Р Е Ш Е
Н И Е
№……
Гр.Ловеч,………2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение в открито заседание на първи октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря Веселина Василева като разгледа
докладваното от съдия М.Вълчева в.гр.д.
№ 453 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №
184/22.05.2019 г., постановено по гр.д. № 1184/2018 год., Троянският районен
съд е осъдил „КОЛОР 3" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Троян, ул."Христо Ботев" №194, ет.4, ап.7, представлявано от
управителя М.П. Д., да заплати на К.М.К. ***, ЕГН **********, за иска по
чл.128 ал.1, т.2 вр. чл.124 от КТ сумата от 3323.52 лв., представляваща част от
дължимото и неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.06.2017 г. до
09.09.2018 г., ведно със законната лихва върху тези сума, считано от 20.12.2018
г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния претендиран
размер от 4217.85 лв. отхвърлил иска като неоснователен и
недоказан. Със същото решение „КОЛОР 3" ЕООД, ЕИК ********* и осъдено да заплати на К.М.К. с горните за иска по чл.86 от ЗЗД сумата от 270.82 лева, представляваща дължима лихва за забава върху неизплатените суми, съобразно изискуемостта
на всяка сума до завеждане на исковата молба, като за разликата до предявения
размер от 402.97 като неоснователен и
недоказан го отхвърлил.
С решението си ТРС е осъдил „КОЛОР 3" ЕООД, ЕИК
********* да заплати на Държавата по
сметка на РС Троян сумата от 182.95 лв., представляваща 4 % Държавна такса
върху уважения размер на исковете и 300.00 лв. за изплатеното от бюджета на ТРС
възнаграждение на вещото лице, а на К.М.К. сумата от 387.60 лв. разноски по
делото за един адвокат, съразмерно с уважената част от исковете. На основание
чл.78 ал.1 от ГПК К.М.К. е осъдена да заплати на „КОЛОР 3" ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 89.92 лв.,
представляваща сторени разноски за един
адвокат, съобразно отхвърлената част на исковете.
Срещу решението на ТРС е подадена
въззивна жалба от „КОЛОР 3" ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощника адв.Ст.С.. Счита, че същото е
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила и необосновано. Твърди, че решението на ТРС противоречи на
свидетелските показания и представените писмени доказателства, като излага
съображения в тази насока и цитира практика на ВКС. Посочва, че е нелогично да
се приеме, че ищцата е работила повече от година без да получава трудово възнаграждение
при положение, че дружеството не е имало финансови затруднения. В подкрепа на
изложените доводи цитира практика на ВКС. Моли съда да отменени решението на
ТРС и постанови ново, с което отхвърли предявените претенции, с изключение на
признатата от дружеството част, ведно с всички законни последици, като му се
присъдят и направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от К.М.К. чрез пълномощника адв.Е.Ц.. В
него посочва, че решението на ТРС е правилно и законосъобразно, а въззината
жалба – неоснователна. Излага съображения, че районният съд е обсъдил
показанията на свидетелите, анализирал е представените писмени доказателства и
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като е приложил и
задължителната съдебна практика на ВКС по аналогични случаи. Моли въззивната
инстанция да остави в сила решението на ТРС като правилно и законосъобразно,
като й присъди разноските за настоящето производство.
В съдебно заседание въззивникът чрез
процесуалния си представител адв.С. поддържа жалбата на изложените в нея
основания.
Въззиваемата чрез процесуалния си
представител адв.Ц. оспорва въззивната жалба и поддържа подадения по делото
отговор, като моли съда да потвърди решението на РС Троян.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
При извършената проверка съдът констатира, че
обжалваното съдебното решение на Плевенския районен съд е валидно и допустимо,
като относно неговата правилност е ограничен само в обжалваната част.
От представените доказателства по гр.д.№ 1184/2019 г.
на РС –Троян и становището на страните в процеса, съдът приема за установени
следните фактически обстоятелства:
Производството по
гр.д. № 1184/2019 г. по описа на Районен съд –Троян е образувано по повод
постъпила искова молба от К.М.К. против „КОЛОР 3" ЕООД с правно основание чл.128, ал.1, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД. В нея ищцата твърди,
че е работила като „продавач-консултант” в ответното дружество по силата трудов
договор № 7 от 06.09.2016 г. с месечно възнаграждение в размер на 500.00 лева
при 8-часов работен ден. С допълнително споразумение от 01.05.2017 г. към
трудов договор № 7 от 06.09.2016 г., на основание чл.119 от КТ трудовото
правоотношение между страните е изменено от дневно работно време 8 часа на
дневно работно време 4 часа, а основното месечно възнаграждение от 500.00 лв.
на 273.00 лв. Като мотив за това изменение ищцата посочва финансови затруднения
на работодателя. След като ответникът спрял да й плаща трудовото
възнаграждение, на 09.09.2018 г. подала молба за освобождаване от работа, като
поискала да се оформи и трудовата й книжка. Заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение не й била връчена. Твърди, че по време на трудовото
правоотношение работодателят не е изпълнил задължението си да й изплаща
уговореното трудово възнаграждение по допълнително
споразумение от 01.05.2017 г. към трудов договор № 7 от 06.09.2016 г. за
периода 01.05.2017 г. до 09.09.2018 г.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата в размер на
4217.85 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от
01.05.2017 г. до 09.09.2018 г., ведно със законната лихва върху претендираната
сума, считано от датата на депозиране на исковата молба, мораторна лихва върху
неизплатените трудови възнаграждения в общ размер от 402.97 лв., както и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който изразява
становище, че искове за допустимости, но неоснователни. Оспорва, че ищцата не е
получила дължимото й се трудово възнаграждение, с изключение на периода от
15.08.2018 г. до 09.09.2018 г. Твърди, че трудовите възнаграждения на продавач -
консултантите са изплащани на ръка всеки две седмици в събота или понеделник. Връчвани
са лично от управителя, а при отсъствието му от отговорника на обекта Силвия
Владова, която също е продавач - консултант. Излага, че изплащаните
възнаграждения се осчетоводяват и отразяват във ведомости ежемесечно, но не се
подписват към момента на изготвянето им и предаването на парите, тъй се
съставят от обслужващата дружеството счетоводната
къща. Ведомостите са подписвани от продавач-консултантите или в счетоводната
къща, или в магазина, когато някой от къщата ги донесе. Твърди, че ищцата е
отлагала по нейни причини подписването на ведомостите и никога не е искала
издаването на документ по чл.128а, ал.1 от КТ. Излага, че фактическата причина
за прекратяване на трудовото й правоотношение са възникнали съмнения за
финансови злоупотреби от нейна страна. Оспорва факта, че К.К. не е получила
трудовата си книжка Същата е отказала да получи заповедта за прекратяване на
трудовия й договор, както и да представи трудовата си книжка за оформяне.
От събраните пред
първоинстанционния съд писмени доказателства, които не са оспорени от страните
се установява, че през периода от 01.05.2017 г. до 09.09.2018 г. ищцата е била
в трудовоправни отношения с ответното дружество, като е работила на длъжност
„продавач - консултант” в магазин в гр.Троян с месечно възнаграждение в размер
на 500.00 лв. за пълен работен ден, а от 01.05.2017 год. с намалено работното
време на 4 часа и месечното трудово възнаграждение от 273.00 лева. Считано от 09.09.2018 г.
трудовото й правоотношение е било
прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.
От показанията на
ангажираните от ответника свидетели С. В., Й.М. и М. И. се установява, че в
ответното дружество за процесния период е била установена практика на изплащане
на трудовото възнаграждение от управителя на ръка и в плик. Когато управителят
е отсъствал, по нейно нареждане св. В. е раздавала на служителите оставените от
Д. пликчета със заплатите. Свидетелите са категорични, че са получавали редовно
трудовите си възнаграждения, като всяка една от тях е присъствала, когато
и ищцата К.К. е получавала плик със
заплатата си. В показанията си св.В., М. и И. заявяват, че са подписвали
ведомостите за заплати, но не помнят кога и на колко време. Спомнят си, че
последно са се подписали за много месеци.
В показанията си св. Б.
Р., който работи в счетоводната къща,
обслужваща ответното дружество се установява, че между 10-то и 15-то число на всеки месец са
изготвяни ведомости за заплати. Ако няма
болнични или молби за отпуска, се начисляват съответно пълни работни дни за
всяко едно лице, което е назначено във фирмата. Всеки месец е подавана
информация до НАП и НОИ за броя на лицата, сумата, върху която са осигурени и заплатата, която е начислена.
Свидетелят твърди, че ведомостите са носени периодично по няколко в магазина на
фирмата, за да се положат подписи от персонала. Посочва, че за периода от юни
От основното и
допълнително заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода от 01.05.2017 г. до 09.09.2018
г. трудовото възнаграждение на К.М.К. е включено във ведомостите за заплати за
съответния месец, но за месеците от 01.06.2017 г. до 09.09.2018 г. няма подпис
на ищцата, че го е получил. При извършената проверка вещото лице е
констатирало, че сумата на нейното брутно трудово възнаграждение участва в счетоводния
разхода за заплати, а ответното дружество редовно и в срок е
подавало данни по електронен път към НАП
за осигурителния доход на всички служители съгласно изискванията на Наредба №
Н-8 от 29.12.2005 г., вкл. и за ищцата. Експертът е установил, че към
материалите по делото не са представени Декларации обр. № 6 за дължимите
осигурителни вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ, а само декларация обр. № 1.
При така приетата за
установена фактическа обстановка въззивната инстанция приема, че районният съд
е бил сезиран с два обективно съединени иска - иск с правно основание чл.128,
ал.1, т.2 от КТ и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД. Направените от районния
съд правни изводи се споделят изцяло и от настоящата инстанция. От
доказателствата по делото се установява, че през процесния период ищцата е
работила по валидно трудово правоотношение. Нормата на чл.128 от КТ
регламентира основното задължение на работодателя да заплаща работника или
служителя уговореното трудово възнаграждение, което се изплаща авансово или
окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Съгласно
разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ, изпълнението на паричното задължение за
изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на
работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в
документ за банков превод по влог на работника. В случая от ответното дружество
не са ангажирани писмени доказателства, установяващи факта на изплащането на
ищцата на уговореното трудово възнаграждение по един от изброените по-горе
начини.
Съдебният състав счита
за неоснователни изложените във въззивната жалба доводи относно допустимостта
на свидетелските показания за установяване на извършено плащане от страна на
работодателя на трудовото възнаграждение на ищцата, както и доказателствената
стойност за установяването на този факт на приложените по делото платежни
ведомости и декларация обр.№ 1, подадена до ТД на НАП и съдържащата се в нея информация.
Според трайната и непротиворечива практика на ВКС, цитирана от въззивника,
когато законът изисква доказването на определени обстоятелства с писмен
документ, това не изключва възможността те да бъдат доказани със случаен
документ, респ. със свидетелски показания при условие, че законът позволява
събирането на гласни доказателства. Свидетелските показания са допустими, ако
документът е съставен, но той е изгубен или унищожен не по вина на страната,
която има тежестта да докаже обстоятелствата. По настоящето дело не сме
изправени пред нито една от хипотези,
визирани в чл.165, ал.1 и чл.164, ал.2 ГПК. С оглед забрана на чл.164, ал.1,
т.3 и т.4 от ГПК правилно районният съд в мотивите на обжалваното решение е
приел, че в случая свидетелските показания са недопустими за установяване
плащането на трудовото възнаграждение на ищцата от страна на работодателя.
Представените
ведомости, в които фигурира името на ищцата и начисленото й трудово
възнаграждение, не могат да доведат до извод, че работодателят е изпълнил
задължението си за изплащането му, тъй като
в тях липсва подпис на работника. Приложените от ответника декларации
обр.№ 1, изпращани ежемесечно по електронен път до НАП, също не доказват
извършено плащане на дължимото трудово възнаграждение на работника за
престирания през процесния период труд. Редът за подаване на декларация обр.№
1е регламентиран в Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица. Същата се подава за всеки календарен месец не по-късно от деня, следващ
деня на възникване на последното задължение за внасяне на вноските за този
месец, освен при изплащане на аванс, който не е единствено плащане за месеца.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2 от цитираната наредба, в декларацията
се вписва начисленият облагаем доход и начисленият данък за
доходи от трудови правоотношения по смисъла на ЗДВДФЛ, а не изплатеният
облагаем доход.
Поради изложените
съображения настоящата инстанция също счита, че
от ответника по делото не е доказано с допустимите доказателствени
средства твърдяното изплащане на трудовите възнаграждения на ищцата за периода
от 01.06.2017 г. до 09.09.2018 г. Ето защо предявеният иск с правно основание
чл.128, т.2 от КТ е основателен и доказан за сумата от 3323.52 лв. съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза и до този размер следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния претендиран размер от 4217.85
лв. - отхвърлен.
По отношение на
акцесорния иск по чл.86 ЗЗД въззивният състав споделя изцяло мотивите на
районния съд. Тази претенция е доказана както по своето основание, така и до
размер на сумата от 270.82 лв. според
приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице М. И..
Предвид
съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение
като правилно следва да бъде потвърдено.
При този
изход на процеса въззивникът следва да бъде осъден да заплатят на въззиваемата К.М.К.
направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на сумата
400.00 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.271, ал.1 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 184/22.05.2019 год., постановено по гр.д. №
1184/2018 год. по описа на Районен съд – Троян.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК „КОЛОР 3" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Троян, ул."Христо Ботев" № 194, ет.4, ап.7,
представлявано от управителя М.П. Д., да заплати на К.М.К. ***, ЕГН **********, направените
по делото разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 400.00 лв. платено
адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.3
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.