Р Е
Ш Е Н
И Е
№3479
27.07.2020 г.,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
районен съд, гражданско отделение, 43-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия
гр. дело № 12028 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано въз основа искова молба на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление:***-6, с която против Л.А. Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, е предявен иск по реда на чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК,
за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3883/21.5.2019 г., по ч.гр.д.
№7535/2019 г., по описа на ВРС, а именно: 684,55 лева - главница, представляваща
неизпълнение на парично задължение по Договор за отпускане на кредит от
10.12.2014 г., сключен между Л.А. Д. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД и
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г., сключен
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД и „Е.М.“ ЕООД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
17.05.2019 г. до окончателното ѝ плащане. Претендират се сторените
разноски в заповедното и в исковото производство.
Обстоятелства,
на които се основават претендираните от ищеца права:
С договор за
прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД
прехвърля на „Е.М.“ ЕООД, вземания по договори за кредит, с всички обезпечения,
привилегии и други принадлежности към тях. Сред цедираните вземания е и
вземането на цедента срещу ответницата произтичащо
от сключения между нея и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД Договор за
потребителски кредит от 10.12.2014 г. В
изпълнение разпоредбите на чл.99 ЗЗД длъжникът е уведомен за прехвърлянето на
дълга му с изпращане на писмо - уведомление от дата 25.02.2019 г., връчено на
17.03.2019 г., съгласно предоставените от първоначалния кредитор правомощия.
Със съобщаването на цесията, на длъжника е предоставен 7-дневен срок за
доброволно изпълнение.
Сочи, че до
предявяване на иска не са извършвани никакви други плащания за погасяване на
остатъка от задължението, поради което депозира заявление по чл. 410 ГПК за
исковата сума. Въз основа представеното заявление е образувано ч.гр.д. №7535/2019
г. по описа на ВРС, по което е издадена заповед за изпълнение. В срока по
чл.414, ал.2 ГПК, срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, поради
което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на
вземанията си, в едномесечен срок от съобщаването.
В срока по
чл.131 ГПК, ответникът, чрез процесуален представител депозира отговор на
исковата молба, с който се заявява плащане на исковата претенция за главница в
размер на 684,55 лева и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 17 май 2019 г. до плащане на
задължението - 03.12.2019 ,г. в размер на 38,22 лева. Сочи, че общо платената
сума е в размер на 722,77 лева, за което прилага платежно нареждане от
03.12.2019 г.
Варненският
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Предявените искове
намират правното си основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ЗЗД, чл.240 ЗЗД и чл.99 ЗЗД. В процесния случай, приложение намират и
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Искът е допустим, поради което
съдът дължи произнасяне относно основателността му.
Съгласно
разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в
разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен установителен иск, в тежест
на ищеца е да установи, че е налице валидно възникнало правоотношение между
страните, елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да
престира определена/определяема парична сума на сочените от ищеца основания,
при неизпълнението на това задължение от страна на ответника. По отношение на
твърдението за неизпълнение на договорно задължение, което като отрицателен
факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение от
страна на ответника – заплащане на дължими суми, е достатъчно твърдението на
ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва – точно изпълнение.
Исковата молба е
подадена след успешно проведено производство по чл. 410 ГПК. Въз основа на
заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е
образувано ч.гр.д.№7535/2019 г. по описа на ВРС, като по същото е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3883/21.5.2019 г.
В полза на заявителя са присъдени следните суми: 684,55 лева - главница,
представляваща неизпълнение на парично задължение по Договор за отпускане на
кредит от 10.12.2014 г., сключен между Л.А. Д. и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ АД и Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
18.01.2016 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД и „Е.М.“ ЕООД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 17.05.2019 г. до окончателното ѝ плащане, сумата от 84,90
лева, представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от
10.12.2014 г. до 18.01.2016 г. както и сторените разноски в размер на 25 лева,
за заплащане на държавна такса. След възражение от страна на длъжника, в
изпълнение разпореждане на заповедния съд, в законоустановения едномесечен
срок, заявителят представя исковата молба за установяване дължимостта само на сумата
за главното задължение - 684,55 лева.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът заявява, че е заплатил претендираната от ищеца сума и
представя платежно нареждане от 03.12.2019 г. В проведено съдебно заседание
ищецът потвърждава, че след подаване на исковата молба в съда, на дата
30.07.2019 г., ответникът е заплатил задължението, предмет на настоящото
производство. Претендира в тежест на ответника да бъде възложена отговорността
за сторените разноски в заповедното и в исковото производство.
Съгласно разрешението, дадено с т.9 на ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, „в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение...” С оглед горното, доколкото ищецът потвърждава, че ответникът е
заплатил дължимата сума по издадената заповед за изпълнение /с изключение на
разноските по делото/, след връчване на препис от исковата молба, то искът
следва да се отхвърли като неоснователен, поради погасяването му чрез плащане,
извършено в хода на процеса – факт, който на основание чл. 235 ГПК съдът следва
да съобрази.
Независимо от отхвърляне на иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски, както в исковото,
така и в заповедното производство. Разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК е
неприложима, тъй като в процесния случай не са налице кумулативно изискуемите
предпоставки на сочената законова разпоредба. Действително, ответникът, с
извършване на плащането, признава предявения иск, но признанието на иска не е достатъчно
основание за да се освободи от отговорността за заплащане на разноски. В
основата на предявения иск стои неизпълнението на договорно задължение от
страна на ответника. Последният е станал причина както за образуване на
заповедното, така и на исковото производство, поради което следва да се приеме,
че именно поведението на ответника е дало повод на ищеца за сезиране на съда.
Така, с оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски по делото, в размер на 25
лева – за заплащане на държавна такса.
В съгласие с т. 12 от ТР № 4/2013 от
18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство. На ищеца се следват
сторените от него разноски в заповедното производство в размер на 25 лева.
Разноски в полза на ответника, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, не се дължат, тъй като предявеният иск се отхвърля поради
погасяването му чрез плащане в хода на процеса, а не поради неоснователността
му.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***-6,
против Л.А. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, иск на основание чл.422, ал.1,
вр. чл.415 ГПК, за установяване дължимостта на сумата от 684,55 лева -
главница, представляваща неизпълнение на парично задължение по Договор за
отпускане на кредит от 10.12.2014 г., сключен между Л.А. Д. и „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ АД и Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 18.01.2016 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД и „Е.М.“
ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението - 17.05.2019 г. до окончателното ѝ плащане, за която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3883/21.5.2019
г. по ч.гр.д. № 7535/2019 г. по описа на ВРС, като погасен чрез плащане в хода
на процеса.
ОСЪЖДА Л.А. Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:***-6, сумата от 25 лева, представляваща
разноските сторени от ищеца в настоящото производство, както и сумата от 25 лева
- разноски по ч. гр. дело № 7535/2019 г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред Окръжен съд Варна, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: