№ 66
гр. Велико Търново , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети декември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000257 по описа за 2020 година
намери за установено следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 41 от 04.03.2020г. по т.д. № 161/2019г. Плевенският
окръжен съд унищожава на основание чл.32, ал.3, вр. с чл. 30, вр. с чл.27 от
ЗЗД едностранната сделка, обективирана в Запис на заповед, издаден на
12.06.2014г. от ответника В. Н. Н. от гр. Плевен в полза на ищеца И. В. С. от
гр.Долни Дъбник, с който издателят се задължил да заплати на И. В. С.
безусловно без разноски и протест сумата 25 000 евро в срок до 19.06.2014г, с
нотариално удостоверен подпис на издателя, рег. №3116 от 12.06.2014 на
Нотариус С. И. с район на действие Районен съд - Плевен, рег.№516 на
Нотариалната камара, поради това, че издателят В. Н. Николев е бил
принуден чрез заплашване от трети лица да се задължи по записа на заповед.
С решението съдът е отхвърлил като неоснователен иска с правно основание
чл.534 ал.1 ТЗ, предявен от И. В. С. против В. Н. Н. за осъждането му да
заплати на ищеца сумата 25 000 евро, ведно със законната лихва,
претендирана като стойност, с която В. Н. Н. се е обогатил във вреда на И.
В. С., поради изгубване на исковете по запис на заповед, издаден на
12.06.2014 г. от ответника В. Н. Н. в полза на ищеца И. В. С.. Със същото
решение е отхвърлен иска с правно основание по чл. 86 от ЗЗД, предявен от
И. В. С. против В. Н. Н. за заплащане на лихви за забава в размер на 4 200
1
евро за периода от 19.06.2016 г. до 19.06.2019г. върху размера на главницата
25 000 евро по предявения иск за менителнично неоснователно обогатяване
по чл. 534, ал.1 от ТЗ. С решението И. В. С. е осъден да заплати на В. Н. Н.
сумата от 2 245.91 лева за направените по делото разноски.
Въззивна жалба срещу горното решение е подадена от ищеца по делото
И. В. С. с оплакване, че същото е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Изложен е довод, че показанията на свидетелите Б. Б. и Е. Н.а
не подкрепят извода на съда, че процесния запис на заповед, е унищожаем
поради порок във волеизявлението на издателя. Първостепенният съд
кредитирал показанията на тези свидетели без да обсъди и прецени
достоверността им, доколкото те били лично заинтересовани от изхода на
делото. Необосновано съдът не дал вяра на свидетеля С. М. за направеното от
ответника извънсъдебно признание пред съдебен орган. Съдът не допуснал
искането на жалбоподателя, направено с допълнителната искова молба, да
бъде изискан и приложен протокола от съдебното заседание по нохд №
591/2015г. на Окръжен съд-Плевен, в който се съдържа признание от негова
страна, че е подписал сам и доброволно процесния запис на заповед.
Искането е да се отмени обжалваното решение и да се уважат предявените
искове.
В отговора по въззивната жалба ответната страна В. Н. изразява
становище, че жалбата е неоснователна.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в
жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Пред Плевенския окръжен съд са предявени обективно съединени
искове – иск по чл.534 ал.1 от ТЗ за сумата от 25 000 евро и иск по чл.86 от
ЗЗД за сумата от 4200 евро, представляваща мораторни лихви върху
главницата за периода на забавата 19.06.2016 – 19.06.2019г.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове.
Възразява, че записа на заповед не е валиден поради порок във волята на
издателя му, водещ до унищожаемостта му на основание чл.30 от ЗЗД.
Твърди се, че записът на заповед, като едностранна сделка, е издаден от
ответника под въздействието на заплашване, по смисъла на чл. 30 ЗЗД, вр.
чл.27 ЗЗД. Поддържа се, че е бил принуден да подпише запис на заповед в
резултат на отправена към него заплаха за живота и здравето му, че той и
близките му ще бъдат убити. Направено е възражение, че процесният запис на
заповед няма каузална основа, т.е. не произтича от конкретно каузално/
договорно правоотношение/ между издателя и поемателя. Ответникът е
направил и възражение, че процесният запис на заповед е нищожен на
основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД.
2
В допълнителната искова молба ищецът твърди, че е налице
извънсъдебно признание, направено от ответника относно обстоятелството,
че той напълно доброволно е подписал процесния запис на заповед. Оспорва
твърденията, направени в отговора на исковата молба относно целта на
издаване на записа на заповед.
Великотърновският апелативен съд при извършената служебна
проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и при преценка
основателността на предявените искове с оглед посоченото в жалбата приема
следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не се спори от страните, че в срока по чл.531 от ТЗ поемателят по
записа на заповед И. В. С. не е предявил прекия менителничен иск, което е
обусловило предявяване на иска за неоснователно обогатяване по чл.534 ал.1
от ТЗ.
По делото е приложено заверено копие от записа на заповед. Видно от
приложеното удостоверение от Софийска градска прокуратура оригинала на
процесния запис на заповед се намира приложен в том 1 лист 61 на досъдебно
производство № 159/2014г. по описа на СО-СГП като веществено
доказателство. Установява се от Приложеното по делото Постановление от
2.01.2019г. на Софийска градска прокуратура, 5 отдел „Специализиран“, че
молбата на ищеца за връщане на веществено доказателство-издадения от него
запис на заповед, е оставена без уважение. Видно от писмо от 20.11.2019г. на
същата прокуратура/л.57от делото/ на 1.06.2017г. процесният запис на
заповед е бил приобщен по досъдебно производство № 159/2014г. като
веществено доказателство с протокол за предаване от същата дата, като преди
това е бил надлежно приобщен към ДП № С 134/134 на ОП-Плевен при
извършено претърсване и изземване на жилище, намиращо се в гр.Долни
Дъбник, ул.“Мургаш“ № 12. Съгласно същото писмо на Софийска градска
прокуратура не е отпаднала необходимостта от приложеното по досъдебното
производство веществено доказателство-издадения от ответника запис на
заповед от 12.06.2014г.
Видно е от приложения запис на заповед, че В. Н. Н. се е задължил с
този запис на заповед безусловно, без разноски и без протест да заплати на И.
В. С. сумата от 25 000 евро, като сумата по записа на заповед е платима в срок
до 19.06.2014г. в гр.Плевен. Записът на заповед е издаден в гр.Плевен на
12.06.2014г. За издател е положен подпис от В. Н. Н., като трите имена на
издателя са изпълнени ръкописно под текста. На 12.06.2014г. подписа върху
записа на заповед, положен от В. Н., е нотариално удостоверен от нотариус
С. И..
Ответникът не оспорва, че е подписал записа на заповед.
3
Съдът приема, че се касае до редовен от външна страна и отговарящ на
изискванията на чл.535 от ТЗ за валидност с оглед реквизитите му запис на
заповед.
Възражението на ответника, че записът на заповед е нищожен на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави е
неоснователно. Записът на заповед е абстрактна сделка, при която
основанието за плащане не е елемент от съдържанието. В конкретния случай
записът на заповед не съдържа обстоятелствата, при които е издаден, поради
което твърдението за нищожност на същия поради накърняване на добрите
нрави е неоснователно.
По възражението на ответника, основано на чл.30 от ЗЗД за
унищожаемост на записа на заповед:
Допустимо е с възражение ответникът да заяви правото си да унищожи
записа на заповед, представляващ едностранна сделка, тъй като едва с
предявения иск поемателят по записа на заповед претендира да се ползва от
него и оттогава възниква необходимостта от защита на засегнатата от порока
страна и тя може да предяви правото си на унищожение с възражение.
Свидетелят Б. Б. установява, че в началото на лятото на 2014г. бил
повикан от ответника В. Н. спешно да отиде в неговия ресторант, че имал
проблеми. Свидетелят веднага отишъл в ресторанта на Н.. Попитал го какви
са проблемите и той му казал, че фамилията М. искат от него едни пари.
След няколко минути четирима човека влезли в ресторанта на Н.. От тях
свидетелят познавал на В. сина/ищеца по делото/ и лице, което е зет на И. М.,
което се казвало Т.. Всички се качили в горната стая на ресторанта и там
започнала препирня, кавга- „Да си ми върнеш парите“. Свидетелят посочва,
че макар в началото разговорът да вървял нормално, в един момент почнали
едни заплахи „Ти си длъжен да ни върнеш парите, нищо не си свършил“, „Ще
те ядат рибите“, „Ще плачеш на синовете по гробовете“. Едно от лицата
демонстративно на края на масата извадило нож и започнало да го върти по
дървената маса и да го размахва. Свидетелят се опитал да ги успокои, но
единият от дошлите четирима мъже тръгнал да му откопчава ризата един вид,
че бил ченге и бил опасан с кабели. Тогава свидетелят се обидил и излязъл от
помещението. Останал при съпругата на В. Н., която била на бара, на 10-тина
метра от помещението, да не би да излязат извън контрол нещата. Според
показанията на свидетеля Б. не се стигнало до физическа саморазправа. След
няколко минути всички излезли от помещението и буквално натикали В. Н. в
една сребриста кола и заминали нанякъде. Когато минали покрай свидетеля
Н. му направил знак “Спокойно всичко ще бъде наред“. Свидетелят Б. и
съпругата на ответника след няколко минути позвънили на ответника, но той
не отговорил. Мислели да се обадят в полицията. На третото позвъняване
ответникът вдигнал и ги уверил, че ще се върне скоро. След половин час
ответникът дошъл и обяснил, че са го завели при нотариус въпросните
4
момчета, където е подписал запис на заповед за 25 000 евро. Свидетелят Б. в
показанията си посочва, че ответникът е бил много притеснен и по телефона
гласът му треперел. В ресторанта когато говорели бил притеснен, и целият
бил червен, пламнал, когато тръгнали да излизат от ресторанта към колата.
От показанията на свидетелката Е. Н.а, съпруга на ответника, се
установява, че в ресторанта няколко пъти са идвали близки на ищеца да искат
съпруга й да им върне парите. Идвали по двама, по трима, по четирима. Най-
фрапантното било, когато дошли един ден преди обяд трима или четирима и й
казали да извика съпруга си. Последният дошъл в ресторанта заедно с Б. Б..
Всички влезли в залата и се започнал груб, много сериозен разговор, с много
викане. Свидетелката Н.а чувала топуркане на столове, викане, тропане.
Чувала реплики, „Пази децата“, за гробове. Свидетелят Б. излязъл от залата
афектиран, разтреперан. Останал при нея. След малко съпругът й и дошлите
трима или четирима човека излезли много бързо от ресторанта. Свидетелката
видяла, че едва ли не насила тези лица напъхали съпруга й в колата и
заминали. Б. Б. започнал да звъни на съпруга й, но той не вдигал. В един
момент вдигнал телефона и казал на Б., че след малко се връща. Когато се
върнал в ресторанта Н. обяснил, че са го завели при нотариус за да подпише
запис на заповед за сумата 25 000 евро.
Свидетелят С. М.-първи братовчед на ищеца в показанията си разказва
какво е чул да казва ответникът в съдебното заседание пред Плевенския
окръжен съд по нохд № 591/2015г. Последният е посочен от ищеца като
свидетел именно за установяване казаното от ответника на заседанието пред
наказателния съд. Съдът не дава вяра на показанията на този свидетел, тъй
като той е близък роднина на ищеца-негов първи братовчед, същият е бил
подсъдим по наказателното дело, на което ответникът е бил разпитван като
свидетел. Поради тези обстоятелства този свидетел е заинтересован изхода на
делото да е в полза на ищеца. Освен това свидетелят Маринов няма преки
впечатления за обстоятелствата, при които е подписан процесния запис на
заповед.
По искане на жалбоподателя въззивният съд изиска протокола от
съдебното заседание, проведено на 20.11.2015г. от Окръжен съд-Плевен по
нохд № 591/2015г. по описа на същия съд, на което съдебно заседание
ответникът по настоящото дело В. Н., е бил разпитван като свидетел. В
допълнителната искова молба ищецът твърди, че е налице извънсъдебно
признание, направено от ответника при разпита му като свидетел в
заседанието на 20.11.2015г. по горното наказателно дело, относно
обстоятелството, че той напълно доброволно е подписал процесния запис на
заповед.
От приложения по делото протокол от съдебното заседание от
20.11.2015г. на Плевенския окръжен съд по нохд № 591/2015г. е видно, че на
това заседание като свидетел е разпитан В. Н.. При разпита си В. Н. е заявил,
5
че е предложил на ищеца и баща му да подпише запис на заповед и в
процеса на разговора тяхно било предложението той да подпише запис на
заповед на ищеца. Този запис на заповед бил за цялата сума. В показанията си
при този разпит В. Н. заявява, че е върнал 10 000 евро, но ищецът и
роднините му не престанали да го заплашват и да искат да им върне всичките
пари, които той нямал, защото ги бил дал на М./стр.5 от протокола/. Също
така при разпита му като свидетел пред наказателния съд ответникът В. Н. е
заявил, че първата запис на заповед е подписал през месец май/стр.6 от
протокола/, а след това е подписал запис на заповед за 25 000 евро.
Съставянето на новата запис на заповед било след като върнал част от
парите/стр.7 от протокола/.
Съдът приема, че от показанията на ответника, обективирани в
представения по делото Протокол от съдебно заседание на 20.11.2015г. на
Плевенския окръжен съд, в качеството му на свидетел, се установява
извънсъдебно признание на факта, че Н. е подписал процесната запис на
заповед за 25 000 евро. Това обстоятелство не е било оспорвано от него в
настоящото производство. От показанията, дадени в съдебното заседание на
20.11.2015г. пред наказателния съд, не се установява да е налице
извънсъдебно признание на ответника В. Н. относно това, че той е подписал
доброволно процесния запис на заповед. Такива изявления, касаещи
процесния запис на заповед от Н. при разпита му пред Плевенския окръжен
съд по наказателното дело, не се съдържат, още повече, че от показанията
става ясно, че В. Н. е подписал два записа на заповед. От обективираните в
приложения протокол на съдебното заседание от 20.11.2015г. показания на
ответника не става ясно заявеното от него, че той е предложил на ищеца и
баща му да им подпише запис на заповед дали се отнася за процесния запис на
заповед.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
въззивният съд приема, че възражението на ответника за унищожаемост на
записа на заповед поради заплашване е доказано и следва да се уважи. За да е
налице заплашване по смисъла на чл.30 от ЗЗД, което е основание за
унищожаемост на договора/едностранната сделка/ е необходимо да е
осъществено въздействие върху психиката на едната страна. Същата следва
да е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора
чрез възбуждане на основателен страх за живота, здравето, честта или
имуществените интереси на страната по сделката.
Въззивният съд кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели Б. Б. и Е. Н.а. От показанията им се установява, че непосредствено
преди подписване на процесния запис на заповед, по време на посещението на
четири лица, едното от които е бил ищецът по делото, в ресторанта на
ответника, спрямо него е била осъществена психическа принуда,
включително и чрез отправяне на заплахи за живота му и за живота на децата
6
му. Словесните заплахи били придружени от размахване на нож от едно от
лицата, дошли в ресторанта на ответника. Свидетелката Е. Н.а установява, че
психически тормоз и заплахи са отправяни от ищеца и негови близки към
ответника и преди посещението в ресторанта в деня и преди подписване на
записа на заповед, чрез обаждания по телефона, посещения на роднини на
ищеца в ресторанта. От показанията на посочените двама свидетели може да
се направи извод, че ответникът е възприел сериозно заплахите, че те са
възбудили у него основателен страх за живота му и за живота на децата му.
Заплахите са били интензивни, придружени с псувни, викове, хвърляне на
столове, в продължение на около половин час. Непосредствено след тях,
според показанията на двамата свидетели Б. и Н.а, ответникът, съпроводен от
четирите лица, излязъл от ресторанта и бил натикан от тях в автомобил, с
който бил отведен при нотариус. След завръщането си в ресторанта,
ответникът съобщил на свидетелите Б. и Н.а, че е бил при нотариус и там е
подписал на ищеца запис на заповед за 25 000 евро. Следва да се отбележи,
че по делото не са налице доказателства за обективни обстоятелства, които
биха могли да предизвикат страхови представи у ответника, въздействащи на
неговата психика.
Липсват основания да не се кредитират показанията на свидетелите Б. и
Н.а. Свидетелят Б. не се намира в роднински връзки с ответника по делото и
не са налице обстоятелства, поради които да е заинтересован от изхода на
делото. Показанията му са последователни, без противоречия. Съдът
кредитира показанията и на свидетелката Н.а, независимо от това, че тя е
съпруга на ответника, тъй като показанията й кореспондират с тези на
незаинтересования свидетел Б. и също са последователни и непротиворечиви.
Показанията на посочените свидетели не се опровергават от останалите по
делото доказателства. Както бе посочено по-горе, налице е извънсъдебно
признание на ответника за неизгоден за него факт в дадените от него
показания като свидетел по наказателното дело единствено относно
обстоятелството, че той е подписал процесния запис на заповед. От
съдържанието на протокола и от заявеното, че Н. е предложил да подпише
запис на заповед, не може да се направи извод за наличие на извънсъдебно
признание от ответника на обстоятелството, че той доброволно е подписал
записа на заповед. Извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти
следва да бъде преценявано, както се преценява и съдебното признание
съгласно чл.175 от ГПК, а именно с оглед на всички обстоятелства по
делото. Дори и да се приеме, че казаното от ответника, че той е предложил да
подпише запис на заповед, се отнася именно за процесния запис на заповед,
това не променя извода на съда за възприемане показанията на свидетелите Б.
и Н.а и установеното тях за станалото непосредствено преди подписване на
записа на заповед. Показанията на тези свидетели са конкретни, касаят
събития, станали непосредствено преди подписване на записа на заповед,
докато свидетелските показания на ответника, обективирани в съдебния
протокол по наказателното дело, не съдържат конкретни данни за
7
обстоятелствата при подписване именно на процесния запис на заповед.
С оглед на изложеното съдът приема, че е доказано възражението за
унищожаемост на записа на заповед, основано на чл.30 от ЗЗД.
Едностранното волеизявление на ответника е унищожаемо, като е извършено
при порок на волята му-под заплаха. Правото да се унищожи едностранна
сделка, каквато е записът на заповед, се упражнява с предявяване на
конститутивен иск, но може да се иска и чрез възражение, какъвто е и
настоящия случай. Унищожаването на процесния запис на заповед следва да
се постанови със съдебното решение.
С унищожаването на процесния запис на заповед с обратна сила отпада
действието му, поради което предявеният иск по чл.534 ал.1 от ТЗ се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Липсва задължителната
предпоставка на предявения иск по чл.534 ал.1 от ТЗ за менителнично
неоснователно обогатяване, а именно той да е основан на редовен от външна
страна и действителен запис на заповед.
При отхвърляне на главния иск следва да бъде отхвърлен и искът по
чл.86 от ЗЗД за мораторни лихви в размер на 4200 евро.
С оглед на изложеното поради съвпадане на изводите на
първостепенния съд с изводите на въззивната инстанция, обжалваното
решение като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на ответника по жалбата сумата от 2240 лв. за направените пред тази
инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 41 от 04.03.2020г. на Окръжен съд-
Плевен, постановено по т.д. № 161/2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА И. В. С. от гр.Долни Дъбник, ул.*********, с ЕГН
********** да заплати В. Н. Н. от гр. Плевен, ул. ************, с ЕГН
*********** сумата от 2240 лв. за направените пред тази инстанция
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9