Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 14 от 17.02.2020г.,
гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
граждански
състав
На тридесети януари през Две хиляди и двадесета година
В открито
заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
Секретар: Мария Тодорова,
Прокурор:…………………
Като разгледа
докладваното от съдията КОСТОВА
Гр. дело № 230 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е
искова молба от Д.К. ***, в която се твърди, че на 11.02.2019 г., около 21:00
часа, в тъмната част на денонощието, в гр. Сливен, при преминаване през
необезопасено пътно съоръжение - мост, свързващо бул. „Христо Ботев" и ул.
„Радой Ралин" при движение в посока от училище „Д. Рохов" към МБАЛ
„Д-р Иван Селимински", непосредствено преди изградените стълби за
пешеходци до сградата на Психиатрично отделение на МБАЛ „Д-р Иван
Селимински", пешеходецът Д.К. се спънал, поради липса на улично осветление
в един от стърчащите метални елементи на съоръжението и поради липсата на
предпазен парапет, паднал от моста в коритото на река „Новоселска", при
което получава телесни увреди, които са довели до неимуществени вреди
изразяващи се в търпени болки и страдания, както и имуществени разходи
изразяващи се в сторени, разходи за лечение.
Пътното
съоръжение се твърди, че представлява поставени перпендикулярно над реката
бетонни плочи, които били необезопасени и опасни за преминаващите пешеходци
поради липсата на изградени парапети или други обезопасяващи средства на
пътното съоръжение; стърчащи двадесет сантиметрови метални елементи под формата
на „ухо"; липсата на всякакво осветление.
Твърди се, че
съоръжението представлява „път" по смисъла на § 6, т. 1 от ДП на ЗДвП.
Поддържа се, че е липсвала вертикална или хоризонтална маркировка, която да
забранява преминаването през съоръжението или съответно да указва, че
съоръжението не е обезопасено.
Вследствие на падането
от пътното съоръжение в коритото на река „Новоселска" Д.К. е получил
следните телесни увреждания: травматичен шок (животозастрашаващо състояние);
многофрагментно, вътреставно счупване на лъчева кост на лява ръка с дислокация
на фрагментите; фрактура на лакътна кост на лява ръка; счупване на радиус на
дясна ръка на типично място; фрактура на лакътната кост на дясна ръка; фрактура
с дислокация на фрагментите в областта на колянната става на ляв крак; травми
на главата, гърдите, ляв глезен и таза.
Бил незабавно
откаран в Отделение по анестезиология и интензивно лечение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински"
в тежко общо състояние, в травматичен шок, с артериално налягане 90/60. След
овладяване на травматичния шок Д.К. бил подложен на оперативна интервенция -
репозиция на фрактурите на двете лъчеви кости. Препоръчано му било
многофрагментното счупване на лявата ръка да бъде обездвижено чрез поставяне на
метален инплант, но ищецът е отказал този метод на лечение, поради липса на
финансови възможности да закупи необходимите остиосинтезни материали. На
14.02.2019 г. ищецът бил преместен в Отделение по ортопедия и травматология на
МБАЛ „Д-р Иван Селемински" - Сливен, където бил подложен на втора
оперативна интервенция - кръвна репозиция за поставяне на метална остиосинтеза
на ляво коляно с поставяне на метална остиосинтеза с два броя телен серклаж. На
19.02.2019 г. Д.К. бил изписан за домашно лечение при спазване на постелен
режим. Около месец след инцидента била свалена имобилизацията на дясна ръка, но
поради забавено калцообразуване маншета на лява ръка бил свален две седмици
по-късно. При контролен преглед на 30.03.2019 г. е констатирано ограничено
движение на двете гривнени стави и колянната става, както и загрозяващ белег в
областта на коляното. Бил насочен за провеждане на рехабилитация. През периода
11.04.2019 г. - 19.04.2019 г. се подложил на физиотерапия в Специализирана
болница за рехабилитация - гр. Котел. В хода на рехабилитацията била установена
контрактура на лакътна и гривнена стави на двете ръце, контрактура на лява
колянна става, Зудекова остеодистрофия и хипотрофия, затрудняваща
самостоятелната походка. Изписан бил с подобрена способност да се самообслужва,
с предписания за нов прием в рехабилитационно заведение след 3 месеца.
Освен физически
болки, на ищеца били причинени и психични травми, поради изпитания силен страх
за живота си, продължителен болков синдром, особено интензивен през първите 3
седмици след инцидента, като и понастоящем, от оперативни интервенции претърпял
допълнителни болки. В продължение на повече от месец след инцидента Д.К. бил
напълно неспособен да се самообслужва, като се е нуждаел от денонощни грижи.
Към настоящия момент той не е способен да напуска дома си без придружител.
Тепърва предстояло извършването нови операции на колянната става. Инцидентът е
оказал тежко въздействие върху неговото емоционалното и психическо състояние.
Споменът за инцидента го преследва в ежедневието му. Бил потиснат, емоционално
нестабилен, преследван бил от кошмари. Неспособен е да изпълнява ежедневните си
задължения. Твърди, че претърпените увреждания ще оставят непоправими последици
в живота му.
Крайно
песимистичните прогнози за пълно възстановяване изключвали възможността Д.К. да
продължи професионалната си спортна кариера на тенисист, която той развивал от
ранна детска възраст. Ищецът бил картотекиран в Българска федерация по тенис
като професионален играч за годините: 1997, 1998,1999, 2000, 2001, 2003, 2004,
2005, 2006, 2009, 2010, 2011, 2015г. Твърди, че е безвъзвратно лишен от своето
препитание, като треньор по тенис, както и от възможността да практикува
любимия спорт, който е част от ежедневието му през целия му живот. Твърди, че
не получава обезщетение за нетрудоспособност, поради което към настоящия момент
няма парични средства, с които да посрещне разходите за лечението си, като
изцяло разчита на финансова подкрепа от страна на родителите си.
Претърпял
имуществени разходи, изразяващи се в сторени разходи за лечение в размер на
347.00лева.
Отговорността на
ответника ищецът ангажира с твърдението, че ответната Община е собственик на
съоръжението, в която връзка се позовава на законовите основания в
допълнителните разпоредби на ЗМСМА, а именно
§ 7 т. 1, 4, 6 и 7.
В срока по чл.
131, ал. 1 ГПК ответната Община Сливен е оспорила предявените искове като
неоснователни, като са оспорени наличието на увреждащо събитие за ищеца,
неговият механизъм и наличието на причинно следствена връзка между посочените
увреждания и състоянието на съоръжението съобразно сочения механизъм на
причиняването им. Оспорва се твърдението, че съоръжението е собственост на
Община Сливен, както и че същата има задължението за поддържане на съоръженията
в състояние, което да не застрашава преминаващите по това съоръжение.
Оспорва се и като
завишен размерът на претендираното обезщетение.
Твърди се, че
участъкът от който твърди ищецът, че е паднал, не бил специално пригоден за
движение на превозни средства и пешеходци и не отговаря на определените
технически изисквания и липсва "земно платно", в което да си
изградени другите елементи от пътя. Оспорва се съществуването на улица между
бул.”Христо Ботев” и ул. „Радой Ралин” като част от уличната мрежа на гр.
Сливен. Твърди се, че се касае за настъпило случайно събитие, нещастен случай в
резултат единствено и само на неправомерното и неблагоразумно поведение на
ищеца, който е пресякъл реката не на установените за това места, не по изграден
мост, не по улица, при евентуална употреба на алкохол и /или при евентуален
физически сблъсък с други лица. Евентуално се поддържа възражение за
съпричиняване на вредата от страна на ищеца в размер на 95 %, тъй като същият
бил невнимателен, пресичайки реката на неустановените за това места, употребил
алкохол, в резултат на което е действал неадекватно на обстановка, и е
претърпял инцидент.
Оспорва се
твърдението, че ищецът е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания в
резултат от инцидента, описани в исковата молба. Съответно се оспорва и
размерът на предявения иск като завишен.
В с.з.ищецът се
явява лично и с процесуален представител по пълномощие, който поддържа изцяло
исковата претенция и моли за пълното й уважаване. Представя подробни писмени
бележки.
В с.з. ответникът
се представлява от процесуален представител по пълномощие, който оспорва
исковата претенция и моли съда да отхвърли същата като неоснователна. Представя
подробни писмени бележки.
От фактическа
страна се установява следното :
На 11.02.2019 г.,
около 21:00 часа, в тъмната част на денонощието, в гр. Сливен, при преминаване
през необезопасено пътно мостово съоръжение, свързващо бул. „Христо Ботев"
и ул. „Радой Ралин" при движение в посока от училище „Д. Рохов" към
МБАЛ „Д-р Иван Селемински", непосредствено преди изградените стълби за
пешеходци до сградата на Психиатрично отделение на МБАЛ „Д-р Иван
Селимински", пешеходецът Д.К. се спънал, поради липса на улично осветление
в един от стърчащите метални елементи на съоръжението и поради липсата на
предпазен парапет, паднал от моста в коритото на река „Новоселска". Веднага
на помощ са се притекли други минувачи, които са скочили в коритото на реката.
Повикана е линейка на място, която е откарала пострадалия ищец в Бърза помощ.
Пътното мостово съоръжение
представлява поставени перпендикулярно над реката бетонни плочи, които са
необезопасени и опасни, поради липсата на изградени парапети или други
обезопасяващи средства на пътното съоръжение и стърчащи двадесет сантиметрови
метални елементи под формата на „ухо".
Назначената СТЕ
посочва, че обекта представлява сглобяемо мостово съоръжение/конструкция с ширина 1.50м., чието изграждане е започнало
през 80 – те годи, но не е завършено и не е прието за експлоатация. Същото
макар, спряно и незавършено, се използва масово от гражданите на гр.Сливен. По
дължина на същото стърчат монтажни куки с височина от 10-13 см. Изградени са
три подпорни стени, които носят плочестите елементи. Съществува основа за
монтиране на предпазен парапет в дясната част, предвидена за пешеходна зона. На място не е изграден
парапет за преминаващите, липсва осветление. Същото не представлява част от
пътната мрежа по плана на града.
Разпитаните по делото
свидетели инж. Ст. С. и инж. Дим. М. в показанията си сочат, че по време на
изграждането на обекта – след 1982год., възложител е била община Сливен по строителна
програма – Усъвършенстване на транспортната система на града. Предвидена е била
реконструкция на бул. „Толбухин“ като част от транспортно – комуникационния
план на града от 1982год. Започнало е изграждането на обекта преди 1988г., по
проект разработен, одобрен и финансиран от Общински народен съвет – Сливен.
Назначената по
делото СМЕ, установява, че вследствие на падането от пътното съоръжение в
коритото на река „Новоселска" Д.К. е получил следните телесни увреждания:
съчетана травма /гърди, горни – долни крайници/, счупване на лъчева кост на
дясна предмишница, с дислокация и фрактура на процесус стилоидей на дясна лакътна
кост; лява предмишница - полифрагментозно счупване в дистална част на лъчева
кост с дислокация и фрактура на процесус стилоидей на лява лакетна кост; лява
колянна става – фрактура на лява капачка в дисталната част с няколко малки
фрагмента.
По отношение на
фрактурите на двете предмишници не е проведено оперативно лечение. Преценено е,
че може лечението да бъде с консервативни методи /репозиция и гипсова
имобилизация/. Израният метод не е довел до усложнение, а напротив постигнат е
много добър краен резултат. При фрактурата на лява капачка е проведено
задължителното оперативно лечение, поради множество малки фрагменти и голяма
дислокация.
Получените
травматични увреждания отговарят на описания от ищеца механизъм на падане,
както и на показанията на разпитаните в тази връзка свидетели П.Н. и Гергана
Георгиева.
През периода
11.04.2019 г. - 19.04.2019 г. ищецът се е подложил на физиотерапия в
Специализирана болница за рехабилитация - гр. Котел. Изписан бил с подобрена
способност да се самообслужва, с предписания за нов прием в рехабилитационно
заведение след 3 месеца.
При извършения
преглед на 23.10.2019г. вещото лице е установило, че 8 месеца след инцидента дясната гривнена става е с възстановен
обем на движение, екстензия на пръстите, възстановен юмручен захват,
възстановени просупинаторни движения при запазена сетивност. Лявата гривнена става е с възстановени
воларна и дорзална флексия, движения на пръстите, юмручен захват, дефицит около
2 градуса при запазена сетивност. Лявото
коляно е с изразен оток и наличие на течност/хидропс. Флексия 110 градуса,
екстензия в пълен обем, изразена хипотрофия на лява бедрена мускулатура около
2.5 см. Разлика с дясна бедрена мускулатура. При направена контролна
ретгненография на ляво коляно е установено костно срастване на фрактурата на
лявата капачка и наличие на метал/телове от серклажни примки, които предстои да
бъдат евентуално отстранени.
Не се установява ищецът
да е употребил алкохол или други упойващи вещества.
Вещото лице сочи,
че представените към ИМ фактури в общ размер на 347.08 лева, представляват
разходи направени за медикаменти, гелове, ортеза коляно, маншет ръка и
потребителски такси, като същите са във връзка с проведеното лечение.
Разпитаният по
делото св. Николай К. – баща на ищеца, в показанията си пред съда сочи, че Д.К.
след инцидента е бил дълго време на легло, на подлога, в невъзможност на се
обслужва сам и е разчитал на грижите на своите близки дори за елементарни
хигиенни нужди. Бил е изцяло неподвижен, ползвал е инвалидна количка. Приемал е
обезболяващи и медикаменти за разреждане на кръвта. Периода на раздвижване и
прохождане също е бил мъчителен за ищеца, съпроводен с болезнени упражнения и
рехабилитация. Станал е потиснат, ограничил е социалните си контакти.Споменът
за ежедневието го преследва в ежедневието.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени както поотделно,
така и в своята съвкупност. Съдът даде вяра и кредитира изслушаните по делото
експертизи, като изготвени от компетентни и добросъвестни вещи лица.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните
правни изводи :
Правната
квалификация на предявените права е чл. 45, вр. с чл. 49 и чл.50 от ЗЗД , както и по чл. 86 от ЗЗД, като възражението е и с оглед чл.51 ал.2 от ЗЗД, досежно твърдението за наличие на съпричиняване.
С оглед събраните
по делото писмени и гласни доказателства се установи, че процесното съоръжение
представлява недоизградена мостова конструкция, проектирана да бъде използван
като път от пешеходците на града. Съгласно § 6, т.3 от ЗДвП „Пътни съоръжения“
са водостоците, мостовете, надлезите, подлезите, тунелите, подпорните и
декоративни стени, укрепителните и водоотвеждащите устройства и пречиствателните
съоръжения. Съгласно нормата на § 1, т.1 от ДР на Наредба № 1/17.01.2001г. за
организиране на движението по пътищата, общината е и стопанин на пътя. Съгласно
нормата на чл.167, ал.1, изр. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, следва да
го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него
и ги отстраняват във възможно най – кратък срок.
Организирането на
дейностите по поддържането на общинските пътища, част от които е мостовото съоръжение
свързващо улица „Радой Ралин“ с бул. „Христо Ботев“ е задължение на община
Сливен.Общината е институцията, която следва да съблюдава състоянието на пътя и
прилежащите към него съоръжения и съответно да предприема необходимите действия
за тяхната поддръжка.
Съгласно
разпоредбата на чл.31 във вр. с чл.8, ал.3 от Закона за пътищата ответната
община е длъжна да ремонтира и да поддържа общинските пътища. В този смисъл
пътят на който се е реализирал инцидента е следвало да се поддържа от община
Сливен, в качеството й както на собственик, така и на лице отговарящо за
стопанисването на пътя и тя следва да носи отговорността за неговото състояние,
довело до причиняване на вредата. Налице е поведение, изразяващо се в
бездействие на служителите на ответната община да изпълнят своите задължения по
чл.167, ал.1 от ЗДвП за поддържане на пътя в изправно и безопасно състояние,
което е противоправно. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при и по повод
изпълнението на тази работа. В случая отговорността на ответната община е
гаранционно – обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно на другиго,
която има обективен характер, тъй като не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител – бездействие за обезопасяване на
стопанисвания път.
В настоящия
случай, собственик на пътното мостово съоръжение, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. пар.7, ал.1, т.4 и т.7 от ЗМСМА е община Сливен, която съгласно чл.11,
ал.1 от ЗОС, следва да я управлява с грижата на добър стопанин, като е налице
обективна възможност за обезопасяване.
Показанията на
разпитаните свидетели, както и събраните писмени доказателства от болничните
заведения, доказват по несъмнен начин механизма на увреждането. По делото не се
събраха каквито и да било доказателства ищецът в настоящето производство да е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, да е употребил алкохол или
други упойващи вещества. Житейски необосновано е да се изисква от пешеходците
да бъдат осведомени за статута на пътната инфраструктура, при липса на
информационни табели, маркировка и ограждения, означаващи съоръжението като
недовършено. Следва да се отчете и че инцидентът е настъпил през тъмната част
на денонощието, в неосветен пътен участък, поради което ищецът е бил затруднен
да възприеме състоянието на пътното съоръжение.
Назначената по
делото СМЕ установява, че вследствие на падането от пътното мостово съоръжение
в коритото на река „Новоселска“ Д.К. е получил следните телесни увреждания :
травматичен щок; многофрагментно, вътреставно счупване на лъчева кост на лявата
ръка с дислокация на фрагментите; фрактура на лакътна кост на лява ръка;
счупване на радиус на дясна ръка; фрактура на лакътна кост на дясна ръка;
фрактура с дислокация на фрагментите в областта на колянната става на ляв крак;
травми на главата, гърдите, ляв глезен и таза.
Налице са няколко
средни телесни повреди, както и множество леки телесни повреди. Общо
възстановителния период е продължил над 6 месеца, като контузията на коляното
не е възстановена и предстои операция за премахване на металните елементи.
Самостоятелната походка не е възстановена напълно. Въпреки проведената
рехабилитация на двата горни крайника, същите не са с възстановен обем на
движение.
Към момента
ищецът не е в състояние да се завърне към активна спортна кариера, нито към
упражняване на професията си – треньор по тенис, което внася допълнителна
негативна промяна в неговия начин на живот.
Предвид възрастта на ищеца – 33 год., интензитета на
претърпяните болки и страдания, продължителността на възстановителния период
около 6 месеца, претърпяните неудобства и състоянието към момента, като
справедливо обезщетение съобразно разпоредбата на 52 от ЗЗД следва да бъде
присъдена общо сумата в размер на 42 000 лева. Размерът на обезщетение за причинени
неимуществени вреди се определя от съда общо за всички претърпени болки и
страдания от ищеца по повод процесния инцидент. При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази съдебната
практика постановена при подобни случаи. До пълния претендиран размер от
65 000лева претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Претенцията за присъждане на обезщетение за
претърпените имуществени вреди в общ размер на 347.00 лева е доказана както по
основание, така и по размер, поради което следва да бъде уважена.
Върху дължимите обезщетения следва да бъде присъдена и
законната лихва, считано от датата на деликта 11.02.2019г. до окончателното
изплащане.
С оглед изхода на делото и съобразно правилата на
чл.78 от ГПК в тежест на ответната Община Сливен следва да бъдат присъдени
сторените от ищца разноски уважени до размер от
1790 лева – адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА.
Съобразно отхвърлената част от исковата претенция
ищецът дължи на ответната община сумата в размер на 1019лева - заплатено
адвокатско възнаграждение.
Община Сливен дължи 4% държавна такса върху присъдения
размер на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди, а именно сумата 1693.88
лв. и сумата 250лева - възнаграждение на вещи лица.
Ръководен от гореизложеното, настоящия съдебен състав
на Сливенският окръжен съд
Р Е Ш
И
ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН с БУЛСТАТ *******, с адрес гр.Сливен, бул.“Цар Освободител“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н. КОЗАРЕВ с
ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер на 42 000/четиридесет и две
хиляди лева/ - представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди
/болки и страдания/, вследствие на причинения деликт на 11.02.2019г., ведно със
законната лихва, считано от 11.02.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния претендиран размер от 65 000
лева, представлаваща част от пълния размер 95 000лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН с БУЛСТАТ ********, с адрес гр.Сливен, бул.“Цар Освободител“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н. КОЗАРЕВ с
ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер на 347.00 - представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие на причинения деликт
на 11.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от 11.02.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН с БУЛСТАТ ********, с адрес гр.Сливен, бул.“Цар Освободител“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на адв. А.М.Г.
САК с адрес *** в размер на 1790 лева - адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца Д.Н. КОЗАРЕВ с ЕГН ********** с адрес ***
с БУЛСТАТ *****, с адрес гр.Сливен, бул.“Цар
Освободител“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлОС сумата в размер на 1693.88 лева -
държавна такса и 250лева – възнаграждение на вещи лица.
ОСЪЖДА Д.Н. КОЗАРЕВ с ЕГН ********** с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА СЛИВЕН с БУЛСТАТ *********4, с адрес гр.Сливен, бул.“Цар Освободител“ № 1 сумата в размер на 1019
лева – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Бургаски Апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :