Р Е Ш Е Н И Е
№418/12.01.2024 г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив, ХVІ състав, в съдебно заседание на дванадесети декември, две
хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
при
секретаря Таня Златева-Зейнелова, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова адм. дело № 1591 по
описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на „****“ЕООД, с ЕИК, с адрес гр. Пловдив, ул. „****, чрез
адвокат П. от адвокатско дружество „Б. и П.“ Булстат *********, против Решение
№ 2153-15-153/01.06.2023г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена
без уважение подадената от дружеството жалбата с вх. № 1012-15-186/17.05.2023г.
срещу Задължителни предписания № ЗД-1-15-01346591/03.05.2023г. на контролен
орган при ТП на НОИ Пловдив на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и са
потвърдени същите изцяло.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на фактите и
доказателствата. Твърди се, че задължителните предписания са незаконосъобразни,
като се счита, че не са издадени при правилно приложение на закона и са в
процесуално нарушение. Излагат се съображения относно физическото лице,
представляващо дружеството жалбоподател и качеството му на търговец със съответното
приложимо законодателство. Претендират се направените разноски по делото,
съставляващи заплатена държавна такса и изплатено адвокатско възнаграждение, за
което е представен договор за правна помощ. Представят се писмени бележки.
Ответникът - директор на ТП на НОИ – гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител юриск.
Спасова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представя писмени бележки с аргументи за законосъобразност на решението и неоснователност
на жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
От началника на сектор КП –
Втори към ТП НОИ - Пловдив е направено предложение с вх. № 1034-15-133 от
05.04.2023г. за извършване на проверка на „****“ ЕООД, ЕИК
**** за лицето М.Л.Д.за периода от 01.01.2023г. до 31.03.2023г. вкл. Със
Заповед № ЗР-5-15-01341093/21.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив е
възложено да се извърши проверка по разходите на държавно обществено
осигуряване на „****“ ЕООД, за резултатите
от която е съставен констативен протокол № КП-5-15-01346623/03.05.2023г. При
проверката е установено, че по данни от Регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица за М.Д.са установени
обстоятелства, свързани с упражняване на трудова дейност и осигуряване като
собственик на едноличното търговско дружество: от 01.01.2016г. – започване на трудова дейност и осигуряване за фонд
„Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“, като няма прекъсване на
дейността.
От страна на М.Д.в ТП на НОИ – Пловдив са представени удостоверения по
образец приложение № 11 към чл. 11, ал. 2 от Наредбата за паричните обезщетения
и помощи от ДОО относно: право на парично обезщетение при бременност и раждане
по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни за
периода от 08.06.2022г. до 09.03.2023г.
вкл.; право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, считано от 11.03.2023г.; право на парично обезщетение за отглеждане на
малко дете по чл. 53 от КСО, считано от 10.03.2023г.;
За периода м.01.2023г. до м.03.2023г. са подадени данни
от осигурител „****“ ЕООД, както
следва: от 01.01.2023г. до
09.03.2023г. – временна неработоспособност и бременност и раждане и от ***г. до
31.03.2023г. – отглеждане на малко дете. Внесени са осигурителни вноски за фонд
ДОО за периода от м. ноември 2019г. до м. август 2021г.
Съгласно данни от Търговския
регистър от 01.01.2023г. до
31.03.2023г. М.Д.е едноличен собственик
на капитала и управител на „****“ ЕООД. Установено е при проверката, че по
данни от Регистър „Трудови договори“ за посочения период има наето лице по
трудов договор и са подавани данни за осигуряването му.
В хода на административното
производство са представени трудов договор от 06.08.2021г. на И.Д.М.платежно
ведомости, таблица за отчитане явяването-неявяването на работа, фактури за
периода 01.2023г. – 03.2023г., банкови и разходооправдателни
документи. Представени са писмени обяснения, дадени по предходна проверка от М.Д.,
в които се сочи, че предметът на дейност на дружеството е извършването на
счетоводни услуги, документите, свързани с дейността му се подписват с
квалифициран електронен подпис, съхраняван от управителя И.М., назначена на
трудов договор на 2 часа за периода от 01.12.2017г. – 31.01.2020г. и трудов
договор на 2 часа на същото лице с длъжност управител от 08.06.2021г. (действащ
към момента на проверката). Посочено е, че работното време на дружеството е от
10 до 12ч., като при необходимост се работи и в други часови интервали.
Назначеното лице осъществява и управлява дейността като съставя, подписва и
подава документи чрез КЕП. През 2018г., 2019г. и 2022г. няма сключени търговски
сделки и договори. Същото се отнася и за 2023г. съгласно допълнителни писмени
обяснения на Д.
Сключени между М.Д. и И.М. трудови
договори се установяват за периодите: 10.07.2017г. – 31.11.2017г. (на длъжност
„счетоводител“); 01.12.2017г. – 31.01.2020г. (на длъжност „управител“);
09.08.2021г. – непрекратен към момента на проверката (на длъжност „управител“).
Подадени са данни за М. като осигурено лице по трудов договор за периодите от
01.12.2017г. – 31.01.2020г. и от 09.08.2021г. – 31.03.2023г. Констатирано е от
проверяващите органи, че за периода 01.01.2023г. – 31.03.2023г. вкл. като управител на „****“
ЕООД в ТР
регистър е вписана единствено М.Л.Д., а съгласно представените в хода на
проверката счетоводни документи дружеството е нямало дейност.
Издадено е задължително
предписание № ЗД-1-15-01346591/03.05.2023 г. от ст. инспектор по осигуряването
към ТП – НОИ - Пловдив, с което на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е дадено
задължително предписание на дружеството в 14-дневен срок да се коригират данни
по чл. 5, ал. 4 за самоосигуряващото
се лице М.Л.Д. с код за вид осигурен 12 и процент ДДО за фонд „Пенсии“ и Фонд
„Общо заболяване и майчинство“ за периода от м.януари 2023г. до м.март 2023г.
вкл., като следва да са в т. 16.1 – законоустановените
работни дни за съответния месец и в т. 21 - осигурителен доход в размер на 710
лв. В мотивите на предписанието е посочено, че за периода от 01.01.2023 г. до 31.03.2023 г. дружеството няма вписано в
Търговския регистър лице, различно от М.Д. като управител и е осъществявало
търговска дейност. Прието е, че лицето е
упражнявало трудова дейност в качеството му на самоосигуряващо
се лице - управител на ЕООД и подлежи на задължително осигуряване за фонд
„Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“.
Предписанието е връчено на М.Д.на
04.05.2023 г., видно от отбелязване върху същото.
Дружеството е депозирало жалба
с вх. № 1012-15-186/17.05.2023 г. пред по – горестоящия
орган - директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив срещу предписанието, в която се
сочи, че в процесния период търговското дружество е
бил с назначен друг управител, различен от М.Д. и същата не е упражнявала
трудова дейност.
Последвало е издаване на
оспореното Решение № 2153-15-153/01.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ – гр.
Пловдив, с което на основание чл. 117, ал. 3 КСО е оставена без уважение
жалбата на „****“ ЕООД срещу задължителните предписания.
Административният орган е
констатирал, че М.Д.е самоосигуряващо се лице,
подавала е по електронен път данни с декларация образец 1 за дружеството „****“
ЕООД, както и е подавала жалби в качеството си на представляващ дружеството. Не
са възприети за основателни възраженията на лицето, че в същия период
дружеството е имало друг управител. Прието е, че за периода януари 2023 – март
2023 Димитрова е упражнявала трудова дейност в качеството на самоосигуряващо се лице и подлежи на задължително осигуряване
за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“, поради което за този
период данните, подадени с декларация Образец № 1 следва да се коригират,
съгласно посоченото в задължителните предписания.
По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят Д.
А. Д.е завил, че фирмата на М.Д.се занимавала със счетоводството на фирмата на
свидетеля от 2015г. В периода от м. юни 2022 г. до м. май2023 г. Д. не е
контактувал с М., която била в майчинство. Осъществявал ежемесечно контакт
единствено с И. М., която е замествала и на нея свидетелят предоставял фактури,
изисквал и му били представяни справки. Това се извършвало на адрес - ул. „******
където лицето свидетелства, че И.М. работила с програмата и въвеждала
счетоводно данните в компютър и по данни от М. използвала КЕП
на дружеството. Същата, според свидетеля и
2022 г. е работила за „****“ ЕООД, вкл. и през 2018г. – 2019г.
Съдът не констатира вътрешни
противоречия в показанията на свидетеля, доколкото съответстват на останалия събран по делото доказтелствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното
Жалбата срещу процесното решение е подадена в срок, срещу подлежащ на
оспорване индивидуален административен акт, от активно легитимирано лице, адресат
на акта, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 3
от КСО контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение
на служебните си задължения имат право да дават задължителни предписания за
спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността,
възложена на Националния осигурителен институт. Въведен е задължителен
административен контрол на дадените предписания пред ръководителя териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, който се произнася с мотивирано решение в
едномесечен срок от получаването на жалбата и което решение може да бъде обжалвано
пред административен съд.
Издадените задължителни
предписания са оспорени в съответния срок от дружеството-жалбоподател пред
директор на ТП НОИ Пловдив, който е отхвърлил жалбата с мотивирано решение.
Съгласно чл. 146, вр. чл. 168 АПК съдът установява, че оспореното
решение е издадено от директора на ТП
на НОИ – гр. Пловдив, който е компетентният административен орган – чл. 117,
ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 КСО.
Не са допуснати процесуални нарушения при
издаване на оспорвания административен акт. Изяснени са фактите и
обстоятелствата от значение за случая и не е налице противоречие в мотивите на
акта.
Правният статус на управителя
на дружество с ограничена отговорност е регламентиран в Търговския закон (ТЗ).
Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ управителят на дружеството се избира от
общото събрание, което определя и възнаграждението му и съответно се освобождава
от същия орган. Управителят организира и ръководи дейността на дружеството
съобразно закона и решенията на общото събрание и представлява дружеството (чл.
141, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ). Вписаният в ТР управител упражнява управленческите и
представителни функции, предвидени в чл. 141 от ТЗ. Вписаният като управител на
дружество е обстоятелство от значение за правоотношенията на дружеството с
трети лица, вкл. и за осигурителното правоотношение с Националния осигурителен
институт. Безспорно като управител на „****“ЕООД е вписана в ТР госпожа М. Д. за периода 01.01.2023г.-31.03.2023г.
По делото се установява, че
дружеството е извършвало дейност, която е с предмет са счетоводни услуги. От
събраните гласни и писмени доказателства се установява, че действително такава
е извършвана. Аргументите на жалбоподателя са, че това е било изпълнявано от
друго лице, наето на трудов договор – И. М., която е била на трудов договор за
2 часа на ден.
Назначеното на трудов договор
лице И. М., не е назначено за управител на „****“ЕООД. Тя не е действала в
качеството на управляващ и представляващ дружеството. Като такъв в ТР е вписана М. Д.
След като дружеството е
извършвало дейност по предоставяне на счетоводни услуги(за което посочва и
свидетеля по делото) и обявен в ТР управител М.Д., то
като правен резултата следва, че същата се счита за управляваща дружеството, за
което следва да бъде отразено законоустановените
работни дни и съответният на тях осигурителен доход. С оглед на това
задължителните предписания са за коригиране на данните по чл. 5, ал. 4 от за самоосигуряващо се лице.
Не може да бъде зачетено обстоятелството, че дружеството се е управлявало от
лице, на което не е уредено надлежно упражняване на управленчески и
представителни функции, чрез вписване в ТР на това обстоятелство. Следователно
за М.Д.следва да се приеме, че е отработила съответните дни и е налице
осигурителен доход, за което и са дадени задължителните предписания
Горното
налага извод за неоснователност на жалбата, поради което следва да бъде
оставена без уважение
С
оглед изхода на делото и констатираната неоснователност на жалбата, както и при
направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника, такова
следва да се присъди на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр.
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, поради което и в полза на
НОИ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер от 100 (сто) лева с оглед фактическа и правна сложност на делото,
проведените две съдебни заседания с участието на процесуалния представител на
ответника, активната му процесуална позиция, ангажирането на доказателства и
изготвянето на писмена защита.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК,
Административен съд Пловдив, ХVI състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на „****“ЕООД, с ЕИК ****, с
адрес гр. Пловдив, ул. „****, чрез адвокат П. от адвокатско дружество „Б. и П.“
Булстат ****, против Решение № 2153-15-153/01.06.2023г. на директора на ТП на
НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от дружеството жалбата
с вх. № 1012-15-186/17.05.2023г. срещу Задължителни предписания №
ЗД-1-15-01346591/03.05.2023г. на контролен орган при ТП на НОИ Пловдив на
основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и са потвърдени същите изцяло.
ОСЪЖДА
„****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „****, ет. 1, ап. 2 да заплати на Национален
осигурителен институт сторените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба чрез Административен
съд Пловдив пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването на страните.
СЪДИЯ: