Р Е Ш Е Н И Е
№ 260258
гр. Русе, 16.03.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4152 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен са искове с
правно основание чл. 410, ал.1 КЗ, чл. 86 ЗЗД и по чл. 219, ал.3 ГПК.
Постъпила е искова
молба от ЗАД „Армеец“ против Агенция „Пътна инфраструктура”, в която се твърди,
че на 06.06.2016г. по републикански път I-5 „Велико Търново – Бяла - Русе“, при
километър 45+800 в участъка на 500 метра от разклона за гр. *** в посока от гр.
*** към гр. *** е настъпило пътно-транспортно произшествие с лек автомобил
марка ***, модел „****“, с регистрационен **** управляван от Г.С.Г.. Моторното
превозно средство попаднало в дълбока дупка, находяща се на пътното платно, в
резултат на което настъпили повреди по него, подробно описани към приложен Опис
на щети. След инцидента мястото на същия било огледано от експерт мобилни групи
"Ликвидация и регреси" на 08.06.2016г. и било установено състоянието
на пътя, включително и наличната дупка, причинила произшествието, която била с
неопределена форма и размери: дължина 1м., ширина 80 см. и дълбочина 0.11м.,
със заострени ръбове от лява, дясна и предна част, отстоящи на разстояние
2.70м. от дясната граница за платното. За процесния автомобил имало сключен
застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско и злополука на МПС“ с
ищцовото дружество. С оглед на това и след подадено заявление от водача, в
ищцовото дружеството била образуване преписка по щета №***. Застрахованият
автомобил бил огледан от експерт на застрахователното дружество, описани
причинените вреди и възложен негов
ремонт в автосервиз „***“ АД. На 27.07.2016г. било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 1127.00лв. с преводно нареждане от
същата дата.
Твърди се, че
отговорност за инцидента следва да носи Агенция „Пътна инфраструктура“ като
юридическо лице, на което е възложено да поддържа републиканските пътища по
силата на чл. 30, ал. 1 и чл. 19, ал. 1,
т. 1 ЗП. Ответникът не бил изпълнил задължението си да поддържа в изправност
пътя, на който е станало процесното произшествие, или поне да обезопаси същото.
Поради това се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ищцовото застрахователно
дружество сумата 1137.00 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение, мораторна лихва в размер на 346,47 лв., която се претендира от
23.04.2017г. до датата на завеждане на исковата молба, както и законна лихва
върху главницата от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за допустимост, но за неоснователност на
предявеният иск. Оспорват се изцяло изложените в исковата молба твърдения, на
които се основава исковата претенция, че на посочената дата и място е била
налице необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на
което са причинени претендираните за обезщетяване вреди по процесното МПС. Оспорва
се и механизмът на настъпване на произшествието, както и наличието на
причинно-следствена връзка между вредоносният резултат и състоянието на пътя.
Оспорва се и наличието на посочените увреждания по превозното средство. Ответникът
счита, че не са налице доказателства, които да подкрепят изложените в исковата
молба твърдения, с оглед обстоятелството, че мястото не е посетено от органи на
„Пътна полиция“ и не е съставен протокол за пътно-транспортно произшествие.
В условията на
евентуалност се твърди, че пътно-транспортното произшествие е настъпило поради
изключителната вина на водача му, който не се е съобразил с разрешената скорост
за пътния участък и е можел да избегне преминаването през евентуално налично
несигнализирано препятствие, съответно и настъпването на уврежданията по
автомобила. Също така в условията на евентуалност се твърди, че е налице
съпричиняване на вредоносният резултат от водача. Процесният пътен участък е
бил сигнализиран с пътен знак А12 за наличието на неравности на платното за
движение, с което водачът на автомобила е бил предупреден за съобразяване на
скоростта си със състоянието на пътя.
По изложените
съображения се моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
В срока по чл. 131 ГПК, по искане на ответника по делото са привлечени в качеството на трети лица
„Пътинженеринг” АД и „Хидрострой” АД и по отношение на същите са предявени
обратни искове за заплащане на по ½ от претендираните по първоначалният
иск суми, като се твърди, че двете дружества следвало да понесат отговорност за
обезщетяване на вреди от наличието на
дупки по процесния път, доколкото на Консорциум „Пътно поддържане Русе 2014“,
съставен от двете дружества, е било възложено поддържането на изправността му.
В случай, че действително е имало неизправност по същия, която е причинила
процесното пътно-транспортно произшествие, то по силата на сключения между
ответника и консорциума договор двете
дружества следвало да понесат отговорността за обезщетяване на заплатените от
ответника вреди на увредените лица.
В срока за
становище по първоначалният иск такова е постъпило само от третото лице помагач
„Пътинженеринг“ АД, с което се оспорва основателността на първоначалната искова
претенция, както и се излагат твърдения за нейната недоказаност. Също така третото лице е
депозирало и отговор по предявения срещу него обратен иск, който оспорва като неоснователен. Твърди се,
че отговорността му по силата на сключения договор с ответника би могла да бъде
ангажирана единствено за неизпълнение на възложени му дейности, което
обстоятелство в случая не било налице. Липсвало възлагане на работа, която да
не е изпълнена по процесния пътен участък, което от своя страна да доведе до
основателност на исковата претенция по обратния иск. Поради това се моли в
случай, че съдът разгледа същият, той да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че за лек
автомобил марка ***, модел „****“, с регистрационен **** е сключен на
16.07.2015г. застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско и
злополука на МПС“ с ищцовото дружество със срок на покритие 05.09.2015г. до
04.09.2016г.
На 07.06.2016г.
водачът на автомобила Г.С.Г. е депозирал в ищцовото дружество
уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“, в което е
посочил, че на 06.06.2016г. по пътя от гр. *** към гр. ***, на 500м. от
разклона за гр. ***, на прав участък, в условията на проливен дъжд, предприел
изпреварване на камион, като в момента на маневрата попаднал в голяма дупка,
която не могъл да забележи, в резултат на което увредил предна и задна десни
гуми. Тъй като последните били технология „Рънфлат“, той успял да стигне до гр.
Русе без да се налага смяната им. По претенцията е заведена щета с №*** и
изготвен опис, в който е посочено, че се налага подмяната на две гуми „Dunlop spsportmax GT“ 245/45/19. Изготвено е
възлагателно писмо до „***“ ЕАД за извършване подмяната на двете гуми.
Според изготвената
работна карта от „Русе кар“ ЕАД, подмяната на двете гуми, проверката и
регулирането на геометрията на ходовата част е на обща стойност 1127лв., която
сума застрахователното дружество е превело на 27.07.2016г.
Свидетелят Г.С.Г. установява,
че на 06.06.2016г. е управлявал процесния автомобил в посока гр. *** към гр. ***,
бил сам. Малко преди разклона за гр. Борово преминал през дупка, която не видял
поради проливния дъжд и намиращия се
пред него камион. Усетил съвсем ясно, че преминава през дупка, а и индикацията
на автомобила за проблем с гумите веднага светнала в червено. Продължил пътя си
и спрял малко по-късно на отбивка, където видял, че видимо двете му десни гуми
са увредени. Технологията на последните позволявала да се придвижи до гр. ***,
за което получил изричното одобрение от представителството на ***, които
уведомил за повредата. По време на инцидента се движел с около 50 км.ч. На
следващия ден с представител на застрахователя посетил мястото на инцидента и
видял въпросната дупка, през която счита, че е преминал и е увредил гумите си.
Тя била дълбока повече от педя, 25-26см. Друга дупка наоколо нямало.
Автомобилът била отремонтиран в оторизиран сервиз на ***. Свидетелят не си
спомня на процесния пътен участък да е имало някаква сигнализация, указваща
наличието на опасност или неравност на пътя.
Свидетелят Д.Б.Й.
установява, че ремонтните дейности по републиканските пътища били възлагани от
АПИ на фирма изпълнител, като извършената работа била контролирана чрез оглед и
замерване на място, което се удостоверявало с документи.
Свидетелят И.Б.К.
установява, че работи като „старши специалист ІІ-ри пътен участък“ към Районна
пътна служба Бяла към ОПУ – Русе. Към датата на процесния инцидент пътният
участък на който се твърди, че той е станал бил в добро експлоатационно
състояние, не бил информиран за някаква нередност по пътя, нещо което да е
фрапиращо. Възможно било да има неравности по пътя, но дупките своевременно се
изкърпвали. Пътният участък бил сигнализиран със знак А12, поставен на км.
51+760.
Според заключението
на изготвената по делото техническа експертиза е възможно посочените увреждания
на гумите на процесния автомобил да бъдат получени по описания от свидетеля Г.
начин. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че възможностите за
получаване на такива увреждания са много, една от които е описаната от
свидетеля. Според заключението на вещото лице, пазарната стойност на
причинените при процесното ПТП вреди възлиза на 994,14лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 410,
ал.1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
В случая се
установява от представените по делото писмени доказателства наличието на
валидно сключен договор за имуществена застраховка „Каско” между ищцовото
дружество и собственика на увредения автомобил, който е бил в сила към момента
на реализиране на процесното ПТП. Установява се и завеждането на щета със
застрахования автомобил и изплащането на обезщетение за нея.
Съгласно чл. 19 и
чл. 30 ЗП, пътищата, представляващи част от републиканската пътна мрежа се
управляват от АПИ, като "управлението" включва и поддържане на пътя в
годност да бъде ползван по предназначение, без да създава предпоставки за ПТП.
Съгласно чл. 167 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, следва да го поддържат в
изправно състояние, което включва и обозначаване и сигнализиране на препятствия
по него, както и своевременното им отстраняване. Няма спор, че участъкът от
пътя, посочен в исковата молба като място, на което е настъпило произшествието
е част от републиканската пътна мрежа.
Спорен е въпросът
досежно мястото на настъпилото ПТП и наличието на необезопасено препятствие на
пътя - дупка, което е от значение за ангажиране отговорността на ответника.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните
по делото доказателства не може да бъде направен безспорен извод, че на
посоченото в исковата молба място е настъпило ПТП и че причина за настъпването
му е необезопасено препятствие на пътя – дупка. Ищецът, в чиято тежест е да
установи това, не е ангажирал доказателства, които по категоричен начин да
установяват, както мястото на настъпването на ПТП, така и причините за това. Не
може единствено и само въз основа на представената декларация за настъпване на
застрахователно събитие и събраните свидетелски показания, които са твърде общи
в тази им част, да бъде изграден извод за конкретното мястото на произшествието
и неговия механизъм. Установяването на мястото на твърдяното ПТП, което е от
съществено значение за ангажиране на отговорността на ответника, е в тежест на
ищеца. Няма данни пострадалият да е уведомил полицията за наличието на
обезопасено препятствие на пътя, което е предпоставка за настъпване на ПТП.
Ищецът е могъл да предприеме действия по обезпечаване на доказателства и по
реда, предвиден в ГПК или чрез извършване на оглед на самото място, но по начин
обвързващ ответника, като покани негов представител да присъства, а не
еднолично както е постъпил. Представените по делото снимки и писмено становище
от Тодор Конакчиев към исковата молба се
явяват процесуално недопустимо доказателство за установяване на релевантните
към спора факти. Ето защо, при липса на категорични доказателства относно
мястото и механизма на инцидента, не следва да се приеме за установено в
производството, че той е настъпил именно на посоченото в исковата молба място и
по описания начин, което изключва отговорността на ответника.
Действително не са
налице доказателства опровергаващи изложеното от свидетеля Г., но само въз
основа на тях не би могъл да се приеме за категорично установен механизма на
произшествието и причинната връзка с твърдените щети. Последните са установени
на следващия ден, след като автомобилът е изминал още поне няколко десетки
километра. Констатираните повреди и извода за подмяна на гумите не е направен
непосредствено след инцидента, а след допълнителната им употреба, а с оглед
естеството на технологията им (Рънфлат) те не могат да се поправят – когато се шофира
със спукана гума, тя се деформира и протекторът се поврежда, което не подлежи
на ремонт. Също така въпреки, че свидетелят не е пряко заинтересован от изхода
на съдебното производство, същият е имал интерес да „окаже съдействие“ на
застрахователя, което е предполагало определено негово поведение в тази насока
- като например да посети на следващия ден мястото на инцидента с представител
на застрахователя, което дава основание да се преценят и показанията му в
настоящото производство като заинтересовани съгласно чл. 172 ГПК. В случай, че
липсваше застрахователен договор, или по него не бъде платено обезщетение, то
свидетелят (представляваното от него търговско дружество) като лизингополучател
следваше да покрие щетите и би се явил като страна в съдебно производство по
предявен пряк иск за обезщетяване на вредите от АПИ. В този случай неговите
показания не биха били допустимо доказателствено средство, а твърденията му
следваше да се докажат с други процесуално допустими доказателства и
доказателствени средства (каквито в случая не са налице). Също така свидетелят
има интерес да не изложи факти, с които да уличи себе си в извършване на
нарушение, което е основание да му бъде реализирана отговорност (прим.
административно-наказателна за превишена скорост), евентуално основание да не
бъде изплатено застрахователно обезщетение. Поради това и с оглед заключението
на вещото лице, че са възможни много причини и механизми за получаване на
повредата по гумите на процесния автомобил, то само въз основа на свидетелските
показания на водача на увредения автомобила не би могло да се приеме, че
фактите обуславящи основателност на исковата претенция са безспорно доказани в
настоящото производство.
Относно преценката
на доказателствата и стандарта за доказване по аналогични искови претенции,
първоинстанционният съд съобразява мотивите на Решение №260 061 от 19.10.2020г. по в.гр.д.№560/2020г. по описа на
ОС – Русе, постановено по идентичен спор, при който дори има втори свидетел
на инцидента, пътуващ в увредения автомобил.
По изложените
съображения предявеният регресен иск на застрахователното дружество следва да
бъде изцяло отхвърлен като недоказан.
При този изход на
първоначално повдигнатия правен спор, предявените от ответника срещу третите
лица помагачи обратни искове не подлежат на разглеждане, съответно и
представените доказателства относими към тях не следва да бъдат обсъждани.
С оглед изхода на
производството, в тежест на ищцовото дружество следва да се възложат
направените от ответника разноски в размер на 100лв. юрисконсултско
възнаграждение и 20лв. депозит за свидетел. В полза на третите лица помагачи
разноски за настоящото производство не се присъждат.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК121076907, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Стефан Караджа” №2, представлявано от процесуалния представител
юрисконсулт М.Р. срещу АГЕНЦИЯ ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА, ЕИК000695089, със седалище гр. София, чрез Областно Пътно управление гр.
Русе, ул. “Отец Паисий” №5 искове за
заплащане на сумата от
1137.00лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за ПТП на
06.06.2016г. по републикански път I-5 „Велико Търново – Бяла - Русе“, при
километър 45+800 с лек автомобил марка ***, модел „****“, с регистрационен ****,
както и сумата от 346,47лв. обезщетение за забава за периода от 23.04.2017г. до
07.08.2020г., като недоказани.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК121076907, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа” №2, представлявано от
процесуалния представител юрисконсулт М.Р.
да заплати на АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, ЕИК000695089, със
седалище гр. София, чрез Областно Пътно управление гр. Русе, ул. “Отец Паисий”
№5, сумата от 120лв. разноски за настоящото
производство.
Решението е
постановено при участието на „Хидрострой” АД гр. София, с ЕИК103029862, и
„Пътинженеринг” АД гр. Русе, с ЕИК202920330, като трети лица помагачи на
страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура” ОПУ гр. Русе.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: