№ 274
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николай Николов
Членове:Силвия Б. Русева
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова
в присъствието на прокурора А. К. Т.
като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100607565 по описа за 2024 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 378, ал.5, вр. гл. ХХІ от НПК.
Инициирано е по постъпила жалба от адв. Д. Д. – САК, в качеството му
на защитник на Р. С. срещу Присъда от 20.07.2021г. по НОХД № 6360/2018г.,
по описа на СРС, 103 състав, с която подс. Р. С. е бил признат за виновен в
това, че: На 25.07.2017г., около 17:00ч. в гр. София, по бул. „Витоша“, с
посока на движение от ул. „Пиротска“ към ул. „Солунска“, при управление на
МПС – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „S500“ с рег. № СО **** ВН
и в района на кръстовището с ул. „Алабин“, при извършване на маневра
„завиване на дясно“, приближавайки към пешеходната пътека, нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, а именно:
чл. 119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът
на нерелсово превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре.“;
чл. 119, ал.4 от ЗДвП: „Водачите на завиващите пътни превозни средства
са длъжни да пропуснат пешеходци.“,
като не е пропуснал пресичащия по пешеходната пътека от дясно на
ляво, спрямо посоката на движение на автомобила, пешеходец И.М.М., с ЕГН
1
**********, реализирал пътно транспортно произшествие с него и по
непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на дясната бедрена кост в областта на шийката, проявено клинично
скъсяване на крайника и нарушаване на функцията му и наложило се в тази
връзка извършване на оперативна интервенция за смяна на тазобедрена става,
което е реализирало критериите на медико-биологичния признак „Трайно
затрудняване на движенията на десния долен крайник“, за срок повече от 30
дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на
основание чл. 343, ал.3, пр. „последно“, б. „а“, пр.2 вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК
и чл. 55, ал.1, т.1 от НК първоинстанционния съд му е наложил наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца.
На основание чл. 66, ал.1 от НК, Съдът е отложил изпълнението на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца с
изпитателен срок от 3 /три/ години.
На основание чл. 343г във вр. а чл. 343, ал.3, пр. „последно“, б. „а“, пр. 2,
вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК във вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК, Съдът е лишил
подс. Р. С. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 3
/три/ месеца, считано от датата на фактическото му отнемане на СУМПС.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, Съдът е осъдил подс. Р. С. да заплати
направените по делото разноски, като по сметката на СДВР заплати сумата от
281.29 /двеста осемдесет и един лева и двадесет и девет стотинки/ лв., а по
сметката на СРС да заплати сумата от 290.00 /двеста и деветдесет/ лева.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на постановената присъда. Посочва се, че в
действителност определеното наказание е под най-ниския установен от закона
размер за съответното деяние, но според защитата е налично случайно
събития по смисъла на чл. 15 от НК. Изтъкват се подробни аргументи в тази
насока, сред които кумулативните факти относно мястото на удара на удара на
пострадалото лице, а именно в страничното огледало на автомобила и
заключението на ВЛ, че причиняване на счупването на бедрената шийка е
вследствие на падане от собствен ръст. Намира, че не е необходимо
заключение на вещо лице по въпросът кой кого удря, защото е ноторно
известно в случая дали автомобила удря пешеходеца или последният се блъска
в колата. Това обстоятелство с наличието на „обратен волан“ при МПС-то, с
което се е случило събитието, според защитата води до наличието на тезата за
съответната приложимост на чл. 15 от НК по казуса. Отбелязва, че напълно
споделят изводите на първоинстанционния съд за смекчаващите отговорността
обстоятелства – подсъдимият е закарал пострадалия до болница. Приемат и
изводите на съда за съответно съпричиняване на вредосносния резултат от
страна на пострадалото лице. Не приемат единствено заключението на съда,
че „по-долу от така определеното наказание не може да се слезе“, защото
считат, че признаването на невиността на подс. С. е абсолютно приложимо в
случая. В заключение се моли за отмяната на обжалваната присъда и
постановяването на оправдателна такава.
2
В хода на производството пред настоящата инстанция, не е провеждано
въззивно съдебно следствие.
В хода на съдебните прения, прокурорът, моли постановената присъда
да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна. Намира, че от
събраните доказателства по безспорен начин се установява, че подсъдимият е
извършил вмененото му деяние. Отбелязва, че по делото е била назначена
експертиза, от която е видно, че подсъдимият е имал техническа възможност
да предотврати произшествието и, че субективното му поведение е причината
за настъпването му. Изтъква, че никъде в първоинстанционната присъда не е
посочено, че е налице съпричиняване. Посочва, че пострадалото лице е
пресичало на пешеходна пътека и на зелен светофар. Намира за доказана
причинно-следствената връзка между причинените травматични увреждания
на пострадалия и реализираното ПТП. В заключение счита, че е постановен
един правилен и законосъобразен съдебен акт и не са налице процесуални
нарушение, поради което предлага същия да бъде оставен в сила.
Адв. Д. – защитник на подс. С. заостря внимание на съда към датата на
подаване на жалбата и изминалия период от време. Моли същата да бъде
уважена на основание мотивите, които са изложени в нея. Според защитата
пострадалият И.М. не е бутнат, а се е ударил в десния калник на автомобила и
бедрената шийка е счупена не в следствие на удара, а в следствие на падане,
тоест е налице случайно събитие, което изключва отговорността. Поради
изложеното моли доверителят му да бъде признат за невиновен в деянието, в
което е обвинен.
Подс. С., в своята лична защита, поддържа казаното от защитника си и
посочва, че е невинен.
В предоставената му последна дума, подс. С. моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по
делото и в рамките на пределите на проверката по чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Депозираната жалба е постъпила в законоустановения срок и отговаря
на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият въззивен съдебен състав намира за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Р. С. е роден на ****г. в Република Черна Гора, българин,
български гражданин, със средно образование, разведен, безработен,
неосъждан, живущ в гр. София, кв. „Борово“, ул. „****, ЕГН **********.
На 25.07.2017г., около 17:00ч. в гр. София, подс. Р. С. управлявал МПС –
лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „S500“, с рег. № СО **** ВН по бул.
„Витоша“, с посока на движение от ул. „Позитано“ към ул. „Солунска“, със
скорост от около 20 км/ч. Пътният участък бил покрит с дребнозърнес асфалт,
а настилката била мокра, без неравности и наклон. Времето било облачно,
дъждовно, през светлата част на денонощието и видимостта била добра.
Пътното платно на бул. „Витоша“ в района на кръстовището с ул. „Алабин“ е
3
предназначено за двупосочно движение, с две плътна за движение във всяка
посока, отделени с трамвайно трасе. Платното за движение по посока ул.
„Позитано“ към ул. „Солунска“ се състои от две ленти с обозначена пътна
маркировка М.1 „единична непрекъсната линия“, съгласно ППЗДвП. Подс. С.
се движел в дясната пътна лента и бил първа кола в колоната. Подари
наличието на „червен светлинен сигнал“ на светофарната уредба, той спрял
управлявания от него лек автомобил. Св. И.М. също бил на кръстовището на
бул. „Витоша“ и изчаквал на тротоара, за да пресече. След като пешеходния
светофар светнал с зелен светлинен сигнал, той тръгнал да пресича на
пешеходната пътека. Движел се със скорост от около 4 км/ч. След „зелен“
сигнал подс. С. и се приближил непосредствено до пешеходната пътека, като
не пропуснал пресичащия на нея св. М., който вървял от дясно на ляво спрямо
посоката на движение на автомобила, управляван от подсъдимия. С това
нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 119, ал.1 от ЗДвП: „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“ и чл. 119, ал.4 от ЗДвП:
„Водачите на завиващите пътни превозни средства са длъжни да пропуснат
пешеходци.“. От момента на навлизане на пешеходната пътека, подс. С. и
въпреки, че е имал възможност да спре той не е възприел св. М., поради което
последвал удар с предната дясна част на автомобила /в областта на преден
десен калник и дясното странично огледало/. Св. М. паднал на платното за
движение. Мястото на удара е настъпило по широчина на пътното платно – на
4,5-5,5 метра в дясно от десния край на плътното за движение на бул.
„Витоша“, считано в посока на огледа /от ул. „Позитано“ към ул. „Солунска“/,
а по дължината на пътното платно – на 2,5-3,5 м. след линията на ориентира,
считано от същата посока.
Подс. С. веднага слязъл от автомобила си и се опитал да помогне на
пострадалия – св. М., който изпитвал силна болка в дясната бедрена кост и не
можел да се изправи. След като му помогнал да се изправи, подс. С. качил
пострадалия на предната лява седалка, тъй като автомобилът му бил с десен
волан и откарал пострадалия в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“. По спешност е
била направена оперативна интервенция за смяна на тазобедрената става.
Видно от изготвената СМЕ на св. М. са били причинени – счупване на
дясна бедрена кост в областта на шийката, оток и хематом в областта на
дясната тазобедрена става, проявено клинично със скъсяване на крайника и
нарушаване на функциите му. Това довело до оперативна интервенция за
смяна на тазобедрената става. Цитираните лесни увреждания са реализирали
медико-биологичните признаци на трайно затруднение на движението на
десния долен крайни, за повече от 30 дни – средна телесна повреда по смисъла
на чл. 129 от НК.
На мястото на инцидента пристигнали служители на ОПП – СДВР,
които извършили оглед на местопроизшествието и съставили Протокол за
оглед на местопроизшествие от 25.07.2017г., скица и албум към него, както и
Констативен протокол № К-517.
Видно от Констативен протокол № К-517/25.07.2017г. подс. С. е бил
4
тестван за алкохол с „Алкотест-Дрегер“ № 0136, проба № 06039, от която не се
е доказало наличие на етилов алкохол.
Видно от заключението на АТЕ мястото на удара между лекия
автомобил и пешеходеца е настъпил на платното за движение, в зона на
обозначена пешеходна пътека по широчина на пътното платно – на 4,5-5,5
метра в дясно от десния край на плътното за движение на бул. „Витоша“,
считано в посока на огледа /от ул. „Позитано“ към ул. „Солунска“/, а по
дължината на пътното платно – на 2,5-3,5 м. след линията на ориентира,
считано от същата посока. Скоростта на движение на л.а. „Мерцедес“, преди
настъпване на ПТП, е била около 20 км/ч., а скоростта на пешеходеца,
непосредствено преди настъпване на удара, е била около 4 км/ч. Опасната
зона за спиране на лекия автомобил е била около 9м., а отстоянието на
автомобила до мястото на удара, в момента на навлизане на пешеходеца на
платното за движение е около 14м. Причината за настъпилото ПТО са
субективните действия на водача на лекия автомобил, който при конкретните
пътни условия, скорост на движение и извършване на маневра десен завой, не
е спрял преди пешеходната пътека и не е пропуснал движещия се по нея
пешеходец, въпреки, че е имал техническа възможност да предотврати удара.
Първоинстанционният съд е приел посочената фактическа обстановка, с
която въззивната инстанция се солидализира на базата на доказателствата по
делото, като я извежда от следните от тях: показанията на пострадалия – св.
И.М., вкл. И приобщените по реда на чл. 281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2 от НПК;
Протокол за оглед на местопроизшествие от 25.07.2017г., скица и албум към
него, заключенията на СМЕ, АТЕ и ВТЕ; справка съдимост на подс. С.; писма
от Столична община и др.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е направил
подробен, аргументиран и всеобхватен доказателствен анализ, като е подходил
с необходимата прецизност и внимание. Съдът, в мотивите си, правилно е
посочил, че доказателствата по делото са непротиворечиви помежду си и
изграждат пълна картина на случилото се. Поради изложеното,
първостепенният съд ги е кредитирал в цялост. С необходимото внимание са
обсъдени показанията на св. М., който е и пострадал. От показанията му,
дадени в хода на съдебното следствие, както и от тези приобщени от
досъдебното производство, се изясняват инкриминирата дата, място, начинът,
по който е пресичал, и че се е случило именно на пешеходна пътека, явяваща
се продължение на тротоара, както и при наличието на зелен пешеходен
сигнал на светофарната уредба. Освен за елементи от обективната страна на
осъщественото деяние, показанията му са релеванти и относно изпитаната
силна болка в областта на таза след настъпването на ПТП-то. Следва да се
вземе под внимание, че самият свидетел добросъвестно споделя и за
последващото поведение на подс. С., който му е помогнал да се изправи и го е
закарал до лечебно заведение, където е бил приет, а в последствие и опериран.
Показанията на св. М. са подкрепени и от заключенията на СМЕ и АТЕ. От
заключението на СМЕ се изясняват медико-биологичните признаци,
реализиращи трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за
5
повече от 30 дни /по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК/ и изразяващи се в
счупване на дясна бедрена кост в областта на шийката, оток и хематом в
областта на дясната тазобедрена става, проявено клинично със скъсяване на
крайника и нарушаване на функциите му. От заключението на АТЕ се
изясняват мястото на удара, скоростта на лекия автомобил в района на
произшествието, скоростта на пешеходеца при свободен ход и съобразна
възрастта му, както и опасната зона за спиране на лекия автомобил за
конкретните пътни условия и при установената скорост. Относно АТЕ следва
да се отбележи, че Съдът правилно е констатирал допуснатата от ВЛ
техническа грешка относно отстоянието на автомобила от мястото на удара в
момента на влизане на пешеходеца на платното за движение, което е следвало
да се измени на 13,63м. Настоящата инстанция подкрепя извода, че
посоченото разминаване от един метър не променя възприетата фактическа
обстановка, тъй като ударът е бил осъществен извън опасната зона за спиране
на лекия автомобил. Така приетото заключение на АТЕ се досежно механизма
на деянието се подкрепя и протокола за оглед на местопроизшествие, в който
са установени щети по дясното странично огледало на лекия автомобил. Също
така св. М. е заявил, че е усетил съприкосновения с лекия автомобил в
областта на таза си, което подкрепя заключението на вещото лице, че ударът е
осъществен именно със страничното дясно огледало на автомобила.
Безспорно е установено, че именно този удар е довел до загубата на
равновесие на пострадалия, в следствие, на която той е паднал и е получил
установените телесни увреждания. В обобщение на доказателства, настоящата
инстанция намира, че същите са еднопосочни и непротиворечиви и от тях се
извлича фактическата обстановка, която първоинстанционният съд е
възприел.
Възражението на защитата, че счупването на бедрената шийка е
реализирано не вследствие на удара, а поради тежестта от падането от
собствения ръст на постарадалия е неоснователно. Съдът намира, че така
изложената защитна теза е напълно опровергана от доказателствата по делото.
Именно от тях се установява причинно-следствената връзка между
противоправното поведение на подс. С. и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствата по делото са еднопосочни, че вдействителност ударът не е
бил със значителна сила, но е бил напълно достатъчен и годен да доведе до
загуба на равновесие у пострадалото лице, което пък е отключило
взаимосвързания процес с падане на последния на земята и, в крайна сметка е
довело и до причиняването на телесните увреждания.
Относно твърдението, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл.
15 от НК, следва да се отбележи, че подсъдимият е притежавал свидетелство
за управление на МПС и е можел и е следвало да съобрази всички правила за
движение и да ориентира действията си по тях, както и пътната обстановка –
мястото – Центъра на града, наличието на множество пешеходци. Той е имал
възможността да възприеме наличието на пешеходна пътека, както и зелен
сигнал на светофарната уредба за пешеходците и при това обстоятелство, като
завиващ водач, да намали скоростта и да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека пешеходци. От заключението на АТЕ се установява, че при извършване
6
на маневра по десен завой, подсъдимият не е спрял преди пешеходната пътека
и не е пропуснал движещия се по нея пешеходец, въпреки че е имал
техническа и всякаква друга възможност да го види и да предотврати удара.
Изложеното дотук изключва хипотезата процесният случай да представлява
случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, тъй от една страна деецът е бил
длъжен да предвиди настъпването на опасните последици и освен това е
можел да го направи,както интелектуално, така и физически, но въпреки това
е проявил непредпазливост, която е довела до процесното ПТП и причинената
вследствие на него телесна повреда. В конкретния случай, водачът на
превозното средство сам се е поставил в невъзможност да избегне удара с
водача на велосипеда, поради допуснато нарушение на ЗДвП, изразяващо се в
това, че не е спрял преди пешеходната пътека и не е пропуснал движещия се
по нея пешеходец. Предвид изложеното, съдът намира възражението на
защитата в тази насока за неоснователно, доколкото прие за установено, че
деянието е извършено при форма на вината „небрежност“, а случайното
деяние е хипотеза, която изключва наличието на вина от страна извършителя.
За изчерпателност, следва да се посочи, че изтъкнатото от защитата наличие
на десен волан на автомобила е неотносимо, доколкото и
първоинстанционният съд коректно е посочил, че в Р България няма забрана
автомобили с дясна дирекция да бъдат регистрирани и съответно управлявани
на територията й и за техните шофьори важат същите правила за движение,
както и за всички други.
За да бъде напълно отговорено на наведените в жалбата твърдения,
следва да се отбележи, че както и прокурорът посочи в пледоарията си пред
настоящата инстанция, първоинстанционният съд не е приел съпричиняване
на вредосния резултат от страна на пострадалото лице. Напротив, обратно на
посоченото в жалбата, Съдът е изложил подробни и съдържателни мотиви, с
които настоящата инстанция се солидализира, в насоката защо не е налице
съпричиняване на престъпния резултат. В настоящия казус е видно, че
пешеходецът е пресичил на обозначена пешеходна пътека, както и, че
последният е спазил светлинната сигнализация на светофарната уредба.
По отношение на наложеното наказание, първоинстанционният съд
правилно е преценил, като смекчаващи вината обстоятелства, чистото съдебно
минало на подсъдимия, който е родител на пет деца; фактът, че е помогнал на
пострадалия да се изправи и с личния си автомобил го е закарал в медицинско
заведение за оказване на своевременна помощ и е изчакал, докато
пострадалият бъде приет; изразеното съжаление за стореното; доброто му
процесуално поведение; както и факторът „изминал период от време“ от
процесните събития, случили се през 2017г. до постановяването на присъдата
през 2021г., което обстоятелство не се е дължало на процесуалното поведение
на подсъдимия или неговия защитник. Въззивният съд споделя и становището
на първоинстанционният съд, че не са били констатирани отегчаващи вината
обстоятелства. Предвид значителния брой на смекчаващите вината
обстоятелства, СРС правилно е преценил, че същите са "многобройни" по
смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК и, съответно, са налице предпоставките за
приложението на цитираната разпоредба, с оглед на което правилно и
7
законосъобразно е индивидуализирал наказанието на подсъдимия по реда на
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като го е определил под законоустановения минимум,
а именно – наказание "Лишаване от свобода" за срок от три месеца.
Съгласно съдебната практика, включ. тази на ВКС /по аргумент от
Решение № 60/30.01.2014г. по Н.Д. № 2420/2013г., НК, I НО, Решение №
473/23г. от 21.06.2023г. по Н.Д. № 2134/23г. на СГС, НО, 13-ти въззивен
състав/ за престъпление по чл. 343, ал.3, пр. „последно“, б. „а“, пр.2 вр. чл.
342, ал.1, пр.3 от НК, може да се наложи наказание при условията на чл.55 НК,
ако са налице съответните предпоставки за това. В случая, предвид
значителния брой на смекчаващите вината обстоятелства, СРС правилно е
преценил, че същите са "многобройни" по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК и при
условията на този текст е индивидуализирал наказанието.
Съобразявайки обществената опасност на деянието и дееца въззивният
съд споделя преценката на проверявания съд, че за постигане на предвидените
в закона цели на наказанието не е необходимо ефективното изтърпяване на
така наложеното наказание и че са налице материалноправните предпоставки
за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, с оглед на което счита, че
изтърпяването на наказанието правилно е отложено на основание чл. 66, ал. 1
от НК за срок три години.
Въззивният съд не може да се съгласи и с възражението на защитата за
явна несправедливост на наложеното наказание, доколкото същото е наложено
при условията на чл. 55, ал. 1 от НК и, съответно, е под законоустановения
минимум, а освен това е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Така
наложеното наказание, въззивната инстанция намира за справедливо и годно
да изпълни целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.
Съгласно чл. 343г от НК, лишаването от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК,
се прилага кумулативно с предвиденото за съответното престъпление
наказание във всички случаи на престъпления по чл.343, 343а, 343б и 343в, ал.
1 от НК, като въззивната инстанция намира, че и индивидуализирането на
това акцесорно наказание е извършено прецизно от СРС, с оглед обществената
опасност на деянието и дееца, в рамките на предвиденото от закона и по
начин, че заедно с наложеното наказание „Лишаване от свобода“, да
осъществят спрямо подсъдимият успешно целите на наказанията по чл.36 НК.
Съдът счита, че наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, чието
изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК не би имало
въздействие, ако не е съчетано с наказание, което да лиши ефективно
подсъдимия от правото да упражнява съответната дейност, довела до
престъплението и то за срок, достатъчен за постигане на целите на това
наказание, независимо, че наказанието е определено при условията на чл. 55,
ал. 1 от НК и законът позволяла да не бъдат налагани кумулативно
предвидените наказания. Въззивния съд намери, че СРС правилно е наложил
на подсъдимия С. и наказание "Лишаване от право да управлява моторни
превозни средства", като взе предвид, че за постигане целите на закона и с
оглед на настъпилия резултат е необходимо да се въздейства върху дееца в
насока да спазва правилата за движение по пътищата, именно чрез неговото
8
временно лишаване от възможността да управлява превозно средство за срок
равен на срока на определеното наказание „Лишаване от свобода“, както е и
съобразно установената съдебна практика с ТР № 61/1980 г. на ОСНК.
Естествена последица от изхода на делото е, че СРС, на основание чл.
189, ал.3 от НПК, е възложил в тежест на подс. Р. С. да заплати направените
по делото разноски в размер на 281.29 /двеста осемдесет и един лева и
двадесет и девет стотинки/ лв. – по сметка на СДВР, а по сметката на СРС - да
заплати сумата от 290.00 /двеста и деветдесет/ лева.
Вземайки предвид пълното солидаризиране на въззивната инстанция с
установената фактическа обстановка и крайните фактически и правни изводи
с тези, до които е достигнал първоинстанционния съд и, като прецени, че при
цялостната служебна проверка на присъдата, настоящият състав на СГС не
констатира необоснованост, непълнота на доказателствата или съществени
нарушения на процесуалните правила и материалния закон, налагащи отмяна
или изменение на присъдата на СРС, въззивния съд, прецени че същата
следва да бъде изцяло потвърдена.
По изложените съображения и, на основание чл.338, вр. чл.334, т.6 от
НПК, Софийски градски съд, НО, 16-ти въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 20.07.2021г. по НОХД № 6360/2018г. по
описа на СРС, НО, 103 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9