Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 07.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, II - ри граждански състав, в открито заседание на двадесет и втори ноември през 2017година, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Анета Христова, като разгледа докладваното от съдията Дилова гражданско дело № 4043 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.240 ал.1 и ал.2 вр.чл.79 ЗЗД вр.чл.92 ЗЗД вр. с
чл.86 ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, ***, чрез юрисконсулт Е.В.Г., съдебен адрес:***, ***против
Д.Е.Д.,
за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, че ответника дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 600,00
лв., представляваща главница; сумата от
72,14 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 10.12.2015г. до 09.06.2016г.; сумата от 100,00 лв., представляваща такси разходи за събиране на
просрочени вземания; сумата от 100,00 лв.,
представляваща такси разходи за дейност на служител; сумата от 431,20
лв., представляваща неустойка за периода
от 10.12.2015г. до 09.06.2016г.; сумата от 49,35 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 11.12.2015г. до 24.04.2017г. , законната лихва от заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Твърди се, че на 26.11.2015г. „Вива
кредит“ ООД е сключило с ответник договор за кредит, по силата на който дружеството
е предоставило на ответника кредит в размер на 600.00 лв. Твърди се, че
заемодателят е изпълнил задължението си и е предал на ответника сумата 600 лв.
Твърди се, че съгласно клаузите на договора заемателят се е задължил да
представи на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, поради
неизпълнение на което задължение на ответника е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 431,20 лв, която страните са постигнали споразумение
да бъде разсрочена на 11 равни вноски, всяка в размер на 30,80 лв.Твърди се, че
на основание договора за заем при забава на плащането по погасителния план
заемателят дължи на заемодателят направените разходи за провеждане на телефонни
разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на
просрочените задължения поради което на ответника е начислена сумата 150 лв,
както и сумата 100 лв , която представлява направените разходи за събиране на
просрочените вземания включващи
дейността на лице/ служител, което осъществява и администрира дейността
по събиране на вземането.Твърди се, че тъй като длъжникът не е изпълнил
надлежно задължението си да изплати изцяло уговорената сума представляваща
главница и уговорената с договора лихва е начислена лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода 11.12.2015г.- до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди се, че на 22.01.2013г.
е извършено прехвърляне на вземането между Вива Кредит ООД и А.з.с.н.в. ООД,
впоследствие ЕАД, съгласно който вземането на Вива Кредит ООД срещу ответника е
прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и
всички лихви на дружеството-ищец. Твърди се, че длъжникът е уведомен за
извършената цесия. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 2834/2017 г. по описа на
ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е
възразил. В заключение моли съда да признае за установено по отношение на
ответника че същият дължи на ищеца сумата от 600,00 лв., представляваща главница; сумата от 72,14
лв., представляваща договорна лихва за
периода от 10.12.2015г. до 09.06.2016г.; сумата от 100,00 лв., представляваща такси разходи за събиране на
просрочени вземания; сумата от 100,00 лв.,
представляваща такси разходи за дейност на служител; сумата от 431,20
лв., представляваща неустойка за периода
от 10.12.2015г. до 09.06.2016г.; сумата от 49,35 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 11.12.2015г. до 24.04.2017г., законната лихва от заявлението до
окончателното изплащане на задължението, ведно с направените по делото разноски.
Ответникът,
в срока на чл.133 от ГПК не е представил писмен отговор, възражението в
заповедното производство съдържа
възражение, че поради заболяване не е работил
и не е реализирал доходи.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
От приложеното ч.гр.д. №2834/2017г. по описа на ПлРС се установява, че на 24.04.2017год. ищецът е депозирал в ПлРС
заявление срещу ответницата за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Издадена
е заповед за изпълнение за
сумите, както следва: сумата от 600,00 лв., представляваща главница; сумата от 72,14
лв., представляваща договорна лихва за
периода от 10.12.2015г. до 09.06.2016г.; сумата от 100,00 лв., представляваща такси разходи за събиране на
просрочени вземания; сумата от 100,00 лв., представляваща такси разходи за дейност на
служител; сумата от 431,20 лв.,
представляваща неустойка за периода от 10.12.2015г. до 09.06.2016г.;
сумата от 49,35 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 11.12.2015г. до 24.04.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2017г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 27,05лв. –
за платена държавна такса и 50 лв. - юрисконсулстско възнаграждение. В заповедта е
отразено, че вземането на заявителя произтича от задължение по договор за паричен заем № с №5229572 между „Вива кредит“ ООД и Д.Е.Д. на
26.11.2015г., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна
на „Вива кредит“ ООД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД, /правоприемник на който е „А.з.с.н.в.“
АД – понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД/ по силата на Приложение № 01/07.07.2016г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
22.01.2013г. В срок е подадено възражение от длъжника, инициирало предявяването
на настоящата искова претенция на основание чл.422 от ГПК.
По делото е представен
препис на Договор за паричен заем с № 5229572 между „Вива кредит“ ООД и Д.Е.Д. на
26.11.2015г., за сумата от 600 лв .
Според
обективираното в чл.3 от договора, ответникът е следвало да върне предоставената му в заем сума на 14 вноски, всяка в размер на 48,01лв.-двуседмична погасителна, със срок на
заема в седмици - 28 и платима на посочени дати на падеж
в договора. В договора страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 49,39% и общ
размер на всички плащания 672,14лв. Страните са уговорили също
така, според обективираното в чл.4 задължение в тежест на заемателя в срок до три дни, считано от сключване на
договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1). Физическо лице поръчител, при посочени условия
2). Банкова гаранция с бенефициер – заемодателят. При неизпълнение на това задължение са предвидили
в чл.11
неустойка в размер на 431,20 лв,лв., която да бъде разсрочена на равни части,
заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от тях се добавя сума за неустойка и
вноската се увеличава по размер и става 78,81лв. Между страните не е налице спор, че заемодателят е
изпълнил произтичащото от договора задължение да предостави заемната сума.По
делото не се спори, че ответникът, в качеството на заемател не е изпълнила
задължението си по чл.4 от договора за предоставяне на сочените обезпечения в определения
тридневен срок, поради което след изтичането му заемодателят е начислил
неустойка в размер 431,20лв.
Установява се от приложения препис на Рамков договор за цесия от 22.01.2013г. и препис-извлечение от Приложение №1 към него от 08.06.2016г., че заемодателят е прехвърлил на ищеца „А.з.с.н.в.” АД вземанията, произтичащи от процесния договор за заем. Представено е и писмено потвърждение от цедента за извършената цесия.От представения препис на пълномощно/л.17 от делото/, изходящо от „ВИВА КРЕДИТ“ ООД-***, чрез управителя се установява, че дружеството е упълномощило цесионера „А.з.с.н.в.” да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания, които са били цедирани по силата на сключения договор за цесия от 22.01.2013г. Това касае и цесиите, извършени във формата на допълнителни приложения към сочения договор.
Видно е от
приложения препис на уведомително писмо от 26.11.2015г., че с него е било предприело уведомяване на длъжника за
извършената цесия на вземанията, произтичащи от процесния договор за заем.
Според приложеното известие за доставяне, то не е било връчено тъй като
получателят е напуснал адреса.
Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а не и такова от цесионера. Както приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е Решение №137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК). В случая, както се установи от доказателствата по делото, цесионерът „Агенция за събиране на вземанията” АД е предприела уведомяване на длъжника за извършената цесия, в качеството на пълномощник на цедента „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, съгласно изрично пълномощно за това действие. Установи се от представеното известие за доставяне, че писменото уведомяване не е било връчено, а е останало непотърсено. В случая обаче ответникът е уведомен за цесията с получаване на препис от исковата молба и приложенията, което се приема и в практиката на ВКС на РБ.
Видно от
заключението на ВЛ, което като неоспорено от страните съдът кредитира като
вярно, обективно и компетентно е, че размерът на задължението е както следва :
главница 600 лв, договорна лихва в размер на 72,14 лв, неустойка за изпълнение
на договорно задължение за предоставяне на поръчител по договора 431,20 лв,
разходи за събиране на просрочени вземания, разходи за ангажиране дейността на
служител по осъществяване и администриране на дейността по събиране на
вземането, обезщетение за забава за периода 11.12.2015г.- 24.04.2017г.- 49,35
лв. От заключението се установява, че
на 26.01.2016г. ответникът е заплатил сумата 50 лв, с която са начислени
разходи за събиране на просрочени вземания на 14.12.2015г.- 12,50 лв, на
21.12.2015г.- 12,50 лв и на 04.01.2016г.-12,50 лв.
От
събраните по делото доказателства се установява, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношение между ответницата, в качеството на заемател
и „ВИВА КРЕДИТ” ООД, в качеството на заемодател по сключен между тях Договор от 26.11.2015год.Безспорно
е, че заемодателят е изпълнил основното си, произтичащо от договора задължение да
предостави на заемателя уговорената сума в размер на 600лв.Така сключеният договор попада в приложното поле
на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите по чл.3 ЗПК
и не засяга изключенията по чл.4 ЗПК.С получаването на сумата по кредита за
заемодателя е възникнало задължението да върне главницата, като и да заплати
дължимата възнаградителна лихва. Видно от заключението на ВЛ е, че размерът на
договорната лихва е 72,14 лв Съгласно чл. 33, ал.1 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Съгласно алинея втора на същата разпоредба когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. Тези норми са императивни –
постановени са в публичен интерес с оглед целта на закона - да осигури защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и
чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне
на потребителски кредит / арг. чл.2 ЗПК/.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
В чл.12 от договора за заем е предвидено, че
кредитополучателят следва да заплати на кредитодателя суми за разходи, които са
определени предварително като размер и са дължими при определени предпоставки,
но във всички случаи – при забава относно задължението за заплащане на
погасителните вноски. Съдът намира, че отговорността за разноски въведена с
разпоредбата на чл.12 от договора представлява по съществото си неустойка,
дължима при забава на изпълнението, а не плащане за покриване на извършени
разходи по събиране на вземането. Определянето на тези плащания като разноски
по събиране на вземането, по същество цели да заобиколи ограничението на чл.33 ЗПК и въведе допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотези
на забава на длъжника, тоест представлява прикрита неустойка за забава. За
това, че плащанията нямат за цел да покрият разходи по събиране на закъснелите
вноски, може да се съди от обстоятелството, че плащанията по тях са уговорени
предварително, като абсолютни суми и в предварително определени предели.
Разноските необходими за събиране на всяко конкретно възникнало задължение, при
настъпване на забава не могат да бъдат определени предварително. В клаузата на
договора е посочено, че разноските са за телефонни разговори, изплащане на
покани и ангажиране на служител, от което следва, че във всички случаи ще
варират с оглед на конкретни обстоятелства. Поради това, начина по който са
определени в клаузата сочи на това, че са установени с цел да се избегне
ограничението на закона свързано с размера на дължимото при забава обезщетение.Видно
от заключението на ВЛ , че със сумата от 50 лева от заплатената от ответника
сума е покрита дължимата от него такса разходи по чл.12, ал.4 от договора. Няма
спор, че кредиторът има право да начислява и събира от длъжника и предвидените
в договора такси. Трябва обаче да се държи сметка и за естеството на
конкретното вземане – то е именно такса, т.е. възнаграждение за извършена от
кредитора дейност или услуга, която се дължи отделно от главницата,
възнаградителната и мораторната лихви по договора. Дължимостта на тези такси
обаче е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил задължението си да
извърши дейността, респ. да предостави услугата, за която се дължат те. В
конкретния случай ищецът следваше да ангажира доказателства, че цедентът „Вива
Кредит” АД действително е извършил разходи за събирането на просрочените
вземания като е изпращал напомнителни писма, електронни съобщения, провеждал е
телефонни обаждания с ответника, извършвал е лични посещения до дома му и др.
Такива доказателства по делото не бяха ангажирани, поради което и претенцията
за сумата от 100 лв представляваща разходи за ангажиране на служител за
събиране на вземането следва да бъде отхвърлена като недоказана . С оглед така изложеното съдът намира, че
поради нищожност на клаузата, ответникът не дължи по договора сумата 100 лева
представляваща разходи за събиране на просрочени вземания, както и не дължи
сумата от сумата 100 лв представляваща разходи за ангажиране дейността на
служител по осъществяване и администриране на дейността по събиране на
вземането. Съдът
намира, че клаузата относно предвидената
в чл.11 от договора неустойка е нищожна, поради противоречието и с добрите
нрави. Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се
доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. Според
чл.11 от договора неустойката е дължима не при забава на задължението, а при
неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя,
чрез осигуряване на поръчител или банкова гаранция. В конкретния случай, видно
от приложения по делото договор замополучателят е поел задължение и за двете
обезпечения, макар тяхното кумулиране на да не е предвидено в договора / те са
определени алтернативно/. От начина по който е уредено в чл.3 т. 3 задължението
на кредитополучателя - особено това
отнасящо се до осигуряване на поръчител, може да се обоснове извод, че
изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така,
защото, от една страна това задължение не определено от кредитора, като
предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната
практика, а от друга - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част
от тях длъжникът не би могъл да получи в определения тридневен срок информация.
Такива са например изискванията свързани с кредитната история на поръчителя и
данните за това има ли сключени други кредити. Тази информация заемателят би
могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни
услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам
проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на
заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води
до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятстува длъжника
да я изпълни. По този начин се цели да се създаде предпоставка за начисляване
на неустойката предвидена в чл.11. Съдът намира, че поради тези особености на
договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени
в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие с добрите нрави, по
смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г.
ОСТК/.С оглед изложеното съдът намира, че начислената по договора неустойка от 431,20 лв. не се дължи поради нищожността на
клаузата от договора, която е урежда.
Видно от заключението на ВЛ е, че ответникът
на 26.01.2016г е заплатил сумата 50 лв, с която са заплатени начислени разходи
за събиране на просрочени вземания. Съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД когато
изпълнението което длъжникът прави не е достатъчно да покрие лихвите,
разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите
и най-после главницата. В случая не са представени доказателства какви разноски са сторени от заемодателя във
връзка със събиране на вземането, поради което съдът приема че с платената сума
от 50 лв е погасена лихвата за забава в пълен размер, която видно от
заключението на ВЛ е в размер на 49,35 лв., а с разликата от 0.65 лв е погасена
частично договорната лихва или дължимия размер на договорната лихва, до който
предявения иск е основателен е 71,49 лв..
Предвид изложеното съдът намира, че
предявеният иск за вземането е частично основателен до размера на главница от 600лв., договорна лихва от 71,49 лв, а за
разликата до 72,14 лв договорна лихва и за сумата 49,35 лв представляваща лихва
за забава следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане, за сумата 431,20
лв представляваща неустойка, сумата 100 лв представляваща разходи за събиране
на просрочени вземания и сумата 100 лв представляваща разходи за ангажиране на
дейността на служител по осъществяване и администриране на дейността по
събиране на вземането предявения иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 25 лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 75лв. От тях ответникът дължи сумата от 37,02лв., съразмерно частта от вземанията, чието съществуване се установи в исковото производство.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 25лв., и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. Съдът приема, че следва да определи дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер 100лв. на основание чл.78 ал.8 от ГПК, или се претендират разноски общо 125лв. Съразмерно уважената част от иска, ответницата дължи разноски в размер на 28,90лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Д.Е.Д. с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ***, юрисконсулт Е.В.Г., съдебен адрес:***, ***сумите, както следва: главница 600 лв и сумата 71,49 лв представляваща договорна лихва, като за разликата от 71,49 лв до 72,14 лв представляваща договорна лихва и за сумата 49,35 лв представляваща лихва за забава за периода 11.12.2015г-24.04.2017г. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ, а за сумата 431,20 лв представляваща неустойка, сумата 100 лв представляваща разходи за събиране на просрочени вземания и сумата 100 лв представляваща разходи за ангажиране на дейността на служител по осъществяване и администриране на дейността по събиране на вземането предявения иск следва ОТХВЪРЛЯ иска предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Д.Е.Д. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ***, юрисконсулт Е.В.Г.,
съдебен адрес:***, офис 8, сумата от 37,02 лв., представляваща разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Д.Е.Д. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ***, юрисконсулт Е.В.Г., съдебен адрес:***, ***сумата от 28,90лв., представляваща разноски за исковото производство, съразмерно уважената част от иска.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: