РЕШЕНИЕ
№ 4656
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА ЛЮБЧ. ВЪЧКОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20241110206231 по описа за 2024 година
Образувано е по жалба на М. Р. М. срещу наказателно постановление №
************., издадено от началник сектор към О”ПП”-СДВР, с което на
жалбоподателят е наложено административно наказание глоба в размер на 1
050.00 лв. на основание чл. 182, ал. 1, т.6 ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал.2
ЗДвП и административно наказание „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от три месеца.
В жалбата си М. М. сочи, че неправилно е била ангажирана
административно-наказателната му отговорност, тъй като не е управлявал
процесното моторно превозно средство, нито е собственик на същото.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.Представлява се от адв.
Ц.. Той поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да приеме, че не са
налице основания за ангажиране на отговорността.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител. По делото
са постъпили писмени бележки. Претендират се разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
1
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа
страна:
На 10.08.2023г. , около 00:39 ч. в гр. С., по „О. п.“ с посока на движение
от бул. „Б.“ към бул. „Ч. в., лек автомобил „***************, собственост на
фирма „М.“ Е. до № ****** преминал със скорост от 169 км./ч., при
ограничение въведено с пътен знак Б-26 - 80 км/ч. Скоростта, вида на
превозното средство и регистрационния номер на същото били заснети от
стационарна видеорадарна система за контрол.
Свидетелят А. извършил справка за регистрация на моторното превозно
средство. Установил, че същото е собственост на фирма „М." Е. Предоставена
била възможност на представителя на ЮЛ собственик на автомобила да
посочи кое е лицето, управлявало процесното МПС. С декларация от
24.01.2024г. деклараторът М. М. - законен представител на собственика на
процесното МПС, отразил на посочената дата 10.08.2023г. около 00:39ч.,
моторното превозно средство е било във владение на T. A.. Посочил и
свидетелството за управление на МПС, като към подадената декларация
приложил копие на СУМПС.
В хода на проверката било приобщена справка за пътувания на лице –
чуждестранен гражданин за периода от 01.08.2023г.-31.12.2023г.. В същата
било отразено посоченото от М. лице – чуждестранен гражданин да е
напуснал територията на Република България на 07.08.2023г. в 21:58ч. със
самолет, пътнически полет FB 571.
На 23.01.2019г. на Ш. е представена възможност да попълни декларация,
в която да отрази кое е лицето управлявало моторното превозно средство на
процесната дата.
След това свидетелят, който констатирал нарушение на правилата за
движение по пътя, съставил АУАН на М. Р. М. в качеството му на законен
представител на собственика на процесното МПС.
В последствие на М. М. при идентично описание на извършените
нарушения и обстоятелствата, при които се твърди да е извършено
административното нарушение, е съставено № 24-4332-007029/03.04.2024г.,
издадено от началник сектор към О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателят е
2
наложено административно наказание глоба в размер на 1 050.00 лв. на
основание чл. 182, ал. 1, т.6 ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал.2 ЗДвП и
административно наказание „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от три месеца.
Настоящият състав прие за установена изложената фактическа
обстановка въз основа на показанията на свидетелите Атанасов и М.,
разпечатка от техническо средство за регистрирани нарушения на максимално
разрешена скорост, разпечатка от извършеното заснемане с техническото
средство, протокол за проверка, регистър на одобрените за използване типове
средства, декларация, копие на СУМПС, приобщени към доказателствения
материал на основание чл. 283 НПК.
Гореизброените доказателства изграждат фактическата обстановка по
случая, като между тях относно фактите, предмет на доказване в
производството, няма съществени противоречия.Свидетелските показания,
въвеждат пълни, точни и ясни данни, нужни за изясняване предмета на делото
– време, място на съставяне на акта, техническото средство послужило за
заснемане на скоростта на автомобила, наличието на поставен пътен знак и
съответно ограничение на мястото на заснемане. Те намират пряко
потвърждение с изведеното от писмените доказателства по делото, поради
което съдът прие, че цялостния облик на доказателствената съвкупност
позволява, поради своята единност и непротиворечивост да бъде кредитиран.
От кредитираните писмени доказателства се установява техническата
изправност на заснемащото устройство към момента на извършване на
заснимането.
Показанията на свидетелите Г. К. и Е. П. в своята съдържателна част не
установяват факти, относими към предмета на поризводството.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна странаследното:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията на
съда в тази насока са следните:
3
АУАН и НП са издадени от съответните компетентни органи / видно от
приетата като писмено доказателство заповед/.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на
административно - наказателното производство и ограничаващи правото на
защита на нарушителя. На следващо място отразяването на обстоятелствата
по нарушението и дадената от компетентните органи правна квалификация в
акта и наказателно постановление е съобразена с изискванията на чл. 42, т. 5
от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Спазена е възможността на
жалбоподателя да се запознае с твърденията в издадения АУАН.
Същият е имал възможност в законоустановения срок да изложи
писмени възражения по отразените в акта обстоятелства. В този смисъл не се е
стигнало до допускане на процесуално нарушение, което пряко посяга върху
правото на защита на субекта на отговорността.
Издаденото НП вменява на М. М. извършено нарушение по чл.21 ал.2
ЗДвП.
Съгласно чл.21 ал.2 от ЗДвП „ ..когато скоростта, която не трябва да се
превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“.
Съгласно действащата към момента на твърдяното нарушение разпоредба на
чл.165 ал.2 т.6 от ЗДвП служителите на МВР, които имат право да установяват
нарушенията за правилата на движение по пътищата могат да използват
технически средства или системи, записващи точна дата, час, и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Изготвените с
посочените технически средства снимки видеозаписи, разпечатки са
веществено доказателство и да могат да се ползват като такова именно в
административното производство. В производството обаче съдът прие и като
гласно доказателствено средство показанията на разпитаните като свидетели.
От същите се установява, че на посоченото в акта място е имало поставен знак
В-26, ограничаващ скоростта на движение до 80 км./ч. Това обстоятелство е
въведено във фактологията на описанието на твърдяното административно
нарушение.
От доказателствената съвкупност се установява и превозното средство,
респективно видът и регистрационния номер на същото, което е било обект на
проверка. Така безспорно се установява лекият автомобил – посочен в АУАН
4
и НП да се е движел на посоченото в акта място със съответната скорост
отразена в разпечатката от техническото средство. Същата е доказателство,
изготвено по предвидения за това ред и съобразно разпоредбата на на чл.189
ал.7 ЗДвП може да установява изследвания факт- конкретна скорост на
движение в засечен пътен участък, време, вид и номер на моторното превозно
средство. Към процесния момент техническото средство е било изправно.
Несъмнено установено по делото е ограничението да е въведено от пътен знак
В-26, поставен на изследваното място и въвеждащ съответното ограничение.
Съобразно разпоредбата на чл. 188 (1) (Предишен текст на чл. 188 -
ДВ, бр. 10 от 2011 г.) Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство.
(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) Когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство.
Анотирана съдебна практика В процесната хипотеза административно-наказващият
орган е установил, кое е лицето собственик на процесния лек автомобил – ЮЛ
„М.“ Е. Установил е кой е представител на дружеството, а именно
жалбоподателя М.. Тъй като доказателствата по делото установяват с нужната
степен на стабилност отразеното обстоятелство – чуждестранен гражданин да
е напуснал територията на страната на дата предхождаща процесната, то
правилно е ангажирана отговорността на представител на юридическото лице.
Следва да се отчете, че законът предвижда алтернативност при определяне
субекта на административно-наказателната отговорност в случаите на
приложение на чл. 188 ал.2 ЗДвП.
При индивидуализирането на административното наказание следва да се
вземе предвид разпоредбата на ЗДвП, приложима в конкретната хипотеза,
нейните съдържателни характеристики и характеристиките на конкретното
5
нарушение. Административното наказание предвидено в чл.182 ал.1 т.6 от
ЗДвП за превишаване на разрешената скорост на движение по пътя в населено
място от 50 км./ч., е глоба от 700 лв./седемстотин / изм. ДВ, бр.101 от 2016г./ и
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от три
месеца, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се
увеличава с 50 лв.. Така точно посочен размер и вид на административното
нарушение обвързват при установяване на всички признаци на
административното нарушение, на субекта на нарушението - жалбоподателя
М. М. да се наложи точно по вид и размер административно наказание,
каквото е определено в самото наказателно постановление.
Не са налице основания, сочещи приложение на чл.28 ЗАНН.
С тези доводи съдът прие, че издаденото наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на производството М. Р. М. следва да заплати в полза на
СДВР сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното съдът 63, ал. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № ***************., издадено от началник сектор
към О”ПП”-СДВР, с което на М. Р. М. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 050.00 лв. на основание чл. 182, ал. 1, т.6 ЗДвП за
нарушение на чл. 21 ал.2 ЗДвП и административно наказание „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от три месеца.
ОСЪЖДА М. Р. М. да заплати в полза на СДВР сумата от 100 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- град
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
6
че решението е изготвено, на основанията предвидени в НПК и по реда на
глава дванадесета от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7