№ 1232
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20241000500132 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 111 от 31.10.2023 год., постановено по т.д.№ 57/2022 год. по описа на
Софийския окръжен съд, 1-ви състав, ЗАД „Алианц България” е осъдено на правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на В. М. В. сумата от 140 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 8 330.41 лева –
имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 25.10.2021
год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.02.2022 год. до
окончателното изплащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен до пълния
размер от 400 000 лева. С решението са разпределени и разноските по делото.
Решението е обжалвано от ищеца С. Д. Р., чрез процесуален представител, в
отхвърлителната част досежно неимуществените вреди, като излага доводи за неправилно
приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер е занижен с оглед търпените
болки и страдания. Твърди, че съдът не е обсъдил задълбочено събраните по делото
доказателства и вследствие на това е достигнал до погрешен извод за размера на
присъденото обезщетение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови
ново, с което искът за причинените неимуществени вреди бъде уважен до пълния размер от
400 000 лева. Претендира разноски.
Решението е обжалвано и от ответника ЗАД „Алианц България“, чрез процесуален
представител, в осъдителната част досежно неимуществените вреди над сумата от 80 000
1
лева до присъдения размер от 140 000 лева. Излагат се доводи за неправилно приложение на
чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер е силно завишен с оглед получените увреди и
търпените болки и страдания. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и
постанови ново, с което иска за причинените неимуществени вреди да бъде отхвърлен над
сумата от 80 000 лева. Претендира разноски.
Въззиваемите взаимно оспорват жалбите на насрещната страна.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно
произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска
отговорност“.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за
сумата от 80 000 лева за причинените неимуществени вреди и 8 330.41 лева за
имуществените вреди/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени
елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ - наличие на валидна застраховка по
риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на
която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на ищеца, причинната
връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия
извършител. Не е спорен и установения от първоинстанционният съд механизъм на
произшествието.
С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда
единствено до размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди.
Изслушана е пред първоинстанционният съд съдебно медицинска експертиза, която се
кредитира от съда като компетентно дадена и неоспорена от страните и от която се
установява, че ищеца, вследствие на произшествието е получил счупване на дясната бедрена
кост, което е причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок
от около 9-12 месеца; счупване на костите на дясната подбедрица, което увреждане е
причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок около 7-8
месеца; счупване на лявата петна кост, което увреждане е причинило трайно затруднение на
движението на левия долен крайник за срок от около 2,5-3 месеца; счупване на предходилни
кости на двете ходила, които увреждания са причинили трайно затруднение на движението
на долните крайници за срок от около 3-3,5 месеца; разкъсване на големия гръден мускул
вляво /м.пекторалис майор/,което увреждане е причинило трайно затруднение на
движението на левия горен крайник за срок по-голям от 30 дни. Установява също така, че
след приключване на възстановителния процес нарушената цялост на мускула ще остане
доживот, като причинява постоянно разстройство на здравето, неопосно за живота.
Вследствие на произшествието пострадалия е получил и травматична лезия на черния дроб с
вторична руптура и излив на кръв в коремната кухина в количество 3000 мл., което
2
увреждане без своевременното прилагане на високоспециализирана медицинска помощ
неминуемо би завършило с летален изход. Увреждането е реализирало медикобиологичния
критерии постоянно общо разстройство на здравето, опосно за живота. Получил е още
травматична херния на предната коремна стена вдясно с прирастване в херниалния сак на
част от дебелото черво и голямото було /оментум маюс/, което увреждане е причинило
разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на седмо, осмо и девето
ребра вдясно /установено при извършената коремна операция/, което увреждане е
причинило трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 1,5-2 месеца;
кръвонасядане на меките тъкани на дясната гръдна половина, причинило болки и страдания.
Установява се усложнение на травмата, изразяващо се в развитието на белодробен
тромбоемболизъм, което е наложило оперативното поставяне на филтър на долната празна
вена. Това усложнение на травмата по своя медикобиологичен характер представлява
разстройство на здравето, опасно за живота. Вещото лице също така установява, че ръбците
от извършените оперативни интервенции ще останат доживот, ясно видими са и водят до
загрозяване. По повод получените травматични увреди, причинени в резултат на
пътнотранспортното произшествие пострадалият е бил подложен на серия от оперативни
интервенции. Периода на лечението обхваща болничния престой и последвалото домашно
лечение, което продължава до настъпване на възстановяване. Към момента такова
възстановяване при пострадалия не е налице. Конкретната коремна операция е извършена
под интубационна анестезия, продължила е 2 часа, като е криела реален риск за живота на
пациента.
Пред настоящата инстанция са представени два амбулаторни листа, от които се установява,
че при ищеца, вследствие на произшествието се наблюдава паническо разстройство,
преживял е остра стресова реакция, паническо разстройство, психомоторно е напрегнат,
контактен е и задоволително ориентиран.
От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел Д. К., живееща на семейни начала с
ищеца, чийто показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК се установява, че се
прибрал от болницата на носилка и може би три месеца той не можел да става от леглото,
хранел се в леглото, ходил до тоалетна в памперси, пиел вода в леглото и лежал само по
гръб, като свидетелката го къпала с гъба в леглото. Ищеца изпитвал страшни адски болки,
крясъци, писъци, викове от болки, от ужас. Започнал да получава нещо като паник - атаки.
Не искал да излиза, като казвал, че е сакат, инвалид и не желае да се среща с хора. В
началото на тази година започнал да става от леглото, но в момента, в който станел, сядал
може би пет минути на леглото и ляга веднага обратно, поради болки и виене на свят.
Започнахли малко по малко да го вдигат за по пет, за по десет минути. С инвалидна количка
го извеждали на въздух за кратко време, тъй като три – четири месеца бил само вкъщи на
леглото. Вкъщи правел рехабилитация с рехабилитатор, който идвал месец и нещо през ден
и правели упражнения най-вече на краката, за да може да ги раздвижи. Трябва да пие до ден
днешен обезболяващи, защото продължава да има болки, не са изчезнали напълно.
Установява, че освен тях от Бърза помощ са идвали няколко пъти вкъщи, защото не се
3
чувствал добре, имал задух и сърцебиене. Преди катастрофата не е спортувал, но вкъщи
имал един джип, с който ходел по горите като на офроуд, но сега не може да кара джипа и да
ходи по горите, както и да прави каквото и да било. Не иска да излиза с приятели. Преди
след работа излизал с приятели да пийнат по едно и да се видят, събота и неделя винаги
нанякъде се ходело, което се променило след произшествието. Свидетеля има чувството, че
той сега е тотално недобре с главата. Той постоянно казва: „Аз ще умра, сърцето ме стяга,
виждам катастрофата, не мога да спя“. Приятелите му даже искат да идват вкъщи при него,
не той да излиза, но той не иска. Придвижва се с патерици, но пак повече от 20 минути на
крака не може да седи. От време на време се качва да управлява МПС, но колата е
автоматик. Принципно трябва да има някой с него в автомобила задължително. Кара бавно и
постоянно се оглежда навсякъде.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди. Установи се по делото от медицинската експертиза и гласните
доказателства, че пострадалия е търпял значителни болки и страдания, вследствие
множеството травматични увреждания, получени от произшествието, с реална опасност за
живота. Следва да бъде съобразено също така, че на ищеца са извършени няколко тежки
оперативни интервенции, последвани от лечебни процедури и продължителен
възстановителен процес. При ищеца се наблюдава паническо разстройство, тъй като е
преживял остра стресова реакция. При определяне на обезщетението също следва да бъде
взето в предвид, че ръбците от извършените оперативни интервенции ще останат до живот,
ясно видими са и водят до загрозяване.
Съдът след като съобрази изложеното, продължителността на периода през който е търпял
болки и страдания, възрастта на пострадалия /31 години/, икономическите условия в
страната към датата на настъпване на ПТП – октомври 2021 г., лимитите на отговорност,
както и съдебната практика за подобни случаи, води до извод, сумата от 140 000 лева
адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции решението на
първоинстанционният съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено. В необжалваните
4
части решението е влязло в сила.
При този изход на спора пред въззивния съд, страните не си дължат разноски, поради което
и такива не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 111 от 31.10.2023 год., постановено по т.д.№ 57/2022 год. по
описа на Софийския окръжен съд, 1-ви състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5