№ 58
гр. Ямбол, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500022 по описа за 2022 година
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на
М.С.М., ЕГН:**********, гр.****, чрез процесуалния му представител - адв.Р.Р. от АК
гр.Стара Загора против Решение №260006 от 12.11.2021 г., постановено по гр.д.№323/2019г.
по описа на PC Тополовград.
В посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:
ПРОГЛАСЯВА за недействителни по отношение на „Дончо Попов -09" ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул."Георги Байдаров" № 7, вх.В, ет.2,
ап.17, с ЕИК *********, представлявано от И.Д.П. с ЕГН ********** извършени сделки -
покупко-продажба на недвижими имоти, собственост на С.М.М. от гр.******, с ЕГН
**********, обективирани в нотариален акт № 130, том шест, рег.№ 1422, с които
длъжникът С.М.М. е продал на А.Г.Л. от гр.*******, с ЕГН ********** следните
недвижими имоти, находящи се в землището на с.Доброселец, общ.Тополовград,
обл.Хасковска, ЕКАТТЕ 21659, а именно: нива от 4,989 дка, шеста категория, в местността
„Фонда", имот № 019071 по КВСЗ, при граници: имот № 019072, имот № 000001, имот №
019015, имот № 019070 и нива от 13,101 дка, шеста категория, в местността „Широка
поляна", имот № 022035, по КВСЗ, при граници: имот № 022036, имот № 022037, имот №
022028, имот № 000162, общо за сумата от 1400 лв. /хиляда и четиристотин лева/;
ОБЯВЯВА за нищожен отказа на М.С.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.***, с
който се е отказал от наследството на наследодателя си С.М.М. с ЕГН **********, бивш
жител на село *, общ.*, обл.*, починал на 13.09.2018 г. в с.*, общ.*, обл.*, вписан в
1
специалния регистър под № 232 от 28.11.2019 г. на Районен съд - Стара Загора; ОСЪЖДА
П. М. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес: с.*, общ.*, обл.* и настоящ адрес: гр.*, ***;
М.С.М. с ЕГН **********, от гр.*, ***; М.С.М. с ЕГН ********** от гр.*, *** и Т.С.М. с
ЕГН ********** от гр.****** да заплатят солидарно на „ДОНЧО ПОПОВ-09"ЕООД, гр.*,
ул."Георги Байдаров" № 7, вх.Б, ет.2, ап.17 с ЕИК ********* сумата от 1487,00 лв. /хиляда
четиристотин осемдесет и седем лева/, от които: адвокатски хонорар в размер на 800,00 лв.
/осемстотин лева/, разноски за особен представител в размер на 600,00 лв. /шестстотин лева/,
държавна такса в размер на 59,00 лв./петдесет и девет лева/, вписване на искова молба в
размер на 18,00 лв. /осемнадесет лева/.
С въззивната жалба на М.С.М. решението на ЯРС се атакува с твърдения за
неправилност на същото поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В
жалбата се твърди, че представеният по делото изпълнителен лист №7097, издаден на
08.02.2013г. по ч.гр.д.№7097/2012г. на Районен съд - Стара Загора, не доказва качеството на
кредитор на ищеца, сега въззиваем - „Дончо Попов-09" ЕООД. Сочи се, че съгласно чл.418,
ал.5 от ГПК заповедта за изпълнение с отбелязване за издаването на изпълнителен лист се
връчва от съдебен изпълнител, а до настоящия момент на С.М.М. и неговите наследници не
са връчвани книжа от съдебен изпълнител по повод изпълнителен лист №7097, връчвано е
единствено последващо уведомление за дълга. Изложени са съображения, че по тази
причина С.М. не е могъл да упражни правото си на възражение по чл.414 ГПК, респ.
вземането на кредитора не е съдебно потвърдено по реда на чл.422 ГПК, поради което
последният няма качеството на кредитор. Въззивникът твърди, че в процесната сделка
липсва намерение за увреждане на кредитора, а С.М., поради напредналата си възраст, е
искал с получените пари да си закупи медикаменти. Твърди още, че лицето, с което е
сключена възмездната сделка - А.Л. не е знаел, че се цели увреждане. Сочи се, че съдът
неправилно е обявил за нищожен отказа от наследство, направен от М.С.М., вписан в
специалния регистър под № 232 от 28.11.2019 г. на PC - Стара Загора. Моли ЯОС да отмени
изцяло атакуваното решение и вместо него да постановите свое, с което да отхвърли
предявения иск, като неоснователен и недоказан. Заявена е претенция за присъждане на
разноски.
Въззивната жалба е редовно връчена на насрещните страни по делото.
П. М. М., М.С.М. и Т.С.М. не са изразили становище по въззивната жалба.
В срока по чл.263 ГПК писмен отговор е подаден от въззиваемата страна „Дончо
Попов - 09" – ЕООД, чрез адв. С.З. от АК–Стара Загора, която изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и иска оставянето й без уважение, респ.
потвърждаване на обжалваното решение на Районен съд–Тополовград. Направени са
възражения, че въззивната жалба не коментира обжалвания съдебен акт, а това - на какво
основание е възникнал дългът на ответника /респ. на неговите наследници, действията на
ЧСИ и това, че процесното парично задължение не било легитимно. Сочи се за наличие на
противоречиви твърдения в жалбата, а факта, че страните по сделката не са юристи, не ги
оправдава. Изложени са съображения, че е несъстоятелно възражението, че отв. М.С.М. се
2
„отказал от наследството на баща си - С.М." и този отказ бил ВПИСАН в Особената книга
при PC - Ст. Загора под № 232/28.11.2019 год., т.к. исковата молба била подадена около
месец преди датата на отказа. Моли ЯОС да остави без уважение въззивната жалба като
неоснователна и да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение. Заявена
е претенция за присъждане на направените във въззивната инстанция разноски в размер на
1000 лв., представляващи платен адвокатски хонорар.
В о.с.з. въззивника М.М., редовно и своевременно призован, се явява лично, като
поддържа жалбата по изложените в нея съображения и иска уважаването й.
В о.с.з. Т.М., редовно и своевременно призован, се явява лично, като заявява
недоволство от решението на ТРС и иска да бъде отменено. П. М. М., М.С.М., при редовно и
своевременно призоваване, не се явяват и не се представляват.
В о.с.з. въззиваемата страна „Дончо Попов - 09" – ЕООД, ЕИК - ********* се
представлява от адв. С.З., който оспорва жалбата, като неоснователна, по съображенията в
писмения отговор, счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно и иска да
бъде потвърдено. Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259,ал.1 от
ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е
легитимиран и има правен интерес от обжалването.
При служебна проверка на валидността на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 ГПК, въззивния съд не установи съществуването на пороци, водещи до
неговата нищожност, поради което намира, че то е валидно. При служебната проверка на
допустимостта на обжалваното решение намери същото за недопустимо. Съображенията са
следните:
Производството пред ТРС е образувано по искова молба на „Дончо Попов - 09"
ЕООД - гр.Стара Загора против П. М. М., М.С.М., Т.С.М. и М.С.М. - четиримата в
качеството им на наследници на починалия С.М.М., и против А.Г.Л., с която е предявен иск
с правно основание чл.135 ЗЗД. Ищецът претендира да бъде обявена за недействителна
спрямо него сделката от 25.11.2014 г., оформена в НА №130/25.11.2014 г., том IV, рег.
№1422, дело №514/2014 г., по силата на която С.М.М. е продал на А.Г.Л. собствените си
земеделски земи, находящи се в землището на с.Доброселец, общ.Тополовград, въпреки че е
знаел за задължението си към ищеца и че с тази сделка уврежда интересите му.
С молба, озаглавена "становище", вх.№260019/27.01.2021 г. ищеца, чрез
пълномощника си адв.З. заявил, че на осн. чл.232 ГПК, оттегля иска срещу ответника А.Г.Л.
и поискал делото срещу него да бъде прекратено.
С протоколно определение от о.с.з., проведено на 27.05.2021 г., съдът прекратил
производството по делото по отношение на ответника А.Г.Л.. При това делото продължило
между ищеца и наследниците на починалия С.М.М. и приключило с постановено от ТРС
3
решение, с което предявения иск бил уважен. Така постановеното решение е недопустимо и
следва да бъде обезсилено.
В Решение №151/27.07.2011 г. на ВКС по гр.д.№785/2010 г., 3-то г.о. е допуснато
касационно обжалване по процесуалноправния въпрос относно допустимостта на иска по
чл.135 ЗЗД, когато не е конституирана страна по увреждащата сделка. На така поставения
въпрос е отговорено, че доколкото пасивно легитимирани по иска по чл. 135 ЗЗД са
страните по сделката, чиято относителна недействителност се иска, те са задължителни
другари, като общото предявяване на иска срещу задължителните другари и тяхното участие
в производството е условие за допустимостта на процеса, т.е. за допустимостта на иска по
чл.135 ЗЗД, следва да бъдат конституирани страните по сделката, чиято относителна
недействителност се иска, които се явяват задължителни другари по см. на чл.216, ал.2 ГПК
и тяхното участие в производството е условие за допустимостта на процеса.
Съгласно разясненията дадени в т.6 от Тълкувателно решение №1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, задължителното другарство представлява частен случай на необходимо другарство,
при който участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост.
Общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството
е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без
наличието на която исковото производство е недопустимо. Нарушаването на изискването за
съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи
служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл.129 ГПК. Когато правото
на участие в процеса на задължителния необходим другар е нарушено и
първоинстанционното решение е постановено без неговото участие, порокът на съдебния
акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивното производство, с оглед
въведените в ГПК преклузии, в условията на ограничен въззив и забраната за събиране на
доказателства във въззивното производство, освен предвидените изключения. Ако
задължителният необходим другар е ищец /активно другарство/, искът не може да бъде
предявен без неговото участие. Ако задължителният другар е ответник /пасивно
другарство/, производството по отношение на него следва да започне с връчване на препис
от исковата молба и даване на срок за отговор по чл.131 ГПК, за да реализира правото си на
защита. Когато въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено
без участието на задължителен другар, следва да обезсили обжалваното решение и да върне
делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния
необходимия другар.
При съобразяване на цитираната съдебна практика и т.к. в настоящия случай
страните по атакуваната сделка са задължителни другари, то участието им в производството
(в частност участието на купувача по сделката) е условие за допустимост на иска. В тази
връзка неправилно първостепенния съд е приел направеното от ищеца оттегляне на иска и
прекратил производството по отношение на ответника А.Г.Л., вместо в съответствие с
правомощията си по чл.101 ГПК да укаже на ищеца, че неучастието на този ответник би
довело до нередовност на ИМ, касателно пасивната процесуална легитимация, съответно -
4
до недопустимост на производството. Като е прекратил производството по делото по
отношение на ответника А.Г.Л. и постановил решението по иска без неговото участие,
първостепенния съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено.
Решението на ТРС, в частта, с която е обявен за нищожен отказа на ответника
М.С.М. от наследството на баща му С.М.М. е недопустимо и на още едно основание - това
по чл.270, ал.3, предл.3 ГПК, т.к. съдът се е произнесъл по непредявен иск.
И това е така, т.к. с молба, озаглавена "становище", вх.№260018/27.01.2021 г.
ищеца, чрез пълномощника си адв.З., след като получил препис от отговорите на ИМ,
подадени от ответниците, в т.ч. и от ответника М.С.М. заявил, че прави "писмено
ВЪЗРАЖЕНИЕ", с което моли съда да обяви отказа на М.М. от наследството на баща му
"като нищожен", а в случай, че съда не приеме това възражение - "да се счита, че неговия
отказ уголемява дяловете на другите ответници...". Така заявеното от ищеца не може да
доведе до извод за предявен от него самостоятелен иск за установяване на нищожност на
отказа от наследство, което от своя страна да доведе и до необходимост от произнасяне на
нарочен диспозитив от съда.
Освен това в Решение №108/14.05.2016 г. на ВКС по гр.д.№5913/2015 г., 1-во г.о.,
след позоваване и на Решение №489/28.06.2007 г. по т.д. № 240/07 г. на ВКС и Решение
№198/19.11.2010 г. по т.д.№473/2010 г., е застъпено разбирането, че нищожността се урежда
от императивни правни норми от публичен ред и съгласно т.2 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следи служебно за прилагането на такива правни норми. Същевременно
съдебната практика приема, че иск за нищожност на сделка може да бъде уважен само на
предявеното основание за нищожност, а ако нищожността е заявена чрез възражение – то се
обсъжда само в мотивите. Отказът от наследство е едностранно изявление, за което ЗН
предвижда специални, императивни правила за форма, съдържание, действие и последици.
Приемането и отказът от наследство произвеждат действие от откриване на наследството,
съгласно чл.48 и чл.52 ЗН и са безусловни и неоттегляеми по аргумент от чл.54 ЗН, поради
което е недействителен отказът от наследство, ако преди това наследникът е приел
наследството изрично или чрез конкулдентни действия, показващи по недвусмислен начин
воля за това. Частите на отреклия се от наследството се наследяват от останалите
наследници от същото коляно. Съгласно разясненията, дадени в ПП-7-73, т.3 „д”
самостоятелен иск за установяване нищожност на направен отказ от наследство няма,
защото нищожния отказ не произвежда действие.
Въз основа на всичко изложено до тук, атакуваното решение на ТРС, като
недопустимо, следва да бъде обезсилено, а делото върнато на ТРС за ново разглеждане от
друг състав на съда.
С оглед изхода на въззивното производство, сторените в същото разноски следва да
се присъдят от ТРС, в съответствие с крайния изход на спора.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №260006/12.11.2021 г., постановено по гр.д.№323/2019 г.
по описа на ТРС.
ВРЪЩА делото на ТРС за ново разглеждане от друг съдебен състав при изпълнение
на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6