№ 2
гр. Пловдив , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Момчил А. Найденов
Секретар:Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно
наказателно дело № 20205330205639 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-004393 от
02.06.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност *** при сектор „Пътна
полиция“ на ОД МВР – Пловдив, с което на С. П. Й., ЕГН: **********, с
адрес – ***, на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 3 000
лв. /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
/дванадесет/ месеца, за нарушение на чл.104Б, т.2 от Закона за движението по
пътищата;
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като са допуснати процесуални нарушения при
съставянето на АУАН. Описва, че на посочените в наказателното
постановление време и място е бил на въпросното кръстовище, пред него
имало зелено БМВ, което превъртяло задните гуми, жалбоподателят се е
движил нормално, но бил спрян от служителите на МВР. Още сочи, че бил
много притеснен и подписал акта, без да посмее да противоречи.
Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат С. поддържа
1
жалбата, като сочи, че от посочените в наказателното постановление
обстоятелства не може да се направи извод, че пътят не е използван по
неговото предназначение за превоз на хора и товари, а за други цели, които не
са посочени в обстоятелствената част на наказателното постановление, което
накърнява правото на защита. В този смисъл сочи практика на РС - Стара
Загора, както и посочва, че водачът не е бил сам, имало е пътник в колата, а
също и взема становище, че жалбоподателят е тръгнал по-рязко на
кръстовището, което не е изолиран случай, предвид характера на същото.
Предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Жалбоподателят Й. заявява, че поддържа казаното от процесуалния си
представител, намира, че наказанието трябва да се отмени, както и че е *** и
ако му вземат книжката, ще остане без работа.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не
изпраща представител, в писмено становище сочи, че не са налице
процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на
жалбоподателя. Посочва още, че фактическата обстановка е изяснена, в
административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем,
категорични и безспорни доказателства, които да доказват вината на
жалбоподателя и да обуславят административнонаказателната му
отговорност. Още сочи, че редовно съставения акт има доказателствена сила
за наказващия орган до доказване на противното, което оборване следва да се
осъществи от нарушителя. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 10.07.2020г., видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив чрез ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ на 10.07.2020г.,
съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от
2
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 15.05.2020г., в 21:10 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Васил Априлов“,
свидетелите К. К. М. и Ч. В. Д. – в качеството им на служители на Трето РУ
при ОД МВР – Пловдив, се движели по същия булевард, когато забелязали
пред себе си движещ се по бул.„Васил Априлов“ лек автомобил „Сеат Ибиза“
с рег.№ „***“, който на кръстовището с бул,„България“ направил ляв завой, в
посока гр.Пазарджик. При това и при осъществяване на същия завой, водачът
на автомобил с рег.№ „***“ преднамерено извел автомобила извън контрол,
чрез презавиване, до загуба на сцепление на предните гуми. Свидетелите М. и
Д. последвали същия автомобил и го спрели за проверка, като установили, че
последния бил управляван от жалбоподателя С. П. Й..
С оглед на горното, на място бил повикан свидетелят П. М. П. – в
качеството му на *** в сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – Пловдив, който
в присъствието на жалбоподателя съставил срещу същия АУАН № 195700 за
нарушение на чл.104Б, т.2 от Закона за движението по пътищата, който Й.
подписал, без да трази възражения. Въз основа същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетели К. К. М., Ч. В. Д. и П. М. П..
Последните помнят случая, подробно описват констатираната фактическа
обстановка, включително М. и Д. са категорични относно наблюдавания от
тях начин на движение на МПС с рег.№ „***“. Съдът намира показанията на
свидетелите К. К. М., Ч. В. Д. и П. М. П. за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и оценява последните като истинни. От същите показания се
установява фактическата обстановка, описана като възприета от съда.
3
Същевременно съдът намери, че не следва да кредитира показанията на
свидетеля П. Ц. А., който сочи, че бил в колата към момента на описания
случай, но „дрифт“ направил автомобил марка „БМВ“, управляван от жена, а
не този, на който водач бил жалбоподателя. В този смисъл показанията на
свидетеля А. пряко противоречи не изнесеното от свидетелите К. К. М. и Ч. В.
Д., които са категорични, че са наблюдавали извеждане извън контрол на
МПС с рег.№ „***“ . Следва да се посочи, че не се установяват каквито и да е
отношения между свидетелите К. К. М. и Ч. В. Д. – от една страна и
жалбоподателя Й. – от друга, от които би могло да се стори предположение,
че М. и Д. има някакъв мотив да изнесе неистина пред съда относно фактите
по случая, напротив – не се установява същите дори да се познават.
Същевременно се установя, че свидетелят А. и жалбоподателят Й. са в
приятелски отношения, което би могло да мотивира първия да подкрепи една
защитна версия на жалбоподателя. Ето защо при преценка противоречивите
показания на свидетелите К. К. М. и Ч. В. Д. – от една страна и свидетеля П.
Ц. А. – от друга, съдът намери, че следва да даде вяра на посоченото от М. и
Д..
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, в светлината на горепосочената доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи и Заповед
№ 8121з-825 от 19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи, като за
актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от
ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН
4
и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода
на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност,
се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което
жалбоподателят С. П. Й., ЕГН: **********, с адрес – *** виновно е нарушила
разпоредбата на чл.104Б, т.2 от Закона за движението по пътищата, за това,
че на 15.05.2020г., в 21:10 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Васил Априлов“, като
водач на МПС – лек автомобил лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.№ „***“, е
използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно
– преднамерено е извел автомобила извън контрол, чрез презавиване, до
загуба на сцепление на предните гуми.
Съдът намери на неоснователно възражението, че от посочените в
наказателното постановление обстоятелства не може да се направи извод, че
пътят не е използван по неговото предназначение за превоз на хора и товари,
а за други цели, които не са посочени в обстоятелствената част на
наказателното постановление, което накърнява правото на защита. В случая, в
АУАН и наказателното постановление съвсем ясно е посочено за каква друга
цел, различна от превоз на хора и товари е използва пътя, а именно – за
преднамереното извеждане на автомобила извън контрол, чрез презавиване,
до загуба на сцепление на предните гуми. В този смисъл очевидно е, че
въпросното преднамереното извеждане на автомобила извън контрол не е
действие, свързано с превоз на хора и товари. Извода за последното не се
променя по никакъв начин от това, че автомобила по това време е имало и
друг човек. Не на последно място, установеното по делото движение на МПС
с рег.№ „***“ трудно би могло да бъде свързано с простия факт на едно
непреднамерено по-рязко потегляне на жалбоподателя на кръстовището.
В горния смисъл, а именно – че действия по извеждане на автомобила
5
извън контрол, неговото занасяне, извършването на т.нар. „дрифт“ и т.н.
съставлява именно използване на пътя за друга цел, различна от тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, съответно – че съставлява
нарушение на чл.104Б, т.2 от Закона за движението по пътищата е и
устойчивата съдебна практика, сред която могат да се посочат например:
Решение № 284 от 03.06.2019 по касационно административно-
наказателно дело № 390 по описа за 2019 г. на Административен съд –
Плевен;
Решение № 237 от 25.09.2019 по касационно административно-
наказателно дело № 211 по описа за 2019 г. на Административен съд –
Шумен;
Решение № 61 от 27.02.2020 по касационно административно-
наказателно дело № 26 по описа за 2020 г. на Административен съд –
Добрич;
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.104Б, т.2 от Закона за движението по пътищата, отчетена
от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното
нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо
/и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата
на чл.175А, ал.1 от Закона за движението по пътищата, за процесното
нарушение е предвидено административно наказание – глоба в размер на 3
000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. В случая
законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на
наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.
Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва
неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на
6
установеното нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-004393 от
02.06.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност *** при сектор „Пътна
полиция“ на ОД МВР – Пловдив, с което на С. П. Й., ЕГН: **********, с
адрес – ***, на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 3 000
лв. /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
/дванадесет/ месеца, за нарушение на чл.104Б, т.2 от Закона за движението по
пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7