№ 13851
гр. С, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б Д В
при участието на секретаря С Н В
като разгледа докладваното от Б Д В Гражданско дело № 20241110171180 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „ДЗИ - О З“ АД е предявил срещу „ЗАД ДБ: Ж И З" АД кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се
иска осъждането на ответника да заплати сумата от 1811, 30 лв., ведно със законната лихва
от 29.11.2024 г. (датата на подаването на исковата молба) до окончателното изплащане,
представляваща изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1 796, 30 лв. и
ликвидационни разходи в размер на 15 лв., за имуществени вреди, причинени на л.а. „Ф" с
ДКН ..., в резултат на настъпило ПТП на 15.02.2024 г. в гр. П, в района на бензиностанция
„Л" на бул. „Б" и железопътната линия в резултат на действията на водача на л.а. „Опел" с
ДКН ..., както и 107, 05 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода от 23.06.2024 г. до 25.11.2024 г.
Ищецът твърди, че на 15.02.2024 г., в гр. П, в района на бензиностанция „Л" на бул.
„Б" и железопътната линия, водачът на МПС марка „Опел" с ДКН ... при маневра за
престрояване отнел предимството на движещия се вдясно от него по съседната пътна лента
автомобил марка „Ф" с ДКН ..., при което го ударил и му нанесъл редица материални щети
от лявата страна. Вследствие на удара второто МПС се отклонило надясно и се сблъскало с
бордюра, при което е била увредена предна дясна джанта. Посочва, че МПС марка „Ф" с
ДКН ... е било застраховано в „ДЗИ-О З" ЕАД на основание застрахователна полица по
автомобилна застраховка „Каско+" с валидност от 04.01.2024г. до 03.01.2025 г. Сочи, че по
МПС марка „Ф" с ДКН ... са били увредени преден ляв калник, ляв фар, предна броня,
предна дясна джанта и други детайли по застрахования автомобил. Посочва, че ремонтът на
автомобила е възложен на доверен сервиз на застрахователя - „К 2005" ЕООД, като с
двустранно подписан приемно-предавателен протокол, отремонтираният автомобил е бил
предаден на представител на собственика му. За стойността на ремонта е била издадена
фактура № .../26.04.2024 г. на стойност 1 796,30 лв. с включен ДДС. С ликвидационен акт от
29.04.2024 г. ДЗИ-О З" ЕАД е одобрило да се изплати на сервиза сума съобразно фактурата,
което е извършено с преводно нареждане за групово плащане по опис. Твърди, че към датата
на настъпване на описаното застрахователно събитие за управляваното от виновния водач
МПС е имало сключена с ответника „ЗАД ДБ: Ж И З" АД, застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите" с валидност от 30.11.2023 г. до 30.11.2024 г. Твърди, че до
1
ответното дружество е било изпратено писмо ведно с регресна покана за доброволно
плащане на дължимата сума, получено на 22.05.2024 г., по която е получен изричен отказ,
като и до датата на исковата молба вземането не е било погасено.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявените искове. Оспорва да е настъпвало произшествие, в което да е участвал
водач, застрахован при „ЗАД ДБ: Ж И З“ и по- конкретно - водачът на лек автомобил марка
„Опел“, модел „М”, peг. № ... - П. Д.. Посочва, че изключителната вина за реализирането на
процесното ПТП и вредите от него е на водача с автомобил, марка „Ф“, модел „Голф”, peг. №
... с водач А. Г.. Твърди, че лицето Г. е шофирал с висока и несъобразена скорост с пътните
условия и ограничението за скорост в градска среда, като не е предприел каквито и да е било
действия по намаляване на скоростта и спиране, въпреки че водача на лек автомобил марка
„Опел“ модел „М”, peг. № ... е подал светлинен сигнал (мигач за престрояване на дясно) и е
бил навлизал в съседната дясна пътна лента към момента на инцидента. Прави възражение
за съпричиняване от страна на водача на лек автомобил, марка „Ф“, модел „Голф“, peг. № ...,
доколкото не е съобразил скоростта си на движение за пътните условия. Твърди, че
твърдените щети не съответстват на посочения в исковата молба механизъм, а са настъпили
от друго ПТП. Оспорва размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди.
Оспорва претендирана от ищеца лихва поради неоснователността на главния иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 411 КЗ е да докаже наличието на
валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и
увреденото лице за лек автомобил марка МПС марка „Ф" с ДКН ...; наличието на валидно
към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и причинителя на вредата за МПС марка „Опел“ модел „М”, peг. № ...;
настъпването застрахователното събитие, което представлява покрит риск по застраховката
„Каско+“ и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените
от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, размера
на вредите, както и извършеното от ищеца плащане на стойността на вредите.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на
главен дълг и изпадането на ответника в забава.
В доказателствена тежест на ответника съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК при
установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че е погасил претендираното
вземане, както и направеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване.
С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване с обявения за окончателен доклад по делото са
отделени следните обстоятелства: наличието на валиден към датата на ПТП договор по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и водача на МПС марка „Опел“
модел „М”, peг. № ....
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения по
делото двустранен констативен протокол от 15.02.2024 г., съставен от участниците в
процесното ПТП, приложените по делото уведомление за щета, опис-заключение по щета,
калкулация по претенция, възлагателно писмо, приемо-предавателен протокол, фактура,
ликвидационен акт и документи за парични преводи, както и от заключението на приетата и
неоспорена автотехническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва
да бъде кредитирано като компетентно и обективно, се установява, че на 15.02.2024 г., около
14.15 ч., л.а. „Опел М“ с рег. номер ... се е движел в гр. П, по бул. „Б“, с посока от
Републикански път II-86 къ, бул. „В А“ и в района срещу бензиностанция „Л“ водачът е
предприел маневра за престрояване вдясно, при която е реализирал ПТП с движещия се от
дясната му страна л.а. „Ф Голф“ с рег. номер .... При сблъсъка между двата автомобила на
л.а. „Ф Голф“ са били нанесени щети по преден ляв калник, ляв фар и предна броня, които
2
съгласно заключението на вещото лице се намират в причинно-следствена връзка с
процесното произшествие.
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник
в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, да
окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Съгласно ал. 1, т. 3, б. „б“,
ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
произшествие. Когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в
произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ”в” от закона/.
На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ (отм.) е издадена
Наредба Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. В този подзаконов
нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило
ПТП, а именно: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2/ протокол за ПТП с
материални щети и 3/ двустранен констативен протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от наредбата, когато при произшествието са причинени само
материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП /приложение № 3/. Такава е хипотезата и в разглеждания случай, в който
органите на МВР нямат задължение и не посещават местопроизшествието. Следователно по
арг. от чл. 179, ал. 1 ГПК съставеният от участниците в ПТП двустранен констативен
протокол няма характер на официален документ и не се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила. Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа техните
съгласувани изявления за настъпили факти и обстоятелства. Съответствието на тези факти и
обстоятелства с действителното фактическо положение може да бъде проверявано от
застрахователя и подлежи на доказване на общо основание в процеса.
По делото бе разпитан свидетелят П. И. Д., водачът на л.а. „Опел М“. Във въпросния
ден той се прибирал от училище с автомобила на баща си, като от средна лента се престроил
вдясно. Погледнал в огледалото, но не видял другия автомобил, тъй като бил в мъртвата му
зона. Настъпил сблъсък със скорост от около 30 км/ч.
Разпитан бе и свидетелят А. И. Г., водачът на л.а. „Ф Голф“, който също се прибирал от
училище във въпросния ден. Двамата със свидетеля Д. управлявали автомобилите по
булевард с четири ленти, като Г. се намирал в крайна дясна лента, а Д. в съседната до него,
трета лента отляво надясно. Автомобилът на Д. бил леко по-напред от автомобила на Г.. Д.
се огледал в страничните огледала, но не видял автомобила на Г., тъй като бил в мъртвата му
зона, и се „изнесъл“ в платното на свидетеля Г., без да даде мигач, при което настъпил
сблъсък между двата автомобила. Автомобилът, управляван от свидетеля Г., бил ударен
отпред и отляво, като при удара бил изблъскан и дясната му гума се качила на тротоара,
който се намирал вдясно спрямо платното. Свидетелят заяви, че се е движел със скорост от
около 30-33 км/ч. След сблъсъка двамата водачи излезли от автомобилите, като Д. признал
вината си и казал, че не е видял автомобила на Г., защото бил в мъртвата му зона. Двамата
попълнили приложения по делото двустранен протокол, като не са имали спор помежду си
относно това кой е виновен.
Въз основа на посочените по-горе приети писмени и гласни доказателства, се налага
извод, че по делото е установено, че процесното ПТП, при което на застрахованото при
ищеца имущество е причинена имуществена вреда, е настъпило единствено в резултат на
виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Опел М“ П. Д.. Същият е нарушил
разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, съгласно които водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
3
средство, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение, както и при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея. От показанията на свидетеля Г. се установи още, че водачът Д. е
извършил нарушение и на чл. 26, вр. чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗДвП, тъй като не е подал сигнал с
десен пътепоказател за намерението си да се престрои в съседната дясна лента, в която се е
движел свидетелят Г.. От приетото заключение на вещото лице се установява, че водачът на
л.а. „Ф Голф“ не е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието, тъй
като другият водач е навлязъл внезапно в неговото платно. От показанията и на двамата
свидетели се установява, че те са се движели със скорост от около 30 км/ч,, поради което
възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на водача на л.а. „Ф
Голф“ остана недоказано.
Тъй като л.а. „Опел М“ е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното дружество, е възникнало и непогасено регресно вземане по смисъла на чл.
411 КЗ в полза на застрахователя по имуществената застраховка срещу застрахователя по
„Гражданска отговорност“ на делинквента.
По отношение на размера на дължимото обезщетение от значение е стойността на
вредите по средната им пазарна стойност към момента на настъпването им без прилагане на
обезценка съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ. Съгласно заключението на изготвената и неоспорена
САТЕ общият размер на причинените щети на процесния автомобил, определен по пазарни
цени към датата на настъпване на ПТП, е 2148, 38 лв., което е повече от претендирания и
изплатен от ищеца размер, като с оглед диспозитивното начало искът следва да бъде уважен
в предявения размер от 1796, 30 лв. Към тази сума следва да бъдат прибавени и обичайните
разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП в размер на 15 лв., като в тази
връзка следва да се има предвид и че съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД при деликт обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е.
обемът на отговорността обхваща действително причинените вреди, а обезщетението трябва
да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови
предхождащото увреждането състояние.
Основателна е и претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като от приложените на л. 28 и сл.
писма се установява, че поканата за плащане на задължението е била връчена на ответника,
който с писмо от 01.07.2024 г. е отказал да извърши плащане. Следователно за
претендирания период той е бил в забава и искът следва да бъде уважен в пълния предявен
размер.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски в размер на общо 1111, 83
лв., от които 122, 45 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за експертиза, 100 лв. депозит за
свидетел и 589, 38 лв. адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДБ: Ж И З“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, жк
„Д“, бул. „Д-р Г.М. Д“ № 1, да заплати на „ДЗИ – О З“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С, бул. „В“ № 89Б, на основание чл. 411 КЗ сумата от 1811, 30 лв., ведно със
законната лихва от 29.11.2024 г. (датата на подаването на исковата молба) до окончателното
изплащане, представляваща сбор от изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1
796, 30 лв. и ликвидационни разходи в размер на 15 лв., за имуществени вреди, причинени
4
на л.а. „Ф" с ДКН ..., в резултат на настъпило ПТП на 15.02.2024 г. в гр. П, в района на
бензиностанция „Л" на бул. „Б" и железопътната линия в резултат на действията на водача на
л.а. „Опел" с ДКН ..., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 107, 05 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 23.06.2024 г. до 25.11.2024 г.
ОСЪЖДА „ЗАД ДБ: Ж И З“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, жк
„Д“, бул. „Д-р Г.М. Д“ № 1, да заплати на „ДЗИ – О З“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С, бул. „В“ № 89Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1111, 83 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Изпълнителният лист е подписан с квалифициран електронен подпис от съдия:
( Б Д В )
5