№ 574
гр. Плевен , 31.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на тридесет и първи декември, през две хиляди и двадесета година
в следния състав:
Председател:Стефан А. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
като разгледа докладваното от Стефан А. Данчев Въззивно гражданско дело
№ 20204400500665 по описа за 2020 година
Производство по чл. 250 от ГПК.
На 29.10.2020г. е постановено съдебно решение № 545 на Плевенски
окръжен съд с което е потвърдено обжалваното решение № 292/
18.06.2019г.по гр.д.№ 2408/ 2018г. на РС-Ловеч.
На 30.11.2020г. по пощата е подадена молба от ЕТ „ **** „ за допълване на
това решение на ПлОС.
Съдът приема ,че тази молба е подадена от надлежна страна в
производството ,която има правен интерес от подаването на такава молба
,както и че тя е подадена в срока по чл. 250 ,ал.1 от ГПК , тъй като въпреки
,че по делото все още не се е върнало съобщението до ЕТ „ **** „ за връчване
на препис от решението на ПлОС , то считано от датата на постановяване на
самото решение -29.10.2020г. , едномесечният срок изтича именно на
30.11.2020г. ,който е първият работен ден ,след почивният ден - 29.11.2020г.
Поради това молбата се явява допустима и следва да разгледана по същество.
Препис от молбата по чл. 250 от ГПК ,подадена от ЕТ „ **** „за
допълване на решението на ПлОС е бил връчен на ЧСИ-Велислав Петров
,чрез пълномощника му адв.Николай Яков за писмен отговор в едноседмичен
срок и такъв отговор е подаден,като според него молбата за допълване на
решението на ПлОС е изцяло неоснователна и недоказана, и следва да бъде
оставена без уважение.
1
Междувременно , на 15.12.2020г. е подадено допълнение към молбата по
чл. 250 от ГПК от ЕТ „ **** „в което освен повторение на оплакванията
,развити в първоначалната молба , са изложени и допълнителни съображения
,защо молителката счита ,че съдът не се е произнесъл по цялото и искане.
Плевенски окръжен съд намира ,че молбата от ЕТ „ **** „ за допълване на
съдебно решение № 545 на Плевенски окръжен съд с което е потвърдено
обжалваното решение № 292/ 18.06.2019г.по гр.д.№ 2408/ 2018г. на РС-Ловеч
, е неоснователна поради следните съображения :
За да се отговори на въпроса има ли нужда от допълване на въззивното
съдебно решение № 545/ 29.10.2020г. ,постановено по в.гр.д.№665/2020г. на
Плевенски окръжен съд ,следва да се съобрази какъв е предмета на спора с
който е бил сезиран както първоинстанционният съд /Ловешки районен съд в
случая / ,така и въззивният съд / в случая Плевенски окръжен съд на когото
делото е било изпратено за разглеждане след отвод на съдиите от ЛОС / и да
се провери дали има произнасяне на тези съдилища по целия предмет на
спора ,така както е очертан от ищеца в исковата му молба.
Няма спор,че Ловешки районен съд е бил сезиран от ЕТ „ **** „ с иск
срещу ЧСИ В.Л.П. с район на действие Окръжен съд-Ловеч ,който иск е с
правно осн. Чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 441 от ГПК и чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ за
заплащане на сумата 10600лв. –частичен иск от сумата 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи за периода от 19.11.2015г. до 19.06.2016г., причинени от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.дело №
20138790400388 по описа на ЧСИ В.П. ,изразяващи се в противозаконно
отстраняване на ищеца от владение на собственото му недвижимо имущество
–две сгради ,находящи се в гр.Луковит.
Именно по този иск са се произнесли както Ловешки районен съд,който
го е отхвърлил като неоснователен и недоказан , а така също и Плевенски
окръжен съд ,който съобразно правомощията си по чл. 271 ,ал.1 от ГПК е
потвърдил обжалваното решение №292/ 18.06.2019г. по гр.д.№ 2408/ 2018г. с
което Районен съд-Ловеч отхвърля като неоснователен и недоказан
предявеният от ЕТ „****“ срещу ЧСИ В.Л.П. с район на действие Окръжен
съд-Ловеч ,иск с правно осн. Чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 441 от ГПК и чл. 74,
ал.1 от ЗЧСИ за заплащане на сумата 10600лв. –частичен иск от сумата 15 000
лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи за периода от 19.11.2015г. до 19.06.2016г.,
причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по
изп.дело № 20138790400388 по описа на ЧСИ В.П. ,изразяващи се в
противозаконно отстраняване на ищеца от владение на собственото му
недвижимо имущество –две сгради ,находящи се в гр.Луковит.
По този начин и двете съдилища са се произнесли именно и само по иска с
който са били сезирани ,без да излизат от предмета на спора с който са били
сезирани ,но и без да са пропуснали да се произнесат по целия спорен
2
предмет с който са били сезирани. Плевенски окръжен съд се е произнесъл по
същия иск с правно осн. Чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 441 от ГПК и чл. 74, ал.1
от ЗЧСИ за заплащане на сумата 10600лв. –частичен иск от сумата 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи за периода от 19.11.2015г. до 19.06.2016г., причинени от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.дело №
20138790400388 по описа на ЧСИ В.П.,като разбира се, е изложил свои
собствени мотиви защо счита ,че обжалваното решение на РС-Ловеч е
правилно по съществото на спора ,които мотиви се различават от изложените
от първоинстанционния съд.
Впрочем , ако молителката считаше ,че действително е налице
непроизнасяне още от първоинстанционния съд по цялото и искане ,то тя би
следвало да направи искане по чл. 250 от ГПК за допълване на решението на
самия Ловешки районен съд, а не за пръв път да прави искане за допълване на
решението пред въззивната инстанция.
Всъщност ,това което молителката е назовала молба за допълване по чл.
250 от ГПК по своята същност ,извлечена от съдържанието и ,не представлява
същинска молба за допълване на съдебното решение на въззивната инстанция
, а е съвкупност от оплаквания ,че въззивният съд не е обсъдил в мотивите на
решението си всички съображения ,изложени от ищцата / въззивника / в
исковата молба и във въззивната жалба ,както и че е извършил неправилна
преценка на събраните по делото доказателства в резултат на което е
направил грешни изводи за фактическата обстановка , а оттам и грешни
правни изводи по предмета на делото. По този начин в молбата за допълване
на решението всъщност не се иска неговото допълване по смисъла на чл. 250
от ГПК , а се обосновава неговата неправилност ,като се цели всъщност
въззивният съд да промени своите фактически и правни изводи.
На първо място следва да се посочи ,че молителката неправилно цитира чл.
250 от ГПК в молбата си за допълване ,като сочи ,че „съгласно чл. 250 от ГПК
,когато в мотивите на едно решение няма произнасяне по всички факти и
обстоятелства ,посочени във въззивната жалба ,страната може да поиска от
съда да се произнесе с допълнително решение“ . Нормата на чл. 250, ал.1, изр.
Първо от ГПК гласи „ Страната може да поиска да бъде допълнено
решението , ако съдът не се е произнесъл по цялото и искане „ .
От неправилното цитиране на посочената норма на ГПК , произтича и
неправилното схващане на молителката за същността на производството по
допълване на едно съдебно решение.В т.вр. следва да се отбележи ,че силата
на присъдено нещо ,визирана в чл. 298 от ГПК, произтича от диспозитива на
съдебното решение с който съдът съгласно чл.236, ал.1 от ГПК се произнася
за това какво постановява по съществото на спора ,т.е произнася се по
искането с което е бил сезиран , а това в случая е искът с правно осн. Чл. 45
от ЗЗД във вр. с чл. 441 от ГПК и чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ за заплащане на
сумата 10600лв. –частичен иск от сумата 15 000 лв., представляваща
3
обезщетение за нанесени имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи за периода от 19.11.2015г. до 19.06.2016г., причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.дело № 20138790400388
по описа на ЧСИ В.П..
Именно съдържанието на този диспозитив трябва да се изследва ,когато се
поставя въпроса дали има произнасяне на съда по цялото искане или само по
част от него. Тази сила на присъдено нещо не произтича пряко от мотивите
на съдебния акт,които само обосновават произнасянето на съда в
диспозитива. Съгласно чл. 236,ал.2 от ГПК „към решението си съдът излага
мотиви ,в които се посочват исканията и възраженията на страните
,преценката на доказателствата,фактическите констатации и правните изводи
на съда .“ Затова ,когато съдът с диспозитива на решението си се е
произнесъл по цялото заявено с исковата молба,респ. с въззивната жалба
искане,но напр. не е изложил мотиви по всички оплаквания на страната или
пък е изложил мотиви с които страната не е съгласна, не е налице основание
за допълване на това съдебно решение , а е налице основание за обжалване на
процесния съдебен акт. Впрочем ,такова обжалване на съдебно решение №
545/ 29.10.2020г. ,постановено по в.гр.д.№665/2020г. на Плевенски окръжен
съд,страната е предприела, като е подала на 30.11.2020г. по пощата
касационна жалба в която се излагат същите съображения , каквито са
изложени и в молбата за допълване.
Цитираните от молителката в молбата и за допълване решение №
248/07.01.2020г. по гр.д.№ 4193/ 2018г. на ВКС ; решение № 167/ 23.10.2019г.
по гр.д.№ 4249/ 2018г. на ВКС и решение № 133/ 23.10.2019г. по гр.д.№ 3565/
2018г. неправилно се схващат и сочат от нея като обосноваващи молбата и за
допълване ,докато те всъщност са свързани с изясняване на основанията за
обжалване на съдебното решение ,сред които е същественото нарушение на
процесуалните правила,когато то е довело до неправилност на обжалваното
решение.
В резюме , Плевенски окръжен съд намира, че се е произнесъл именно и
изцяло по иска с който съдът е бил сезиран - иск е с правно осн. Чл. 45 от
ЗЗД във вр. с чл. 441 от ГПК и чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ за заплащане на сумата
10600лв. –частичен иск от сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за
нанесени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за периода от
19.11.2015г. до 19.06.2016г., причинени от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение по изп.дело № 20138790400388 по описа на ЧСИ
В.П. ,изразяващи се в противозаконно отстраняване на ищеца от владение на
собственото му недвижимо имущество –две сгради ,находящи се в
гр.Луковит. С исковата молба не е бил заявен друг иск , а и в решението на
РС-Ловеч не е налице произнасяне по какъвто и да било друг иск по който
ОС-Плевен да дължи произнасяне като въззивна инстанция ,нито пък са били
заявени пред съда искания и възражения за право на задържане и прихващане
по които съгласно чл. 298, ал. 4 от ГПК също така да се формира сила на
присъдено нещо и по които по тази причина съдът би дължал произнасяне
4
по съществото на правния спор .
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА молбата от ЕТ „ **** „ ,с ЕИК- ***,
подадена на осн. чл. 250 от ГПК за допълване на въззивното съдебно решение
№ 545/ 29.10.2020г. , постановено по в.гр.д.№665/2020г. на Плевенски
окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5