РЕШЕНИЕ
№ 572
гр. Пловдив,04.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ- ХXVІІІ състав в открито заседание на тринадесет януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря Стефка Костадинова, като разгледа административно
дело № 1210 по описа на съда за 2019год., докладвано от председателя,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на
чл. 145 и сл. от АПК вр чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на Л.Н.Г., ЕГН********** ***
срещу Решение № 2153-15-88 от 01.04.2019г., издадено от и. д. Директор на ТП на
НОИ-гр.Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх.№1012-15-76/12.03.2019г.
подадена против Разпореждане №**********, протокол №N01063/11.02.2019г. на Ръководител „ПО“ при ТП
на НОИ-Пловдив.
Жалбоподателят, в подадената до съда жалба счита, че издаденият
административен акт е съставен в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби и при съществено нарушение на административно производствените
правила. Излагат се подробни съображения
относно фактическите обстоятелства по зачитане на действителния осигурителен
стаж, положен при конкретни осигурители и приетата категория труд. Счита, че неправомерно
е постановен отказ по негово искане за изменение на издаденото разпореждане, като
му бъде признат осигурителен стаж и категория труд по реда на чл.61а от ПКТП
/отм./, положен на територия на редници. Редовно призован, в съдебно заседание
се явява лично и с процесуален представител адв. А. Г.,
като поддържа жалбата и ангажира писмени и гласни доказателства. По същество на
спора с писмено становище счита, че пенсионните органи не са преценили
законосъобразно събраните писмени доказателства, като неправомерно са
игнорирали част от тях. Сочи, че са събрани достатъчно категорични
доказателства относно установяване на положеният осигурителен стаж от
жалбоподателя и съответната на него категория труд. Моли съда да отмени
оспорения акт. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ-Пловдив, редовно призован,
за него се явява процесуален представител юрисконсулт П., който оспорва жалбата
и ангажира писмени доказателства. По същество на спора в писмени бележки дава
мнение, че атакувания административен акт е законосъобразен, издаден съобразно
доказателствата по административната преписка и административнопроизводствените
правила. Затова счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните, съобразно доказателствата по делото, приети по реда на съдебното
следствие, прие за установено следното от фактическа страна:
Предмет на проверка за законосъобразност в настоящото производство е Решение
№ 2153-15-88/01.04.2019г., издадено от Директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив, с
което е оставена без уважение подадената жалба от Г. за изменение на
Разпореждане №********** /протокол № N01063/11.02.2019г. на
Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ-Пловдив, с която счита, че неправилно е зачетен
осигурителен стаж за периодите от 07.12.1981 до 19.09.1988г. и от 01.07.1990г.
до 02.01.1992г., приет за трета категория труд вместо втора категория труд. Установи
се, че жалбоподателят е подал Заявление вх.№2113-15-3902/09.08.2018г. за отпускане на лична пожизнена
пенсия за ОСВ по чл.68а от КСО, към което е
приложил трудова книжка, осигурителна книжка, Уведомление
изх.№1382/16.02.2016г. на пенсионното управление на РСФСР за отпускане на
пенсия от 30.10.2015г., удостоверения за раждане на дете и за банкова сметка. ***о
са представени доказателства за осигурителен стаж на заявителя от
осигурителите: „Тех парк Оптела“ АД Пловдив
Удостоверение обр.УП2 №14/20.03.2018г.; от „Тракия -Редки метали“ ЕООД относно МДП „Дружба“ –с.Е.,
касаещи Удостоверение обр.УП-3
изх.№ФС30-01-14/09.02.2005г., в което бил посочен осигурителен стаж от 6г 09м 12
дни при втора категория труд; както и справка от персонален регистър на НОИ на
заявителя за осигурителен период от 01.01.1997г до
09.08.2018г.; опис на осигурителен доход; справка за трудови договори и за самоосигуряващо се лице. С процесното
Разпореждане №**********, протокол №N01063/11.02.2019г. на Л.Г. е била отпусната лична пенсия за прослужено
време и старост при навършена възраст 60г и 4 м, осигурителен стаж 1 категория
1г09м12 дни, 3 категория от 34г06м15дни и действителен осигурителен стаж от
37г06м05дни, при стаж в чужбина от 05г11м07дни, общ осигурителен доход за
периода 01.01.1997г-08.08.2018г. от 229529.65 лева,
индивидуален коефициент 2.014, като е определен размер за изплащане от 724.16
лева, считано от 09.08.2018г.. Към него
били приложени мотиви, съгласно които осигурителния стаж за времето от
01.07.1990г до 02.01.1992г., положен на длъжностите „началник отдел ТРЗ“ и
„плановик“ при осигурителя „Тракия -Редки метали“ЕООД, правоприемник на ДФ „Похимет“, удостоверен в трудова книжка №355/11.12.1981г. се
зачита не за втора, а за трета категория труд поради липса на данни същите да
са изпълнявани на територията на рудник МДП Царимир или в производството и
организацията, контрола и ръководството на технологичните процеси в обсега на
йонизиращи лъчения и комбинирани нерадиационни вредни въздействия. Срещу така
издаденото и връчено на 27.02.2019г. разпореждане била депозирана жалба
вх.№1012-15-76/12.03.2019г., в която се сочили обстоятелства относно непризнат
осигурителен стаж от втора категория, положен при осигурителя „Тракия -Редки
метали“ЕООД в рудници за добив на уран „Дружба-1“ с.Е. за периода 07.12.1981г-
-19.09.1988г. и в с.Момино село за периода 01.07.1990г.- 02.01.1992г..
Посочила, че липсват основания да и бъде отказано признаване на стаж втора
категория труд за посочените осигурителни периоди. Посочила и релевантна съдебна
практика и приложила доказателства, касаещи Удостоверения обр.УП-3
от 09.02.2005г и №32-00-254/19.04.2006г.. За да остави без уважение подадената
жалба, горестоящият административен орган извършил
преценка на обстоятелствата, касаещи липса на доказателства при осигурителя
„Тракия -Редки метали“ ЕООД относно това, дали заявителят действително е заемал
длъжностите „плановик“ и „началник отдел“ в обект за добив и пеработка на радиоактивни вещества през посочените в
трудовата му книжка периоди. Изложил и подробни мотиви за това, дали този стаж
попада в категорията на чл.61а от ПКТП /отм./ или в хипотезата на чл.66 от ПКТП
/отм./.При тези мотиви било издадено и Решение №2153-15-88/01.04.2019г., с
което оставил без уважение подадената жалба. Недоволен от него жалбоподателят инициирал и настоящото съдебно
производство. Установи се в хода на неговото провеждане от показанията на
свидетелите В.М.В. и Е.М.Ж., че тя действително е положила осигурителен стаж на
заемани длъжности „плановик“ и „нормировчик/началник отдел ТРЗ“ в обекти-
рудници при осигурителя „Тракия –РМ“ ЕООД за периодите от 07.12.1981г до
19.09.1988г и периода 01.07.1990г до 02.01.1992г.. В този смисъл е представена
и справка от ТП на НОИ-Кюстендил изх.№1029-09-1307#/03.10.2019г.., че същата фигурира в разплащателните ведомости на
осигурителя „Редки метали“ ЕООД –гр. Бухово за МДП „Дружба -1“ с.Е.. Изясни се
от заключението на проведената СТЕ, че в процесните
обекти- рудник МДП „Дружба 1“ на „Редки метали“ ЕООД-Бухово и рудник МДП с.Момино при „Тракия –РМ“ ЕООД-
гр.Пловдив се е осъществявала дейност по извличане и технологична обработка на
уран, което е било в непосредствена близост с обслужващата административна
дейност, която е разположена на територията им. Също така се изясни от
заключението на проведената ССчЕ, че на жалбоподателят
са били изплащани в процесните периоди от 07.12.1981г
до 19.09.1988г и периода 01.07.1990г до 02.01.1992г. суми за особени условия на
труд /вредни и от двамата осигурители, като не е уточнено дали те са свързани с
работа в йонизираща среда, но за тях са внесени
дължимите осигурителни вноски за втора категория труд.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени и гласни доказателства:
показания на свидетелите В.В. и Е.Ж., които съдът
изцяло кредитира като логични, обективни, достоверни и взаимодопълващи
се, съответни на събраните писмени доказателства: приетите заключение на
проведената СТЕ с вещо лице Т. и заключение на проведената ССчЕ
с вещо лице М.,които съдът кредитира като научно и методологически
правилни и обосновани, изготвени с необходимата яснота и пълнота, както и от пълната
административна преписка по обжалвания административен акт, получена с вх. №8027/23.04.2019г.
на Административен съд –Пловдив, оригинал на трудова книжка
№355/11.12.1981година,. Установява се и от справка
изх.№1029-09-1307/1//03.10.2019г на ТП НОИ-Кюстендил и Заповед №4737/12.03.2019г.
на управител на НОИ-София.
На база така изяснената фактическа обстановка и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал.1 от КСО и от лице, което има
право на оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК., поради което същата е допустима. Разгледана по същество, тя
е основателна поради
следните съображения:
Обжалваното решение представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същото е оспорено от
страна с активна процесуална легитимация – участник в административното
производство, чийто права и интереси са пряко засегнати. Директорът на ТП на
НОИ- Пловдив е компетентният административен орган, притежаващ законовото
правомощие да издава актове от вида на процесния по
силата на разпоредбата на чл. 117 ал.3 вр. ал.1 , т.
2 б. а от КСО, като в случаят актът е подписан от лицето, посочено за временно
изпълняващ длъжността съобразно приложената заповед №4737/12.03.2019г на
управител на НОИ-София. Оспореното решение
е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите
на чл. 59, ал. 1 от АПК. Актът формално е мотивиран, като за фактическо
основание за издаването му са посочени и
обсъдени всички налични доказателства. Липсват основания за неговата нищожност.
Така
мотивираните актове, оспорени в това производство, съдът намира за
незаконосъобразни и издадени в противоречие с изискванията на чл.35 от АПК. Съгласно разпоредбата
на чл. 61а /приет ДВ бр. 49 от 1990г./ от Правилник за категоризиране на труда
при пенсиониране (съкр.ПКТП, отм., ДВ бр.
39/07.04.1998 г., в сила от 01.01.2000 г.) работещите
на територията на рудниците, хидрометалургичните
заводи и обектите за подземно хидрометалургично
извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества; водачи на моторни
превозни средства, работници и инженерно-технически работници от автосервизите,
автотранспортните и строителните поделения, работещи в условията на йонизиращи
лъчения, невключени в раздел първи. Работници, служители, ИТР, заети в
производството, организацията, контрола и ръководството на технологичните
процеси в обсега на йонизиращи лъчения и комбинирани нерадиационни вредни
въздействия в поделенията на Фирмата "Редки метали", включително
Ремонтно-машиностроителния завод (РМЗ) и поделението за материално-техническо
снабдяване (товарно-разтоварна база за руда и готов
продукт). Органите на ХЕИ за Фирмата "Редки метали" и здравните
служби, които контролират условията на труд в поделенията на Фирмата
"Редки метали". При така установените в хода на съдебното
производство факти, че заявителят е извършвал дейност в периода от 07.12.1981г до
19.09.1988г и периода 01.07.1990г до 02.01.1992г. на територията на процесните обекти- рудник МДП „Дружба 1“ на „Редки метали“
ЕООД- гр. Бухово и рудник МДП с.Момино
при „Тракия –РМ“ ЕООД- гр.Пловдив неправилен се явява извода на
административният орган, че неговата дейност не попада в обхвата на
разпоредбата на чл. 61”а” от ПКТП (отм.), както и че липсват доказателства, от
които да се установи действително полагания осигурителен стаж и заеманите
длъжности. Липсват основания този стаж на Г. да бъде зачетен като такъв от
трета категория, а не от втора категория. Безспорно се изясни, че положеният от
Г. осигурителен стаж попада в категорията на работещите на територията на
рудниците, хидрометалургичните заводи и обектите за
подземно хидрометалургично извличане за добив и
преработка на радиоактивни вещества в условията на йонизиращи лъчения, като са
налице обективни признаци, че той е касаел дейност, осъществявана от работници,
служители, ИТР, заети в производството, организацията, контрола и ръководството
на технологичните процеси в обсега на йонизиращи лъчения и комбинирани
нерадиационни вредни въздействия в поделенията на Фирмата "Редки
метали". В този смисъл е и
заключението на проведените СТЕ и ССчЕ, както и
показанията на свидетелите В.В. и Е.Ж.. Безспорно се
изясни, че Г. е положила труд за периода 07.12.1981г до 19.09.1988г и периода
01.07.1990г до 02.01.1992г. на територията на обекти, представляващи рудници-
МДП „Дружба 1“ на „Редки метали“ ЕООД- гр. Бухово и рудник МДП с.Момино при „Тракия –РМ“ ЕООД-
гр.Пловдив, които са
добивни полета за извършване на сондажи за извличане
на уранова суровина, в едно с комбинати за тяхната обработка. В този смисъл е и заключението на ССчЕ, което сочи, че за този период Г. е фигурирала в разплащателните
ведомости на „Редки метали“ЕООД – Бухово и на „Тракия –РМ“ ЕООД-Пловдив на
длъжности „плановик”, „нормировчик“ и „началник отдел за работа в радиоактивна
среда“, в което са включени суми за „условия на труд”и „вредна и опасна среда”.
Ето защо налице са категорични и несъмнени доказателства, от които да се
направи извод относно същността на трудовата функция, осъществявана от Л.Г. на процесните длъжности,
като тя е свързана с организацията, контрола и ръководството на уранодобивната дейност и са се изпълнявали на територията
на посочените рудници към бившето Стопанско обединение „Редки метали“. Безспорно
е установено, че трудът е полаган в същото предприятие, и то на територията на
обекта, който е за подземно хидрометалургично
извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества. Всички посочени
длъжности, предвид естеството на изпълняваните трудови функции, спадат към
категорията инженерно-технически работници, заети в организацията, контрола и
ръководството на технологичните процеси в обсега на йонизиращи лъчения и
комбинирани нерадиационни вредни въздействия в поделенията на фирма „Редки метали",
които са визирани в разпоредбата на чл. 61”а” ПКТП /отм./ и чийто труд е
квалифициран като такъв от втора категория. Поради естеството на вредните
условия на труда, които са били налице в конкретния случай – радиоактивни и
други вредни лъчения, както и начина на разпространението на вредното им
влияние, трудът на всички работещи на територията на рудниците, хидрометалургичните заводи и обектите за подземно хидрометалургично извличане за добив и преработка на
радиоактивни вещества, каквото несъмнено е било предприятието, в което е
полагат трудът жалбоподателя през процесните периоди,
и който е определен от втора категория. Изпълнението на трудовите функции на Л.Г.
се установи, че е било свързано с непосредствен досег с йонизиращи излъчвания. Позоваването
от страна на административният орган на липсата на писмени доказателства за
тези обстоятелства, което не е по вина на заявителя, като се пренебрегват преки
писмени доказателства като приложените ТК №355/1981г и удостоверения обр.УП-3, издадени от осигурителите, водят до
незаконосъобразност на направените от него изводи, че положеният труд е от
трета категория. В подкрепа на това са и другите писмените доказателства-
заключение на проведената ССчЕ, в което се съдържат
данни за изплащане на допълнително възнаграждения за работа при вредни условия
на труда, както и относно изплащането на допълнителни възнаграждения,
допълнителен платен отпуск, предоставянето на предпазно облекло, специална
храна и т.н. Допълнителните фактори като заплащането през периода на
допълнителни възнаграждения за вредни условия на труд и техния конкретен
размер, ползването на увеличен размер на платения годишен отпуск и получаването
на специална храна и облекло, както и намаленото работно време, имат важно
значение за квалифицирането на труда. Установяването на подобни обстоятелства
има съществено значение за определяне на категорията на труда в случаи като процесния, при които липсата на други, необходими писмени
доказателства за установяване на категорията на труда, поради това че не се
съхраняват не по вина на работника или служителя, не могат да обосноват
игнорирането на записите в трудовата книжка и на представените удостоверения за
положения осигурителен стаж. Безспорно е, че трудът на всички работници и
служители, които осъществяват трудовите си функции на територията на
предприятието, на която съществуват йонизиращи лъчения или други нерадиационни
вредни въздействия, е квалифициран като труд от втора категория по смисъла на
чл. 61”а” ПКТП /отм./. При безспорните констатации от фактическа страна
изводите на административният орган в обжалваното решение относно
категоризирането на труда като трета категория през посочения период са
необосновани и неправилни. В този смисъл е и постоянната съдебна практика,
относима към настоящия случай - Решение №6180 от 9.05.2014г. по адм. дело № 434/2014г. на ВАС шесто отделение, решение №15265 от 12.12.2017г. по адм. дело №11699/2016 на ВАС- шесто отделение. Ето
защо обжалваното Решение №2153-15-88/01.04.2019г. на Директор на ТП НОИ-Пловдив
като незаконосъборазно следва да бъде отменено.
При
този изход на спора, искането на жалбоподателят за присъждане на сторените от
него разноски се явява основателно и следва да му се присъдят. Същите се
констатираха по делото направени за депозит възнаграждение вещи лица за ССчЕ и СТЕ в размер на 400 лв.. По отношение на направеното
възражение от ответника за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева, същото се явява необосновано. Съобразно
разпоредбата на чл.8 ал.2 т.2 от Наредба №1/2014г за адвокатските
възнаграждение, по дела по КСО минималното възнаграждение е в размер на 350
лева. В случаят обаче следва да се отчете, че заплащането е съобразено с вида и
количеството на извършената дейност по настоящото съдебно производство, поради
което то следва да се присъди в посочения в Договор за правна защита и
съдействие с №30859/03.06.2019г. размер. Така направените разноски се
констатираха общо в размер на 1000.00 лева. Необосновано и недоказано е
искането за присъждане на държавна такса в размер на 10.00 лева, като същата не
се дължи в тези производства и доказателства за такъв разход не са представени.
По
изложените съображения, на осн. чл.172 ал.2 от АПК
Съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ по жалба на Л.Н.Г., ЕГН********** *** РЕШЕНИЕ №
2153-15-88 от 01.04.2019г., издадено от и. д. Директор на ТП на НОИ-гр.Пловдив, с
което е оставена без уважение жалба с вх.№1012-15-76/12.03.2019г. подадена
против Разпореждане №**********, протокол №N01063/11.02.2019г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Пловдив;
ИЗПРАЩА преписката
на длъжностното лице по чл. 98, ал.
1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - гр.
Пловдив, за ново произнасяне по заявление вх. № 2113-15-3902/09.08.2018г.,
подадено от Л.Н.Г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст ,
при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ -Пловдив, да
заплати на Л.Н.Г.,
ЕГН********** ***
направените по делото разноски в размер на 1000.00 /хиляда/лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Република
България, в 14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с
препис за страните.
СЪДИЯ: