Решение по дело №8/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260098
Дата: 16 февруари 2021 г. (в сила от 10 март 2021 г.)
Съдия: Тодор Гочев Минов
Дело: 20215530200008
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 януари 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

                                                    16.02.2021 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

                            

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на двадесет и девети януари                                  две хиляди двадесет и първа година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: ДЕЯНА ГЕНОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 8 по описа за 2021 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1228-003940 от 08.12.2020 година на Началник група в ПП към ОД на МВР град Стара Загора /Упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018 година/, с което на П.В.С., ЕГН **********, са наложени две отделни административни наказания – „глоба” в размер на 20 лева, за нарушение по чл.6, т.1, във връзка с чл.185 от Закона за движението по пътищата, както и „глоба” в размер на 200 лева, за нарушение по чл.23, ал.1, във връзка с чл.179, ал.2, предложение второ от Закона за движението по пътищата, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                        ОСЪЖДА ОД на МВР град Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя, П.В.С., ЕГН **********, сумата от 300 /триста/ лева представляваща направените разноски по ангажирането на правна помощ по делото.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

             

                  

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалвано е наказателно постановление № 20-1228-003940 от 08.12.2020 година на Началник група в ПП към ОД на МВР град Стара Загора /Упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018 година/, с което на П.В.С., ЕГН **********, са наложени две отделни административни наказания – „глоба” в размер на 20 лева, за нарушение по чл.6, т.1, във връзка с чл.185 от Закона за движението по пътищата, както и „глоба” в размер на 200 лева, за нарушение по чл.23, ал.1, във връзка с чл.179, ал.2, предложение второ от Закона за движението по пътищата.

                        В жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателката лично и чрез процесуалния си представител, излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено изцяло. Претендира се за направените по делото разноски.

                        Въззиваемият, редовно и своевременно призовани не изпращат представител и не вземат становище по така подадената жалба.

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните намери за установено следното:

                        Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

                        На П.В.С. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № GA 264121 от 06.11.2020 година за това, че на същата дата, около 09.30 часа в град Стара Загора, по булевард „Славянски“ до бензиностанция „СТАЗА“ в посока изток-запад С. управлява собствения си лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с регистрационен № СТ 9484 РМ, като водачът не се движи на такова разстояние от движещия се пред него лек автомобил „Фолксваген Голф“ с регистрационен № СТ 5742 СН, с водач свидетеля Г.Д.Г. ***, който се движи в същата посока в колона и намаля скоростта си за да осигури нежната дистанция между него и движещото се и напускащо пътното платно вдясно по посока на движението МПС, лекия автомобил „Мерцедес“ нарушава пътната маркировка М1 и със страничната дясна част го блъска в неговата лява странична част на лекия автомобил „Фолксваген Голф“, след това навлиза в насрещната лява лента за движение и със страничната лява част се блъска в лява странична част на насрещно движещия се в посока изток товарен автомобил „Фолксваген Крафтер“, със регистрационен № СТ 2324 РМ с водач свидетеля Д.Б.Д. ***, с което реализира пътно-транспортно произшествие между трите моторни превозни средства, без пострадали хора. Водачите участници в пътно-транспортното произшествие са изпробвани за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен № ARNA-0122, като уреда е отчел и на тримата 0 промила алкохол. Деянието е квалифицирано, като нарушения по чл.6, т.1 и по чл.23, ал.1 от ЗДвП. При съставяне на акта жалбоподателката не се е възползвала от правото си на възражение, включително и от това по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Твърди, че е имала възражения, но те не били отразени в акта, в тази насока против акта за установяване на административното нарушение не са постъпили писмени възражения в предвидения и разяснен на нарушителката законов тридневен срок.

                        Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушенията са описани и квалифицирани така, както са в акта. На С., за първото административно нарушение на основание чл.185 от ЗДвП е наложено предвиденото там административно наказание – „глоба” в размер от 20 лева, а за второто административно нарушение, на основание чл.179, ал.2, предложение второ от ЗДвП – „глоба” в размер на 200 лева.

                        В хода на съдебното производство, за изясняване на обстоятелства по делото са събрани и гласни доказателства.

                        При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

                        Въз основа на административното обвинение, се налага извода, че жалбоподателката при управление на личния си лек автомобил, на посочената дата не е спазила дължимата се по закон дистанция с предходно движещ се автомобил, в нейната посока на движение, при което е започнала да го заобикаля, нарушавайки пътната маркировка и поради неспазената дистанция е допуснала ПТП, като е ударила странично два автомобила, този движещ се пред нея и този който се е движел в насрещното платно. Това е възприето като установено от АНО, като актосъставителя посочва, че го е установил въз основа на обясненията и на тримата участници във пътно-транспортното произшествие, като е вписал двамата от тях като свидетели във съставения в тази насока акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на това се прието, че с поведението си жалбоподателката е допуснала две отделни административни нарушение – по чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата /Участниците в движението за длъжни да съобразяват своето поведение с пътната маркировка/ и чл.23, ал.1 от Закона за движението по пътищата /Водачът на пътното превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко/. За тези две нарушения за наложени и съответните спорен АНО административни наказания.

                        Съдът обаче намира, че с така формулираното административно обвинение и приложения материален закон, АНО при реализиране на административно наказателната отговорност е допуснал процесуално нарушение по смисъла на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН – описание на нарушението, щото нарушителя ясно и точно да е разбрал какво нарушение е допуснал и за какво е наказан. В тази част съдът намира, че е нарушено правото на защита на нарушителя и това не може да се санира в настоящото производство с показанията на разпитаните по делото свидетели, което води и до незаконосъобразност на така обжалваното наказателно постановление само на това основание. Отделно АНО не е съобразил задължението си и с нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН и преди да се произнесе по преписката да извърши разследване на спорните обстоятелства. От разпитаните по делото свидетели посочени и в акта за установяване на административното нарушение – свидетелите Г.Г. и Д.Д., не се подкрепи така изложеното като поведение на жалбоподателката в качеството и на водач на лек автомобил. И двамата свидетели са очевидци на случилото се и актосъставителя посочва че е почерпил написаното в акта от техните обяснения. В хода на съдебното следствие въз основа на показанията на свидетеля Г. – водачът на лекия автомобил движел се, пред жалбоподателката, в нейната посока на движение се установява, че когато се е движел напред в един момент е свил леко вляво и в този момент е настъпил удара с жалбоподателката което разколебава възприето от АНО, че само жалбоподателката с поведението си е причинила възникналото ПТП. Този свидетел е категоричен, че на мястото на удара не е разрешено изпреварването и няма лента за престрояване на ляво, поради което не е очаквал да има кола отляво на него, но не е погледнал при извършването на тази маневра в огледалата за странично виждане и това за виждане назад. Другия свидетел – този който е бил водач в насрещно движещото се моторно превозно средство – свидетеля Д. е категоричен в показанията си, че жалбоподателката е тръгнала да изпреварва лекия автомобил на другия свидетел и то го е направила внезапно и това станало за секунди, поради което не и стигнало разстоянието да се прибере в своето платно и поради това е настъпило ПТП-то. Съдът кредитира с доверие показанията на тези двама свидетели, още повече че те са дадени при разяснената наказателна отговорност по чл.290 от НК. Въз основа на тях не установи това което е приел АНО като формулирано административно обвинение. Напротив установи се, според съда, че жалбоподателката е предприела изпреварване на място където това е забранено и поради липсата на място не е могла да реализира маневрата като е допусналата ПТП с нанесени щети странично на двата автомобила – този който е изпреварвала и този който е бил в насрещното платно. Тоест въз основа на това може да се говори за друго административно нарушение, но не и това за неспазена дистанция. Що се отнася до нарушената маркировка, съдът намира, че правилно е приложено нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП, но при реализиране на административно-наказателната отговорност неправилно е приложена нормата която съдържа санкцията за това. В разглеждания случай според съда, намира приложение нормата на чл.179, ал.1, т.5, предложени второ но не и този на нормата на чл.185 и двете от Закона за движението по пътищата. 

                        Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.          

                        С оглед направената претенция за присъждане на разноски по делото съдът ги възложи на АНО с оглед решението по делото.

                        Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

 

 

 

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: