Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.02.2021 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа
година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ДЕЯНА
ГЕНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 8 по описа за 2021 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1228-003940
от 08.12.2020 година на Началник група в ПП към ОД на МВР град Стара Загора
/Упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018 година/, с което на П.В.С., ЕГН **********,
са наложени две отделни административни наказания – „глоба” в размер на 20
лева, за нарушение по чл.6, т.1, във връзка с чл.185 от Закона за движението по
пътищата, както и „глоба” в размер на 200 лева, за нарушение по чл.23, ал.1,
във връзка с чл.179, ал.2, предложение второ от Закона за движението по
пътищата, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР град Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя, П.В.С.,
ЕГН **********, сумата от 300 /триста/ лева представляваща направените разноски
по ангажирането на правна помощ по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно постановление
№ 20-1228-003940 от 08.12.2020 година на Началник група в ПП към ОД на МВР град
Стара Загора /Упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018 година/, с което на П.В.С.,
ЕГН **********, са наложени две отделни административни наказания – „глоба” в
размер на 20 лева, за нарушение по чл.6, т.1, във връзка с чл.185 от Закона за
движението по пътищата, както и „глоба” в размер на 200 лева, за нарушение по
чл.23, ал.1, във връзка с чл.179, ал.2, предложение второ от Закона за
движението по пътищата.
В
жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателката лично и чрез процесуалния си
представител, излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено изцяло.
Претендира се за направените по делото разноски.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призовани не изпращат представител и не вземат становище
по така подадената жалба.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
На
П.В.С. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № GA 264121 от 06.11.2020 година за
това, че на същата дата, около 09.30 часа в град Стара Загора, по булевард
„Славянски“ до бензиностанция „СТАЗА“ в посока изток-запад С. управлява
собствения си лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с регистрационен № СТ 9484 РМ,
като водачът не се движи на такова разстояние от движещия се пред него лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с регистрационен № СТ 5742 СН, с водач свидетеля Г.Д.Г.
***, който се движи в същата посока в колона и намаля скоростта си за да
осигури нежната дистанция между него и движещото се и напускащо пътното платно
вдясно по посока на движението МПС, лекия автомобил „Мерцедес“ нарушава пътната
маркировка М1 и със страничната дясна част го блъска в неговата лява странична
част на лекия автомобил „Фолксваген Голф“, след това навлиза в насрещната лява
лента за движение и със страничната лява част се блъска в лява странична част
на насрещно движещия се в посока изток товарен автомобил „Фолксваген Крафтер“,
със регистрационен № СТ 2324 РМ с водач свидетеля Д.Б.Д. ***, с което реализира
пътно-транспортно произшествие между трите моторни превозни средства, без
пострадали хора. Водачите участници в пътно-транспортното произшествие са
изпробвани за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен
№ ARNA-0122, като уреда е отчел и на
тримата 0 промила алкохол. Деянието е квалифицирано, като нарушения по чл.6,
т.1 и по чл.23, ал.1 от ЗДвП. При съставяне на акта жалбоподателката не се е
възползвала от правото си на възражение, включително и от това по чл.44, ал.1
от ЗАНН. Твърди, че е имала възражения, но те не били отразени в акта, в тази
насока против акта за установяване на административното нарушение не са
постъпили писмени възражения в предвидения и разяснен на нарушителката законов
тридневен срок.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушенията са описани и квалифицирани
така, както са в акта. На С., за първото административно нарушение на основание
чл.185 от ЗДвП е наложено предвиденото там административно наказание – „глоба”
в размер от 20 лева, а за второто административно нарушение, на основание чл.179,
ал.2, предложение второ от ЗДвП – „глоба” в размер на 200 лева.
В
хода на съдебното производство, за изясняване на обстоятелства по делото са
събрани и гласни доказателства.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни,
съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено по
следните съображения:
Въз
основа на административното обвинение, се налага извода, че жалбоподателката
при управление на личния си лек автомобил, на посочената дата не е спазила
дължимата се по закон дистанция с предходно движещ се автомобил, в нейната
посока на движение, при което е започнала да го заобикаля, нарушавайки пътната
маркировка и поради неспазената дистанция е допуснала ПТП, като е ударила
странично два автомобила, този движещ се пред нея и този който се е движел в насрещното
платно. Това е възприето като установено от АНО, като актосъставителя посочва,
че го е установил въз основа на обясненията и на тримата участници във
пътно-транспортното произшествие, като е вписал двамата от тях като свидетели
във съставения в тази насока акт за установяване на административно нарушение. Въз
основа на това се прието, че с поведението си жалбоподателката е допуснала две
отделни административни нарушение – по чл.6, т.1 от Закона за движението по
пътищата /Участниците в движението за длъжни да съобразяват своето поведение с
пътната маркировка/ и чл.23, ал.1 от Закона за движението по пътищата /Водачът
на пътното превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко/. За тези две нарушения за
наложени и съответните спорен АНО административни наказания.
Съдът
обаче намира, че с така формулираното административно обвинение и приложения
материален закон, АНО при реализиране на административно наказателната
отговорност е допуснал процесуално нарушение по смисъла на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН – описание на нарушението, щото нарушителя ясно и точно да е разбрал какво
нарушение е допуснал и за какво е наказан. В тази част съдът намира, че е
нарушено правото на защита на нарушителя и това не може да се санира в
настоящото производство с показанията на разпитаните по делото свидетели, което
води и до незаконосъобразност на така обжалваното наказателно постановление
само на това основание. Отделно АНО не е съобразил задължението си и с нормата
на чл.52, ал.4 от ЗАНН и преди да се произнесе по преписката да извърши
разследване на спорните обстоятелства. От разпитаните по делото свидетели
посочени и в акта за установяване на административното нарушение – свидетелите Г.Г.
и Д.Д., не се подкрепи така изложеното като поведение на жалбоподателката в
качеството и на водач на лек автомобил. И двамата свидетели са очевидци на
случилото се и актосъставителя посочва че е почерпил написаното в акта от
техните обяснения. В хода на съдебното следствие въз основа на показанията на
свидетеля Г. – водачът на лекия автомобил движел се, пред жалбоподателката, в
нейната посока на движение се установява, че когато се е движел напред в един
момент е свил леко вляво и в този момент е настъпил удара с жалбоподателката
което разколебава възприето от АНО, че само жалбоподателката с поведението си е
причинила възникналото ПТП. Този свидетел е категоричен, че на мястото на удара
не е разрешено изпреварването и няма лента за престрояване на ляво, поради
което не е очаквал да има кола отляво на него, но не е погледнал при
извършването на тази маневра в огледалата за странично виждане и това за
виждане назад. Другия свидетел – този който е бил водач в насрещно движещото се
моторно превозно средство – свидетеля Д. е категоричен в показанията си, че
жалбоподателката е тръгнала да изпреварва лекия автомобил на другия свидетел и то
го е направила внезапно и това станало за секунди, поради което не и стигнало
разстоянието да се прибере в своето платно и поради това е настъпило ПТП-то.
Съдът кредитира с доверие показанията на тези двама свидетели, още повече че те
са дадени при разяснената наказателна отговорност по чл.290 от НК. Въз основа
на тях не установи това което е приел АНО като формулирано административно
обвинение. Напротив установи се, според съда, че жалбоподателката е предприела
изпреварване на място където това е забранено и поради липсата на място не е
могла да реализира маневрата като е допусналата ПТП с нанесени щети странично
на двата автомобила – този който е изпреварвала и този който е бил в насрещното
платно. Тоест въз основа на това може да се говори за друго административно
нарушение, но не и това за неспазена дистанция. Що се отнася до нарушената
маркировка, съдът намира, че правилно е приложено нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП,
но при реализиране на административно-наказателната отговорност неправилно е
приложена нормата която съдържа санкцията за това. В разглеждания случай според
съда, намира приложение нормата на чл.179, ал.1, т.5, предложени второ но не и
този на нормата на чл.185 и двете от Закона за движението по пътищата.
Предвид
гореизложеното обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
С
оглед направената претенция за присъждане на разноски по делото съдът ги
възложи на АНО с оглед решението по делото.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: