№ 1877
гр. Бургас, 01.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502012 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2, вр. чл.274- чл. 279 от ГПК и е
образувано е по частната жалба на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представляван от
изпълнителните директори Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров,
действащи чрез упълномощения си юрисконсулт Стилиян Радиев, против разпореждане №
3187 от 13.10.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 5914/2021 г. на РС-Бургас, с което е
отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК срещу длъжника ИВ. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „Ф.“ №** за
следните парични задължения, дължими по договор за потребителски кредит № **********
от 10.09.2020г. досежно сумата от 562.31лв., представляваща договорна възнаградителна
лихва за периода от 15.12.2020г. до 15.07.2021г.
В жалбата е посочено, че атакуваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно. Жалбодателят счита, че неправилно районният съд е приел, че като
ГЛП от 40.47 % надвишавал значително трикратния размер на законната лихва. Счита, че
цитираната в разпореждането съдебна практика е неотносима към случая, като освен това е
постановена преди приемане на специалния ЗПК, уреждащ обществените отношения по
предоставяне на потребителски кредити. В жалбата се изразява несъгласие и с доводите на
районния съд, че в процесния случай потребителят е поставен в значително по-
неблагоприятно положение от заемодателя, в т.ч. и приравнявайки ГПЛ с ГПР, като сочи,че
ГПЛ е елемент на ГПР, а последният е в рамките на предвидения в чл. 19, ал. 4 от ГПР
размер. По подробно изложените в частната жалба съображения моли въззивният съд да
отмени обжалваното разпореждане на БРС и да уважи подаденото заявление в отхвърлената
му част, като постанови издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за вземането
за договорна лихва.
1
Съгласно на чл. 413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Производството по ч.гр.д. № 5914/2021 г. по описа на БРС е образувано по
заявлението на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК срещу длъжника ИВ. Д. Б. за вземанията, дължими по сключен между страните договор
за потребителски кредит № ********** от 10.09.2020 г., а именно: за сумата от 3544.22лв
лв. – главница по договора за кредит, сумата от 562.31лв. – договорна възнаградителна
лихва върху главницата по договора за кредит, начислена за периода от 15.12.2020 г. до
15.07.2021 г. и сумата от 606.25 лв. –законна лихва за забава по договора за кредит за
периода 15.12.2020 г. до 05.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 23.08.2021г. до окончателното й изплащане,
както и направените по делото разноски за платена държавна такса от 83.01лв. и
юрисконсултско възнаграждение по чл. 26 от ЗПП вр. с чл. 37 от ЗА и чл. 78, ал. 8 от ГПК в
размер от 50лв.
Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед по чл. 417 от
ГПК за претендираната главница, мораторна лихва и законна лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното й
изплащане, както и за направените в заповедното производство разноски за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане от 13.10.2021г., инкорпорирано в заповедта за
изпълнение от същата дата съдът е отхвърлил заявлението по чл. 417 от ГПК за сумата от
562.31лв. – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.12.2020 г. до
15.07.2021г.
Заповедният съд е мотивирал отказа си с мотив, че клаузата в договора,
регламентираща договорната лихва е недействителна, тъй като надвишава трикратния
размер на законната лихва, поради което е счел, че искането е в противоречие с чл. 411, ал.
2, т. 2 от ГПК вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави
/основание за нищожност, различно от това по чл. 19, ал. 5 от ЗЗД/.
Бургаският окръжен съд не споделя изводите на първата инстанция, по следните
съображения:
Кредиторът основава вземанията си на сключен договор за потребителски кредит по
смисъла на сега действащия ЗПК, поради което за същия са приложими именно
разпоредбите на този закон. В ЗПК обаче няма предвидени разпоредби, уреждащи
максималния размер на възнаградителната лихва. Същата представлява очаквана печалба на
кредитора и съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК съставлява част от общите разходи по кредита,
които се включват в ГПР. С цел да бъде избегната злоупотреба и несъразмерно възлагане на
тежести за икономически по- слабата страна, в чл. 19, ал. 4 от ЗПК законодателят е
предвидил като критерий за това фиксиран максимален размер на ГПР, а именно забрана
той да бъде по-висок над пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на МС на Р.България. Това означава, че
максумумът от 50 % ГПР се явява и пределът, до който следва да се приеме, че общото
2
оскъпяване на кредита е непротиворечащо на морала и добрите нрави. В настоящата
хипотеза договорната възнаградителна лихва е уговорена в размер на 40.73 %, при ГРП -
47.61 %, т.е. не надвишава допустимия максимален размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради
което доводите за наличие на недействителност на договорната възнаградителна лихва
поради противоречие с добрите нрави се явяват неоснователни /в този смисъл Решение №
869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 962/2019 г., Решение № 329 от 30.09.2019 г.
на ОС - Хасково по в. гр. д. № 332/2019 г., Решение № 166 от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по
в. гр. д. № 202/2019 г., Решение № 258 от 12.07.2019 г. на ОС - Перник по в. гр. д. №
306/2019 г., Решение № 72 от 22.04.2019 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. № 62/2019 г.,
Решение № 431 от 18.10.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 702/2019г./.
По горните съображения, настоящата инстанция счита жалбата за основателна, което
налага отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на ново за издаване на заповед
за изпълнение на задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за вземането за
договорна възнаградителна лихва.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 3187 от 13.10.2021 г. , постановено по ч.гр.д.№
5914/2021 г. на РС-Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев” № 52-54, представляван от изпълнителните директори Николай Георгиев
Спасов и Александър Чавдаров Димитров за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК срещу длъжника ИВ. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б.,
ул. „Ф.“ №** за следните парични задължения, дължими по договор за потребителски
кредит № ********** от 10.09.2020г. досежно сумата от 562.31лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 15.12.2020г. до 15.07.2021г., като ВМЕСТО
това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на задължение по чл. 417 от ГПК по
заявлението на ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представляван от
изпълнителните директори Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров
срещу длъжника ИВ. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „Ф.“ №** за сумата от
сумата от 562.31лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от
15.12.2020г. до 15.07.2021г. по сключен помежду им договор за потребителски кредит №
********** от 10.09.2020г.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Бургас за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3