№ 3468
гр. София, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря З.А.Ш.
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110203386 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 22-4332-028056/05.01.2023 г., издадено от Д.Д.Д. - началник сектор към
отдел „ПП” при СДВР, на Д. Г. К., с ЕГН **********,
за това, че на 09.11.2022 г., около 13:50 часа, в гр. София, по бул. „Тодор
Александров“ към ул. „Опълченска“, като водач на л. а. „Ситроен Ц 3“ с рег. № ХХХ,
регистриран на Тодорка Станкова К., (1) поради недостатъчен контрол върху МПС, допуска
ПТП в л. а. „Мерцедес ГЛ 350“ с рег. ХХХ, с което нарушила чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, (2) след
което не уведомява органите на МВР по територия и не остава на местопроизшествието, с
което нарушила чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, поради което й е наложено наказание,
както следва:
1. по чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лева;
2. по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 70 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.
Постановлението е обжалвано в срок от Д. Г. К., посредством адв. К., неин брат,
който в подадената жалба моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В жалбата и в с. з. се изтъкват процесуални нарушения при издаване на АУАН и неяснота
дали същият е съставен на основание чл. 40, ал. 1 или чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, доколкото и
двете основания били посочени, но същите взаимно се изключвали. Процесуални
нарушения били допуснати и при издаване на НП. По същество се отрича жалбоподателката
да е извършила твърдените административни нарушения. Изтъква се, че при престрояване
вдясно на светофар, водачът К. била засечена от автомобил, движещ се с висока скорост.
1
Получил се лек удар между двата автомобила, вследствие на което водачите спрели. След
като установили липсата на щети, К. предложила на другия водач да съставят констативен
протокол за ПТП, но другият водач отказал. След това двамата водачи се качили и
продължили движението си, като другият водач известно време се движил успоредно с
автомобила на К., вероятно за да запише рег. № на автомобила. Подадените от него
впоследствие данни не отговаряли на истината. Изразява се недоволство, че контролните
органи не извършили проверка на спорните обстоятелства. Претендира се адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че СА налице съществени нарушения на
процедурата по издаването на АУАН и НП по ЗАНН. Съображенията на съда за това са
следните:
На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН , актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на
нарушението. Видно от текста на АУАН бл. № 201722 от 16.12.2022 г., актосъставителят А.
С. е вписал в него двама свидетели – С. Д. и Й. К., които, видно от показанията им от
съдебното следствие, са свидетели само по съставяне и връчване на акта. Ползването на
свидетели по смисъла на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН е допустимо само при невъзможност да се
установят или подсигурят свидетели по установяване на нарушението. В случая преписката
е образувана по докладна записка на К.Д., посетил по сигнал мястото на ПТП на 09.11.2022
г. Налице е и протокол за ПТП № 1835745 от 09.11.2022 г., изготвен от друг служител на
СДВР-ОПП, в лицето на В. Г.. Тоест актосъставителят е следвало да ползва поне един от
посочените двама свидетели по установяване на нарушението, а не такива по чл. 40, ал. 3 от
ЗАНН. Същевременно не се сочи за невъзможност да бъде подсигурен поне един от двамата
полицейски служители като свидетел по акта. Допуснатото от актосъставителя нарушение
на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН по ползване на свидетели е особено съществено и опорочаващо
правото на защитата, доколкото същото не дава възможност на нарушителя да разбере въз
основа на какви гласни доказателства се крепи вмененото му нарушение, за да организира
адекватно защитата си.
Отделно от горното, актосъставителят и АНО са въвели в заблуждение
жалбоподателя относно основанието за административно-наказателно производство, сочещи
едновременно две взаимно изключващи се разпоредби: чл. 40, ал. 1 от ЗАНН (въз основа на
свидетели) и чл. 40, ал. 4 от ЗАНН (въз основа на официални документи, което дава
възможност да не се вписват свидетели в акта). В случая не става ясно какви документи
актосъставителят и АНО считат за официални и защо в такъв случай АУАН е съставен с
участието на двама свидетели.
На следващо място, в нарушение на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
мястото на нарушенията и обстоятелствата около извършването им са посочени в АУАН и
НП по крайно неясен начин. Посоченото място на нарушение („по бул. „Тодор
2
Александров“ към ул. „Опълченска“) освен, че е неконкретизирано и обхващащо
неопределим пътен участък, не дава възможност за определяне посоката на движение,
доколкото движение „по бул. „Тодор Александров“ към ул. „Опълченска““ е възможно
както в посока изток, така и в посока запад. Напълно неясно остава поведението на другия
водач на л. а. „Мерцедес ГЛ 350“ с рег. ХХХ и местоположението на този автомобил върху
посочения пътен участък – дали е бил в движение; в каква посока, спрямо посоката на
автомобила на жалбоподателката; бил ли е паркиран и не. Неясният начин на посочване на
мястото на нарушенията и обстоятелствата около извършването им, освен че опорочава
правото на защита, препятства и съда при контролната му проверка по фактите по делото и
преценката за наличието на виновно поведение на някой от участниците в ПТП-то.
3. Относно приложението на материалния закон.
Горепосочените съществени процесуални нарушения по съставяне на АУАН и НП в
тяхната множественост, самостоятелно и съвкупно, осезателно са накърнили правото на
защита и правилата за водене на административно-наказателно производство, които са
напълно достатъчно процесуално основание за отмяна на НП.
Последното обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния
закон, но съдът следва да посочи, че от приложените по преписката писмени доказателства
(протокол за ПТП № 1835745 от 09.11.2022 г.) не може да се изведе по безспорен начин
извод, че описаното в него ПТП е идентично с това, посочено в атакуваното НП. В
протокола за ПТП като място се сочи „бул. „Т. Александров“, с посока от бул. Кн. М. Луиза“
към ул. „Опълченска и на 30 метра преди бул. „Хр. Ботев“. Подобно конкретно място на
ПТП въобще не присъства нито в АУАН, нито в НП. В протокола за ПТП е налице описание
на поведението на водача на л. а. „Мерцедес ГЛ 350“ с рег. ХХХ, каквото въобще не е
отразено в АУАН и НП. Липсват каквито и да е снети писмени сведения от този водач,
които да бъдат взети предвид. С оглед горното твърдените нарушения в атакуваното НП
самостоятелно се явяват недоказани.
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение се явява основателно по аргумент на действащата към датата на изготвяне
на настоящия съдебен акт разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Доколкото процесуалният
представител (адв. К.) е брат на жалбоподателката, то определянето на хонорар от съда е
основателно по аргумент на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА).
Претендираният размер от 1000 лева обаче се явява прекомерен спрямо относимата в случая
разпоредба на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид и на липсата на фактическа
и правна сложност по делото и обстоятелството, че съдебното производство се проведе в
рамките на едно съдебно заседание. В тази връзка, на адв. Б. К. следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, платимо от СДВР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-4332-028056/05.01.2023 г., издадено от Д.Д.Д. - началник сектор
към отдел „ПП” при СДВР, на Д. Г. К..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗА,
СДВР да заплати на адв. Б. К. от САК сумата от 400 лева, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4