РЕШЕНИЕ
№ 2020
гр. Бургас, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20232120100132 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на “Мъни Плюс
Мениджмънт” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.
Н. В. против В. К. И., ЕГН ********** от *** за приемане за установено по отношение на
ответницата, че в качеството й кредитополучател по договор за паричен заем от 24.09.2020г.
дължи на ищеца сумата от 417.79 лева изискуема главница /5 вноски за периода от
20.03.2022г. до 20.07.2022г./, сумата от 485.96 лева, представляваща 5 вноски по договорна
лихва за периода от 20.03.2022г. до 20.07.2022г., сумата от 18.25 лева лихва за забава за
периода от 20.03.2022г. до 04.08.2022г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Предявен е и иск за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 494.20 лева, представляваща 5 вноски по
главницата за периода от 20.08.2022г. до 20.12.2022г., сумата от 2094.16 лева предсрочно
изискуема главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането, сумата от 409.55 лева, представляваща 5 вноски по договорната лихва за
периода от 20.08.2022г. до 20.12.2022г.
Ищецът твърди, че на 24.09.2020г. “Мъни Плюс Мениджмънт” АД е сключил с
ответницата договор за потребителски кредит, по силата на който на И. е даден кредит от
4000 лева. Общият размер на задължението, което трябва да се върне, възлиза на 7573.27
лева, при 41% лихва и 49.7% ГПР. Кредитът е трябвало да се върне на 42 месечни вноски, до
20.03.2024г. Кредитът е изпаднал в просрочие, като не са платени вноските от 18-та до 22-
ра. Тези вноски са падежирали и за тях ищецът предявява установителен иск. Към подаване
1
на исковата молба са падежирали и не са платени и вноските от 23-та до 27-ма. Поради
допуснатото просрочие, на основание чл.19.3, т.1 от договора, ищецът прилага уведомление
към длъжника, с което прави заявление за предсрочната изискуемост на оставащата
главница в размер на 2094.16 лева. За тези суми се предявява осъдителен иск. Моли се
исковете да се уважат.
Исковете са по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответницата чрез особения си представител е подала отговор в срока по чл.131
ГПК, с който оспорва иска. Заявява, че договорът за кредит е нищожен поради необосновано
високите лихви, дължими при просрочие. Възнаградителните лихви са в много завишен
размер, съпоставимо с обичайните такива, поради което противоречат на закона и морала.
Уговорените възнаградителни лихви се явяват неравноправни клаузи, поради което са
нищожни. Заявява се, че ответницата не е надлежно уведомена за предсрочната
изискуемост. Моли се за отхвърляне на исковете.
Бургаският районен съд намира исковете за основателни.
Сключен е бил договор за потребителски кредит от 24.09.2020г. между “Мъни Плюс
Мениджмънт” АД и В. К. И., с който на ответницата е даден кредит от 4000 лева. Общият
размер на задължението, което трябва да се върне, възлиза на 7573.27 лева, при 41% лихва и
49.7% ГПР. Кредитът е трябвало да се изплати на 42 месечни вноски, до 20.03.2024г.
Договорът е надлежно подписан от ответницата и така е възникнало облигационно
правоотношение между нея и кредитора.
Сумата от 4000 лева, предмет на кредита, е сбор от две суми – 1593.41 лева, която е
послужила за погасяване на други задължения на потребителя към трети лица и 2406.59
лева, която е послужила за текущи нужди на потребителя. Видно от приложеното платежно
нареждане за вътрешнобанков превод, в деня на сключване на договора кредиторът е превел
по сметка на длъжницата 2406.59 лева. Следователно ищецът е изпълнил задължението си
да предостави парите по кредита.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор. БРС намира, че в случая няма нарушение на
императиви норми на закона, поради което договорът за потребителски кредит е валиден и е
обвързал страните.
Изготвената икономическа експертиза е установила, че по кредита са изплатени
3054.52 лева, от които 993.85 лева за главница и 2060.67 лева за възнаградителна лихва. С
платените суми са погасени изцяло вноските с падежи от 20.10.2020г. до 20.02.2022г. Към
завеждане на заповедното дело, неизплатени са падежиралите вноски от 20.03.2022г. до
2
20.07.2022г. в общ размер на 903.75 лева, от които 417.79 лева за главница, 485.96 лева за
възнаградителна лихва и 18.25 лева за лихва за просрочие за периода от 20.03.2022г. до
04.08.2022г. Към датата на подаване на исковата молба, неизплатени са падежиралите
вноски от 20.03.2022г. до 20.12.2022г. в общ размер на 1807.50 лева, от които 911.99 лева за
главница и 895.51 лева за възнаградителна лихва. Според вещото лице, при обявена
предсрочна изискуемост неизплатената главница възлиза на 3006.15 лева по вноски с
падежи от 20.03.2022г. до 20.03.2024г., формирана от: падежирали вноски с падеж от
20.03.2022г. до 20.07.2022г. – 417.79 лева, падежирали вноски с дати от 20.08.2022г. до
20.12.2022г. – 494.20 лева, непадежирали вноски с падеж от 20.01.2023г. до 20.03.2024г. –
2094.16 лева.
При това положение исковете са доказани по основание и размер.
Първият иск е установителен, по чл.422 ГПК, за доказване дължимостта на сумите
по заповедта за изпълнение. Вноските за главницата от 18-та до 22-ра вноска за периода от
20.03.2022г. до 20.07.2022г. са отдавна падежирали и се дължат от ответницата. Според
експертизата, те не са платени и са в размер на 417.79 лева. Отделно се дължат и вноските за
възнаградителната лихва, също от 18-та до 22-ра и за същия период. Тези вноски също са с
отдавна настъпил падеж, но не са платени. С неплащането на падежите, ответницата е
изпаднала в забава и дължи и мораторно обезщетение от 18.25 лева за периода от
20.03.2022г. до 04.08.2022г.
Неоснователни са възраженията в отговора, че договорът за кредит е нищожен
поради необосновано високите лихви, дължими при просрочие. Това е невярно, понеже
според чл.19.2 от договора, при просрочие на дължима погасителна вноска потребителят
дължи на кредитора законната лихва за целия период на просрочието. Следователно,
лихвата за забава е равна на законната лихва, което е съответствие с разпоредбите на ЗПК.
Не се споделя от БРС и възражението, че възнаградителните лихви са в много завишен
размер, съпоставимо с обичайните такива, поради което противоречат на закона и морала.
Договорът за кредит сочи, че ГЛП е в размер на 41%, а ГПР е 49.70%, т.е. ГПР е в
законовите допустими рамки, а оттам лихвата, част от ГПР, също не е в превишен размер.
Няма никакви факти, които да сочат на извод, че уговорените възнаградителни лихви се
явяват неравноправни клаузи.
Следователно, исковете по чл.422 ГПК са изцяло основателни и доказани и трябва
да се постанови решение, с което се уважат за сумите, присъдени със заповедта за
изпълнение, ведно със законната лихва до изплащането.
Вторият иск е осъдителен, за сумата от 494.20 лева за пет незаплатени вноски по
главницата за периода от 20.08.2022г. до 20.12.2022г. Тази претенция е също основателна,
понеже вноските са падежирали, а не са платени. Експертизата е установила, че не са
погасени с плащане и се дължат.
Основателен е и искът за сумата от 2094.16 лева предсрочно изискуема главница.
Според чл.19.3 от договора, кредиторът има право да обяви вземането си за изцяло
3
предсрочно изискуемо, в случай, че потребителят забави с повече от 30 дни заплащането на
която и да е вноска /главница или лихва/ по кредита, както и при неизпълнение на което и да
е друго негово задължение по договора. Ясно е в случая, че ответницата е изпаднала отдавна
в забава по отношение плащането на вноските. Ето защо кредиторът има правото да обяви
целият кредит за предсрочно изискуем. За да се обяви предсрочната изискуемост, трябва
заявлението на кредитора в този смисъл да е връчено на длъжника. В случая, към исковата
молба е приложено уведомление от ищеца до ответницата, че поради забава в плащанията на
вноските, на основание чл.19.3, т.1 от договора за потребителски кредит цялата оставаща
главница е обявена за предсрочно изискуема. Това уведомление е връчено на особения
представител на ответницата в хода на делото, на 19.04.2023г., заедно с исковата молба и от
тази дата е настъпила предсрочната изискуемост на дълга. Особеният представител действа
вместо ответницата по делото и може да получава всички материално-правни изявления на
насрещната страна, по повод на процесното правоотношение. Според експертизата,
предсрочно изискуемата главница е в размер на 2094.16 лева, колкото се търси и с исковата
молба. Следва решение, с което ответницата се осъди да заплати на ищеца както главницата
от 494.20 лева за периода от 20.08.2022г. до 20.12.2022г., така и предсрочно изискуемата
главница от 2094.16 лева, ведно със законната лихва от подаване на иска до изплащането.
Основателен е и искът за договорната лихва. Тя се търси за вноските от 20.08.2022г.
до 20.12.2022г., т.е. преди обявяването на предсрочната изискуемост, поради което се дължи
от кредитополучателя. Според таблицата на вещото лице, тези вноски имат сбор, равен на
409.55 лева, колкото се търси и с исковата молба. Следва решение, с което ответницата се
осъди да заплати на ищеца посочената сума.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата трябва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски в исковото производство от 1838.92 лева и разноски по заповедното дело от
385 лева.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. К. И., ЕГН ********** от ***,
че дължи на “Мъни Плюс Мениджмънт” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от И. Н. В., по договор за потребителски кредит № ***г. сумата от
417.79 лева /четиристотин и седемнадесет лева и седемдесет и девет стотинки/ изискуема
главница /5 вноски за периода от 20.03.2022г. до 20.07.2022г./, сумата от 485.96 лева
/четиристотин осемдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща 5 вноски
по договорна лихва за периода от 20.03.2022г. до 20.07.2022г., сумата от 18.25 лева
/осемнадесет лева и двадесет и пет стотинки/ лихва за забава за периода от 20.03.2022г. до
04.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 31.10.2022г. до окончателното изплащане, които вземания са предмет на
заповед за изпълнение № ***г. на БРС по ч.гр.дело № ***г.
4
ОСЪЖДА В. К. И., ЕГН ********** от *** да заплати на “Мъни Плюс
Мениджмънт” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.
Н. В., по договор за потребителски кредит № ***г. сумата от 494.20 лева /четиристотин
деветдесет и четири лева и двадесет стотинки/, представляваща 5 вноски по главницата за
периода от 20.08.2022г. до 20.12.2022г., сумата от 2094.16 лева /две хиляди и деветдесет и
четири лева и шестнадесет стотинки/ предсрочно изискуема главница, ведно със законната
лихва върху посочените суми от подаване на исковата молба – 10.01.2023г., сумата от 409.55
лева /четиристотин и девет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща 5 вноски по
договорната лихва за периода от 20.08.2022г. до 20.12.2022г.
ОСЪЖДА В. К. И., ЕГН ********** от *** да заплати на “Мъни Плюс
Мениджмънт” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.
Н. В. сумата от 1838.92 лева /хиляда осемстотин тридесет и осем лева и деветдесет и две
стотинки/ разноски в исковото производство и сумата от 385 лева /триста осемдесет и пет
лева/ разноски по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението му.
Вярно с оригинала.
Съдия при Районен съд – Бургас: _________(П)__________
5