О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 373 Година 2020,28.04. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и осми април Година две хиляди и двадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………...
Съдебни заседатели: …………………………………….......
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер
367 по описа за 2019 година
и за да
се произнесе,взе предвид следното:
Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, община Оборище, ул. „Московска“
№ 19, е предявил иск против ответниците В.С.И. с посочен адрес: *** и К.И.И. с посочен адрес: ***, за обявяване за
недействителен спрямо ищеца на договор за дарение, сключен между ответницата В.И., от една страна като дарител и
сина й К.И., от друга страна, като надарен, а именно: договор за дарение на
недвижим имот със запазено право на ползване, обективиран в нотариален акт № 132
от 12.02.2015 год. на нотариус Георги Георгиев
с район на действие Районен съд гр. Айтос, вписан в служба по
вписванията с акт № 126, том 2, дело № 200/2015 г., по силата на който е прехвърлена собствеността върху –
апартамент-ляв, находящ се в гр. Айтос, ул. „Васил Левски“ № 3, представляващ
самостоятелен обект в югоизточната част на жилищна сграда, на етаж трети, със
застроена площ от 102 кв.м., състоящ се от
коридор, хол, две спални помещения, всекидневна, черна кухня и баня с тоалетна,
ведно с прилежащо избено помещение с площ от 16 кв. м., ведно с 1/6 ид. ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място върху
което е построена, представляващо поземлен имот с пл. № 1986, в кв. 160 по
плана на гр. Айтос, с площ на ПИ от 319 кв. м., за който ПИ е отреден УПИ IV-1986, в кв. 160 по плана на гр.
Айтос, с площ на УПИ от 350 кв. м.прид.място 31 кв.м. , като твърди, че е
кредитор на ответницата И. и сключения от нея договор го уврежда, тъй като с него се намалява имуществото на длъжника му. Претендира
разноски по делото. Представя и ангажира доказателства.
Бургаски окръжен съд преди да
пристъпи към разглеждане на делото в открито съдебно заседание следва да
извърши предвидената в чл. 374 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито
заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.
При проверка на редовността на
разменените книжа съгласно предл. 1 на изр. 1, ал. 1 на чл. 374 от ГПК, съдът
констатира следното: За разглеждането на настоящия иск с оглед предмета му – конститутивен
иск за обявяване за недействителни по отношение на
кредитор на гражданскоправна сделка, сключена от длъжника му, с която последния
намалява имуществото си с цел да увреди кредитора си – търговец, е въведено нарочно особено исково
производство в глава 32 на, Част ІІІ на ГПК и следователно той следва да се разглежда по правилата
на този особен исков процес на ГПК. Исковата молба, подчинена на общите
изисквания на ГПК към нея за предявяването й, е редовна съобразно чл. 127 и чл.
128 от ГПК. Изпълнена е процедурата по осъществяване на размяна на книжа, като
съгласно чл. 118, ал. 2 от ГПК извършените от изпращия съд действия запазват силата си. При това положение книжата по настоящото дело до
настоящия момент са съставени и разменени редовно съобразно разпоредбите на
особеното исково производство.
При проверка на допустимостта на
предявения иск съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК съдът констатира
следното: Искът , предмет на настоящото дело, е подсъден на съдилищата, като е
налице правен интерес от предявяването му пред съда, тъй като се твърди, че ответницата
– длъжник е извършила действия, с които цели да увреди ищеца – кредитор. Исковата молба е предявена съобразно правилата за родова и
местна подсъдност на чл. 104, т.4 и чл. 108 от ГПК, а именно пред Бургаски
окръжен съд като първа инстанция с оглед
цената на главния иск. Исковата молба е подадена от активно легитимирано лице, което
твърди, че е кредитор. Исковете са насочени срещу страните по атакуваната
сделка:длъжника - авалист В.И., за която се твърди, че нарушава материални
субективни права на ищеца,разпореждайки се с имот,служещ за обезпечение на вземанията на кредитора, и сина й-надарения К.И.,
приобретател на имота, обезпечаващ вземанията на ищеца . До настоящия момент страните не са направили възражения по допустимостта на
производството по делото,не са станали и
служебно известни на съда факти или обстоятелства, които да водят до извод, че
са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални
предпоставки, водещи до недопустимост на предявените искове.При това положение предявеният
иск е допустим.
С оглед на горните констатации по
отношение на редовността и допустимостта на предявеният иск, съдът намира, че
ще следва да пристъпи към насрочване на
делото в открито съдебно заседание – на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се
произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Оборище, ул.
„Московска“ № 19, е предявил иск против ответниците В.С.И. с посочен адрес: *** и К.И.И. с посочен адрес: ***, за обявяване за
недействителен спрямо ищеца на договор за дарение, сключен между ответницата В.И., от една страна като дарител
и сина й К.И., от друга страна, като надарен, а именно: договор за дарение на
недвижим имот със запазено право на ползване, обективиран в нотариален акт №
132 от 12.02.2015 год. на нотариус Георги Георгиев с район на действие Районен съд гр. Айтос,
вписан в служба по вписванията с акт № 126, том 2, дело № 200/2015 г., по
силата на който е прехвърлена
собствеността върху – апартамент-ляв, находящ се в гр. Айтос, ул. „Васил
Левски“ № 3, представляващ самостоятелен обект в югоизточната част на жилищна
сграда, на етаж трети, със застроена площ от 102 кв.м., състоящ се от коридор, хол, две спални помещения,
всекидневна, черна кухня и баня с тоалетна, ведно с прилежащо избено помещение
с площ от 16 кв. м., ведно с 1/6 ид. ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място върху което е построена, представляващо
поземлен имот с пл. № 1986, в кв. 160 по плана на гр. Айтос, с площ на ПИ от
319 кв. м., за който ПИ е отреден УПИ IV-1986, в кв. 160 по плана на гр. Айтос, с площ на УПИ от
350 кв. м.прид.място 31 кв.м. , като твърди, че е кредитор на ответницата И. и
сключения от нея договор го уврежда, тъй
като с него тя намалява имуществото си
,служещо за общо негово обезпечение. Заявява, че качеството му кредитор по отношение на ответницата В.И. произтича от авалирани от нея два броя записи на
заповед, а именно: запис на заповед от 17.09.2012 г. издаден от Росица Илиева И. в полза на „Банка
ДСК4 ЕАД, за сумата от 10 000 лева, платими до 17.09.2012 г., на
предявяване в гр. Айтос, авалирани от Емил Демирев Боранов и В.С.И. и запис на
заповед от 28.09.2012 г. издаден от
Росица Илиева И. в полза на „Банка ДСК4 ЕАД, за сумата от 12 000 лева,
платими до 28.09.2012 г., на предявяване в гр. Айтос, авалирани от Емил Демирев
Боранов и В.С.И.. Твърди , че записа на
заповед от 28.09.20212 год. е бил предявен на издателя и авалистите, като сочи,че въз основа на двете ценни книги са му били издадени заповеди
за изпълнение и изпълнителни листи , както следва: заповед за незабавно изпълнение от 01.12.2014 г. по ч. гр. д. №
847/2014 г. на АРС и изпълнителен лист № 504/03.12.2014 за сумата от
10 000 лева, срещу издателя и авалистите и заповед за незабавно изпълнение
от 01.12.2014 г. по ч. гр. д. № 848/2014 г. на АРС и изпълнителен лист №
505/03.12.2014 за сумата от 8 788 лева, срещу издателя и авалистите. Заявява,че е образувал две изпълнителни дела № 104/2015 г. по описа на
ЧСИ Георги Пеев и № 105/2015 г. по описа на ЧСИ Георги Пеев,които по-късно са
били прекратени и са били образувани
нови изпълнителни дела с № 470 и 471 и двете от 05.09.2018 г.Посочва, че и към
настоящия момент вземанията му не са погасени,като с атакуваната разпоредителна сделка,извършена
след предявяване на записите на заповед и издаване на изпълнителни листи в
полза на банката, ответницата И. цели да го увреди и да избегне принудително
изпълнение върху отчужденото имущество. Заявява и, че страните по договора,
които са свързани лица, целенасочено са действали да го увредят, поради което е налице основание за
прилагане на презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.Претендира
разноски.Представя и ангажира
доказателства.
Предявеният
иск е с правно основание в чл. 135 от ЗЗД.
Ответникът К.И.И., с посочен адрес:
*** е получил лично по месторабота
съобщение за възможността да подаде
писмен отговор,като до момента не е изразил становище по иска,не е депозирал
писмен отговор,не е ангажирал доказателства.
Ответницата В.С.И., чрез назначения
й от съда особен представител адв.
Марина В. оспорва предявения иск, като го счита за неоснователен. Твърди, че в случая се касае за
несеквестируемо имущество, тъй като процесния апартамент е единствено жилище на
ответницата и от данните по делото не се установява, тя да притежава други
недвижими имоти или движимо имущество, от което кредитора може да се
удовлетвори. Подлага под съмнение твърдението на ищеца, че страните по
атакуваната сделка с в родствена връзка като счита, че за това обстоятелство
следва да бъде представено удостоверение за семейни и родствени връзки,
издадено от община Айтос, тъй като то е от значение за твърдяното „знание за
увреждане“ от ответниците, съответно за прилагане на чл. 135, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД. Подчертава обстоятелството, че ответницата В.И. е запазила правото на
ползване върху процесния имот, което е доказателство за липсата на умисъл за
увреда на ищеца, поради което липсва елемент от фактическия състав на
отменителния иск и претенцията се явява неоснователна. Не оспорва представените от ищеца
доказателства,не ангажира доказателства.
С подадена в срок допълнителна
искова молба, ищецът пояснява и допълва първоначалните си твърдения. Излага съображения, че след като ответницата
– длъжник се е разпоредила с процесното жилище, тя се е лишила от облагите на
несеквестируемостта, поради което е отпаднала пречката кредитора да насочи
принудително изпълнение върху него. Подчертава, че цялото имущество на длъжника
служи за обезпечение на кредитора и той може да посочва, върху кои обекти от
него да бъде насочено изпълнението с оглед на бързо, лесно, сигурно и с по –
малко разходи удовлетворяване. Относно твърдяната родствена връзка между
ответниците заявява, че тя се установява от представения по делото нотариален
акт, от който е видно, че ответника И. е син на ответницата И., като посочва,
че в тази връзка е направил и доказателствено искане. Счита, че е без правно
значение обстоятелството, че ответницата И. е запазила правото си на ползване
върху процесния имот, тъй като с отчуждаването му тя разкрива, че не се нуждае
от него и кредитора има право да се удовлетвори от същия по реда на
изпълнително производство до размера на вземането си.
Ответницата не се е възползвала от възможността за
подаване на допълнителен отговор на допълнителната искова молба.
Не са налице признания на права. Признават
се следните обстоятелства: ответницата В.И. е авалирала запис на заповед от
17.09.2012 г., издаден от Росица Илиева И. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, за
сумата от 10 000 лева и запис на
заповед от 28.09.2012 г., издаден от Росица Илиева И. в полза на „Банка ДСК“
ЕАД, за сумата от 12 000 лева; двата записа на заповед са били предявени
за приемане и плащане съответно на датите на издаването им:17.09.2012 год. и
28.09.2012 год. както на издателя,така и на авалистите,включително лично на В.И.;в
полза на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ от 01.12.2014 г. по ч. гр. д. № 847/2014 г.
на АРС и изпълнителен лист № 504/03.12.2014 за сумата от 10 000 лева,
срещу издателя и авалистите по записа на
заповед от 17.09.2012 год. и заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ от 01.12.2014 г. по ч. гр. д. № 848/2014 г. на АРС и
изпълнителен лист № 505/03.12.2014 за сумата от 8 788 лева, срещу издателя и
авалистите по записа на заповед от 28.09.2012 год.; ищецът е образувал изпълнителни дела № 470/2018 г. и
№ 471/2018 г. по описа на ЧСИ Георги Пеев; с нотариален акт № 132 от 12.02.2015
год. на нотариус Георги Георгиев с район
на действие Районен съд гр. Айтос, вписан в служба по вписванията с акт № 126,
том 2, дело № 200/2015 г., В.И. е прехвърлила собствеността на К.И., чрез дарение върху следния свой собствен недвижим имот–
апартамент-ляв , находящ се в гр. Айтос, ул. „Васил Левски“ № 3, представляващ
самостоятелен обект в югоизточната жилищна сграда, на етаж трети, със застроена
площ от 102 кв.м., състоящ се от
коридор, хол, две спални помещения, всекидневна, черна кухня и баня с тоалетна,
ведно с прилежащо избено помещение с площ от 16 кв. м., ведно с 1/6 ид. ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място върху
което е построена, представляващо поземлен имот с пл. № 1986, в кв. 160 по
плана на гр. Айтос, с площ на ПИ от 319 кв. м., за който ПИ е отреден УПИ IV-1986, в кв. 160 по плана на гр.
Айтос, с площ на УПИ от 350 кв. м. като е запазила за себе си пожизнено и
безвъзмездно върху целия даряван имот вещно
право на ползване.
По делото няма обстоятелства,
които да са служебно или общоизвестни, поради което да не се нуждаят от
доказване.
На ищеца не следва да се дават
указания по разпределение на доказателствената тежест,тъй като той е ангажирал
доказателства за всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на
чл.135,ал.1 от ЗЗД.
На ответниците не следва да се
дават указания по разпределение на доказателствената тежест,тъй като те не са
заявили факти,от които извличат изгодни за себе си правни последици,с които да
обосноват възражения против иска.Възраженията на ответницата са основани на
интерпретиране на фактите,съдържащи се
в представените от ищеца писмени доказателства.
Ищецът заявява,че сочи доказателства за всички твърдени от него факти.
Съдът намира направените от ищеца
доказателствени искания за приемане на
представени от него с исковата молба писмени доказателства, за относими към
предмета на делото, тъй като той заявява, че посредством тях ще установява
наличието на посочените по-горе факти, за които носи доказателствена тежест. Доказателствените
искания са допустими и необходими,тъй като законът не поставя ограничения за
събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без
събирането им и преценката им решението ще бъде постановено при неизяснена
фактическа обстановка. Представените писмени доказателства не са оспорени от
ответниците.
Съдът намира за ненужно искането на ищеца, да му бъде издадено
съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди от община Айтос с удостоверение
за семейни и родствени връзки на лицето В.С.И., ЕГН ********** с лицето К.И.И.,
ЕГН **********,тъй като този факт е
ирелевантен за иска по чл.135,ал.1 от ЗЗД ,воден по отношение на безвъзмездна сделка,каквато е дарението по аргумент
за противното от изр.2 на ал.1 на чл.135 от ЗЗД.
По изложените съображения и на
основание чл.374 от ГПК и по доказателствата съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание за 15.06.2020 год. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, съдържащо и проект
за доклад.
ПРИЕМА всички представени при предварителната размяна на книжа писмени
доказателства от ищеца.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца
за издаване в негова полза на съдебно
удостоверение по силата на което да се снабди от община Айтос с удостоверение за семейни и родствени връзки
на лицето В.И. с К.И..
Определението е окончателно.
Съдия: