РЕШЕНИЕ
№498
гр. Велико Търново, 19.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на девети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И.и прокурора от ВТОП Д.М.,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №627 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
В исковата си
молба ищецът Д.С. *** Оряховица, чрез ***Ив. Н. от ВТАК, твърди, че с влязло в сила Решение № 329/26.07.2019г. по адм.дело №164/2019г. по
описа на АСВТ е отменена Заповед за прилагане на ПАМ №19-0268-000064/21.01.2019г.
на Началник сектор към ОД на МВР – В. Търново, РУ Горна Оряховица, с която му е
наложена ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца; с влязло в сила Решение №
352/16.07.2019г. по адм. дело №163/2019г. по описа на АСВТ е отменена Заповед
за прилагане на ПАМ №19-0268-000065/21.01.2019г. на Началник сектор към ОД на
МВР – В. Търново, РУ Горна Оряховица, с която му е наложена ПАМ по чл.171,
т.2а, буква „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест
месеца и с влязло в сила Решение №204/12.06.2019г. по АНД №219/2019г. по описа
на Районен съд – Горна Оряховица е отменено Наказателно постановление №
19-0268-000244/12.03.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР – В. Търново, РУ
Горна Оряховица, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца. Твърди, че с двете цитирани заповеди и НП
са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честа и
достойнството му, на авторитета му сред близки, съседи и колеги, изпаднал в
депресия и изгубил желание да напуска жилището си и да общува, изпитвал срам и
обида и не можел да полага грижи за възрастната си и болна майка. Ищецът
претендира заплащане на обезщетение за неимуществени такива, възлизащи на 10
000 лв., ведно със законната лихва от 12.06.2019г. до окончателното изплащане
на сумата и моли съда да осъди ответника ОД на МВР – Велико Търново да му заплати съответните суми. Претендира за
разноските по производството.
Ответникът – ОД
на МВР – Велико Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения
иск по основание и размер. Излага подробни съображения за недоказаност на
твърдението за причинени неимуществени вреди в депозирания писмен отговор.
Намира, че от събраните по делото доказателства, в т.ч разпитаните свидетели,
не се установява от страна на ОД на МВР да е разпространена информация за
извършените проверки по ЗДвП и проведеното административно производство. Прави
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Претендира за присъждане
на разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Велико Търново заема мотивирано становище за частична основателност на иска. Счита, че от
събраните доказателства се установява наличието на законовите предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника по ЗОДОВ, но поддържа, че
претеднираното обезщетение следва да бъде редуцирано по размер съобразно
вредите, които са доказани в производството.
Съдът като взе
предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема
за установено следното:
Между страните не е спорно и от приетите по делото доказателства – материалите, съдържащи се в АНД
№219/2019г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица и АД №163/2019г. и АД
№164/2019г. по описа на Административен съд – Велико Търново се установява, че с Решение №204 от 12.06.2019г. по АНД № 219/2019г. по описа на Горнооряховския
районен съд е отменено като незаконосъобразно НП № 19-0268-000244/12.03.2019г.
на Началник сектор към ОД на МВР – В. Търново, РУ Горна Оряховица, с което на
ищеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца. Решението в влязло в сила на 03.07.2019г.
С Решение №352/16.07.2019г.
по АД №163/2019г., Административен съд – Велико Търново е отменил като
незаконосъобразна Заповед за прилагане на ПАМ №19-0268-000064/21.01.2019г. на
Началник сектор към ОД на МВР – В. Търново, РУ Горна Оряховица, с която на
ищеца е била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,
буква „б“ от ЗДвП временно отнемане на
СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и с
Решение №329/26.07.2019г. по АД №164/2019г, АСВТ е отменил като
незаконосъобразна Заповед за прилагане на ПАМ №19-0268-000065/21.01.2019г., с
която на ищеца е приложена ПАМ по чл. 171,
т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест
месеца. Съдебните решения са влезли в сила съответно на 02.08.2019г. и на
26.07.2019г.
За установяване
на посочените в исковата молба неимуществени вреди по делото са разпитани св. Д.И.И.
и св. М.И.М.– колеги във военния завод и близки приятели на ищеца. Според показанията на св. И.след направената проверката
по ЗДвП от служителите на МВР и установената с техническо средство – дрегер,
концентрация на алкохол в кръвта (3,07 промила) на ищеца, последният не излизал
един-два месеца и осъществявали комуникация единствено по телефона. Твърди, че
ищецът бил притеснен, говорел с треперещ глас, бил неадекватен и вдигнал високо
кръвно налягане. Посочва, че за случката разбрали и други техни познати и се
коментирала сред колегите му в завода, но неговото отношение към ищеца не се е
променило. Свидетелят М.твърди, че след проверката от органите на реда и
отнемането на МПС, ищецът вдигнал кръвно налягане, било му е тежко, авторитетът
му сред подчинените му служители бил накърнен, не се срещан известно време с
приятели. Посочва, че повече от три месеца му бил като шофьор, тъй като ищецът
имал имот в град Лясковец и не можел да полага нужните грижи за майка си поради
отнемане на личния му автомобил.
Други
доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка,
настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Разпоредбата
на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в
АПК. Следователно, за да възникне право на иск за обезщетение е необходимо да
са налице няколко кумулативни предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; вреда –
имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Разпоредбите на ЗОДОВ доразвиват принципа, че всеки дължи обезщетение за
вредите, които е причинил виновно другиму, като се създава облекчен режим за
ангажиране отговорността на държавата и общините за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от органите на администрацията при изпълнение на
правнорегламентирана административна дейност.
В настоящия случай безспорно се установи, че Заповед за прилагане на ПАМ №19-0268-000064/21.01.2019г. и Заповед за
прилагане на ПАМ №19-0268-000065/21.01.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР
– В. Търново, РУ Горна Оряховица, с които е била наложена принудителна административна
мярка на ищеца, както и Наказателно постановление №19-0268-000244/12.03.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР – В. Търново,
РУ Горна Оряховица, с което е наложено административно наказание „глоба“ и е
лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца, са отменени като незаконосъобразни с влязло в сила
съдебно решение, респективно налице е първата от материалноправните
предпоставки за уважаване на предявения иск.
Съгласно посочените по-горе правни основания,
обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. В настоящото исково
производство са предявени обективно съединени искове за обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева.Същите ще подлежат
на репариране само ако е в причинно следствена връзка с незаконосъобразния
административен акт и при доказване, че ако не е издаван такъв акт вредата
реално е нямало да настъпи. В тежест на ищеца е да докаже действителното
настъпване в патримониума му на вредите в търсения размер и на посоченото
основание.
За основателна и доказана съдът намира претенцията на
ищеца за причинени му от незаконосъобразните административни актове
неимуществени вреди, свързани с отменените по съдебен ред с влезли в сила
решения на двете Заповеди за прилагане на ПАМ и НП. Липсва легална дефиниция за това що е
неимуществена вреда. Обезщетенията за такива се присъждат за конкретно
претърпени физически, психически болки и неудобства, които са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразните актове, действия или
бездействие на административния орган. В случая е налице доказана причинена
неимуществена вреда, която е пряка последица от отменените актове, издадени от
ответника.
Развитата в съдебно заседание и в отговора на исковата
молба теза от процесуалния представител на ОД на МВР - Велико Търново за липсата на пряка причинно-следствена връзка
между причинените болки и страдания на ищеца и поведението на ответника с
доводи, че разпространената информация по процесния случай и претърпените вреди
са в резултат от собственото съзнателно поведение на ищеца съдът не се
възприема от настоящия състав. Отговорността на ответника произтича от
недобросъвестното поведение на негови органи – ако заповедите и НП бяха
издадени при спазване на закона, то не би била налице хипотезата на чл. 1 от ЗОДОВ.
Следователно отговорността се носи на собствено основание, като обезщетение за
допуснато нарушение на основния правен принцип, че държавата действа винаги
законосъобразно. Не е възможно администрация, санкционираща нарушителите, сама
да бъде нарушител и да не бъде наказана за това.
С едната заповед и издаденото НП се ограничават
правата на ищеца – той вече не може да управлява превозни средства, а с втората
заповед - се лишава от възможността да ползва собственото си имущество. Налице
е отрицателно въздействие върху ищеца и ограничаване на правата му, които
безспорно рефлектират негативно върху него. Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели, същите са логични, последователни и
безпротиворечиви, съответни на останалите събрани по делото доказателства, и
въз основа на тях приема, че след налагането на ПАМ ищецът търпял болки и
страдания, които видимо са се отразили на неговото емоционално състояние – чувствал
затруднение да полага грижи за майка си поради невъзможността да управлява МПС,
вследствие на което му е оказана помощ чрез осигуряване на превоз. Твърденията
за предизвикано неудобство, срам, накърнено достойнство и авторитет сред негови
познати в резултат на установената при проверката от полицейските органи
недопустима концентрация на алкохол в кръвта и издаденото НП също се
потвърждават от показанията на двамата свидетели – св. И.и св. М., които са категорични, че ищецът тежко е възприел положителната
проба за употреба на алкохол, в резултат на което е изпитвал безпокойство, срам,
стрес и унижение, все негативни и отрицателни преживявания, обичайни и присъщи
за разглеждания случай. Тези болки и страдания са в пряка причинна връзка с
издаденото НП. В показанията си разпитаните по делото св. И.и св. М.посочват,
че ищецът е бил с високо кръвно налягане след проверката от контролните органи,
но подобно твърдение за здравословни проблеми не се навеждат в исковата молба и
не се доказват по делото.
С тези аргументи съдът приема иска за доказан по
основание. Безспорно е налице причинно-следствена връзка. Относно размера
следва да се приложи принципът на справедливостта по аргумент от чл. 52 от ЗЗД
и да се определи адекватно парично обезщетение за преживяното, в какъвто смисъл
е и константната практика на ВАС. Понятието
„справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното
определяне на размера на обезщетението. Следва да се вземат предвид относимите
обстоятелства, обичайното безпокойство и плаха, характерни за такива случаи и
конкретно установеното психоемоционално състояние на ищеца.
Настоящият
състав намира, че претендираният размер на неимуществените вреди от 10 000 лева
е значително завишен предвид липса на доказателства за настъпване на значителни вреди
върху здравето на ищеца и с оглед периода, през който са търпени
неблагоприятните последици в неговата неимуществена сфера. В тази връзка,
имайки предвид всички обстоятелства по делото, съдът приема, че обезщетение на
понесените неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно наложените
принудителна административна мярка със Заповед №19-0268-000064/21.01.2019г.
и Заповед №19-0268-000065/21.01.2019г., наложеното административно наказание с
НП №19-0268-000244/12.03.2019г. на
Началник сектор към ОД на МВР – В. Търново, РУ Горна Оряховица, в размер на 3 000
лева е справедливо и адекватно на интензитета на причинения дискомфорт. Искът в
останалата му част до 10 000 лв. е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По отношение
на искането за присъждане на лихва върху сумата на обезщетението от
12.06.2019г./датата на постановяване на Решение №204/12.06.2019г. по АНД
№219/2019г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е отменено
Наказателно постановление №19-0268-000244/12.03.2019г. на Началник сектор към
ОД на МВР – В. Търново, РУ Горна Оряховица/ до окончателното изплащане на
сумата, следва да се има предвид т. 4 от ТР № 3/2004 г. на
ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, според което при незаконни актове на
администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на
законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с
което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е
моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на
административните органи - от момента на преустановяването им. С оглед
изложеното, следва да бъде уважен и искът за присъждане на законната лихва
върху така дължимите суми от датата на влизане в сила на решението АНД
№219/2019г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица – 03.07.2019г.
При този изход на делото и предвид текста на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, в актуалната
редакция към датата на образуване на настоящото производство, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
водене на съдебното производство, както и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Разноските за ищеца следва да се
определят като сбор от заплатена държавна такса от 10 лв. и заплатения адвокатски
хонорар в размер на 840 лева съобразно представения договор за правна помощ и
съдействие от 10.10.2019г., изчислен съобразно уважената част от иска, или
същият възлиза на сума в размер на 252 лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като неговият размер е в
съответствие с определените в Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Претенцията на ответника за присъждане на разноски в
настоящото производство съдът намира за неоснователна.В настоящия случай е
неприложима разпоредбата на чл.10, ал.4, от ЗОДОВ/Нова, ДВ бр. 94 от
29.11.2019г./ предвиждаща, че съдът осъжда ищеца да заплати на ответника
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената
част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те
са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Според § 6(1)
от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ/ДВ, бр. 94 от 2019г./ този закон се прилага за
предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, а настоящото
производството пред АСВТ е образувано преди обнародването и влизането в сила на
ЗИД на ЗОДОВ, поради което и чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ е неприложим. Наред с това,
в чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, в актуалната редакция, законодателят не е
предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове
на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт,
поради което на ответната страна не се дължат разноски.
Водим от горното, Административен съд – В. Търново,
ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико
Търново, да заплати
на Д.С. *** Оряховица, сумата от 3000/три хиляди/ лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени
вреди, причинени от незаконосъобразни Заповед за прилагане на ПАМ №19-0268-000064/21.01.2019г.,
Заповед №19-0268-000065/21.01.2019г. и
НП №19-0268-000244/12.03.2019г.,
издадени от Началник сектор към ОД на МВР – В. Търново, РУ - Горна Оряховица, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 03.07.2019г.,
до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.С. *** Оряховица срещу ОД на МВР – Велико Търново иск за неимуществени вреди, причинени от Заповед
за прилагане на ПАМ №19-0268-000064/21.01.2019г., Заповед №19-0268-000065/21.01.2019г. и НП №19-0268-000244/12.03.2019г., издадени от
Началник сектор към ОД на МВР – В. Търново, РУ - Горна Оряховица, за разликата от 3000 лева до 10 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико Търново да заплати на Д.С. *** Оряховица разноски по
делото в размер на 252 лв./двеста петдесет и
два лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: