РЕШЕНИЕ
№ 442
гр. Смолян, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Кабасанова
при участието на секретаря Бойка Русова
като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Гражданско дело №
20255440100697 по описа за 2025 година
Производството е по чл.26 ал.1 предл.първо ЗЗД вр. с чл.22 ЗПК и
чл.55, ал.1 предл.първо ЗЗД.
Делото е образувано по постъпила искова молба от М. Р. К. ЕГН:
**********, с постоянен адрес: ***** против ***** ЕИК *****, седалище и
адрес на управление: *****, представлявано от управителя *****, с
предявени:
- иск за прогласяване на договор за кредит № *****, сключен на *****
г. между М. К. и *****, ЕИК ***** за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр.
първо от ЗЗД, поради противоречието му със закона;
- при условията на евентуалност, ако първият иск бъде отхвърлен, иск за
признаване за установено по отношение на ответника, че клаузата на чл. 13 от
Общите условия към договор за кредит № *****, сключен на ***** г., която
предвижда заплащане на такса за удължаване на кредита е нищожна;
- иск с правно основание чл. 55, ал.1 пр. първо от ЗЗД за заплащане на
сумата в размер на 113,24 лв., ведно със законна лихва за забава от датата на
предявяване на иска в съда до окончателното й изплащане, изплатена от
ищцата на ответника по нищожния договор за кредит № *****, сключен на
***** г., и с която ответникът неоснователно се е обогатил.
1
В исковата молба се сочи, че на ***** г. М. К. сключила договор за
кредит № *****, по силата на който ***** й предоставило в заем сумата от
**** лв. при фиксиран ГЛП от 40,97 % и ГПР от 00,00 %. От съдържанието на
договора не става ясно каква сума следвало да внесе. Впоследствие обаче М.
К. внесла общо сумата от 713,24 лв. за погасяване на кредита, като освен
главница и лихва е включвала и такса за удължаване на срока на кредита по чл.
13 от общите условия по договора. Така й било обяснено от служители на
ответника.
Твърди, че договор за кредит № ***** е нищожен. Същият според
ищцата съдържа следните нищожни неравноправни клаузи:
ГЛП е 40,97 % - видно от самия договор лихвата е прекомерна и
само на това основание договора следва да се обяви за нищожен. Излага, че
съгласно установена съдебна практика противно на добрите нрави е да се
уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва. Според ищцата уговорената в процеси ия договор възнаградителна
лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, която към ***** г. е
била 13.54% (съответно трикратния й размер е бил - 40,62%). По този начин
според нея се накърняват добрите нрави, което обуславя извод за нищожност
на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
М. К. твърди, че в чл. 13 от Общите условия по от договор № *****
е посочено, че кредитополучателят дължи такса извън възнаградителната
лихва за удължаване на срока на връщане на кредита, съобразно тарифа на
кредитора.
Сочи, че според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Излага, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
2
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление,
дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата
сума по договора. В настоящия случай според ищцата липсва ясно разписана
методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е
00,00%, ГЛП е 40,97%, но от съдържанието на договора не може да се направи
извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран
ГПР.
Ищцата изтъква, че според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът
трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му
и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР.
М.К. счита, че кумулирането на такса за удължаване на срока на
договора към погасителните вноски води до "скрито" оскъпяване на кредита,
защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР
от 00,00 % нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като
въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна,
извън посочените ГЛП и ГПР. Допълнителната услуга - такса за удължаване на
кредита по чл. 13 от Общите условия по договора за кредит по съществото си
не представлява реално предоставена допълнителна възможност или
преференциално условие, от което кредитополучателят да може да се
възползва и което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано
изискването за възнаграждение. Счита, че услугата, описана в общите условия
по договора за паричен заем, има характер на действие, свързано с управление
на кредита, за което разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява
заплащането на такси. Сочи, че доколкото начислената в настоящия случай
такса в размер на **** лева е свързана с процедурата по управление на
3
кредита, то договорната клауза, предвиждаща нейната дължимост, е в
противоречие с повелителните норми на закона и като такава е нищожна.
Сочи, че за удължаване на кредита се заплаща възнаградителна
лихва, а не се начислява такса в пъти надвишаваща главницата.
Намира таксата за удължаване на кредита за неравноправна по
смисъла на ЗЗП, и нищожна, поради противоречие с императивни норми на
закона - чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Твърди, че е внесла по процесния договор цялата дължима сума,
всички изискани от нея лихви и такси в общ размер на ****лв. Сочи, че по
един нищожен договор заемателя следва да се върне единствено главницата
по договора, какъвто е настоящия случай. Всички надвнесени суми според
ищцата следва да й се върнат обратно, тъй като са дадени по един нищожен
договор и представляват неоснователно обогатяване на ответника, респ.
поради нищожност на клаузата за такса за удължаване на кредита следва да се
върнат всички внесени суми за тези „услуги“.
***** депозира отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, в
който оспорва предявения иск.
Признава, че на ***** г. между него като кредитодател и М. Р. К. като
кредитополучател, е сключен договор за кредит № ***** в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. Кредитодателят предоставя на
кредитополучателя сума в размер на ****лева, представляваща главница по
кредита. Кредитът е за период от 61 дни и е с падежна дата *****г. Твърди, че
сключеното между страните правоотношение представлява безлихвен заем и
за получаване на заемната сума в тежест на ищцата не е начислявана
договорна лихва и/или други такси за услуги, които са били заявени към
момента на сключване на договора, т.е., за срока на кредита М.К. се е
задължила да възстанови в полза на дружеството единствено отпуснатата в
нейна полза сума за главница. Общият размер на кредита, който
Кредитополучателят е следвало да погаси на падежната дата, е бил на
стойност ****лева.
Ответникът сочи, че редът и условията, по които е отпуснат кредита, се
уреждат в договор за кредит № *****/***** г. и Общите условия към него.
Като задължителна стъпка в процеса по кандидатстване и за да бъде
4
завършена заявката за кредит, кредитоискателят задължително се запознава с
избраните специални параметри и Общите условия по кредита. Още на етап
посочени от кредитоискателя конкретни параметри по Договора и преди
неговото сключване, се предоставя Стандартен европейски формуляр (СЕФ),
който съдържа относимата по договора информация. СЕФ е бил изпратен и в
електронен вариант, на посочения от г-жа К. електронен адрес за
кореспонденция, а именно: *************
***** излага, че срокът на договора за кредит започва да тече от датата
на превеждане на сумата по кредита по сметка на кредитополучателя.
Заявената и отпусната сума е преведена на М. Р. К. на ***** г. по банкова
сметка с ***************. С настъпване на падежната дата - ********г.,
съгласно формалната природа на споразумението К. е следвало да заплати в
полза на ***** сумата в размер на ****лева, представляваща отпуснатата и
дължима главница по кредита.
Ответникът сочи, че на основание т. 13.1 от приложимите Общи условия
предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично допълнителна
услуга за удължаване на срока. Удължаването на срока за връщане на кредита
е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя по искане на
кредитополучателя, съобразно Тарифа на кредитора, съобразно
индивидуалната кредитна оценка на кредитополучателя. В случай на заявена
услуга за удължаване кредиторът предоставя същата на база проверка на
кредитоспособността, за което се извършват следните неизчерпателно
изброени проверки в регистрите на БНБ, проверка на ЦКР, справки в НОИ,
НАП, МВР и други. Твърди, че заявената услуга за удължаване на срока
ангажира допълнителен финансов и човешки ресурс, което обуславя и
начисляването на такса за заявената услуга. При одобрение на заявката за
Удължаване на срока между страните се сключва Анекс за удължаване на
срока, по силата на който настъпва изменение в падежната дата за погасяване
на задължението, като всички останали параметри по основния договор
остават непроменени.
Ответникът обяснява, че М. Р. К. се е възползвала общо седем пъти от
услугата за удължаване на срока, по повод на което между страните са
сключени следните анекси, за които ищцата е заплатила дължимите такси,
както следва:
5
- Анекс за удължаване на срок от дата ***** г., по силата на който е
уговорен нов падеж - *****г. за сключване на Анекса ищцата е заплатила
такса в размер на ****лева.
- Анекс за удължаване на срок от дата *******г., по силата на който
е уговорен нов падеж - ******* г. за сключване на Анекса ищцата е
заплатила такса в размер на ****лева.
- Анекс за удължаване на срок от дата **** г., по силата на който е
уговорен нов падеж - ***** г. за сключване на Анекса ищцата е заплатила
такса в размер на ****лева.
- Анекс за удължаване на срок от дата ****г., по силата на който е
уговорен нов падеж - ***** г. за сключване на Анекса ищцата е заплатила
такса в размер на ****лева.
- Анекс за удължаване на срок от дата ****** г., по силата на който
е уговорен нов падеж - ********г. за сключване на Анекса ищцата е
заплатила такса в размер на ****лева.
- Анекс за удължаване на срок от дата ****** г., по силата на който
е уговорен нов падеж - *******г. за сключване на Анекса ищцата е
заплатила такса в размер на ****** лева.
- Анекс за удължаване на срок от дата ****** г., по силата на който
е уговорен нов падеж - ******* г. за сключване на Анекса ищцата е
заплатила такса в размер на **** лева.
Излага, че всички описани по-горе споразумения за удължаване на срока
на кредита са изпратени на М.К. към момента на тяхното възникване на
предварително посочения от ищцата електронен адрес за кореспонденция.
Ответникът признава, че в изпълнение на възникналото задължение,
освен гореописаните такси за допълнителна услуга, ищцата е заплатила в
полза на ***** следните частични вноски по кредита:
-на *****г. сумата ***лева, представляваща частично плащане по
договора за кредит.
-на ***** г. сумата ****лева, представляваща частично плащане по
договора за кредит.
Заявява, че по повод валидно сключеното между страните кредитно
правоотношение по Договор за кредит № *****/***** г. и Анекси за
6
удължаване на срока, М. Р. К. е заплатила в негова полза сума в общ размер на
***** лева, от които **** лева - сбор от получени такси за удължаване на
срока и ****лева - частични вноски по кредита.Твърди, че към днешна дата
задължението на М. К. по договор за кредит е частично непогасено.
Ответникът намира за неоснователни твърденията на ищцата за
недействителност на договорното правоотношение. Счита, че договора за
кредит съдържа ясно посочени годишен процент на разходите по кредита,
годишния лихвен процент, размер на задължението, разпределено по пера и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, предвид което не са налице твърдените от ищцата
нарушения на законови разпоредби.
Заявява, че процесният Договор е безлихвен - с 0.00 % лихва за срока на
кредита и ГПР в размер на 0.00 %, а твърденията на насрещната страна, че
лихвеният процент бил в размер на 40.97 % са неверни и неоснователни. Тази
величина, както е посочено недвусмислено и в Специалните условия на
Договора, представлява референтен/стандартен лихвен процент и не е пряко
приложима в процесното споразумение, а е посочен в изпълнение на
изискванията на специалното в областта на потребителското кредитиране
законодателство, в частност - чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, който задължава кредитора
да посочи, освен приложимия по Договора лихвен процент, и референтен
такъв, който в настоящата хипотеза е бил в размер на ****%. Сочи, че
референтен лихвен процент е лихвеният процент, който кредиторът използва
като базов при изчисляване на лихвения процент за срока на кредита и
представлява пазарен индекс или индекс, който се изчислява по определена
методология и е приложим при ценообразуването и формирането на крайната
цена на предлаганите от Дружеството кредити. Твърди, че в случая, меродавен
за приложението на договора и формиране на крайната цена на задължението,
е лихвения процент за срока на кредита, който, както е посочено и в
Специалните условия на Договора, е 0.00 %.
Ответникът излага, че услугата за удължаване на срока следва да бъде
разглеждана като платена административна услуга с определена стойност, а
не като условие за отпускане на кредит и разход, пряко свързан с ползването
на кредита. Според него се за действия, които не са свързани със самото
кредитиране, а с процедурата по обработка, която не влияе на крайното
7
финансово задължение. Разглеждането на заявката за удължаване на срока е
процес, извършван след одобрението и отпускането на кредита и не влияе на
условията по усвояване, погасяване или управление на кредита.
Твърди, че клаузите от ОУ към договора, освен че не попадат в обхвата
на основната престация, не представляват и условие за отпускане на кредита,
а са опция пред ищцата- кредитополучател да избере между две възможности
- да се възползва от услугата с цел да избегне неблагоприятните последици от
изпадане в забава или не, като за техният възмезден характер и размер ищцата
е била уведомен предварително. Счита, че допълнителната незадължителна
услуга, чието заявяване става посредством изрично волеизявление,
договорена индивидуално в отделно споразумение задължение и не поставя
потребителя в по-неблагоприятно положение нито спрямо разпоредбите на
приложимото законодателство, включително ЗПК и ЗЗП, нито по смисъла на
практиката на Съда на Европейския съюз относно защитата на потребителите.
Според ответника сумите, заплатени от ищцата са получени от него на годно
правно основание, не го обогатяват неоснователно и не подлежат на
възстановяване, поради което, моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
В с.з. ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. От пълномощник му адв.Б. е постъпило писмено становище, в
което поддържа предявените искове.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в с.з. От
пълномощникът му юрисконсулт Д. е постъпило писмено становище, в което
исковете се оспорват.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на
страните, намира за установено следното:
Между страните е безспорно, а и от приетите писмени доказателства по
делото се установява, че между ответника ***** и ищцата К. е сключен
договор за кредит № ***** от ***** г., по силата на който ответникът
предоставил на ищцата сумата от **** лв.
Уговорено било, че срокът на договора е ****дни, при фиксиран
годишен лихвен процент по заема **** %. ГПР бил посочен като 0 %. Общата
дължима сума по кредита възлиза на **** лв.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3
8
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми
при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е релевираното в исковата молба основание за
недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима
сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по
какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се
отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са
включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо
в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а
не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на
законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран
размер от 0 %, а договорната лихва е ****%.
Съгласно клаузата, именувана „такса удължаване“ в чл.
13 от ОУ към договора за кредит е предвидена допълнителна
услуга „удължаване на срока за връщане на
кредита“, която услуга предвижда удължаване на срока на връщане на
кредита, срещу заплащане на определена сума, съобразно Тарифата на
9
кредитора.
Видно от доказателствата по делото между ищцата и ответника били
сключени следните седем на брой анекса: 1) Анекс за удължаване на срок от
***** г., по силата на който е уговорен нов падеж -**** г. За сключване на
анекса на ищцата е начислена такса в размер на ****** лева; 2) Анекс за
удължаване на срок от дата ***** г., по силата на който е уговорен нов падеж -
******** г. За сключване на Анекса на ищцата е начислена такса в размер на
********лева; 3) Анекс за удължаване на срок от дата ******* г., по силата на
който е уговорен нов падеж -********** г. За сключване на Анекса на ищцата
е начислана такса в размер на ******лева; 4) Анекс за удължаване на срок от
дата ******** г., по силата на който е уговорен нов падеж -******* г. За
сключване на Анекса на ищцата е начислена такса в размер на ******лева; 5)
Анекс за удължаване на срок от дата ******* г., по силата на който е уговорен
нов падеж ******** г. За сключване на Анекса на ищцата е начислена такса в
размер на ******лева; 6) Анекс за удължаване на срок от дата ****** г., по
силата на който е уговорен нов падеж -******** г. За сключване на Анекса на
ищцата е начислена такса в размер на ****лева; 7)Анекс за удължаване на
срок от дата ***** г., по силата на който е уговорен нов падеж - *******г. За
сключване на Анекса на ищцата е начислена такса в размер на **** лева.
Въз основа на сключените анекси за удължаване на срока на договора за
кредит ищцата е заплатила такси в размер на **** лева.
Според съда така уговорената такса „удължаване срока на връщане на
общо дължимата сума“, предвидена в договора за кредит, общите условия и
анексите към него са нищожни на основание чл. 10а ал.2 ЗПК и чл.19 ал.4
ЗПК, вр.с чл.22 ЗПК, и чл.143, ал.1 във вр. с чл.146, ал.1 ЗЗП. Законът не
допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а ал.2 ЗПК. С
допълнителните такси по процесния договор и анексите към него се достига
до значителна неравностойност на насрещните престации. Тази клауза се
явява нищожна, поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по
смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД.
Така уговорената клауза „такса удължаване срока на връщане на общо
дължимата сума“, предвидена в договора за кредит, общите условия и
Анексите към него са нищожни и на основание чл.146 ал.1 ЗЗП.
10
Неравностойност между престациите е налице, тъй като сумата която се
предоставя по такса „удължава срока на връщане на общо дължимата сума“,
предвидена в договора за кредит, общите условия и Анексите към него,
съставлява допълнителна сума, която е в размер на почти 100% от общата
сума на отпуснатия кредит. По този начин се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост и така уговорената такса е във вреда на
потребителя и води до неравновесие в правата на страните по договора.
Освен това така уговорената такса „удължаване срока на връщане на
общо дължимата сума“ е нищожна и поради това, че се стига до нарушаване
на нормативно предвидения размер на годишния процент на разходите и
заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 предл.второ ЗЗД, вр. с чл.19
ал.4 ЗПК.
В конкретния случай, възнаграждението, което следва да се заплати по
така уговорената такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума е
в общ размер на ****лева и е трябвало да бъде включено в годишния процент
на разходите В този смисъл е нормата на чл.19 ал.1 ЗПК и параграф1 т.1 от ДР
на ЗПК, но това не е направено единствено с цел да се избегнат ограниченията
на чл.19 ал.4 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.1 ЗПК, при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, и е недопустимо под формата на "такса" кредиторът да начислява
други дължими от потребителя суми, различни от лихвата /В този смисъл е
Решение № 345 от 9.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1768/2018 г., II т.о., ТК/.
Целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита
възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави и
разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК. Съдът намира, че по този начин дружеството
ответник заобикаля разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в
размера на годишния процент на разходите, респективно клаузата е нищожна
по смисъла на чл.19 ал.4 ЗПК.
С оглед изложеното, съдът намира, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна
недействителност - нищожност на договора. Ето защо, предявеният главен иск
11
по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 ЗПК за
обявяване на договора за нищожен следва да бъде уважен като основателен и
доказан.
На следващо място, съгласно правилото на чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Ето защо ищцата следва да върне само чистата стойност на заема, без
лихви/такси или други разходи по кредита. Като се отчете безспорното
обстоятелство, че ищцата е заплатила на ответника сума в размер на *****
лв. по договора, се установява, че е погасила изцяло чистата стойност на заема
от **** лв., поради което предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл.първо ЗЗД,
вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
****лв., представляваща недължимо платена сума по договора, поради
изначална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане също се
явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед уважаването на предявените главни искове за обявяване за
нищожен на договора за потребителски кредит и за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от *****лв., представляваща недължимо платена
сума по договора, съдът не дължи произнасяне по предявените евентуални
искове за обявяване за нищожна на клаузата заплащане на такса за удължаване
на кредита.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените
разноски по делото, а именно *****лв. - заплатена държавна такса. Доколкото
предявените искове са два, съдът намира, че дължимата ДТ за образуване на
делото е ***лв., по *****лв. за всеки иск. Тъй като ищцата е внесла само
****лв., ответникът дължи заплащане по сметка на съда на останалите
*****лв.
Видно от договора за правна защита и съдействие, пълномощникът на
ищцата е оказал безплатно адвокатска помощ.
В случая интересът, върху който следва да се определи минималният
размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на главните искове
12
или ****лв.+****лв.
Ето защо, минималният размер на адвокатското възнаграждение в
случая, определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на ****лв.
Ето защо, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл.38,
ал.1, т.2 ЗАдв, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
пълномощника на ищцата сумата от **** лв. - дължимо адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за кредит № *****/***** г.,
сключен между М. Р. К. и ***** по предявен иск с правно основание чл. 26, ал.
1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, от М. Р. К. ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***** против *****
ЕИК *****, седалище и адрес на управление: *****, представлявано от
управителя *****.
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД ***** да заплати на М. Р. К.
сумата *** лева, представляваща недължимо платени суми по договор за
кредит № *****, сключен на ***** г., ведно със законната лихва върху
главницата от ***** г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ***** да заплати на М. Р. К. сумата ***лева разноски по
делото за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал 1 т. 2 от Закона за адвокатурата
*******да заплати на адв. ******* . Адвокатска колегия ********със
служебен адрес **********, сумата *****лв - възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на М. Р. К. по делото.
ОСЪЖДА ***** да заплати по сметка на РС Смолян в полза на
бюджета на съдебната власт сумата ***лева за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
13
14