.
Въззивният съд изслуша детето, което заяви, че не желае да се вижда с биологичния си
баща. Тази позиция на З. не е изненадваща и е напълно логична. Той счита за свой
баща настоящия съпруг на майка си и изненадващата поява на напълно непознат нему
човек, също претендиращ за тази роля, го обърква и внася сериозен смут във все още
крехката му детска душа. Светът му започва да се срива. Във връзка с това следва да се
открои обстоятелството, че макар че съдът да трябва да зачете чувствата и избора на
детето, той не е обвързан от нежеланието му да има контакти с другия родител
5
/Решение № 50029 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3402/2022 г., IV г. о., ГК,
докладчик председателят Албена Бонева, Решение № 218 от 03.12.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 763/2019 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов, и др./. Е. има
изконно и законно право на общуване със З., колкото и това да не се иска на последния,
и същото не може да му бъде отнето. Ако бащата подходи с нужния такт, търпение и
чувствителност към контактите със сина си, то ще има шанс да намери път към него и
„ледовете“ между тях да се „пропукат“ и „стопят“. Има надежда за това, тъй като, все
пак, както е казал нашият мъдър народ, „кръвта вода не става“. Бащата е само един. За
разлика от приятелите, човек не може да си избере родителите и трябва да ги приеме
такива, каквито са. Със съвместните усилия на всички участници в „сагата“ - дете,
биологични родители, втори съпруг на майката и социални служби, не е невъзможно
случаят да завърши с „хепиенд“. Режимът на контакти, определен от Районен съд Б., не
„минира“ тези усилия, а напротив – подкрепя ги и ги улеснява. Първостепенното
съдебно решение е напълно правилно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Окръжен съд Б.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 187 от 06.04.2023 г., постановено по гражданско дело №
1669 от 2020 г. на Районен съд Б., в обжалваната му част, с която е изменен режимът
на лични отношения между Е. З. М., ЕГН **********, и малолетния му син З. Е. М.,
ЕГН **********.
На страните, чрез адвокатите им, да се връчат копия на настоящия съдебен акт, който
може да бъде обжалван от Д. В. Н. в едномесечен срок, считано от връчването, пред
Върховния касационен съд, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд Б..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6