Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 25.11.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на единадесети
ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.
ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при
секретаря Хр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 12134 по описа за 2020г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 170471/06.08.2020г. по гр.д. № 923 по описа за 2020г. на Софийски районен
съд, 32-ри състав „О.б.б.”АД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:*** е
осъдено да заплати на Б.А.М., ЕГН **********
с адрес: *** на основание на чл. 79 вр.
с чл. 82 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 500лв.,
ведно със законната лихва от 09.01.2020г.,
до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на неизпълнение на задължение на
ответника „ОББ”АД по сключен договор за разплащателна сметка от 03.10.2013г. с
уговорка за плащане чрез директен дебит на битови сметки за доставка на ВиК
услуги и на електрическа енергия в имот в с.Багрянка, община Момчилград ; на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
съдебни разноски от 103,35лв., като неоснователни са отхвърлени исковете за
горницата над 500лв. до предявен размер
от 1350лв., както и иска за обезщетение на претърпени имуществени вреди в размер на 150лв., като Б.А.М., ЕГН ********** е осъден да заплати на „О.б.б.”АД, ЕИК *****на
основание на чл. 78, ал.3 от ГПК
съдебни разноски от 66,67лв.
Срещу така постановеното решение
е депозирана въззивна жалба вх. № 5123749/04.09.2020г. по регистъра на СРС от
ответника по исковете-„О.б.б.”АД,
ЕИК *****в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила
и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че по делото не било
установено конкретно договорно задължение на банката, което да не е изпълнила,
твърденията на ищеца попадали в хипотезата на деликтната отговорност, а не на
договорната. Не било установено служител на банката да е извършил действия,
причинили вреди на ищеца, които да подлежат на обезвреда. Ищецът не бил
подписал съгласие за директен дебит за заплащане на битовите му сметки, такъв
документ не бил представен на банката и не бил приет от банката Отделно
съгласието за директен дебит, което не сочело срок важало за 1 година, през
процесния период банката не била обвързана с договор за поръчка, каквото било
съгласието за директен дебит. Представеното от ищеца с искова молба „съгласие
за директен дебит” не доказвало дадено пред банката такова съгласие, а такива
били изискванията на Наредба № 3/16.07.2009г. на БНБ за условията и реда на
изпълнение на платежните операции и за използване на платежните инструменти
/отм/. Този документ не доказвал, че е предсатевн на банката и тя го е приела,
а и не съответствал на образеца по Наредба № 3/2009г. и с указанията за
съставянето на документи по тази Наредба, което означавало, че съгласие ищецът
не бил дал. СРС не бил обявил пред
страните за общоизнестен факт предлагането от някои банки на допълнителни
услуги като плащане на битови сметки, това било направено едва с мотивите на
съдебното решение, което нарушавало съдопроизводствените правила. Извършваните
от банката плащания са били само по нареждане на ищеца по попълнени от него
платежни нареждания, а не такива по депозирано от ищеца съгласие за директен
дебит и неправилно районният съд приел обратното.Неправилно районният съд
приел, че съгласието за директен дебит е неформална сделка. Същото било
формално и следвало да съдържа реквизити по Наредба № 3/2009г. на БНБ и
Указанията за съставянето му. Не било установено до банката е достигнало искане
от ЕВН за плащане на задължения за потребена ел.енергия и неплащането на сумите
да е довело до преустановяването на електрозахранването в имота.. Не било
установено , че електрозахранване е действително преустановено. Не била
установена причинно-следствената връзка между вреди на ищеца и поведение на служител на банката , че
поведението на служител на банка довело до проблеми с кръвното налягане на
ищеца. Претендирало е разноски . Оспорило е претенцията на въззиваемия за
разноски поради прекомерност.
Въззиваемият- ищец Б.А.М.,
ЕГН ********** е оспорил жалбата. Навел
е твърдения, че решението в обжалваната част е допустимо и правилно. Посочил е,
че събраните доказателства установявали валиден договор за поръчка – плащане на
битови сметки. Извлечението от сметки установявало, че ежемесечно плащал такса
за тази услуга 7 години, считано от 01.11.2013г., като за всеки извършен банков
превод плащал и банкова такса за превода от по 2 лв. , подписал бил съгласие за
директен дебит от банковата му сметка за плащане на битови сметки. Неизпълнението от банката на задължението по
така сключения договор довело до преустановяване на електрозахранването в
имота, така той останал без видео-наблюдение /охрана/, а притежаваните от него
декоративни рибки „Коя” останали без кислород, същият ден – 24.07.2017г. се
наложило да пътува до имот , за да включи електроагрегат, който се наложило да
закупи, за не загинат рибите в басейна и да охранява имота си. Събраните гласни
доказателства установявали претърпените неимуществени вреди. Приетото по делото
дебитно авизо от 24.07.2018г. установявало, че банката е платила суми на
ЕВН-България за погасяване на задължения
на ищеца за потребена ел.енергия и лихви за забава на плащането им, такса за
включване към ел.мрежа след спряно електро-подаване. Пропускът на банката да
плати тези суми в срок, което се установявало от приети по делото писмо от
28.08.2018г. по жалба от 03.08.2018г.
установявало че банката не е изпълнила задължението си. Това неизпълнение
довело до прекъсване на електрозахранването в имота и до претърпените от ищеца
вреди. Доброволното възстановяване от банката на сумите, представляващи
обезщетение за забава на плащането на ел.енергията и на таксата за
възстановяване на ел.захранването
обосновавало извод, че неплащането на сметките е в причнно-следствена
връзка със спирането на ел.захранването на имота и се дължи на поведение на
служител на банката, представляващо неизпълнение на задължение по договора за
поръчка между страните. Претендирало е разноски , оспорил е поради прекомерност
претенцията на въззивника за разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2000477/09.01.2020г. по регистъра на СРС, изпратена по
пощата на 03.01.2020г. от Б.А.М., ЕГН ********** срещу „О.б.б.”АД, ЕИК *****, с която е поискал от съда да осъди
ответника на основание на чл. 79 вр. с
чл. 82 и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 1350лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на неизпълнение на задължение на
ответника „ОББ”АД по сключен договор за разплащатетлна сметка от 03.10.2013г. с
уговорка за плащане чрез директен дебит на битови сметки за доставка на ВиК
услуги и на електрическа енергия в имот в с.Багрянка, община Момчилград; сумата
от 150лв., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на неизпълнение на задължение на
ответника „ОББ”АД по сключен договор за разплащателна сметка от 03.10.2013г. с
уговорка за плащане чрез директен дебит на битови сметки за доставка на ВиК
услуги и на електрическа енергия в имот в с.Багрянка, община Момчилград. Навел
е твърдения, че от 03.10.2013г. е клиент на ответника с банкова сметка *** ***аплащане на дължими сметки за
потребена електроенергия и други за поземлен имот № 000502 по КВС на землище на
с.Багрянка, община Момчилград с две изградени в него сгради и декоративно езеро
/басейн: с около 100 бр. декоративни японски риби „Коя”. Отношенията му с
банката били регламентирани съобразно дадено от ищеца на 03.10.2013г. съгласие
за плащане на битови сметки чрез
директен дебит , така в договора за разплащателна сметка била включена
мандатна клауза и банката се задължила да плаща от негово име и за негова
сметка задълженията му към доставчика на ел.енергия в имота, през годините банката редовно заплащала
дължимите от ищеца сметки за потребена ел.енергия и ВиК услуги в имота. Посочил
е, че през 2018г. служител на ЕВН-България го уведомил, че има неплатени сметки
за потребени в имота ел.енергия за 2016г., че банката не била платила тази
сума, но след няколко телефонни разговора с този служител му било казано, че се
разбрал с банката и проблем е решен. На 24.07.2018г. без предупреждение
ЕВН-България спряло електрозахранването в имота за периода от 9,00ч. до 17,00ч.
поради неплатени сметки за потребена ел.енергия в имота за 2016г. и за 2018г. и
лихва за забава, така имотът останал без видео-наблюдение , а рибките „Коя”
останали без кислород. Ищецът провел многократни разговори със служители на
ЕВН-България, които му заявили, че сметките не са платени В последствие на
24.07.2018г. банката била платила дължимите от ищеца суми от неговата банкова сметка,
***абава, нито таксата за възстановяване на енергията, тези разходи били в причинно-следствена
връзка с поведение на банката, която не изпълнителна задължението си да плаща
тези суми чрез директен дебит от банковата му сметка. Принуден бил да пътува на
24.07.2018г. от София до Момчилград , за да включи електроагрегат, за да
охранява имота си и да не погинат рибите в басейна, направил разходи за път от
150лв. Претърпял неимуществени вреди, представляващи безпокойство и разправии,
изнервено пътуване и неизвестност за последствията от безотговорните действия
на банката, изхабил нерви, бил принуден да остави работата си, за да пътува,
през цялото време имотът му бил изложен на посегателства без охранителна
система, справедливото обезщетение за претърпените вреди било 1350лв. Писмото
на банката от 28.08.2018г. доказвало вината на ответника и допуснатите
нарушения. Претендирал е разноски.
Ответникът „О.б.б.”АД, ЕИК *****е оспорило исковете. Посочило е, че действително с ищеца били
сключили договор за разплащателна сметка, но банката не била получила
известия че следва да се платят суми на
ЕВН-България, нямало неизпълнение на задълженията на банката, което да е довело
до преустановяване на електрозахранването на имота. Действително с отговора от
28.08.2018г. банката била посочила на ищеца, че поради вина на неин
служител не било платено задължение на
ищеца към ЕВН-България, като с оглед на запазване на добри отношения с ищеца
банката платила лихвите за забава и таксата за възстановяване на
електрозахранването в имота без да иска доказателства за дължимост на таксата.
Това обаче не доказвало еднозначно причинно-следствената връзка между спирането
на електрозахранването и неплатените сметки от 2016г. и от 2018г., както и че
това спиране било по вина на банката.
Нямало причинно-следствена връзка между твърдените вреди и твърдянато
неизпълнение на договорно задължение, ако такова съществува. Банката нямала задължение за плащане на
просрочени задължения на нейни клиенти,
не била платила просрочени задължения на ищеца. Представеното от ищеца
„съгласие за плащане на битови сметки чрез директен дебит от 03.10.2013г.” не
било представено на банката, на същото не бил положен подпис от служител на
банката. Договорът за разплащателна сметка не включвал мандатна клауза за
плащане на битови сметки. Претендирало е разноски.
С Определение от 30.04.2020г.
районният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че страните са сключили на 03.10.2013г. договор за разплащателна сметка .
По делото е приет документ, носещ
подпис за ищеца и дата 03.10.2013г. озаглавен „съгласие за заплащане на битови
сметки чрез директен дебит”, съгласно който ищецът се е съгласил да плаща от
банкова сметка ***
***луги задължения към ЕВН-България за имот с ИТН 4168957 и с абонатен № **********
с титуляр ищеца, както и задължения към
ВиК К-ли за имот с абонатен № 4007257 с титуляр
ищеца. В документа е посочено че по желание на клиента банката изпраща SMS известие за постъпило задължение
и за извършено плащане ; клиентът се съгласява от левовата му разплащателна
сметка да бъдат удържани сумите за
заявените плащания, съгласно подадената от компанията за комунални
услуги информация автоматично, а не
ръчно /след постъпило от клиента на всяко постъпило задължение чрез телефонно
обаждане или през електронно банкиране
на банката/.
Прието е извлечение от интернет-сайт на банката, съгласно което в
системата на банката е въведено съгласие на ищеца от 03.10.2013г. за плащане от
банкова сметка ***
***ъм компаниите за комунални услуги
към ЕВН-България за потребена електроенергия в имот с абонатен № 4168957
**********, като статус е активен към 03.10.2013г.
Прието е известие за лихви
издадено от ЕВН-България, съгласно което на ищеца са начислени лихви за забава
за периода от 01.07.2018г. до 24.07.2018г. в размер на 33,09лв. поради забава
на плащането по фактура *********/31.10.2016г. в размер на 192,11лв. за имот с
ИТН **********.
Прието е известие за лихви
издадено от ЕВН-България съгласно което на ищеца са начислени лихви за забава
за периода от 11.07.2018г. до 24.07.2018г. в размер на 0,83лв. поради забава на
плащането по фактура **********/30.06.2018г. в размер на 212,57лв. за имот с
ИТН **********.
Прието е неоспорено от страните
писмо изх.№ 11д-12700/28.08.2018г. съставено от ответника до ищеца в отговор на
жалба на ищеца от 03.08.2018г., с което ответникът е изразил извинение за допуснатия по вина на служител на
банката пропуск във връзка с
неосъществено плащане на битова сметка на ищеца към ЕВН-България , посочено
е, че по сметката на ищеца е възстановена сумата от общо 52,92лв.
представляваща начислените от ЕВН-България лихви
за забава и такса за възстановяване на електрозахранването в имота, банката
е предложила на ищеца за предотвратяване на подобни проблеми за в бъдеще ищецът
да регистрира съгласие на автоматичен режим в системата за битови сметки и така
таксата му за обслужване от сметката му
ще бъде намалена на 0,20лв.
Разпитан по делото св. Н.А.С.е посочила, че познава ищеца от 11г., приятелка му била,
знаела, че ищецът е клиент на ответника и за случая преди около 1,5-2 години със
спрения ток в имота му в с.Багрянка. През деня била заедно с ищеца в имота,
прибрали се вечерта в София, ищецът си отворил телефона, за да види как вървят
нещата там и установил, че камерите не работят, обадил се на работника си в
имота и той го уведомил, че няма ток в имота, а в останалите имоти в селото
имало. В този имот имало голямо езеро с декоративни рибки и ищецът се обадил в
ЕВН, за да разбере причината за спирането на тока, оттам му обяснили, че
електрозахранване е спряно поради неплатени сметки, ищецът веднага потеглил към
с.Багрянка, защото рибите „Коя” в езерото
можело да умрат без въздух, а и не работели камерите, върнал се късно
вечерта. Пътят бил около 3,5 часа в зависимост от трафика. Ищецът бил силно
ядосан , изнервен, притеснен от момента на узнаването, че токът е спрян ,
телефонните разговори с ЕВН и с банката били около 1-2 часа. Като се върнал
ищецът казал, че ел.захранване е възстановено.
Не знаела какво е отговорила банката по време на разговорите с ищеца,
вероятно банката била платила задълженията, защото ищецът имал отворена сметка, от която всеки месец се
правят плащания за задълженията за ел.енергия, ищецът получавал смс - съобщение
сочещо размер на задълженията. Заявила е, че с ищеца постоянно са заедно и
затова знаела за задълженията за ел.енергия. Ищецът не бил получил съобщение за
неплатена сметка и за причина за спиране на ел.захранване.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете
така, както са предявени съобразно
наведените твърдения за фактите и предявеното искане, сама по себе си правилността
на правната квалификация на исковете е относима към правилността на решението,
а не към допустимостта му.
По правилността на решението :
Предметът на делото е спорното право, въведено от
ищеца с неговите твърдения по исковата молба за фактите, на които основава иска и търсената от него
защита. Това спорно право се
очертава с основанието и петитума на иска – правопораждащия факт, съдържанието
на правото, страните
по правоотношението, елемент от което е спорното право. В
конкретния случай ищецът е навел твърдения, че страните са били обвързани от договор за
разплащателна банкова сметка ***ения на ищеца към доставчици на комунални
услуги в имот в с.Багрянка от името и за сметка на ищеца, по който договорът ответникът не си изпълнил
задълженията в следствие на което ищецът е претърпял неимуществени вреди,
поради което и съдът приема че е сезиран с иск за с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 2 вр. с чл. 82 и чл. 52 от ЗЗД.
При така предявените искове в
тежест на ищецът е да установи по делото че с ответника са сключили валиден договор
за разплащателна банкова сметка ***, тоест за плащане от банката на задължения
на ищеца към доставчици на комунални услуги в имот в с.Багрянка от името и за
сметка на ищеца, че задължения за потребена електроенергия в имота са
възникнали и са били изискуеми, че електроподаване в имота е било преустановено
поради неплащане на задълженията за имота, което е следвало да се извърши от
ответника, че е претърпял процесните вреди в следствие на поведение на
ответника, което поведение на ответника представлява неизпълнение на договорни
задължения.
В тежест на ответника при така
депозирания отговор е да докаже по делото, че е изпълнил задълженията си по
договора с ищеца.
Неточното изпълнение на договорните
задължения съгласно
чл. 79 от ЗЗД поражда правото на
кредитора да иска от длъжника изпълнение заедно с обезщетение за забавата или
да иска обезщетение за неизпълнение. Разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД
регламентира обема и границите на
отговорността за имуществени
вреди от виновно неизпълнение на
договорните задължения - обезщетението обхваща всички причинени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, като при недобросъвестност на
длъжника - обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди. Вредата от неизпълнението или неточното
изпълнение на договорни задължения при съобразяване на общите правила за
пределите на отговорността за обезщетение на имуществени вреди в чл. 82 ЗЗД и за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди в чл. 52 ЗЗД, обосновават извод, че както нарушаването на общата забрана да
се вреди другиму, така и нарушаването на договорно задължение може да
причини неимуществени вреди, които
подлежат на обезщетяване. Когато
неимуществените вреди са причинени от деликт, на обезщетяване подлежат всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането съгласно чл. 51 ЗЗД. Когато
неимуществените вреди са причинени от неизпълнението или неточното изпълнение
на договорни задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, а при установена по делото
недобросъвестност на длъжника (знание на фактите, обуславящи по-тежката му
отговорност) - обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени
вреди. /В този смисъл Тълкувателно решение № 4/29.01.2013г. по тълк.д. №
4/2012г. на ОСГТК на ВКС/.
Съдът приема за установено по делото, че на 03.10.2013г. между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за разплащателна сметка с IBAN ***ректен дебит-автоматично, тоест за плащане от банката на задължения на ищеца към
доставчик на ЕВН-България за доставена електрическа енергия в имот в с.Багрянка
с ИТН 4168957, абонатен № ********** от името и за сметка на ищеца, като тези
съглашения са обвързвали страните към 24.07.2018г. и не е било нужно
допълнително потвърждение от ищеца , за да се извърши плащането. По делото не
се спори, че между страните е съществувал валиден договор за банкова
разплащателна сметка, това обстоятелство е признато от ответника и правилно
районният съд го е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото. Съдът
приема за установено по делото, че страните са били обвързани и от валидно
съглашение за заплащане на потребена в имот на ищеца електрическа енергия чрез директен дебит-автоматично от тази
банкова сметка ***. Няма пречка страните да постигнат съглашение за плащане на
задължения на ищеца от банковата му сметка чрез директен дебит. Тази възможност
е изрично предвидена в чл. 16 и сл. от
Наредба № 3/16.07.2009г. на БНБ за условията и реда на изпълнение на
платежните операции и за използване на платежните инструменти /отм/. Приетото по делото съгласие от 03.10.2013г.
носи подпис положен за ищеца и съдържа
изрично негово съгласие от посочената сметка банката за удържа и превежда на
ЕВН-България суми за погасяване на
задълженията му за потребена в имота електрическа енергия автоматично, тоест
без да е необходимо потвърждение от ищеца за да се извърши плащането. Приетото
по делото извлечение от интернет-сайта на банката установява, че в системата на
банката е въведено на 03.10.2003г. съгласието на ищеца от 03.10.2013г. от тази
сметка IBAN *** на ЕВН-България суми за погасяване
на задълженията му за потребена в имота електрическа енергия. Така въведените
от ответника данни в системата му обосновават извод, че съгласието на ищеца от
03.10.2013г. е достигнало до банката и тя го е приела, тоест между страните е
възникнало валидно съглашение банката за
удържа от банковата сметка на ищеца и превежда на ЕВН-България суми за погасяване на задълженията му за
потребена в имот с ИТН 4168957, абонатен № ********** електрическа енергия. В извлечението от
системата на ответника не се сочи дали същото е за автоматичен директен дебит,
но доколкото няма твърдения и доказателства ищецът да е депозирал пред банката
друго съгласие, различно от приетото по делото, то съдът приема, че
съглашението между страните е било за автоматично погасяване на задълженията,
тоест без да е необходимо потвърждение от ищеца, за да се извърши плащането. В
подкрепа на извода на съда са приети по делото писмени документи, включително и
писмото на банката от 28.08.2018г. изрично сочещо, че пропуск на банката е да извърши плащане от банковата сметка на ищеца
за погасяване на задълженията му към ЕВН-България за имота през юли 2018г.,
както и предложението на банката за намаляване на таксата за обслужване на
банковата сметка в частта за плащането на битовите сметки. Изявлението на
банката, че е „допуснала пропуск”
съдържа признание за неизпълнение на задължението към ищеца за плащане
на битовите му сметки, тоест признание за съществуването на това й задължение,
както и за уговорено възнаграждение за същото. Неоснователни са доводите на
въззивника, че съгласието на ищеца от 03.10.2013г. не съдържало необходимите
реквизити по Наредба № 3/16.07.2009г. на
БНБ. Разпоредбата на чл. 17 от Наредба № 3/2009г. в
редакцията й валидна към 03.10.2013г. сочи необходимото съдържание на съгласието за директен дебит в левове. В случая приетото по делото съгласие
сочи доставчика
на платежни услуги /опосредено чрез реквизити на банкова сметка/, ***. име на
платеца; подпис на платеца; международен номер
на банкова сметка (***) ; ***ема,
че това съгласие притежава необходимото съдържание по чл. 17 от Наредба №
3/2009г. Действително, същото не сочи срок за който се дава съгласието, но това
обоснова извод, че не е ограничено със срок. Без значение по делото е дали е
използван „образец“ на съгласието. Релевантно по делото е дали изразеното
съгласие съдържа задължителните елементи от съдържанието му, което е установено
по делото от приетия по делото документ от 03.10.2013г. В подкрепа на извода на
съда е разпоредбата на чл. 19 от Наредба
№ 3/2009г. изрично сочеща, че образците са
примерни, тоест те не са задължителни и неспазването на формата им не
опорочава изявлението. При така възприетото и по съображения изложени по-горе
съдът приема, че съгласието на ищеца от 03.10.2013г. съдържа изявление за всички необходими обстоятелства
по чл. 17 от Наредба № 3/2009г. , поради
което и доколкото банката е въвела данни
по същото в системата си, то по делото е
установено съглашение между страните за плащане на сметки на ищеца чрез
директен дебит от банковата му сметка при ответника, което следва да се
извършва от ответника без да е нужно допълнително потвърждение от ищеца.
Неоснователни са оплакванията на въззивника,
обосновани с приетото от районния съд за общоизвестно, че някои банки предлагат
допълнителни услуги за плащане на битови сметки. Действително, районният съд е посочил
този довод в мотивите на постановеното решение. Този довод на СРС обаче не е
решаващ, а съществуването на съглашение
между страните за плащане на битови сметки на ищеца с директен дебит се
установява от приетите по делото доказателства и подробни съображения за този
извод съдът изложи по-горе.
При така възприето съдът приема за установено по делото , че за периода
от 03.10.2013г. до 24.07.2018г. включително ответникът е имал задължение автоматично
/без потвърждение от ищеца/ да превежда суми от разкритата при него разплащателна сметка на ищеца с IBAN ***а задължения на ищеца към
ЕВН-България за доставена електрическа енергия в имот в с.Багрянка с ИТН
4168957, абонатен № ********** от името и за сметка на ищеца.
Съдът приема за
установено по делото, че в имот на ищеца
в с.Багрянка с ИТН 4168957, абонатен № ********** е потребена електрическа енергия на стойност
към 31.10.2016г. в размер на 192,11лв., както и на стойност след 31.10.2016г.
до 30.06.2018г. в размер на 212,57лв. и
същите не са били платени в срок, настъпила
е забава на плащането им и тази забава е била основание за преустановяване на
електрозахранването в имота на 24.07.2018г., което и е направено от
ЕВН-България. Приетите по делото известия от ЕВН-България установяват
начисляването на тези задължения за главници и за лихви за забава за имота на
ищеца. Писмото на ответника от 28.08.2018г. съдържа признание на изпадането в
забава и размер на задълженията, че е възстановен разход на ищеца за такса за
възстановяване на електрозахранването. Събраните по делото гласни
доказателства, които съдът кредитира като логични и последователни, резултат от
личните впечатления на свидетеля, неопровергани от останалите събрани по делото
доказателства установяват, че на 24.07.2018г. електрозахранването в имота на
ищеца в с.Багрянка е било преустановено поради неплатените сметки. При така
установеното съдът приема, че неизпълнението на задължението на ответника по
договора за плащане на задълженията му чрез директен дебит то банковата му
сметка е довело до преустановяването на електрозахранването на имота на ищеца в
с.Багрянка. Признание за това неизпълнение се съдържа в писмото на банката от
28.08.2018г. Извънпроцесуалното поведение на ответника доказва съществуването на задължението му по договора
с ищеца да преведе от банковата сметка на ищеца суми за погасяване на
задълженията му към ЕВН-България за процесния период. Ясно и еднозначно е
изявлението на банката в писмото от 28.08.2018г., че пропускът за плащане на тези
задълженията на ищеца се дължи на вина на служител на банката. Това изявление на
ответника съдържа имплицитно признание, че банката е знаела за съществуващи и падежирали задължения за потребена електроенергия
в имота на ищеца. По делото не се твърди и не се установява причината за
преустановяването на електрозахранването в имота да се дължи на причина,
различна от неплатените задължения за потребена електроенергия в имота. С оглед
гореизложеното съдът приема за установено по делото, че преустановяването на
електрозахранването в имота на ищеца на 24.07.2018г. се дължи на неизпълнение
на задълженията на ответника към ищеца по договора за заплащане на битови
сметки с директен дебит.
Съдът приема за
установено по делото, че в следствие на неизпълнение на задълженията на
ответника към ищеца по договора от 03.10.2013г. ищецът е преживял безпокойство,
изнервеност, притеснение за останалия без видео-наблюдение имот и останалите
без кислород риби „Коя” , провел е телефонните разговори с ЕВН и с банката
около 1-2 часа, незабавно се върнал от София в с. Багрянка, което отнема около
3-4 часа и се прибрал в дома си късно вечерта. Тези обстоятелства се установяват
от събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като логични
и последователни, резултат от личните впечатления на свидетеля, неопровергани
от останалите събрани по делото доказателства. Не се твърди и не се установява друга причина за това състояние
на ищеца, поради което и съдът прима за установена причинно-следствената връзка
между претърпените от ищеца неимуществени вреди и неизпълнението на задължението на ответника по договора с
ищеца. Неоснователни са доводи на въззивника, че районният съд неправилно приел
причинно-следствена връзка с поведението на банката и проблеми на ищеца с
кръвното му налягане. Районният съд не е приел, че ищецът е имал проблеми с
кръвно налягане и не е присъдил обезщетение за такива вреди на ищеца.
С въззивната жалба не
са въведени конкретни оплаквания за определения от районния съд размер на
обезщетението, при обосноваване на изводите си за този размер районният съд не
е допуснал нарушение на императивна правна норма, поради което и като съобрази ограниченията по чл.
269 от ГПК , то съдът приема, че определения от районния съд размер от 500лв.
съответства на правилото по чл. 52 от ЗЗД.
При така възприето и
поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на районния съд то
решението в обжалваната част следва да
бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема
че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника и той
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за производство пред
СГС в размер на 300лв. Възражението на въззивника за прекомерност на претендираното
от въззиваемия адвокатско възнаграждение е основателно за горницата над 300лв.
Правната и фактическа сложност на делото пред СГС не предпоставя извод за дължимост на адвокатско
възнаграждение над минималното по Наредба № 1/2004г., което с оглед на цената
на делото пред СГС е 300лв.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 170471/06.08.2020г. по гр.д. № 923 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 32-ри
състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „О.б.б.”АД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:***
да заплати на Б.А.М., ЕГН **********
с адрес: *** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски за производство
пред СГС в размер на 300лв. /триста
лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.