Р Е Ш Е Н И Е
№ 3608/30.7.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 02.07.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 14992 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл. 422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***-6 срещу ответника К.Б.А. ЕГН:**********, с адрес: *** положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми, а именно:
- сумата от 990.00 лв., представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № FL696250/17.07.2013 г., сключен между „Юробанк България“ АД и К.Б.А., вземането по който е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. в полза на „Е.М.” ЕООД,
- сумата от 209.64 лв., представляваща договорна лихва за периода от 17.07.2013 г. до 17.07.2017 г.,
ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 05.06.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед №
5384/12.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 10866/2019 г. на Районен съд-гр.Варна-35 състав.
Претендира се
за осъждане на ответника да заплати всички
съдебно-деловодни разноски, както и разноските в заповедното
производство.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения: Твърди се в исковата молба, че
на 17.07.13 г. в гр. Гоце Делчев е сключен Договор за
потребителски кредит №FL696250 между „Юробанк България" АД ЕИК ********* в
качеството му на кредитор и К.Б.А. ЕГН ********** в качеството му на
кредитополучател. По силата на договора кредиторът предостави на
кредитополучателя паричен кредит в размер на 990 лв. Предоставената в заем сума
се олихвява с лихвен процент, подробно определен в чл. 3 от Договора. С
подписването на договора ответникът се е задължил да погасява задължението си
по кредита на 48 месечни вноски с краен падеж 17.07.17 г. През първите девет
месеца от договорния период кредитоплучателят дължал месечни вноски в размер на
4.13 лв., а за периода след първите девет месеца до крайния падеж - погасителни
вноски в размер на 31.74 лв. съгласно чл. 7 от договора и приложения като
доказателство към исковата молба погасителен план. След усвояване на кредита,
кредитополучателят не е изпълнил поетите договорни задължения към „Юробанк
България" АД ЕИК *********, като е останало непогасено задължение по
кредита в размер 1199.64 лв. от които: 990 лв. - главница и договорна лихва -
209.64 лв. Излага се, че кредитът е станал изцяло изискуем с изтичане падежа за
внасяне и на последната погасителна вноска на 17.07.17 г.
Излага се, че
на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
18.01.2016г. и приложенията към него между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК
********* и „Е.М." ЕООД, с ЕИК *********, задължението К.Б.А. ЕГН **********
произтичащо от Договор за потребителски кредит N9FL696250 от 17.07.13 г. е
изкупено от „Е.М." ЕООД. На адреса на длъжника е изпратено уведомление по
смисъла на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия.
Счита се, че
договорът за цесия е произвел действие, както по отношение на цедента и
цесионера, така и по отношение на длъжника. Активно легитимиран кредитор е
именно ищецът „Е.М." ЕООД.
Излага се, че
ответникът не е погасил задълженията си по договора.
С оглед на
изложеното, се моли за постановяване на положително решение по предявената
искова претенция, както и за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът
К.Б.А. ЕГН:**********, с адрес: ***,
в срока по чл. 131 от ГПК, е
депозирала отговор на исковата молба, в който се излага становище за
неоснователност на предявената искова претенция, като се оспорва същата по
основание и размер.
Оспорва се съществуване на твърдяното вземане по основание и размер;
оспорва се усвояването на кредита, както и се оспорва конкретния размер на
дълга, включително настъпила изискуемост (падеж) на вземането; оспорва се дължимостта на акцесорните вземания
(обезщетения за забава, неустойки), включени в обхвата на договора за предоставяне
на кредит, техния конкретен размер и периода, за който се дължат.
Оспорва се и
действителността на цесията.
Оспорва се
твърдението , че ответникът е уведомен за договора за цесия, поради което се
счита, че същата не е породила действие спрямо ответника.Счита се, че
съобщаването на цесията в един по-късен момент, а именно с връчване на препис
от исковата молба и приложенията към него, в конкретната хипотеза не може да се
отчете като факт по смисъла на чл.235, ал.З от ГПК.
Счита се , че
вземането е погасено по давност. Излага се, че при разсрочено плащане на отпуснатия кредит всяка
погасителна вноска става изискуема с настъпването на съответния падеж. Съгласно
чл.114 ал.1 ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е изискуемо и
доколкото изискуемостта на всяка анюитетна вноска настъпва в различен момент,
следователно давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на
която плащането е било дължимо по отношение на банката. Във всяка погасителна
вноска, обаче, при изчерпателно уговорени в договора за банков кредит условия,
се включват освен съответна част от главницата и други компоненти, като лихви,
такси и др. В този смисъл приложимата за претенции на кредитора към длъжника
давност за вземания, основани на договор за банков кредит, с начален момент за
всяка дължима вноска - договорения падеж, е както следва: за претенции за
дължима главница, платима от кредирополучателя разсрочено - 5-годишна давност
за всяка отделна падежирала вноска, а за претенции за лихви (редовна и/или
наказателна) и претенции за дължими такси - 3-годишна.
Излага се, че
искането за главница е погасено с петгодишна давност, считано пет години назад
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а
вземанията за лихви, такси и др. подобни са погасени с тригодишна давност , считано
три години назад от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
Предвид
горните съображения се моли да се отхвърли изцяло предявената искова претенция.
Предвид
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника К.Б.А., ЕГН:**********
се моли, на основание чл.38, ал.2,
вр.ал.1, т.2, вр.чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна
помощ на материално затруднено лице ищецът „Е.М." ЕООД, ЕИК: ********* да
бъде осъден да заплати на адв.Ирина Ангелова Стоянова, ЕГН:**********, АК -
Варна, с адрес на кантората в гр.Варна, бул."Вл.Варненчик" 55, ет.4,
офис 1 адвокатско възнаграждение за исковото и заповедното производство в предвидения съгласно
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимален размер.
Досежно
допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От
изисканото в настоящото производство ч.гр.д. № 10866/2019 г. на Районен
съд-гр.Варна-35 състав, се установява,
че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство
в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство в
качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 05.06.2019 г. Въз основа
на депозираното заявление е издадена Заповед № 5384/12.07.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът
К.Б.А., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес: Гоце Делчев, ул. „Завоя
на черна“ № 6 и регистрирани в НБД „Население“ постоянен, и настоящ адрес:***
да заплати на кредитора „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***-6, представлявано от Райна Миткова – Тодорова - управител, чрез
пълномощник юрисконсулт Михаела Милушева и адвокат Преслав Василев – САК, със
съдебен адрес:*** сумата от 990.00 (деветстотин и деветдесет) лева,
представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит №
FL696250/17.07.2013 г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД (с настоящо
наименование „Юробанк България“ АД, ЕИК *********) и К.Б.А., вземането по който
е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г.
в полза на „Е.М.” ЕООД, сумата от 209.64
(двеста и девет лева и шестдесет и четири стотинки) лева, представляваща
договорна лихва за периода от 17.07.2013 г. до 17.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 5.6.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 410, т. 1 ГПК, както и направените съдебно-деловодни
разноски в общ размер на 75.00 (седемдесет и пет) лева, от които: 25.00
(двадесет и пет) лева – заплатена държавна такса и 50.00 (петдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл.
37 ЗПП, вр. чл. 26 НЗПП.
Посочено
е , че вземането произтича от следните обстоятелства: неизплатено задължение по договор за потребителски кредит №
FL696250/17.07.2013 г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД (с
настоящо наименование „Юробанк България“ АД, ЕИК *********) и К.Б.А., вземането
по който е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания от
18.01.2016 г. в полза на „Е.М.” ЕООД. .
В
срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в заповедното
производство и ответник в настоящото производство за недължимост на присъдената
в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от водене на
настоящия иск. Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен за
постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на
едномесечния срок от уведомяването му за постъпилото възражение и е представил
доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д. № 10866/2019 г. на Районен
съд-гр.Варна-35 състав.
Вследствие
на изложеното, съдът намира,че са налице предпоставките на чл.422 от ГПК и производството по делото е допустимо и
валидно учредено.
С оглед на гореизложеното и предвид
наличието на идентитет по отношение на вземанията , които са предмет на
заповедното и исковото производство, съдът намира,че настоящото производство е
допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Представени по
делото са Заявление на ответника от 10.07.2013 г. , в което е обективирано
искане за отпускане на кредит и
Декларация за свързани лица и Данни на лице за контакт от 10.07.2013г.,
попълнени от ответника по повод искането за отпускане на кредит.
Видно от
представения от ищцовата страна Договор за потребителски кредит № FL696250/17.07.2013
г. , същият е сключен между ответника К.Б.А., в качеството му на
кредитополучател и „Юробанк България“ АД-гр.София в качеството на кредитодател
за сумата от 990,00лв. Видно от погасителния план към договора, кредитът се
погасява на 48 месечни погасителните вноски, като месечната погасителна вноска,
формирана като сбор от главница , лихва и такса, е в размер на 4,13 лв. за
първите девет вноски и в размер на 31,74 лв. за останалите внокси , като
последната вноска е в размер на 31,79
лв. В договора са описани падежните дати
и размера на вноските, като последната падежна дата е на 17.07.2017 г. Съгласно
чл. 5 от договора за кредит, срокът за погасяване на кредита е 17.07.2017 г. В
чл.7 от договора е посочено, че погасителните вноски за издължаване на кредита , включително
дължимите лихви се заплащат ежемесечно на 17-то число от съответния месец.
Падежът на първата вноска е 17.08.2013 г., а на последната – 17.07.2017 г.
Общата стойност на плащанията, видно от погасителния план е 1275,08 лева.
Уговорено в чл.8 от договора е, че просрочие на дължимите погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва
за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за
забава.
Автентичността на
подписите на кредитополучателя, положени в цитираните документи – Заявление на
ответника от 10.07.2013 г. , в което е обективирано искане за отпускане на
кредит , Декларация за свързани лица и
Данни на лице за контакт от 10.07.2013г. и Договор за потребителски кредит №
FL696250/17.07.2013 г. не е оспорена от ответната страна.
От приобщеното по
делото платежно нареждане е видно, че отпуснатият кредит в размер на 990,00 лв.
е преведен по сметката на кредитополучателя на 17.07.2013г.
От представения от ищцовата страна Договор за прехвърляне
на вземания от 18.01.2016 г. , се установява ,че цедентът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД
е прехвърлил на цесионера „Е.М.“ ЕООД всички свои права, права на собственост,
облаги и участия върху и във вземанията на цедента, посочени в Приложението към
договора.
Представено е
Приложението към договора, в което е
посочен процесният Договор за потребителски кредит № FL696250/17.07.2013 г.
В чл.5 от договора за цесия е инкорпорирано изявление на законния
представител на цедента, с което същият упълномощава цесионера да уведоми
писмено длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания, произтичащи от договори
за потребителски кредити .
Представено е по делото уведомление от 23.04.2019г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД , с
което се уведомява ответника ,че са прехвърлени всички вземания на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, произтичащи от Договор
за потребителски кредит № FL696250/17.07.2013 г. на „Е.М.“ ЕООД и обратна
разписка, изпратени на ответника.
Видно от заключението на вещото лице по приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза , неоспорена от страните, което съдът
кредитира като обосновано и обективно, предвид бордеро № 1295176/17,07,2013г., както
и съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора кредитът е предоставен от „Юробанк
България" АД по банкова сметка № BG 26 BPBI 7922 1039 1256 02 на титуляр К.Б.А.
на дата 17.07,2013г. в размер на 990 лв. Извършени са плащания на обща стойност
от 46,95 лв. за целият период на договора, с които са погасени само договорни
лихви по него. Към дата 05,06,2019г. и към датата на изготвяне на заключението
оставащото задължение по договора се равнява общо на 1 228,08 лв., в това число
за главница - 990 лв. и за договорни лихви за периода 17,05,2014г. -
17,07,2017г. - 238,08 лв. Вещото лице уточнява в проведеното по делото открито
съдебно заседание , че за процесния период от 17.07.2013г. до 17.07.2017г. ,
останалата неплатена лихва се равнява 238,08 лева, след като от общо начислената за процесния период лихва в размер на
285,03 лева се вземат предвид направените плащания на обща стойност 46,95 лв.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За
успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 вр.
чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума.
В разглеждания случай ищцовата страна е длъжна да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на учредено по нейна инициатива заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за
изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и
депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в нейна
полза по основание /в т.ч. валиден договор за цесия, имащ за предмет вземане
срещу ответника в размер на исковата сума; валидно учредено между цедента и ответника
договорно правоотношение, изправността на първия по същото/, както и по размер,
длъжник и падеж; факта и момента на уведомяването на длъжника от предишния
кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; настъпилата изискуемост на
претендираната сума. От своя страна в тежест на ответника по делото е да
установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, в това число и да установи точното във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението си за плащане процесната сума.
Приетият
по делото Договор за потребителски кредит № FL696250/17.07.2013г. носи подписа
на ответника, в качеството му на кредитополучател , което обстоятелство не е
оспорено от ответника и задължава съда да приеме, че този писмен документ
съставлява доказателство, че ответникът е сключила процесния договор за кредит,
съгласно чл. 180 ГПК. Договорът е подписан и от представител на кредитора
„Юробанк България“ АД-гр.София, обстоятелство неоспорено от ответника.
Ответникът
не е оспорил обстоятелството , че му е предоставена сумата по кредита , което
се установява и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна
експертиза, поради което съдът намира,че е налице валидно съществуващо
правоотношение между „Юробанк България“ АД-гр.София в качеството му
на кредитор и ответника, в качеството му на кредитополучател. Доколкото ответникът
не твърди и не доказва, че е върнал на кредитора заетата сума, то съдът намира,
че ответникът се явява неизправна по заемното правоотношение
страна, поради което в полза на „Юробанк България“ АД-гр.София са възникнали
вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит № FL696250/17.07.2013г.
С
договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. цедентът „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“АД е прехвърлил на цесионера „Е.М.” ЕООД вземания, произтичащи от
договори за кредит, подробно индивидуализирани в приложението към договора,
сред които е и процесният Договор за потребителски кредит № FL696250/17.07.2013г.
Ето защо съдът приема, че извършената цесия е валидна, поради което ищецът се
легитимира като кредитор на вземанията по договора, включително и за изтеклите
лихви, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 99, ал. 2 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето. Видно от представеното по делото уведомление цедентът
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД е изпратил уведомление до ответника за сключения на 18.01.2016 г. с „Е.М.” ЕООД договор за продажба и прехвърляне на
вземанията , произтичащи от процесния договор за кредит.
По
делото не са представени доказателства за уведомяване на ответника за сключения
договор за цесия. С оглед на изложеното , следва да се вземе предвид
осъщественото лично връчване на ответника на преписи от исковата молба и
приложенията към нея (сред които договор за цесия от 18.01.2016г., ведно с Приложението
към него;; нарочно писмено уведомление до длъжника от цедента), обосновано може
да се приеме, че съобщаването в конкретния случай на извършеното прехвърляне на
вземането на цедирания длъжник е сторено с връчването на книжата по реда на
чл.131 гпк, с което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани. /В
този смисъл Решение № 123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009г. , ТК, ІІ ТО на ВКС/.
Следователно следва да бъде съобразен настъпилият в хода на процеса факт на
получаване на отправеното от упълномощения цесионер до длъжника уведомление за
цесията. Предвид посоченото, следва да се приеме, че длъжникът е надлежно
уведомен за извършената цесия.
Съгласно
заключението на вещото лице по приетата без възражения от страните
съдебно-счетоводна експертиза, размерът на непогасеното задължение на ответницата
към датата на депозиране на заявлението в съда и към датата на изготвяне на
заключението е , както следва: главница – 990,00 лева, лихва – 238,08 лева,
като видно от исковата молба претендираните главница е същия размер, а
претендираната договорна лихва е в
по-нисък размер от посочения от вещото лице, като са отчетени извършените от
ответника плащания.
Вземането
по договор за потребителски кредит следва да е изискуемо към момента на
подаване на заявлението в съда вкл. и вземанията предмет на заявление по чл.410 ГПК /Решение № 123/09.11.2015г. по т.д. № 2561/2014г. на ВКС на РБ, ТК,
постановено по реда на чл.290 ГПК/.
В
случая към датата на подаване на заявлението в съда на 05.09.2019 г. е настъпил
крайният падеж на договора /17.07.2017г./.
Предвид
изложените съображения, съдът приема, че вземанията на кредитора по процесната Заповед
№ 5384/12.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 10866/2019 г. на Районен съд-гр.Варна-35 състав са установени по основание и в претендирания
размер, поради което съдът дължи произнасяне по наведеното от ответника
възражение за погасяване на исковете поради изтекла погасителна давност.
С
оглед формирания извод за доказаност на иска по основание, на разглеждане
подлежи възражението на ответника за погасяване на претенцията по давност. По
отношение на възражението на ответника за изтекла погасителна давност на
вземането за главница съдът намира следното:
При
определяне коя погасителна давност е приложима по отношение на процесните
вземания - общата или тригодишната погасителна давност по чл.111 ЗЗД, следва да
се съобрази, че при договора за заем е налице едно неделимо плащане. Следва да
се отбележи, че в случая са неприложими разрешенията, дадени в Тълкувателно
решение № 3/2011 г., постановено по тълк. д. № 3/2011г. по описа на ВКС, ОСГТК,
по въпроса за периодичните плащания. Настоящият договор за кредит няма характер
на периодично плащане, в който смисъл са твърденията в отговора на исковата
молба. Правната уредба на договора за кредит дава възможност на страните да
уговорят връщане на кредита и изплащане на лихвата на периодични (анюитетни)
вноски до пълното погасяване на задължението. Това обаче не превръща договора
за кредит в договор с периодични плащания /в този смисъл са постановените по
реда на чл. 290 ГПК решения №№ 261/ 12.07.2011 г. по г. д. № 795/2010 г. по
описа на ВКС, ІV г. о., ГК и 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. по описа
на ВКС, III г.о., представляващи задължителна съдебна практика/, нито определя
по-кратък срок за неговото погасяване, нито по-ранен начален момент на
давностния срок. Това е така, защото при периодичните плащания отделните
задължения, въпреки своя общ правопораждащ факт, имат характер на самостоятелни
задължения /в който смисъл е и цитираното по-горе тълкувателно решение № 3/2011
г./. Докато при договора за кредит с уговорени анюитетни вноски, отделните
плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни
части. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски
на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания.
Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на
кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части, което обаче не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а е налице уговорка за
разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части. Следователно,
задълженията за главница по договора за кредит се погасяват с изтичането на
общата петгодишна давност. Относно възнаградителната лихва, която представлява
цената на ползваната парична сума и е включена в дължимата анюитетна вноска,
същата се погасява заедно с нея, т.е с общата давност по чл.110 ЗЗД.
Ето
защо в случая е приложима именно общата петгодишна давност по смисъла на чл.
110 ЗЗД, като съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД същата започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, тоест от падежа на съответната вноска,
съгласно погасителния план. До датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 05.06.2019 г. посочената
петгодишна давност не е изтекла за задълженията с падеж след 17.06.2014 г. /съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по
чл. 415, ал. 1 ГПК, какъвто е и настоящият случай/. По отношение на останалата
неплатена месечна вноска - т.е. девета вноска в размер на 20,19 лв. с падеж,
както следва: 17.05.2014г., възражението за изтекла погасителна давност е
основателно – видно от таблицата на стр.4 от заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза.
По
изложените съображения съдът приема, че предявеният иск за заплащане на
неплатената по договора главница е основателен и следва да бъде уважен до
размера от 969,81 лв. - като от
остатъчната главница в размер 990,00 лв.
се извади сумата за главница по десета
вноска в размер на 20,19 лв., посочени в заключението на вещото лице по
приетата съдебно-счетоводна експертиза, която не е изплатена от ответника , но е
погасена по давност.
За
разликата над 969,81 лв. до претендираните 990,00 лв. искът за главница е
неоснователен и подлежи на отхвърляне като погасен по давност.
Установеното
в настоящия случай неизпълнение е на месечни погасителни вноски под номера от 10
до 48 от погасителния план на договора за заем, видно от заключението на вещото
лице – таблицата в стр.4. По тези вноски задълженията за връщане на кредитната
главница и задължението за изплащане на договорната лихва са функционално
свързани и съставляват елементи на еднородното и неделимо задължение за
заплащането на всяка една от месечните вноски по кредита, изпълнението на което
е разсрочено във времето със съгласието на страните. Това означава, че исковете
по същите, като такива по индивидуални и неделими задължения се погасяват с
общата давност по чл. 110 ЗЗД, а не с кратката по чл. 111, б. „в“ (така Р. №261/12.07.2011 г., гр.д.
№795/2010г. на ВКС, 4-то г.о., Р. №28/05.04.2012г., по гр.д. №523/2011г. по
описа на ВКС, 3-то г.о. постановени по реда на чл. 290 ГПК). В този смисъл
същите се различават по правна същност от периодичните престации, които имат
общ правопораждащ юридически факт, но се развиват и съществуват независими една
от друга, което обуславя и приложението на чл.111, ал.1, в. „в“ спрямо тях.
С
подаване на заявлението по чл. 410 в съда, по арг. чл. 422, ал. 1 ГПК искът по
чл. 415 ГПК се счита за предявен, което означава, че датата на която давността
ще се счита за прекъсната е датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда.
В
настоящия случай, към момента на подаване заявлението по чл. 410 ГПК – 05.06.2019
г. в съда, съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД е прекъсната погасителната давност по
чл. 110 ЗЗД и ищецът може да претендира вземанията си по тези погасителни
вноски, чиято изискуемост е настъпила за периода от пет години преди
предявяване на иска, т.е. за погасителните вноски падежирали на 17.06.2014 г.,
или след тази дата, като за вноските, чиято изискуемост е настъпила преди това,
погасителната давност е изтекла, съответно и искът за тях е погасен по давност.
По
изложените съображения съдът приема, че дължимата остатъчна лихва , която не е
обхваната от давността , е в размер на
236,31 лв., за погасителните вноски , падежирали на 17.06.2014 г. или след тази дата , като
същата се формира като от целия размер
на остатъчната лихва по договора в размер
238,08 лв. се извади начислената лихва по вноска № 10 в размер на 1,77
лв. , която е посочена в заключението на
вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза , таблицата на стр.4 от
заключението, предвид изтеклата погасителна давност. Следователно дължимата
лихва е за периода от 17.06.2014г. и след тази дата , като за периода преди
17.06.2014г. не се дължи договорна лихва.
Доколкото
предявеният иск за заплащане на неплатената по договора възнаградителна лихва не
надхвърля необхванатия от давността размер , с оглед диспозитивното начало,
искът за договорна лихва следва да бъде уважен за претендирания размер, като
бъде отхвърлен за периода от от 17.07.2013г. до 17.05.2014г. вкл.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото и в
заповедното производство разноски съответно на уважената част от исковете,
съгласно представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , представен
по делото и доказателствата за реализирани разходи. По настоящото исково производство
ищецът претендира следните разноски: държавна такса в размер на 75,00 лв. и депозит за вещо лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза-260,00 лв., от които ответникът следва да заплати
на ищеца съразмерно на уважената част от исковете, сума в размер на 329,36 лв.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с
настоящото решение и разноските в заповедното производство , като в списъка с
разноски по чл.80 от ГПК се претендира присъждане на 25,00 лв.- държавна такса.
С оглед изложеното , на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство в размер от 24,58 лв. ,
съразмерно на уважената част от исковете.
От своя страна , предвид направеното искане, ответникът има право на разноски , съгласно
представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК, представен делото и
доказателствата за реализирани разходи, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, като
съдът определя същото в заповедното производство в размер на 313,97 лв. , на
основание чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения , в действащата разпоредба съгласно датата на
договора за правна помощ , от която следва да се присъди сумата в размер на 5,28
лв., съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция. За исковото
производство съдът определя адвокатското
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в
размер на 211,98 лв. , на основание чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения , в действащата разпоредба
съгласно датата на договора за правна помощ , от която следва да се присъди
сумата в размер на 3,57 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковата
претенция.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***-6, от една страна и ответника К.Б.А. ЕГН:**********, с адрес: *** , от друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми, а именно:
- сумата от 969,81 лв., представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № FL696250/17.07.2013 г., сключен между „Юробанк България“ АД и К.Б.А., вземането по който е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. в полза на „Е.М.” ЕООД,
- сумата от 209.64 лв., представляваща договорна лихва за периода от 17.06.2014 г. до 17.07.2017 г.,
ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 05.06.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед №
5384/12.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 10866/2019 г. на Районен съд-гр.Варна-35 състав, на основание чл. 422 ал.1 от ГПК , като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над присъдения до пълния претендиран размер от 990,00 лв.
и иска за договорна лихва за периода от 17.07.2013г. до 17.05.2014г. вкл., като погасени по давност.
ОСЪЖДА К.Б.А. ЕГН:**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***-6 сумата в размер
на 24,58 лв. , представляваща
съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 10866/2019 г. на Районен съд-гр.Варна-35 състав, както и сумата от 329,36 лв., представляваща
сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото производство, съразмерно
с уважената част от предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***-6 сумата ДА
ЗАПЛАТИ на адв.ИРИНА АНГЕЛОВА СТОЯНОВА ЕГН:**********, АК - Варна, с адрес на
кантората в гр.Варна, бул."Вл.Варненчик" 55, ет.4, офис 1 за осъществено безплатно
процесуално представителство на К.Б.А. ЕГН:**********, с адрес: *** сумата в размер на 3,57 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в
исковото производство и сумата в размер на 5,28
лв. , представляваща адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 10866/2019
г. на Районен съд-гр.Варна-35 състав
, съразмерно на отхвърлената част от
исковата претенция, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК вр. чл.38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
настоящото решение на страните по делото, ведно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: