Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 09,11,2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Маргарита Апостолова
При участието на секретаря Йоана Петрова като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 14598 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от В. Б.М. срещу З. „Б.И.“ АД иск с правна
квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сума в размер на 200000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, възникнали по повод настъпило на 17,11,2015год. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва от 07,12,2015г. до окончателното
изплащане на вземането.
Навеждат се
доводи, че на 17,11,2015г., в гр.София, Н.Д.Я.
при управление на лек автомобил, с марка „Опел“, модел Астра,
с рег.№*******на бул. Проф. Марко Семов,
в района на Онкологична болница,
нарушила правилата за движение по пътищата
-чл.20, ал.2 от ЗДВП като
причинила пътнотранспортно произшествие с пешеходецът-Б.А.Г., който поради
получените травми е починал на 07,12,2015год. Поддържа да е налице виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил Опел. Вследствие на произшествието за
ищцата-дъщеря на пострадалия са настъпили неимуществени вреди подробно описани
в исковата молба. Навеждат се доводи, че гражданската отговорност на водача на
лек автомобил „Опел“ е застрахована при ответното дружество.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-З.Д.Б.И.АД,
в указания законоустановен срок по реда на чл.367-373
от ГПК, излага становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа да не е осъществен деликт от
застрахованият водач, оспорва механизма на произшествието, както и смъртта на
пострадалия да е в причинно-следствена връзка с пътнотранспортното
произшествие. При условията на евентуалност релевира
възражение за съпричиняване поради нарушение на чл.113, чл.32, ал.2 от ЗДВП, тъй като
пострадалият се е намирал на
пътното платно, на необозначено за целта
място, без да се съобрази с разстоянието
и скоростта на движение на приближаващото МПС. Оспорва причинната връзка между смъртта на пострадалия и произшествието, с твърдение
същата да е резултат от предходно съществуващи заболявания на починалия. При
условията на евентуалност излага, с
оглед естеството на претърпените от ищцата вреди, претендираното
обезщетение да се явява прекомерно.
Съобразно
изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция.
Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от констативен протокол с №К948/17,11,2015год., съставен от СДВР, е настъпило пътнотранспортно произшествие на 17,11,2015год., около 10,00часа в гр.София, на бул. Проф.Марко Семов, в района срещу входа на Онкологична болница, между лек автомобил, с марка Опел, модел Астра, с рег.№ *******управляван от Н. Д. Я. и пешеходец –Б.А.Г., при което са причинени травматични увреди на пешеходеца.
Безспорно между страните е наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност относно МПС /Определение постановено по реда на чл.146 от ГПК в закрито съдебно заседание от 11,03,2020год./.
Видно от акт за смърт, издаден от Столична община, район Слатина, Б.А.Г. е починал на 07,12,2015год.
От удостоверение за наследници №РСЛ16-УГ01-127/06,01,2016год. на Община Столична, ищцата се легитимира като законен правоприемник на починалото лице -негова дъщеря.
От заключението на изслушаната САТЕ се
установява механизмът на настъпване на процесното пътнотранспортно
произшествие, а именно: Реализирано е в гр.София, на бул.Проф. М.Семов, на прав
пътен участък преди входа на
Онкологична болница. Бул. М.Семов се състои от две платна, между които има разделителен
остров и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по две
пътни ленти, разделени с единична бяла непрекъсната линия. Произшествието е
настъпило в светлата част от денонощието
с добра метрологична видимост. Кръстовището е регулирано със светофарна
уредба. Преди кръстовището от бул. Св.Климент Охридски към бул. Ат.Малинов е
обособена пешеходна пътека. Мястото на
удара между моторното превозно средство
и пешеходеца, е около края на пешеходната пътека по посока на движение на автомобила, около 5м. вляво
от десния бордюр по посока на
движение на автомобила и върху
лявата пътна лента за посоката на автомобила. Скоростта на
движение на автомобила е 50км.ч., предвид което независимо от скоростта на
движение на пешеходеца / при спокоен ход, бърз ход и спокойно бягане/, предвид отстоянието на автомобила до мястото на удара и опасната зона за спиране от 33,2метра,
се налага извод произшествието да е било
предотвратимо за водача на лек автомобил Опел.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при ПТП пострадалият е получил следните травматични увреждания:
-черепно-мозъчна травма
състояща се от мозъчна контузия средна степен по тежест, травматичен кръвоизлив
под твърдата мозъчна обвивка, дискретен компресионно-дислокационен синдром-притискане и изместване на
средните мозъчни структури надясно, оток
на мозъка, линейно счупване на дясната слепоочна кост на черепа, счупване на
основата на черепа в дясна средна черепна ямка,
изтичане на кръв от десния ушен проход, контузия с масивен травматичен подкожен
кръвоизлив в дясната слепоочно-теменна
област на главата.
Изложено е становище
смъртта на пострадалия, настъпила на
07,12,2015год. да е причинена
най-вероятно от следните възможни причини-контузия на мозъка с остър травматичен
кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка в лява голямо-мозъчна хемисфера,
нов миокарден инфаркт на базата на хипертонична
болест, исхемичен или хеморагичен
мозъчен инсулт;
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св.М.М., които съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват взаимоотношенията на ищцата с пострадалия.
От показанията на св. Н.Я., се установяват обстоятелства касаещи механизма на произшествието, а именно- предприето пресичане от пешеходеца, който „притичвайки“, в посока от дясно наляво за посоката на движение на автомобила е бил ударен от свидетелката. Съдът не кредитира показанията но водача пресичането да е било на място, на което липсва пешеходна пътека, тъй като се опровергава от заключението на съдебната авто-техническа експертиза. Дадени са показания към момента на настъпване на произшествието, светофарната уредба на кръстовището да е работила като за автомобилите е сигнализирала разрешителен зелен сигнал за преминаване.
При
така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на
разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.226, ал.1
от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото
доказателства настоящия състав намира, че е налице фактическия състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице. От водача
на МПС, с марка „Опел“, е осъществено
противоправно деяние-нарушение на правилата за движение по пътищата и
по-специално нормата на чл.20, ал.
(1) и ал.2 от ЗДВП/ ред.ДВ, бр.79/2015год./, съгласно които норми водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. При избиране скоростта на движението
да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Въпреки, че автомобилът е предприел пресичане на кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба за
посоката му на движение, с оглед възникналата опасност за движението/
предприето пресичане на пешеходец /, по отношение на който не е съществувала ограничена видимост
за водача да бъде възприет, с оглед метрологичните условия и пътната
обстановка/ липсата на други
автомобили/, налагат извод, че пешеходецът е бил видим за водача на лекия
автомобил, съответно съставляващ предвидима опасност, която водачът е бил
длъжен да предвиди. С оглед горното
и предвид установеното от автотехническата експертиза за предотвратимост на удара независимо от начина на пресичане на пешеходеца се обосновава извод за наличие на осъществено противоправно
деяние. Презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното З.Д.за процесния период, съгласно което застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря.
Въпреки това исковата претенция, съдът намира да е неоснователна, доколкото не се установи по
делото при условията на чл.154, ал.1 от ГПК смъртта на пострадалия да е в пряка
причинно-следствена връзка с произшествието. Видно от заключението на съдебномедицинската
експертиза, смъртта на Б.А.Г.
най-вероятно е в резултат на три
посочени причини, сред които и мозъчната
контузия с остър травматичен кръвоизлив
под твърдата мозъчна обвивка, които не могат да изключат и други. Макар и в
резултат на произшествието да е
причинена черепно-мозъчна травма със
средна по степен мозъчна контузия, наред
с фрактури на черепа, която по медикобиологичните си характеристики съставлява разстройство на здравето временно опасно за живота, то липсва проведено пълно доказване, именно тези травматични увреждания да са способствали настъпване на смъртта на пострадалия. В този смисъл съдът
съобрази и обстоятелството, че след проведена оперативна интервенция след ПТП,
пострадалият е изписан с подобрение. Същевременно са били налице и придружаващи
заболявания / прекаран миокарден инфракт
през 2011год., бъбречно каменна болест, артериална хипертония, хипертонично
сърце, поради което съдът приема да липсва проведено пълно доказване от ищеца за
пряката причинно-следствена връзка с острата сърдечно съдова и дихателна
недостатъчност-посочени като причина за настъпване на смъртта. Това, че
леталният изход
е настъпил във възстановителния период от травмите не
може да бъде
решаващ аргумент за причинна връзка
между него и уврежданията от пътнотранспортното произшествие.
Поради изложеното и
доколкото се претендират вреди именно от смъртта на пострадалото лице, то предявеният иск
като неоснователен подлежи на отхвърляне, а безпредметно се явява обсъждане на претърпените неимуществени вреди от
ищцата, както и релевираното от ответника възражение за съпричиняване.
С оглед изложеното неоснователна е и акцесорната претенцията за лихва съгласно разпоредбата на
чл.84, ал.3 от ЗЗД.
По
разноските:
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 6080,00лв., от които 450,00лв.-в.л. и 5630,00лв. адв.хонорар за процесуално представителство на ответника./ Релевираното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК е основателно, предвид фактическата и правна сложност на делото, извършени процесуални действия, установена съдебна практика, предвид което определя същото в размер на 5530,00лв. съгласно чл.7, ал.2 от НМРАВ, както и 100,00лв. за проведено трето съдебно заседание, вместо договорено и заплатено в размер на 12000,00лв. Въпреки данните за регистрация по ЗДДС, доколкото договореното и платено възнаграждение по договор за правна помощ е 12000,00лв., този размер следва да бъде съобразен при разпределение отговорността за разноски ./
На осн.чл.38, ал.2 от ЗА на адв.Л.Г., с оглед изхода от спора не се дължат разноски.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявен от В. Б.М., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***
срещу З. „Б.И.“ АД иск с правна квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. чл. 45, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в
размер на 200000,00лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Б.А.Г.,
възникнали по повод настъпило на 17,11,2015год. пътнотранспортно произшествие,
ведно със законната лихва от 07,12,2015г. до окончателното изплащане на
вземането като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Б.М., с ЕГН **********, със съдебен адрес *** да заплати на З. „Б.И.“ АД на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 5630,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: