№ 2736
гр. София, 03.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно частно гражданско дело
№ 20221000502804 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и следв. от ГПК.
Обжалват се: 1) Определение № 253 от 06.06.2022 г., постановено по т.
д. № 104/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което производството по
делото е прекратено поради недопустимост на иска, ведно с осъждане на
ищеца „АЙГЕР ИК“ ЕООД да заплати на ответното „Югозападно Държавно
Предприятие“ направените разноски, както и 2) Определение № 369 от
05.08.2022 г., постановено по същото дело, с което е отказано да бъде
изменено първото посочено определение в частта за разноските.
Частният жалбоподател „АЙГЕР ИК“ ЕООД чрез процесуалния си
представител адв. П. поддържа, че съдът не е съобразил, че кредиторът-ищец
иска изпълнение от възложителя-ответник в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
на договора, който не би могъл да бъде прекратен едностранно без
предвидените предпоставки за това. Сочи, че има правен интерес от
предявяване на положителен установителен иск, какъвто именно бил
предявен. Счита, че съдът „повърхностно, нелогично и в противоречие с
българската граматика“ е приел, че след като в петитума се съдържа
1
частицата „не“, то искът бил отрицателен установителен. В тази връзка излага
съображения, че семантичното граматическо тълкуване на изложените в
исковата молба факти и формулирания петитум водят до извода, че
предявеният иск е за установяване, че правоотношението между страните по
договора от 16.01.2019 г. продължава да съществува и всяка от тях следва да
изпълнява своите задължения по него. В този смисъл от лексикална гледна
точка фразеологичното съчетание „не е прекратен“ според ищеца не било
отрицание, а потвърждение, тъй като семантиката на думата „прекратен“ в
използваното словосъчетание носела смисъл на „съществуващ,
продължаващ“. На последно място се изтъква, че съдът е излязъл вън от
своите правомощия, като в нарушение на чл. 6, ал. 2, чл. 8 и чл. 9 от ГПК е
указал на ищеца какъв вид защита да иска, вместо да остави исковата молба
без движение, щом е имал съмнение във вида . В отделна частна жалба се
оспорва правилността на определението, с което е отказано да бъде изменено
прекратителното определение в частта за разноските, като се изтъкват
подробни доводи относно цената на иска, проведените заседания, липсата на
списък по чл. 80 от ГПК на разноските, на доказателства за извършването им,
на пълномощно по чл. 70, ал. 4 от ЗАдв, както и за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Насрещната страна „Югозападно държавно предприятие“ ДП оспорва
частните жалби по съображения, изложени в депозираните писмени отговори.
Частните жалби са процесуално допустими, но разгледани по същество
– неоснователни. Съображенията са следните:
Първоинстанционният съд е сезиран от „АЙГЕР ИК“ ЕООД с искова
молба, в която срещу „Югозападно Държавно Предприятие“ на предявения
иск е формулиран следният петитум: „да приемете за установено по
отношение на ответника, че договор № ПО-01-02 от 16.01.20129 г. за
предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък
„Султанка“, не е прекратен и следва да бъде изпълняван от ответника до
24.01.2034 г.“. Така заявеното искане очертава недопустимост на иска и в
двете му части. Първата, в която се иска установяване, че договорът не е
прекратен, представлява по съществото си иск за установяване на факт с
правно значение, каквото е прекратяването на една договорна обвързаност, но
съгласно чл. 124, ал. 4 от ГПК искове за установяване съществуване или
2
несъществуване на факти с правно значение са допустими само в случаите,
предвидени в закон, а иск за установяване на този вид факт не е сред изрично
уредените. Втората част на искането, означено като „и договорът следва да
бъде изпълняван“, представлява съждение, извод, който не може да играе
ролята на петитум на иск и поради това иск с такова прошение е също
процесуално недопустим. По наведените в обратен смисъл оплаквания в
жалбата следва да се посочи, че формулираният от страната петитум на иска
не може да се подлага на изправително тълкуване от съда, тъй като това може
да доведе до подмяна волята на ищеца и на вида на търсената от него защита.
Съдът дължи произнасяне точно и само по това, което е поискано с исковата
молба. Този извод следва от формализма на гражданския процес, който,
проследен в своето историческо развитие, винаги е притежавал този свой
отличителен белег в по-голяма или по-малка степен. Поради близостта на
процесния договор с договора за наем би могло да се приеме, че е допустим
иск за установяване на съществуването на правоотношението, възникнало от
него, респ. на субективно право, което той поражда, но процесният случай не
е такъв: с исковата молба ищецът при твърдения за съществуване на спорното
правоотношение с ответното ДП не е поискал положителното му
установяване с иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, а установяване, че договорът, от
който това отношение произтича, не е прекратен. Както се посочи, така
формулиран, искът, заявен като отрицателен установителен за факт, се явява
процесуално недопустим. Конкретно по доводите в жалбата: ищецът не е
предявил иск за реално изпълнение с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
тъй като този иск е осъдителен, с петитум за осъждане на ответника да
изпълни задължението си по договора заедно с обезщетение за забавата или
обезщетение вместо изпълнението, а предявеният иск е установителен; Дали
договорът може или не може да бъде прекратен е въпрос по съществото на
спора и няма отношение към допустимостта на иска; Не могат да бъдат
споделени и доводите на жалбоподателя за семантичното значение на израза
„не е прекратен“ от дадената от самия него лингвистична гледна точка. Както
се посочи, гражданският процес е формален и това налага структурален
подход към текста с фокусиране и придържане към формата на изказа. В
случая ищецът е използвал форма на отрицателен установителен иск за факт с
прикрепено към него съждение, а иск с такъв петитум е процесуално
недопустим; Съдът има задължение да остави исковата молба без движение
3
за отстраняване на нередовностите включително в случаите, когато искът е
неясен, но настоящият случай не е такъв: ищецът е формулирал ясен, но
недопустим петитум на иска си, поради което за първоинстанционния съд не
е съществувало задължение да остави исковата молба без движение преди да
прекрати производството поради неговата процесуална недопустимост. По
изложените съображения частната жалба срещу прекратителното
определение следва да бъде оставена без уважение.
Неоснователна е и жалбата против определението от 05.08.2022 г., с
което съдът е отхвърлил молбата на ищеца „Айгер ИК“ ЕООД за изменение
на прекратителното определение в частта за разноските. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. В случая ответното държавно предприятие е
упълномощило адвокатско дружество, заплатило е хонорар, който, съотнесен
към цената на иска, е дори под минимума, определен в Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е представило и
доказателства за това обстоятелство. Обстоятелството, че страната не е
представила списък по чл. 80 от ГПК, не я лишава от право на разноски, а от
правото да оспорва съдебният акт, с който такива са присъдени, в който
смисъл е и тълкувателно решение № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Ето защо и
тази частна жалба следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 8122/15.07.2022 г. на
„Айгер ИК“ ЕООД срещу Определение № 253 от 06.06.2022 г., постановено
по т. д. № 104/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което производството
е прекратено поради недопустимост на иска.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 9369/22.08.2022 г. на
„АЙГЕР ИК“ ЕООД срещу Определение № 369 от 05.08.2022 г., постановено
по т. д. № 104/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е отхвърлена
молбата за изменение на Определение № 253 от 06.06.2022 г. в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
4
от уведомяването на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5