Р Е Ш
Е Н И Е
№ 425/16.09.2019 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен
съд - Монтана, в открито съдебно
заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Лазарова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 428/2019 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Обжалва се решение от 16.07.2019 г. на Районен съд Берковица, постановено по АНД № 101/2019 г. по описа на съда, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 1622866 на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ Монтана. Със същия на основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева на И.М.Ч. *** Ал.Батенберг № 19, за нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП.
Касаторът обжалва решението на съда и моли същото да бъде отменено изцяло, както и потвърдения с него електронен фиш, като навежда доводи за неправилност на решението на първата съдебна инстанция поради процесуални нарушения, ограничили правото на защита и допуснато нарушение на закона.
Ответникът, чрез юрк.Димитрова изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата и дава заключение, че атакуваното решение следва да се остави в сила като правилно и обосновано.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, при което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата, намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, съставът на Районен съд Берковица е приел, че е налице извършено административно нарушение, като в същото време при провеждането на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в резултат, на които да е опорочено производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието. Приел е също така, че доказателствата по делото не са установили различна фактическа обстановка от тази, установена в приложените по преписката доказателства и електронния фиш за налагане на глоба. Приел е за безспорно е установено, че нарушението е заснето със автоматизирано техническо средство TFR1-M, с № 0610/12, като на 24.05.2017 г. в 11.45 часа на кръстовището на път 2-81 и път 3-815/на разклона за с.Б*** “, с посока на движение гр.Монтана към гр.Берковица при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В 26 и поставен пътен знак В 24,, лек автомобил Ф*** *** с рег.№ *** се е движил със скорост 65км/ч. В решението са изложени и съображения относно направеното възражение за съществени процесуални нарушения, които се споделят и от настоящата инстанция.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушение на закона, нито съществено нарушение на процесуалните правила – релевираните с жалбата касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН. При анализа на приложените към административнонаказателната преписка доказателства, съдът не откри нарушения при провеждане на административно наказателната процедура и в прилагането на закона. Спазени са разпоредбата на чл.189, ал.4 във връзка с чл.165, ал.1 и ал.2, т.7 от ЗДвП. Заснемането на нарушението е станало със стационарна видео – радарна система за наблюдение, наличието на която е обозначено с пътен знак, при което са налице предпоставките на чл.189, ал.4 от ЗДвП – установяване на нарушението при отсъствие на контролен орган. Следователно е приложим специалния ред за налагане на административно наказание. Времето 24.05.2017 г. в 11.45 часа, път 2-81 и път 3-56, в обхвата на действие на стационарната камера за контрол, на извършване на нарушението са правилно и прецизно индивидуализирани и са дали възможност на собственика на МПС да осъществи правото си на защита в пълен обем. Жалбоподателят, като собственик на заснетото МПС, не се е възползвал от процесуалните си права по реда на чл.189, ал.5 ЗДвП, да посочи в декларация лицето, което е управлявало МПС към момента на извършване на нарушението, т.к. в депозираната декларация е заявил, че МПС е предоставено за управление и ползване на две лица – синове на административнонаказаното лице, като единият от тях е пълномощник на същото, макар в производството да не са представени писмени доказателства в тази насока. Приложените писмени доказателства по делото не опровергават по никакъв начин констатациите на електронния фиш за налагане на глоба. Съставът на въззивния съд не е допуснал нарушение при анализа на събраните в хода на съдебното производство доказателства. Приетите писмени доказателства установяват факти и обстоятелства, потвърждаващи нарушението на правилата за движение на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП – превишение 65 км/ч при максимално допустимата скорост 50 км/ч, т.е. с 15 км/ч, а оттам и извършването на нарушение, което предвид липсата на надлежна декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, правилно е възложено на административнонаказаното лице. Липсват доказателства, които да оборят установените на фазата на административнонаказателното производство факти – наличие на ограничителни скоростта на движение знаци и превишаване управлението на автомобила на тази скорост.
Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административното производство. Както правилно е отбелязал в мотивите си и въззивният съд, представените по делото доказателства установяват по категоричен начин, че е налице нарушение, заснето с техническото средство. Неоснователно е възражението и по отношение на поддържаните от касатора доводи за липса на реквизити на акта – електронния фиш е издаден по утвърдения образец от Министъра на вътрешните работи, при което същия отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, както правилно е констатирал и въззивния съд. В производството пред въззивната инстанция са обсъдени възраженията и същите не са приети за основателни, като касационната инстанция изцяло възприема изложените мотиви и не намира за необходимо да ги преповтаря.
Въззивният съд е преценил правилно фактите и липсата на съществени нарушения на процесуалните правила в административното производство и като е потвърдил обжалвания електронен фиш, е постановил един правилен съдебен акт, напълно съответстващ на разпоредбите на материалния закон, който следва да бъде оставен в сила, поради което
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение 16.07.2019 г. на Районен съд Берковица, постановено по АНД № 101/2019 г. по описа на съда, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 1622866 на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ Монтана. Със същия на основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева на И.М.Ч. *** Ал.Батенберг № 19, за нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: