Р Е Ш Е Н И Е
№ 380
23.02.2024 г.,
град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на тридесети януари, две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева разгледа докладваното от председателя адм. дело № 63 по описа на съда за
2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр.
с чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ).
Образувано
е по жалба на Г.Г.Н.-К. ***, лично и в качеството й на законен представител на
малолетния Г. М.К., роден на *** г., срещу Направление за включване в механизма
„Лична помощ“ с № 22024794/22.12.2022 г., издадено от директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Балчик, с което са определени 159 часа за предоставяне
на лична помощ на детето.
В жалбата са изложени доводи за неправилност
и незаконосъобразност на оспорения
административен акт. Твърди се, че са налице всички предпоставки на детето на
жалбоподателката да бъдат определени максимално предвидените в закона 168 часа
месечно за лична помощ. Изложени са съображения, че оспорения акт е немотивиран
и постановен в противоречие с медицинските документи и действителните нужди на
детето. Иска се направлението за включване на механизма лична помощ да бъде
отменено, като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателката лично и
с адв. Е.Т., заявява, че поддържа жалбата и се претендира присъждане на
разноските по делото.
Ответникът,
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Балчик, чрез юрисконсулт А. ***,
изразява становище за неоснователност на жалба. Излага съображения, че всички
доказателства в преписката обосновават законосъобразност на взетото решение.
При постановяване на решението директорът на ДСП - Балчик се е съобразил с
разпоредбите на чл. 10, ал. 5, т. 3 и ал. 3, т. 1, б.“в“ от Методика за
извършване на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания,
поради което, в съответствие с материално-правните разпоредби, е определил 159
часа за предоставяне на лична помощ на малолетния Г.К.. Моли жалбата да бъде
отхвърлена.
Добричкият
административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, счита жалбата за допустима като подадена в 14-дневния
срок за обжалване, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
фактическа страна съдът приема за установено следното:
Оспореното
Направление за включване в механизма „Лична помощ“ с № 22024794/22.12.2022 г. е
издадено от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Балчик в производство
по Глава трета „Индивидуална оценка на потребностите“, чл.20 и сл. от Закона за
хората с уврежданията, и с него на основание чл.25, ал.2 от ЗХУ са определени
159 брой часове месечно за лична помощ на детето на жалбоподателката, Г.М.К.,
който е с установено заболяване - тежка форма на детски аутизъм. Посочено е, че
направлението е валидно със срок до 22.12.2027 г.
Направлението
е връчено на Г.К. на 05.01.2023 г., която го е обжалвала по административен ред
пред директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ –Добрич с жалба с
вх. № 0804-94Г-00-0025/09.01.2023 г.
Жалбата
е отхвърлена с Решение № 08РД06-0004/17.01.2023 г. директора на Регионална
дирекция „Социално подпомагане“ –Добрич. В мотивите на решението е описан
процеса по изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите, както и че
полученият брой от 102 точки е умножен по коефициент 1,556 на основание чл. 10,
ал. 2, т. 3 и ал. 3, т.1, б.“в“ от Методиката за извършване на индивидуална
оценка на потребностите от подкрепа на хората с увреждания. Изведен е извода,
че правилно и законосъобразно директорът на ДСП-Балчик е определил 159 часа
месечно за лична помощ на детето с увреждане.
По
делото не е спорно, че Г.М.К., роден на *** г. има поставена диагноза „Детски
аутизъм“ и според Експертно решение на НЕЛК № 90577 от заседание № 69,
проведено на 13.06.2022 г. на Специализиран състав по Психични, Вътрешни и
Сърдечно-съдови заболявания е освидетелстван със 100 % необходимост от чужда
помощ за пожизнен срок. В мотивите на експертното решение на НЕЛК е обсъдена
представената и пред директора на ДСП-Балчик Епикриза от Четвърта
детско-юношеска психиатрия при УМБАЛ „Света Марина“ гр.Варна, където детето е
наблюдавано стационарно от 01.12.2021 г. до 30.12.2021 г. Според специалистите,
изготвили епикризата, *** се нуждае от постоянен контрол и помощ от възрастен
за извършване на основните ежедневни дейности. Посочено е също, че адапционните
умения на детето са силно занижени, няма изградена автономност в социална среда
и детето е напълно зависимо от непосредственото присъствие на своите близки. НЕЛК
е приела, че се касае за момче с генерализирано разстройство на психичното
развитие – детски аутизъм, тежка форма, с качествени нарушения в социалните
взаимоотношения, в начина на комуникация и поведение, което е ограничено и
стереотипно, с неразвита реч, хиперактивност, вокални и двигателни стереотипи,
вокализации, импулсивна готовност, агресивни и автоагресивни прояви, когнитивен
дефицит на ниво умерена умствена изостаналост, подчертана липса на самостоятелност,
липса на социална свързаност и комуникация, значително нарушено ниво на
функциониране – състояние, което обуславя, според НЕЛК, 100 % вид и степен на
увреждане и пълна необходимост от чужда помощ, поради нуждата от допълнителни
грижи в бита и комуникацията и включване на различни специалисти за контрол на
поведението.
По
тези съображения НЕЛК е отменила издадено за детето решение на ТЕЛК и е
определила вид и степен на увреждане 100 % с чужда помощ и пожизнен срок на
инвалидността и на чуждата помощ.
По
делото не е спорно, че горепосоченото решение на НЕЛК и епикризата на
лекуващите лекари от Четвърта детско-юношеска психиатрия при УМБАЛ „Света
Марина“ гр.Варна, са били представени в административното производство пред
административния орган, ведно с останалите изискуеми документи по чл.21, ал. 3
от Закона за хората с увреждания - заявление-декларация по образец, формуляр за самооценка на човека с увреждане
за затруднения в домашни условия и извън тях по образец, утвърден от
изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, медицински
документи или експертно решение на Териториално-експертната лекарска комисия
(ТЕЛК) или Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).
По
делото се установи, че производството по Глава трета „Индивидуална оценка на
потребностите“, чл. 20 и сл. от ЗХУ е било инициирано със подадено от Г.К.
заявление-декларация на № ЗХУ-ИО/Д-ТХ-В/245/ 04.07.2022 г. и е приключило с
издаването на Направление с № 22013253/18.07.2022 г., с
което директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Балчик е определил 159
брой часове месечно за лична помощ, поради извършена оценка на потребностите на
детето от 102 точки. Това първо направление е било обжалвано и отменено като
незаконосъобразно с Решение № 349/31.10.2022 г., постановено по административно
дело № 446/2022 г. по описа на Административен съд Добрич, влязло в сила на
19.11.2022 г., с което преписката е изпратена за ново произнасяне по
заявлението на жалбоподателката от 04.07.2022 г.
В Решение № 08РД06-0004/17.01.2023 г., с което директорът
на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ –Добрич е отхвърлил жалбата срещу
процесното второ направление се сочи, че в изпълнение на съдебното решение, на
15.12.2022 г. социални работници от ДСП-Балчик посетили дома на семейството и
осъществили среща с жалбоподателката и детето.
Видно
е, че след посещението на семейството, социалният работник, водещ случая,
В.Чалъкова, е попълнила изискуемият в производството Формуляр за извършване на
индивидуална оценка на потребностите на детето, който съдържа оценка на
обстоятелствата по чл.21, ал.1, т. 2-7 от ЗХУ - увреждането/здравословното
състояние; вида на затруднения във функционирането на човека с увреждане;
степента на затруднения във функционирането на човека с увреждане; степента на
включване в социалната среда на човека с увреждане; мобилността на човека с
увреждане в социалната му среда и затруднения извън дома; други обстоятелства.
С
попълнения формуляр затрудненията на детето са оценени по идентичен начин,
както при издаване и на предходното, отменено като незаконосъобразно направление.
При определяне на степента на затруднения на малолетното дете, свързани със
способностите му за т.нар. „Двигателно функциониране“ в част Четвърта, т.4.1 от
формуляра, социалният работник е оценил затрудненията и зависимостите от чужда
помощ на детето с по три точки и нула точки три от деветте посочени критерия:
По
критерий 4.1.1 „Самостоятелно и осъзнато
използва ръцете си, като хваща и премества чаша, отваря и затваря врата, пуска
и спира чешма“ затрудненията на детето са оценени с 3 точки при максимум от
4 точки. По критерий 4.1.3 „Самостоятелно
и осъзнато използва краката си, като ходи,у кляка, да стои изправен“
затрудненията на детето са оценени с 3 точки при максимум от 4 точки. И по
критерий 4.1.4 „Самостоятелно и осъзнато
променя положението на тялото си , като се обръща в беглото, преминава от
легнало положение в седеж, от седеж в изправена позиция“ затрудненията на
детето са оценени с нула точки при максимум от четири.
По
този начин индивидуалната оценка е формирана на база получените 102 точки или с
6 по-малко от възможния максимум.
Върху
формуляра жалбоподателката е удостоверила с подписа си, че на 15.12.2022 г. е
извършено посещение в дома й от социалните работници и че е уведомена за
насроченото за 22.12.2022 г. заседание на комисията, Именно тази оценка е
довела до намаляване на общата крайна оценка, определяща необходимият брой
часове за лична помощ.
Представен
е Протокол № 21/22.12.2022 г. от заседание на комисия, назначена със Заповед №
РД09-0273/31.01.2022 г. на директора на ДСП-Балчик, за разглеждане и изготвяне
на индивидуална оценка по заявлението на жалбоподателката. Видно от протокола
на заседанието са присъствали родителите на ***, жалбоподателката и съпругът й
М. К.. На същата дата, 22.12.2022 г., е изготвена Индивидуална оценка от
водещия случая социален работник Чалъкова и за компонент І и ІІ и още петима
социални работници за компонент ІІІ.
На
22.12.2022 г. е издадено и оспореното в настоящото производство направление №
22024794, с което са определени 159 часа месечно за лична помощ на детето ***.
Видно
от извършено отбелязване, индивидуалната оценка е съобщена на жалбоподателката
на 29.12.2022 г. по телефона и й е връчена на 05.01.2023 г. заедно с процесното
направление.
По
делото са представени писмата на директорите на детска градина № 3 „Чайка“ и
детска градина № 1 „Здравец“. Директорът на Детска градина № 1 „Здравец“ в
гр.Балчик посочва в писмото си от 04.08.2022 г., че *** е записан в детската
градина на 21.09.2020 г. и посещава първа възрастова група като през учебната
2021/2022 г. работи с ресурсен учители му се оказва допълнителна подкрепа. Към момента
на отговора детето пребивава самостоятелно под грижите на персонала на детската
градина преди обед, поради нуждата му от специална диета. Отсъствията му са по
здравословни причини и при посещения на допълнителни терапии. Детето няма
развити умения за самообслужване, не общува вербално, няма развита реч,
произнася някой звуци нецеленасочено. Ръководителят на детското заведение определя,
че периодът на внимание на детето трае от 2-3 до 5 минути в рамките на
индивидуалните занимания. Посочва също, че детето не осъществява очен контакт,
ходи на пръсти, има моменти на агресия и автоагресия, често не провокирани от
нищо и че в детската градина се работи индивидуално с него.
В
писмо с изх. № 29/04.04.2023 г. директорът на детска градина № 3 „Чайка“ ,
посочва, че *** е постъпил в детското заведение на 01.12.2022 г., но е на
полудневна форма на обучение, не спи в детската градина, воден е и е вземан от
родителите си. Детето се придвижва
самостоятелно без чужда помощ, но ходи на пръсти, кляка и става самостоятелно
и може да променя положението на тялото си от легнало в седнало положение.
Нуждае се от постоянен контрол и помощ от учителя или помощник възпитателя за
извършване на ежедневните си дейности. Не умее да се храни самостоятелно, да
пие от чаша и да мие ръцете си. Прави опити да си обува обувките/пантофите сам.
С памперс е не може да регулира физиологичните си нужди и да съобщава за тях.
По
делото бяха събрани и гласни доказателства.
Като
свидетел без разпитан социалният работник, водещ случая, В.К.Ч.. Свидетелката
заявява, че е провела среща с жалбоподателката и детето в дома им на 15 декември
и подробно описва способността на детето да се движи в пространството
самостоятелно, без чужда помощ. Според свидетелката максималния брой точки по
критерия „двигателна активност“ следва да се даде на дете, което не е способно
да се движи, понеже е на легло или в инвалидна количка, не може да ползва
ръцете и краката си и дава пример със заболяването детска целебрална парализа.
Свидетелката счита, че движенията на Георги били осъзнати, защото когато
решавал да клекне клякал, да стане ставал и т.н.
Съдът
приема за установено от показанията на свидетеля, че на 15.12.2022 г. социални
работници при ДПС-Балчик са посетили дома на семейството на жалбоподателката и
са наблюдавали поведението на детето с увреждане. Съдът приема за установено,
че при попълването на формуляра за оценка в процесната му част социалният
работник не е съобразил спецификата на конкретното заболяване, заради което се
предоставя личната помощ. Същият е оценявал единствено наличието или липсата на
самостоятелни движения.
По
делото бе допусната и изслушана и комплексна съдебно- психиатрична и
психологична експертиза, която е в подкрепа на горното заключение.
Експертизата
бе извършена от клиничния психолог д-р В.И. и от психиатър доц.д-р П.М.П. при
Психична клиника по Детско-юношеска психиатрия при УМБАЛ „Света Марина“ Варна.
Вещите лица заявяват, че са извършили експертизата след преглед на детето ***, извършен
на 15.12.2023 г. В експертизата се сочи,
че детето е лекувано в клиниката и преди и в тази връзка е направено
заключение, че въпреки усилената работа с пациента, на този етап неговите
двигателни, комуникативни и познавателни умения не позволявали самостоятелно
функциониране дори за много кратки периоди от време. Според експертите такива
периоди могат да бъдат опасни както за неговият живот и здраве, така и за
околните. Не било възможно провеждането на психиатрично интервю с пациента. Експертите
наблюдават хаотични движения по време на прегледа като сочат , че детето „става,
излиза от стаята, не отговаря на повикване по име, през цялото време се движи
хаотично, мотивирано от собствени интереси“. Считат, че двигателното развитие и
фина моторика изостават спрямо календарната възраст на детето като освен това
определят като много трудно или невъзможно движенията на Георги да бъдат
контролирани и насочвани. Сочат, че той ползва само няколко думи и то невинаги с цел комуникация.
Не било възможно да бъдат оценени способностите за ориентация,
възприятно-представна дейност и мисловен процес. По време на интервюто психологът
наблюдава силна отчужденост на детето в контакта, то не реагирало на
присъствието на психолога, не приемало предмети и ролеви игри, ходело на пръсти,
не изпълнявало инструкции. Психологът
отчита липса на експресивна реч, нарушения на двигателната сензорика като
посочва, че детето заема странни пози, няма изграден стабилен образ на тялото и
осъзнаване на себе си. Основно използвало невербални методи за постигане на
желано събитие. Трудно било да бъде привлечено вниманието му към съвместна
дейност. Играта му била лишена от въображение и сюжет, със силно ограничен очен
контакт и закъснение при реагирането на звуци. Освен това психологът дава
заключение за нарушения при движенията -
тромавост, трудност при преценка разстоянията между предметите, трудности при
възприемане на собственото тяло и схемата на тялото. Поради обстоятелството, че
детето не може да се облича, съблича, не съобщава за физиологичните си нужди,
ползва памперс, не може да се храни само, психологът го определя като силно
затруднено и безпомощно в адаптацията си и като нуждаещо се от постоянна опека
от възрастен.
В
заключение експертите обобщават, че към момента на провеждане на психологичното
изследване при детето са водещи нарушенията свързани със способността за поддържането
на контакт, както и на споделено внимание, има изоставане в
социо-комуникативните умения. Закъснението в развитието на експресивната реч са
причина да е трудно да се оцени категорично IQ коефициент.
Според
експертите, децата с аутизъм често страдат и от ред други неспецифични проблеми
като страх/фобии, смущения в съня и храненето, краткотрайни изблици на гняв и
агресия. Доста чести били самонараняванията, например хапане на ръцете, особено
когато имало и умствено изоставане.
Посочват също, че около 2/3 от децата, страдащи от аутизъм, никога не развиват
експресивна реч, която да им служи за комуникация. Едва 15% от страдащите от аутизъм
успяват да достигнат самостоятелно ниво на функциониране, но това било свързано
с ранната поява на реч, съхранено интелектуално ниво и възможност за
специализирано обучение. По отношение на моториката, според световните
публикации, дори най - високо функциониращите деца с аутистично разстройство
имали нарушения във фината моторика и често са несръчни и тромави.
В конкретния
случай нямало никакви трудности или съмнения при определянето на диагнозата Детски
аутизъм, която представлявала качествена, а не количествена диагноза. В тази
връзка д-р П. категорично заявява в съдебно заседание, че ползваната от
социалните работници методика за оценка изобщо не била съобразена с конкретното
заболяване, тъй като тя би могла да се ползва за хора с инсулт, но не и за деца
с невроразвитийно разстройство, каквото е аутизма. Според д-р П. детето на
жалбоподателката се нуждае от непрекъсната грижа - 24 часа всеки ден като
поради обективното му състояние то не може да бъде оставено без надзор дори и
за кратко време, дори и по време на сън.
Заключението
не бе оспорено от страните. Съдът го кредитира като компетентно изготвено, ясно,
разбираемо и обосновано.
По
делото не е спорно, че детето е отглеждано от двамата си родители,
жалбоподателката и съпругът й, които работят на пълен работен ден от 8 часа.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема, че оспореният акт е издаден
в нарушение на изискванията за форма на административните актове, при
несъобразяване с дадени в съдебно решение указания по тълкуването и прилагането
на закона, при неправилно прилагане на материалния закон и в несъответствие с
целта на закона - основания за отмяна по чл.146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
Нормата
на чл.25, ал.2 от ЗХУ определя, че въз основа на заключенията в индивидуалната
оценка на потребностите директорът на дирекция "Социално подпомагане"
или оправомощено от него длъжностно лице издава направления за предоставяне на
лична помощ с определен брой часове, социални услуги или друг вид подкрепа при
условия и по ред, определени със закон. Оспореното направление е издадено от
материално компетентен орган, в лицето на директора на ДСП-Балчик.
Същото
обаче не е съобразено с изискванията за форма на административните актове,
установени в чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. В направлението не се изложени нито
правни, нито фактически основания, поради което от съдържанието му не става
ясно как са определени часовете за лична помощ, въз основа на коя законова
разпоредба. Едва при административното обжалване на направлението, в решението
на директора на РДСП Добрич, са изложени фактическите и правните основания, от
които заинтересованата от административното производство страна може да разбера
защо и как са определени часовете за лична помощ. Тъй като административното
обжалване на направлението, издавано по реда на чл.25, ал.2 от ЗХУ не е
задължително, то обстоятелството, че по-горестоящия административен орган е
изложил мотиви в решението си, не санира порока липса на мотиви в оспореното
направление.
Направлението
е постановено и при неправилно прилагане на материалния закон, довело до
постановяване на административен акт несъответен на целта на Закона за хората с
увреждания.
Целите
на закона са прогласени в чл.2 от същия, като те са да се насърчава, защитава и гарантира пълноценното
и равноправно упражняване на правата и свободите на хората с увреждания, както
и да се предоставя подкрепа за хората с увреждания и техните семейства.
Нормата
на чл.15, ал.6 от ППЗХУ предвижда индивидуалната оценка на потребностите по чл.
20, ал. 1 от Закона за хората с увреждания, включително оценката за
потребността от предоставяне на социални услуги, лична помощ или друг вид
подкрепа, да се извършва по начин, регламентиран в Методиката за извършване на
индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания, приета
от Министерския съвет с Постановление 64 от 29.03.2019 г. по предложение на
министъра на труда и социалната политика.
Оспореното
направление не е съобразено с методиката, както твърди административния орган,
нито с указанията на съда по тълкуването й, дадени в мотивите на влязлото в
сила съдебно решение по административно дело № 446/2022 г. по описа на
Административен съд Добрич.
Изрично
в мотивите на решението е указано, че в Приложение 2 към чл.3 от Методиката е
определено, че т.нар. „двигателно функциониране“ на човека с увреждане се
оценява по девет негови физически способности, за които се изисква да бъдат
освен самостоятелни и осъзнати. За всяка осъзната самостоятелна способност човекът с увреждане може да получи от 0 до 4
точки, като с 0 точки се оценява липсата на проблем или самостоятелното и осъзнато
извършване на посочена физическа способност (напр.затваряне на врата), а с 4
точки се оценява тоталната зависимост от чужда помощ, поради пълна невъзможност
за извършване на самостоятелно и осъзнато физическо движение.. Изрично са
дадени указания при попълването на формуляра да се извърши преценка за осъзнатост на
двигателната активност въз основа на представената от жалбоподателката
медицинска документация, решението на НЕЛК и епикриза.
Медицинската
документация, представена към заявлението-декларация на Г.К. съдържа ясни заключения за тежка форма на
детски аутизъм. В нея подробно е описано състоянието на детето и че то е
напълно зависимо от непосредственото присъствие на други хора и че всички
движения, които извършва не могат да се определят като осъзнати, а са хаотични
и произволни.
Обстоятелството,
че детето е абсолютно неспособно да се адаптира само към околната среда е
категорично установено и с назначената по делото комплексна експертиза. И
двамата експерти, психиатър и психолог, изчерпателно обосновават необходимостта
от непрекъснато наблюдение и грижа към ***, с цел да не бъде опасен за себе си
и другите.
При
наличие на доказателства и съмнения, че движенията на човека с увреждане не са
осъзнати, същия следва да бъде оценен с максималния брой точки, установяващи
пълна потребност от чужда помощ, тъй като така е указано в самата методика. В
случая дори не са били необходими специални медицински познания у социалните
работници, за да се стигнат до логичното заключение, че няма как наблюдаваните
движения на детето - -ходене, бягане, катерене да се извършват осъзнато в
съответствие с умственото и психично развитие за съответната детска възраст.
Предвид поставената диагагноза на детето
– тежка форма на детски аутизъм и описанието на състоянието на детето, направено
в представената от жалбоподателката епикриза и решение на НЕЛК, водят до
логичното заключение у всеки средностатисчтически образован човек, че това
заболяване е свързано точно с неспособност да се осъзнава околната среда,
обектите и хората в нея, и да се взаимодейства с околната среда, включително и
чрез движение, по безопасен за съответната възраст на детето начин. В този
смисъл е цялата налична медицинска документация, вкл. и наблюденията за
поведението на детето, дадени от директорите на детските градини, които то е
посещавало. Въпреки че всички тези данни
са били известни на социалните работници и въпреки че с влязлото в сила съдебно
решение са дадени изрични указания при повторното провеждане на производството
да се съобрази именно критерия осъзнатост на движенията при изготвянето на
новата оценка, административният орган отново е тълкувал превратно критериите
във формуляра за оценка като не ги е приложил спрямо заболяването на детето.
Обстоятелството, че критериите за оценка не са съобразени по никакъв начин със
заболяването детски аутизъм, се потвърждава и от показанията на разпитания по
делото социален работник, който дава пример, че би поставил максимума от
предвидените точки само на човек неспособен да извършва споменатите примерни движения,
тъй като заболяването му го ограничава да е в инвалидна количка или на легло,
т.е. за човек, страдащ от заболяване, водещо до физически ограничения. Не този
смисъл е вложен в Методиката за извършване на индивидуална оценка по
критериите, оценяващи проблемите, свързани с двигателно функциониране. Видно е,
че и по деветте критерия, визирани във формуляра, се изисква извършваното
движение да е не само самостоятелно, но и осъзнато.
Тъй
като административният орган за втори път не е съобразил, че методиката изисква
преценка не само на способността да се извършват определените движения, а и на
способността човекът със заболяване да може да ги извършва осъзнато или
съзнателно, постановеното от него направление е издадено в нарушение на
материалния закон и неговата цел.
След отмяната на направлението преписката
следва да се върне на административния орган за издаване на ново направление,
въз основа на коректно извършена индивидуална оценка, съобразена с пълната
неспособност за осъзната и контролируема двигателна активност на детето ***,
установено по делото от комплексната съдебно-психологична и психиатрична експертиза
и от представената в административната преписка медицинска документация.
На
основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателката за присъждане на
направените по делото разноски е основателно. Представени са доказателства за
извършени разноски от жалбоподателката в размер на 610 лева - държавна такса от
10 лв. и депозит за вещите лица от 600 лева. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие № **********/28.04.2023 г. за предоставяне на
безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение на
адвоката, за осъществил безплатна правна
помощ, съобразно чл.38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, определено по реда на
наредбата по чл. 36, ал. 2 от същия закон.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен
съд гр.Добрич, V състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на Г.Г.Н.-К.,
подадена лично и в качеството й на законен представител на малолетния Г.М.К., НАПРАВЛЕНИЕ
за включване в механизма „Лична помощ“ с № 22024794/22.12.2022 г., издадено от
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Балчик.
ИЗПРАЩА преписката на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Балчик за ново произнасяне по заявление с вх. № ЗХУ-ИО/Д-ТХ-В/245/04.07.2022 г. и заявление с
вх. № ЗХУ-ИО/Д-ТХ-В/245/1/16.12.2022 г. на Г.Г.Н.-К.
при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона
в мотивите на настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ 7 ( седем )
дневен срок за произнасяне.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане
– София да заплати на Г.Г.Н.-К. *** сумата от 610 (шестстотин и десет) лева,
представляваща разноски по делото за държавна такса и за възнаграждения за вещи
лица.
ОСЪЖДА Агенция за
социално подпомагане – София да заплати на адвокат Е.Т.Т. *** с ЕГН ********** сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, определено на основание и по
реда чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: