№ 130
гр. С., 08.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110143704 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Предявен е oт „А. срещу „Д. осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ
вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 276 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за нанесени вреди на лек автомобил
„О. причинени от настъпило на 10.10.2019 г. пътно-транспортно произшествие в гр. С. по
вина на водача на МПС „О., застраховано със застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в „Д., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на исковата молба /26.07.2021 г./ до окончателното плащане.
Ищецът „А. твърди, че на 10.10.2019 г., в гр. С., е настъпило ПТП с участието на МПС
„О., управляван от водача Т.Т., и автомобил „О. управляван от З., собственост на „А..
Съгласно твърденията на ищеца настъпилото ПТП е причинено по вина на водача на първия
автомобил, за който към момента на ПТП е била сключена „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в „Д., с полица № ., които обстоятелства са отразени в двустранен
констативен протокол за ПТП от 10.10.2019 г. Ищецът твърди, че на притежавания от него
автомобил са причинени щети, които са описани в Уведомление за щета № . по полица № .
ГО за МПС от 07.12.2020 г. и опис заключение по щета № ./07.12.2020 г. Твърди се, че
претендираните вреди са на стойност 276 лв., като щетата е заведена пред застрахователя на
виновния водач „Д. под № ., но плащане не е последвало. Поради изложеното се моли за
уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът „Д. оспорва предявения иск като неоснователен, както по основание, така
и по размер. Ответникът оспорва механизма на ПТП, причинно-следствената връзка и
имуществените вреди, които се твърди да са настъпили по МПС „О.“, рег № .. Твърди, че
виновен за настъпилото ПТП е водачът на „О.“, рег №. ВТ. Посочва, че не е попълнен от
1
застрахования доклад до застрахователя за пътнотранспортно произшествие, което било
съществена пречка за допълване на доказателствения материал. В условията на
евентуалност оспорва размера на претендираните вреди. Ето защо моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи настъпването на ПТП-то, резултат от противоправно поведение на водача на лек
автомобил „О.“ рег. № . от което са настъпили вредни последици, в причинно-следствена
връзка с деянието, че делинквентът има валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите при ответника към момента на настъпване на
произшествието, както и обстоятелството, че е заявил претенцията си пред ответника преди
депозиране на исковата молба.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за вина по чл. 45, ал.
2 ЗЗД и да докаже възраженията, които е направил с отговора си.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК с доклада по делото е
отделено като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
към датата на ПТП е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, полица № .,
сключена за лек автомобил „О.“ рег. № . управляван от водача Т.Т..
По делото е приета неоспорвена от страните съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ), чието заключение (л. 55-59) съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, както и са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Т.Т..
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП, както и от
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 10.10.2019 г. в гр. С. е
настъпило ПТП между лек автомобил „О.“ с рег. № . управляван от Т.Т., и лек автомобил „
О.“, с рег. № .. На 10.10.2019 г., около 11:40 часа, лек автомобил „О.“, с № . се движил в гр.
С., по бул. „А..“, с посока от бул. „Ш.“ към бул. „ Д.“ и в района на кръговото кръстовище
на Площада на авиацията, водачът реализирал ПТП със спрелия пред него лек автомобил
„О.“, с рег. № ..
За установяване на точния механизъм на настъпилото ПТП са събрани гласни
доказателства чрез разпит на водача на лекия автомобил „О.“ рег. № . – Т.Т., които не
противоречат на останалите събрани по делото доказателства. Съгласно показанията на
свидетеля, той е управлявал лек автомобил „О.“, като е пътувал в посока „А.“ – Студентски
град и е ударил спрялата пред него кола, тъй като не я е видял. Посочва, че е ударил
неговата кола отпред отдясно, а колата пред него – отзад отдясно. Свидетелят е потвърдил,
че подписът върху съставения по делото Двустранен констативен протокол за ПТП е негов.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа
експертиза щетите по лек автомобил „О.“, с рег. № СВ. ВТ се намират в пряка и причинно –
следствена връзка с настъпилото на 10.10.2019 г. произшествие с гр. С..
По този начин се установява, че водачът лек автомобил „О.“ рег. № . е извършил
виновно деликт, вследствие на който са настъпили вредни последици за лекия автомобил
„О.“, с рег. № .. Ответникът не ангажира доказателства, с които да обори презумпцията за
вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а напротив, всички доказателства за еднопосочни и
безпротиворечиви и сочат за виновно извършен от Т.Т. деликт, който не е съобразил
поведението с конкретната пътна обстановка.
По делото е безспорен фактът, че е съществувало валидно застрахователно
правоотношение с ответното дружество по договор за задължителна застраховка
2
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, полица № ., сключена за лек автомобил „О.“
рег. № ..
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че е предявил претенцията си си
пред ответника преди депозиране на исковата молба. Ищецът е представил уведомление за
щета изпратено до ответника на 07.12.2020 г., като по този начин съдът счита за доказано, че
е предявил претенцията си преди депозиране на исковата молба.
Спорен по делото е и размерът на дължимото от ответника обезщетение. Относно
размера на дължимото обезщетение, съдът кредитира заключението на вещото лице по
допуснатата по делото съдебно-автотехническа експертиза, съгласно което стойността,
необходима за възстановяване на вредите по лек автомобил „О.“, с рег. № ., изчислен на
базата на средни пазарни цени към датата на ПТП, е 297.12 лв. Изчислената от вещото лице
сума за възстановяване на увредения лек автомобил е по-висока от претендираната от ищеца
сума в исковата молба, поради което съдът счита, че така предявеният иск следва да бъде
уважен изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди законната лихва от
датата на подаване на исковата молба (26.07.2021 г.) до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството
и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. В случая предявеният от ищеца иск е уважен изцяло, поради което
ответникът дължи направените от ищеца разноски в пълен размер. Ищецът е представил
списък на направените от него разноски по чл. 80 ГПК, съгласно който е заплатил държавна
такса в размер на 50 лв., 200 лв. – депозит за САТЕ, и 360 лв.с ДДС – адвокатско
възнаграждение или общо е заплатил разноски в размер на 610 лв., които следва да бъдат
заплатени от ответника на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д., със седалище и адрес на управление в гр. С. да заплати на „А., ЕИК .,
със седалище и адрес на управление в гр. С., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 276
лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за нанесени вреди на лек
автомобил „О. причинени от настъпило на 10.10.2019 г. в гр. С. пътно-транспортно
произшествие по вина на водача на МПС „О., застраховано със застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в „Д., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба /26.07.2021 г./ до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 610 лв., представляваща направените от ищеца
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3